Както вече разбрахте, много от проблемите, които ви без­покоят, се коренят в спомените на клетъчно ниво и са скрити в подсъзнанието. Лечебните кодове достигат до тях, но работят по-бързо, когато човек успее да идентифицира по­не отчасти настоящия си проблем.

На мен ми бяха нужни шестнайсет години и екип от специ­алисти (д-р Лорна Майнуайзър, Е. Томас Костело и компютърни програмисти), за да разработя това, което наричам Инстру­мент за откриване на проблемите в сърцето. Този инстру­мент, единствен по рода си, достига до проблемите на сърце­то, които са източник на всички наши проблеми. Докторската ми дисертация беше с акцент върху психометрията и създа­ването на тестове. Позовавайки се на тези знания, заедно с екипа си разработих Инструмент за откриване на проблеми в сърцето, с който да можем да идентифицираме несъзнателни­те си проблеми. След като отговорите на въпросите онлайн, веднага получавате персонален анализ на вашите проблеми в обем 10-15 страници.

Установили сме, че всички проблеми на хората попадат в една или няколко от дванайсетте категории, описани по-долу. Инструментът ви дава резултати за всяка от тях. След като поясним какво включват категориите, ще ви покажем как да използвате Лечебния код, за да постигнете изцеление във всич­ки области от живота си от този миг нататък.

Ето и Дванайсете категории проблеми на сърцето:

• Категория №1: Неспособност да простим

• Категория №2: Деструктивно поведение

• Категория №3: Погрешни вярвания

• Категория №4: Любовта срещу егоизма

• Категория №5: Радостта срещу тъгата и депресията

• Категория №6: Спокойствието срещу тревожността и страха

• Категория №7: Търпението срещу гнева, фрустрацията и нетърпението

• Категория №8: Добронамереността срещу отхвърлянето и грубостта

• Категория №9: „Добър съм" срещу „Не съм достатъчно до­бър"

• Категория №10: Доверието срещу желанието за контрол

• Категория №11: Смирението срещу възгордяването, аро­гантността и фалшивия имидж

• Категория №12: Самоконтролът срещу загубата на конт­рол


Нека ги разгледаме накратко и да поговорим защо са тол­кова важни за изцеляването на проблемите от самия корен.

  Трите препятствия

Наричаме първите три категории от системата на Лечебни­те кодове „препятствия", защото те възпрепятстват живо­та, здравето и успеха. Ето защо, за да постигнем пълно изце­ление, трябва да ги елиминираме. „Елиминирам" е тежка дума и може би никой от нас не успява да го направи докрай. В това няма нищо лошо. Около деветдесет процента е напълно дос­татъчно.

  Категория №1: Неспособност да простим

Години наред изнасях лекции в целия свят и навсякъде съм каз­вал, че не съм виждал сериозен здравословен проблем, при кой­то да не е налице и проблем със способността да простиш. По-късно срещнах д-р,Бен, който също изнасяше лекции из це­лия свят и също твърдеше, че не е виждал пациент с рак, при който да не е налице и проблем с прощаването!

Неспособността да простим е първата и може би най-важ­на категория. В молитвата „Отче наш" опрощението е един­ственото, което се споменава два пъти. Нашият опит показ­ва, че при всеки, който има проблем с останалите единайсет категории, почти винаги се оказва налице и проблем с проща­ването. В много от случаите тези хора твърдят, че нямат такъв проблем, че вече са го решили с помощта на терапия или са се освободили от него по някакъв друг начин.

Неспособността да простим обикновено се изявява във фор­мата на гняв, раздразнение или нежелание да бъдем в компани­ята на определен човек. Както и да я наричате, тя може да ви убие.

