Ако си представим нулевата зона в човека (мястото, където енергиите са уравновесени и хармонични, средния път, златната среда, средната точка в магнита, между двата полюса) като един кръг. От този кръг се подават израстъци поляризирана енергия (дисхармонична енергия - преобладава плюса или минуса). Тази поляризирана енергия се получава, когато изпадаме в емоционални или мисловни крайности. Когато имаме дуалистична представа за света, всичко е бяло или черно, добро или лошо – с тази нагласа създаваме само поляризирани енергии. Тези поляризирани израстъци (на други места ги описвам като малки магнити) привличат енергии с противоположен знак. И тъй като енергията е противоположна, възниква конфликт, сблъсък, който усещаме като дискомфорт, като болка, неприятно усещане (зависи от силата на енергията, дължината на израстъка). Затова се казва, че Вселената е огледало за нас – отговаря ни със същото, което насочим извън себе си, но с противоположен знак.

Поляризирана енергия създаваме постоянно (израстъците са милиарди), по най-различни начини. Например, когато осъждаме, когато си създаваме определено мнение за някого, без любов и приемане такъв, какъвто е – затова се казва: „Не съди, за да не бъдеш съден”, защото поляризираната енергия, рано или късно, привлича съответната присъда и към самия теб. Всяко едно желание, всяко едно намерение, което е едностранчиво, егоистично, е поляризирана енергия. На практика, не създаваме поляризирана енергия само когато правим нещо с любов.

И не само в момента, в този живот, сме създавали поляризирани енергии, ние носим натрупаните поляризирани енергии, които не сме успели да уравновесим (да отработим) от всичките си животи. На практика, това е механизмът на кармата.

Да тръгнем по средния, по златния път, означава да престанем да произвеждаме поляризирани енергии, т.е. да започнем да правим всичко с любов и да обичаме всичко и всички.

Целта на всички очиствания, смисълът на целия духовен път е, да престанем да създаваме поляризирана енергия и да се избавим от това, което вече сме натрупали. Всички емоционални или ментални крайности, всички и всякакви правила и желания ни поляризират.

Иска ми се да ви предложа един древен хавайски (от Лемурия) метод за неутрализиране на поляризираните енергии. Но за целта трябва да поемем отговорност за всичко, по целия свят. Да смятаме, че нямаме вина за ставащото, означава, че бягаме от отговорност, а това ни прави пасивни и няма кой да ни избави от поляризираните енергии. Да поемем отговорност, означава да сме винаги готови да поправим стореното от нас. Всичко, което се случва с нас и около нас, сме го привлекли с поляризираните израстъци. Всичко, което достига косвено до нас, чрез медиите или някой ни го е преразказал, не е случайно, ние сме го привлекли. Ние живеем милиони години на тази Земя, прераждали сме се във всичките й краища и народи, вземали сме участие в безброй събития и накрая да се отръскаме и да кажем, че нямаме нищо общо, е една голяма лъжа. Не можем да сме единни с всичко, ако не поемем отговорност за него – ако кажем: „Това не ме засяга”, усещате ли, каква дистанция се получава?

Сега, с напредването на промените, става все по-актуално да управляваме желанията си, тъй като тяхното материализиране се ускорява многократно. За да не се превърнем в черни магьосници, с всичките негативни последствия от това, единствения начин е да поемем отговорност за случващото се с нас, Ако продължаваме да се изживяваме като жертви, реагираме агресивно към всичко и всички, които смятаме за причина на нашите страдания, обиди и дискомфорт. Само ако поемем отговорност, можем да реагираме уравновесено, с любов.

За да се избавим от поляризираните енергии, трябва да повтаряме като мантра трите, може би най-важните думи: „прости”, „благодаря”, „обичам”. Доктор Масару Емото доказа научно, че признателността и любовта правят чудеса, но трябва да добавим и извинението. Повтаряйте тези думи винаги, когато имате възможност, на глас или наум, така неутрални или като обръщение към някого или нещо, във варианти, които на вас ви харесват. Повтарянето им ни зарежда с енергията на словото, но освен това, което е много по-важно, даваме възможност на Бог да ни изчисти като преобразува поляризираните енергии. Има стара българска поговорка, която казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва”, т.е. Бог не дава нищо даром, трябва да се стремим, да се потрудим, да бъдем активни, а Той незабележимо ще ни удари едно рамо.

Когато започнете да поемате отговорност за всичко, ще усетите едно вътрешно насочване на вниманието. Затова благодарете, искайте прошка и се обяснявайте в любов към всичко, което ви хрумне. Може скоро да забележите, как се променя животът ви. Спорно очистване!

 (източник: www.yosif.net)