Изкуството,с възбуждащата нищета,
C наркозата му,с хаповете самота
И къси нощи с лунен шепот
През дните с болката,която лъкатуши
И очертава моята съдба...
Живот в живота,стъпкан от нозе нехайни,
Очите-уморени от слаба светлина -
Все търся някого с високо огледало,
Звезда в деня,фенер над тъмната врата...
Злокобното обилие на сцени
Родени от един вгорчаващ,стар шаблон
Ме карат да преяждам с мъдростта,
А после да се втурвам в заслепения.
Не ще тъгувам за дома на сития живот,
За стълбите,които вреждат в сладостта,
За любовта със вкус на гнил лимон,
За тъжния,утъпкан брод към старостта,
Във който вятърът трохи подмята..
Аз ще угасна в бързия живот
Сред здрач пропит от мирта и романси
И няма плач да огласи след мен
И вместо помен бъдната роса
Ще заскрежи във сътворените пространства.
Vessela Danova.
Приблизительный перевод
/подарок от друга./
Зигзаг судьбы рисует боль
Коротким днём и длинной ночью.
И лунный свет мне шепчет роль,
Всю душу изорвав на клочья.
Лежит в потёмках дальний путь.
Я по нему ступаю осторожно.
И на звезду хочу взглянуть.
Чтоб указала путь возможный.
От прежней жизни поспешу,
И мудрость прихвачу в дорогу.
Оставить злость и боль решу.
И не возьму с собой тревогу.
Пускай меня не тронет грусть,
О доме и любви прошедшей.
Я к ним уже не возвращусь,
И за мечтой спешу летящей.
Спешу туда, где Мирты цвет,
Где нет слезы, а лишь романсы.
И растворюсь, как ясный свет,
В сиянии ждущего пространства.
Sergo
|