Много хора, които се чувстват неспособни да простят, не желаят да го направят, защото им се струва, че така ще оне­винят виновника за престъплението му. Те определено не раз­бират смисъла на прошката. Опрощението е плод на прозре­нието, че самият ти си облагодетелстваният. То освобожда­ва теб от виновника. Докато отказваш да му простиш, оста­ваш привързан към него и колкото по-дълго продължава проце­сът, толкова по-голяма става опасността да те завлече със себе си в пропастта. Често човекът, на когото отказваш да простиш, изобщо не страда от това. Дори не го осъзнава. В такъв случай е невъзможно отказът ти да простиш да нарани когото и да било освен теб самия. Най-силният акт на обич към семейството, децата, приятелите и близките ти би бил да простиш на онзи човек и да го освободиш от присъдата си за действията, в които го смяташ за виновен.

След всичко, казано дотук, трябва да признаем, че има мно­го хора, които наистина се опитват да простят десетиле­тия наред, но не успяват да го направят. Гарантирам ви, че жената, жертва на изнасилване, за която ви разказах по-рано, опита абсолютно всичко, което знаеше, за да прости на насил­ника. В съзнанието си беше убедена, че неспособността й да прости съсипва живота й. Тя умираше и всичко около нея беше пропито от зловонието на смъртта. Въпреки добрите й наме­рения три години по-късно положението само се влошаваше и липсата на прошка се бе превърнала в планина от ярост и страх. Само десет дни, след като чрез Кодовете на изцеление се насочи към проблема с опрощението, тя успя да пререже въжетата, които я свързваха с престъпника и изнасилването.

 
Категория №2: Деструктивно поведение

Деструктивното поведение е може би най-експлоатираната категория в света на самопомощта, психологичните консул­тации и терапията. Тук се включват проблеми с теглото, диети, упражнения и всякакви видове пристрастености. Тъй като моделите на поведение са следствие от проблемите на сърцето (спомнете си Тайна №7: „Когато сърцето и главата са в конфликт, сърцето печели"), те са полезни предупредителни сигнали, които могат да ни помогнат да определим кои наши проблеми имат нужда от изцеляване.

Интересно по отношение на поведението е, че има много модели, които сами по себе си не са нито правилни, нито погрешни. Това, което прави нещо вредно, е не самото действие, а причината, поради която го извършваме. Например днес, ко­гато пиша тези думи, имам рожден ден и възнамерявам да се насладя на един домашен шоколадов млечен шейк с бита сметана, ванилов сладолед и най-хубавия шоколад, който намеря. Нямам търпение; дори вече усещам вкуса му в устата си. Е, деструктивно ли е това? Категорично не! Време е да празну­вам и малко да се поотпусна! Всъщност за мен би било по-стресиращо да се придържам към диетата си на рождения си ден, когато всичките ми спомени на клетъчно ниво са за тор­ти и сладолед. Съвсем друго би било, ако си правя шейк по деструктивни причини. Да кажем, че съм имал лош ден в рабо­тата и искам да удавя скръбта си в декадентските дълбини на шоколадовия шейк. Или пък пия млечни шейкове всеки ден, въпреки че знам колко нездравословно може да е това и дори би могло да ме отнеме от семейството ми на нелепо млада възраст. Едно и също действие може да се извършва веднъж по правилни, а друг път по неправилни подбуди. С други думи едно и също поведение може да бъде и здравословно, и де­структивно.

Разбира се, има редица действия, които винаги са деструк­тивни: изнасилване, насилие над дете, кражба. Дори те обаче никога не са източник на проблема на човека, а са симптом на деструктивните спомени на клетъчно ниво. Защо тогава се занимаваме с тях? Защо просто не се фокусираме върху спо­мените? Точно това се иска от вас в тази категория. Съзна­нието, че правя нещо деструктивно, може да е предупредите­лен сигнал, който показва, че на клетъчно ниво имам спомени, които трябва да бъдат изцелени.

