Кой не знае живеещото паразитно с помощта на смукателни корени по широколистни дървета, елхи и борове и същевременно чудесно лековито растение, без което нашият живот вече е немислим? То расте кълбовидно върху своя гостоприемник. Вечно зелените му листа са твърди като кожа и с жълтеникаво-зелен цвят. Гроздовидният плод е белезникав, малко стъклен, а отвътре слузест и лепкав. Птиците разпространяват по поляните лепкавото семе, което те остъргват от клоните с човката си или пък го изхвърлят несмляно с изпражненията си. Само така се способствува размножаването, тъй като се установява, че нито поставеното във вода, нито пък поставеното в пръст, семе покълва.
         Срещаните в стари билкарски книги народни имена, като високопланински ластари, гръмотевична метла, пентаграм, магьоснически знак, дърво от Божия кръст, магьосническа метла, водят до извода, че имелът е бил прастаро лечебно и вълшебно растение у нашите предци. Той е едно тайнствено растение. У друидите (келтски жреци) то се е считало за свещено растение, за лекуващо всичко средство, което може да прогони всяко зло. При тържествена церемония те го отрязвали със златни ножове и коси. Стари билколечители го прилагали като отлично и безотказно лекуващо средство при епилепсия. Препоръчва се имела в наше време при хронични спазми и истерични оплаквания.