Всички деструктивни модели на поведение могат да се раз­делят на две категории: самозащита и самоугаждане. Депре­сията на Трейси през първите дванайсет години на нашия брак попадаше и в двете. Шегувахме се за това точно днес на праз­ничния обяд. Трейси беше в състояние да направи цяла тава сладки с шоколадови парченца (най-вкусните на целия свят -всички го казват!), а после да се заключи в стаята си и да се свие под завивките, за да ги изяде. Сладките бяха пример за стремежа й да си угоди, а скриването в стаята - за самоза­щита. Това са твърде очевидни примери. Други не са толкова лесни за идентифициране. В действителност много постъп­ки, които хората смятат за здравословни, всъщност са подбу­дени от несъзнателни деструктивни спомени.

Самоугаждането и самозащитата са двете възможни ре­акции на деструктивното поведение. Но срещу какво е насо­чена тази реакция? Болшинството хора биха казали, че е сре­щу ситуацията, в която се намират: финансови затруднения, неудовлетворени очаквания във взаимоотношенията, разоча­рование от кариерата. Макар и да допринасят за стреса в живота ни, те не са основната причина за него. Деструктивната реакция е отговор на активиран несъзнателен спомен, съдържащ лъжа за живота ви. В случая с депресията на Трейси лъжите бяха от най-разпространения вид, в които вярват много хора, без дори да подозират: „Не съм достатъчно добра", „Дру­гите ще ме наранят", „Животът ми е пълен провал", „Всички са нещо повече от мен", „На никого не мога да се доверя", „Един­ственият ми шанс да запазя самообладание е да държа всичко под контрол". Трейси беше заключила, че най-доброто, което може да направи, е да се защити, като се скрие в стаята си и същевременно се утешава с шоколадови сладки.

Ако забелязвате деструктивни модели на поведение при се­бе си, може би и вие вярвате в подобни лъжи. Не се отчайвай­те. Убедени сме, че решението е в ръцете ви.

Категория №3: Погрешни вярвания

Както вече споменахме, изследването на д-р Брус Липтън от Станфордския медицински факултет показва, че заболявания­та в 100 % от случаите се дължат на стреса, който на свой ред се причинява от погрешно вярване за нас самите, за живо­та ни или за другите. Тези вярвания ни карат да се страхува­ме без нужда, а стресът и болестта са просто физическо про­явление на страха.

Можете да изцелите всеки проблем отсега до края на жи­вота си, като използвате единствено Лечебния код, за да поп­равите погрешните си вярвания. Тези погрешни вярвания са тумори в клетъчната ни памет, които причиняват болести през целия ни живот. Те приличат на радиостанция, която пос­тоянно излъчва пропаганда против нас самите в собствени­те ни уши. След като години наред слушаме лъжи, без да има­ме възможност да сменим станцията, започваме да им вярва­ме и допускаме да управляват поведението ни.

Човек винаги прави това, в което вярва. И всичко, което прави, е мотивирано от нещо, в което вярва. Ако вярванията ви са верни и правилни, чувствата, мислите и постъпките ви ще бъдат здравословни. Ако вършите, мислите или чувствате нещо, което не желаете, причината винаги е някое ваше убеж­дение. Промените ли вярванията си, мислите, чувствата и дейс­твията ви също автоматично ще се променят. Звучи лесно... Къде е уловката? Както вече обсъдихме в Тайна №5, вярвания­та, които е най-наложително да променим, са най-добре защи­тени от подсъзнанието ни, защото ни държат нащрек да не позволим травматичните събития да се повторят. Затова хората цял живот се опитват да променят вярванията си, но малцина успяват. Именно тази промяна цели популярната в пос­ледните трийсет години концепция за „излизане от порочния кръг".

Спомням си една клиентка, която започна да прилага Лечеб­ните кодове заради физически проблем. Скоро след това ми се обади и каза развълнувано: „Случи се нещо и трябва да разбера дали е нормално". Когато я попитах за какво става въпрос, тя обясни: „Вярванията ми се променят". Поинтересувах се дали това е добро или лошо за нея, а тя отговори: „Нито едното... прекрасно е". След това ми разказа за всичко, което правила досега с незадоволителен успех, опитвайки се да излезе от порочния кръг. С Кодовете се фокусирала върху физически проб­лем, защото не вярвала, че вярванията й някога могат да се променят. Без съзнателно да се стреми към това, вярвания­та й много бързо се трансформирали с помощта на система­та от Кодове. Чуваме такива истории всяка седмица.
  Основната система за изцеление

Категория №4 е началото на това, което наричаме „Основна система на изцеление". Ако целта на първите три категории („препятствията") е да ни помогнат да изхвърлим всичко ненужно от живота си, следващите девет категории трябва да посеят семената на новия живот, здравето и просперитета. Благоденстващият дом не е само почистен от смет и вехто­рии, той е изпълнен с живот, радост и спокойствие, с добри­на, която кара всички да се чувстват обичани и щастливи. С други думи той е любимо място, което преобразява сърцата на живеещите в него и техните гости.

Всяка от Основните категории работи върху формиране­то на определена добродетел, върху трансформирането на деструктивната й противоположност, както и върху онези не­гативни емоции и погрешни вярвания, които показват къде в спектъра между добродетелта и възпрепятстващата я про­тивоположност се намира човекът. В Наръчника на кодовете ще разгледаме подробно тези негативни емоции и вярвания. Инструментът за откриване на проблеми в сърцето също ще ви помогне да ги идентифицирате.

На всяка от категориите съответства една от системи­те в организма. Всеки орган, всяка жлеза, всяка кост принадле­жат към някоя от тези системи. Основната система за изце­ление се оказа забележителен момент на прозрение за повече­то ни клиенти след откриването на Кодовете. Тя е връзката между физическите и нефизическите проблеми, които обикно­вено възникват заедно. Това ще рече, че ако имате негативна емоция, но не можете да идентифицирате свързания с нея фи­зически проблем, можете да се обърнете към съответната категория и да откриете кои системи и органи е най-вероят­но да са засегнати от тази емоция. И обратно, ако единстве­ната ви информация са думите на хиропрактика, който казва, че нещо не е наред с надбъбречните ви жлези, можете да по­търсите категорията на надбъбречните жлези и да видите кои негативни вярвания са вероятната причина за проблеми­те ви.

Ако използвате по-сложната система на Лечебните кодове, можете да погледнете симптомите в края на Наръчника и да откриете категорията, в която попадат, след което да използвате Кодовете на съответната категория, за да изцели­те проблема си. Тъй като са насочени към специфични симпто­ми, те обикновено са най-ефективните Кодове.

Много хора са споделяли, че никога не биха свързали даден физически симптом със съответния нефизически проблем. Каз­ват, че осъзнаването на начина, по който се е развил пробле­мът, се е оказало безценно за изцелението и възстановяване­то на вътрешния им покой. Повечето от тях съобщават, че лекари или алтернативни специалисти са потвърдили наличие­то на проблема им, въпреки че той все още не се бил проявил в такава степен, че да бъде забелязан. Клиентите просто раз­брали за него от връзката, посочена в Основната система на изцелението. Един клиент например научил от Лечебните ко­дове, че ниското му самочувствие вероятно е свързано с проб­леми на ендокринната система. Въпреки че нямал никакви сим­птоми, понеже проблемът с ниското самочувствие бил от де­сетки години, отишъл и си направил изследвания. Ранното от­криване на хормоналния проблем спомогнало за много по-бър­зото му излекуване, отколкото, ако бе изчакал симптомите да се проявят.

 
Категория №4: Любовта срещу егоизма

Любовта е добродетелта, от която произлизат всички оста­нали добродетели. Както пеят „Бийтълс": „всичко, от което се нуждаеш, е любов". В учението на Исус Христос любовта е най-висшата духовна ценност. Той учи, че ако имаш любов, значи имаш всичко. Усещате ли любовта в себе си и в света, обикно­вено всичко друго е наред. Живеете ли в любов в себе си и вън от себе си, обикновено всичко друго бързо се изцелява.

Любовта е най-важната добродетел, затова нека, преди да продължим нататък, да се уверим, че говорим за едно и също. Това е съществен въпрос, като се има предвид колко често употребяваме думите „любов" и „обич": „Обичам шоколад", „Оби­чам тези панталони", „Обожавам бейзбола". Нерядко дори я използваме по начин, който всъщност описва точно обратното: егоизма. Любовта, истинската любов, означава да загърбим собствените си нужди и желания и да правим онова, което е най-добро за другите и за мен самия. Ако избирам своите нужди и желания, а не благото на друг човек, любовта ще избере другия. Това е една от основните разлики между нас и животните, които действат въз основа на инстинктите си.

Любовта означава да избереш болката. Ако някога сте оби­чали истински, добре знаете, че любовта е болка. Ако трябваше да се разделя с Трейси първия път, когато почувствах не­що различно от любов, то щеше да е още преди да излезем от църквата в деня на венчавката. Чувах само „още една снимка", лицето ми беше на път да се напука от усмивки, а всъщност умирах за парче торта. Но любовта надделява над болката и избира да направим най-доброто, независимо от обстоятелствата. Означава ли това, че моите нужди винаги остават неудовлетворени? Не, разбира се. Би било много трудно, ако не и невъзможно, да обичам другите, без да обичам себе си. Проблемът е, че повечето хора сме толкова обсебени от себе си или до такава степен сме привързани към деструктивните си спомени, че често дори не виждаме възможностите да по­кажем любовта си към другите.

Любовта не означава и секс. Казвам го, защото това може би е най-голямата заблуда в нашето общество. Сексът не е „правене на любов". Той би трябвало да е тържество на любовта. Спомням си старата гимназиална реплика, която не един младеж с бушуващи хормони е казвал на лековерната си приятелка: „Ако наистина ме обичаш, ще...". Ако той наистина я обичаше, нямаше да каже това. Въпреки че този пример за тийнейджърския секс звучи смешно на повечето възрастни, ние често действаме със същите мотиви. Пристрастяваме се към телевизията, интернет, спорта и дори хубавите книги и заместваме с тях любовта, отдалечавайки се от съкровената близост, на която би трябвало да се наслаждаваме.

От друга страна, в липсата на любов се коренят практически всички проблеми, които бихме могли да имаме. На категорията на любовта съответства ендокринната система в организма. По същия начин, както от любовта произлизат всички останали добродетели, а в егоизма се коренят всички негативни качества, така и хормоните играят основна роля за появата на всички известни болести и нарушения. Можем ли в такъв случай отговорно да заявим, че това наистина е най-важната категория, въпреки че казахме същото и за неспособността да простим? Всъщност тази неспособност е ре­зултат от егоизма и липсата на любов. Тоест неспособността да простим е един от вторичните компоненти на катего­рията на любовта.

Прилагайки Лечебен код върху тази категория, можем да из­целим любовта, егоизма и проблемите на ендокринната сис­тема. Макар да го казахме неведнъж, добре е да повторим: Лечебният код не е насочен към конкретно физическо заболя­ване, нищо че току-що говорихме за ендокринната система. Той винаги се фокусира върху спомен, погрешно вярване или негативна емоция.

 
Категория №5: Радостта срещу тъгата и депресията

Радостта може би е категорията, чрез която най-лесно мо­жем да определим дали някой страда от проблеми на сърцето.

Тя е едно от онези неща, които най-често се имитират в съв­ременния начин на живот. Всички искаме другите да си мис­лят, че сме добре, затова редовно си слагаме маската на щастието.

Наличието или отсъствието на истинска радост обаче е много точен показател за подсъзнателното състояние на чо­века. Тя първа изчезва при проявяването на физически или нефизически проблем. Много хора бъркат истинската радост с щастието, но нашият опит показва, че щастието зависи от обстоятелствата. Ако нещата вървят добре, и аз се чувс­твам добре. Ако нещата се объркат или не отговарят на очак­ванията ми, се чувствам зле.

Радостта, от друга страна, е рядко цвете. То може да цъфти въпреки обстоятелствата. Обичам да се разхождам по пътя и да видя цвете, цъфнало в пукнатина на бетона. Приисква ми се да спра до него и да му кажа: „Само така, давай!" Ето това е истинска радост. Тя е несломимият дух, който откриваме във велики личности като Майка Тереза и Виктор Франкъл, които преминават през ада на земята, за да достигнат до другия бряг не само невредими, но изпълнени с още по-дъл­бока радост. Истинската радост цъфти в почвата на любов­та. Където има любов, има и радост. Липсата на любов винаги е свързана с липса на радост.

С категорията на радостта е свързана покривната систе­ма и по-специално кожата, която е най-големият орган в тяло­то. От дългогодишната си практика на психолог и терапевт си спомням един клиент с депресия, който имаше и някакъв кожен проблем. Същото беше и при Трейси, която редовно се оплакваше от проблеми с кожата и постоянно чоплеше пъпките си, когато се чувстваше особено потисната. След като се свързах с д-р Бен, с интерес научих, че той не е срещал пациент с депресия, който да няма един или друг вид кожен проблем.

Тъгата и депресията се коренят в деструктивните спомени, които излъчват погрешното послание, че надеждата 8 жи­вота ни е изгубена заради нещо, случило се в миналото.

 
Категория №6: Спокойствието срещу тревожността и страха

Спокойствието е най-добрият показател за здравето на сър­цето (ума/съвестта/духовното сърце). Защо? Това е един­ствената от деветте добродетели, която не можете да под­силите с повече усилия и старание. Тя е естествено следст­вие на любящото сърце. Можете съзнателно да бъдете по-радостни, търпеливи, доверчиви, овладени или добронамерени независимо от състоянието на сърцето. Защо бихте го пра­вили? Защото тези качества се смятат за социално приемли­ви в повечето култури. Но колкото и да сте се усъвършенст­вали в това, можете да го правите и с егоистични мотиви. Спокойствието, от друга страна, не може да бъде подсилено по такъв начин. То е последователен и предсказуем показател за истинската ви същност. Можете да изберете да се държи­те по най-различни начини, но би било много трудно, ако не и невъзможно, да манипулирате спокойствието си от егоистични подбуди.
Спокойствието се нарушава вследствие на страха, а стра­хът е баща на всички негативни чувства. Тъга, нетърпение, недоверие, непродуктивни модели на поведение, слабост - всич­ки те произлизат от страха. Страхът е реакция на болката. Макар всички да изпитваме болка, някои избират любовта, а други се поддават на страха. Естествено причината за този избор, както и всичко останало, се крие в сърцето. Помнете: когато сърцето и главата влязат в конфликт, сърцето печели. Дори съзнателният ви, рационален избор да е любовта, ако не­съзнателният ви мотив е страхът, той ще спечели и ще огра­би спокойствието ви.

Аз (Бен) си спомням един стикер на кола, който гласеше: „Всичко пристига с камион". Всички негативни емоции пък ид­ват от страха. Неслучайно, ако имате физически проблем, той се проявява чрез системата, съответстваща на категория­ та на спокойствието - гастроинтестиналната. Първият път, когато аз (Алекс) чух Бен да говори за застроинтестинална­та система, в главата ми светнаха толкова много лампички, че едва не закрещях. Никога не съм знаел, че почти всички болести и нарушения започват по един или друг начин от сто­маха и червата. След като знаем това, изглежда напълно ло­гично, че страхът причинява проблеми в гастроинтестиналната система, тъй като той е и източникът на всички оста­нали негативни емоции и вярвания. Надяваме се, сега разбира­те защо толкова много хора останаха удивени от осъзнаване­то на връзката между физическите и нефизическите си проб­леми.

За да избегнем объркването, нека се върнем на категория­та на любовта, защото там казахме, че всички болести и на­рушения са свързани с ендокринната система. Това не проти­воречи на казаното току-що за гастроинтестиналната сис­тема. Двете действат в удивителна хармония. Ендокринната система е първата система в организма, която се повлиява от спомените на клетъчно ниво и въздейства най-напред на гастроинтестиналната система. Оттук нататък всеки проб­лем, за който се сетите, може да се развие от най-слабата физическа брънка във веригата.

Преди да приключим темата, искаме още веднъж да под­чертаем колко невероятна и важна е тази връзка. Любовта е върховният източник на здравето, а съответстващата й ен­докринна система е първата домино плочка в редицата на здра­вословните проблеми. Ако тя не се преобърне, трудно би било за коя да е болест да се задържи в тялото ви. По същия начин егоизмът, противоположността на любовта, ни кара да изби­раме страха пред любовта. Избирайки страха, ние отваряме вратата пред негативните емоции, мисли и модели на поведе­ние, които могат да унищожат мечтания живот.

Думите са неспособни да предадат колко важно е да обръ­щате внимание на предупредителните сигнали, каквито са за­губата на спокойствие и появата на тревожност, за да разбе­рете кога е активиран проблем в сърцето ви. Истинското спокойствие е по-неподатливо на външните обстоятелства даже и от радостта.

Как можем да използваме това на практика? При всеки проб­лем, с който се борите, помислете за различни стратегии, аспекти, варианти на поведение и следете как се променя със­тоянието ви, докато си представяте възможностите. Често най-добрият вариант на действие е този, при мисълта за кой­то изпитвате най-голямо спокойствие.

За жалост много хора бъркат истинското спокойствие с поддаването на страха. Да кажем, че в повечето време от живота си съм изпитвал желание да се реализирам в определе­но поприще, но по различни причини не съм предприел нищо по въпроса. Може да е било по финансови причини, заради други хора или здравословни проблеми. Сега обаче, като чета това, решавам да проверя това си поведение с „Индикатора за спо­койствие". Когато си помисля за възможността да осъщест­вя мечтата си, веднага ме обзема страх, а щом спра, започ­вам да се чувствам по-добре. Това може да ме накара да обър­кам облекчението (намаляването на страха при промяната на фокуса на мислите ми) с истинско спокойствие. Напълно въз­можно е причината да се страхувам, когато мисля за мечта­та си, да е погрешно вярване, което ми внушава: „Няма да се получи", „Не съм достатъчно добър" или „Другите може да успя­ват, но не и аз".

По този начин деструктивните спомени на клетъчно ниво могат да диктуват живота ни, затова е много важно да раз­берем разликата. Това, което трябва да направя, е да порабо­тя над проблема със страха с помощта на Лечебния код, след което да използвам „Индикатора за спокойствие". Страхът, който изпитвам, докато мисля за осъществяването на меч­тата си, е доказателство, че съществува проблем, нуждаещ се от изцеление. Липсата на страх не се включва в „Индикато­ра за спокойствие", това, което трябва да почувствате, е наличието на спокойствие.

Ако „Индикаторът за спокойствие" показва Вътрешно спо­койствие, е лесно; това обикновено означава: „Давай!" Ако ин­дикаторът казва „Не", това, което преживявате, обикновено не е страх, а се описва от хората с фрази като: „Просто съм неспокоен". Ако ги попитате: „Почувствахте ли страх, гняв или тъга?", отговорът ще бъде: „Не, просто не ми е спокойно". Това е различно от силните негативни емоции. Силните нега­тивни емоции почти винаги показват, че е налице проблем в сърцето, който трябва да бъде изцелен.