добре познатия ни "аспирин"- АЦЕТИЛ-САЛИЦИЛОВА КИСЕЛИНА,в дневна доза от 100 до 250 милиграма оказва точно такова въздествие, което намалява тенденцията за агрегация на тромбоцитите- т.е. аспирина в такива дози има антиагрегатно въздействие, с което обаче се печели само време- забавя агрегацията, но не я предотвратява изцяло. Значи, първата група препарати, които се използват и най-често в практиката, чието действие е да удължава времето на тромбоцитната агрегация, се нарича съответно на действието на тези медикаменти- антиагреганти.
Друга група въздействат върху кръвосъсирването и в зависимост от механизма на въздействие, има директни антикоагуланти, сред които най-известен е хепаринът, който разрешава проблема със съсирването- не позволява образуване на съсиреци. Във високи дози може дори да има и тромболитично въздействие- да "разложи" вече образувал се пресен тромб, но в тази посока са разработени някои ензимни препарати като стрептокиназа и урокиназа (има и други), които "разтварят" образувал се тромб- по този начин в зависимост от това какъв кръвоносен съд е запушен, какво кръвоснабдява и т.н., може да се предотврати състояние като исхемичен мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт- стига да се започне възможно най-бързо подобно лечение, и в зависимост от органа, който кръвоснабдява съдът, сроковете за "отпушване" с тези препарати е от няколко часа до денонощие- след което шансовете за успех рязко намаляват.
Другата група антикоагуланти се наричат "индиректни", тяхното действие настъпва по-бавно, но пък се приемат под форма на таблетки и лесно може да бъде контролиран ефекта им. Сред най-известните препарати е "синтром".
***************

Всъщност, тук понятието "разреждане на кръвта" е доста неточно. Флебитните проблеми са свързани с възпалителен процес в стената на венозните съдове, което довежда и до друг проблем- забавяне на кръвния ток във венозната система на крайниците (25% от венозната кръв на долните крайници например се съдържа във венозните съдове на ходилото до нивото на глезена), а застойния момент повишава налягането във венозния съд и той започва да се разширява- често пъти се получават микроскопични разкъсвания на стената на венозния съд от вътрешната му страна (хастарът на съдовете)- а кръвен застой+ възпаление+ разширяване водещо до разкъсване= провокация на коагулационните фактори на организма- има около една дузина фактори, номерирани с римски числа, има и още една банда фактори, които се номерират с арабски числа- както и да е...Кръвта не е "хомогенна" течност- в нея има различни породи кръвни клетки, плазма и почти цялата Менделеева таблица поотделно или в съединения- органични и неорганични...В условия на застой, кръвта проявява тенденция в посока утаяване. При наличие на възпалителен процес- нивото на един белтък, наречен фибриноген, се повишава. При наличие на нарушена цялост на стената на венозен кръвоносен съд поради повишено налягане, се активира системата на кръвосъсирване- всичките тези условия накуп, плюс чисто гравитационния момент- венозната кръв по пинцип се изтласква срещу гравитацията, а гравитацията спонсорира застойните явления, и по този начин при наличие на хронична венозна недостатъчност и флебитни явления в някои участъци от венозната система, водят до образуване на тромби- съсиреци. Когато си нараним кожата, налице е нарушена цялост на "телесна покривка"- тогава системата на кръвосъсирването се активира и елементът Калций, който се отделя при нарушаване на целостта било на кожата, било на вътрешната тапицерия на кръвоносни съдове или лигавица на някои органи провокира тромбоцитите в кръвта да започнат да се слепват както помежду си, така и да образуват тромбоцитни агрегати в участъка на това разкъсване- целта е да се образва съсирек, който се явява "запушалка" на съответното разкъсване. Съдбата на съсирека е да се организира и в края на краищата от него се образува с времето съединителна тъкан- тя е причината по кожата, лигавиците и т.н. да се образуват т.нар. белези. Но белегът сам по себе си не е част от съответната тъкан и поради това не може да замести функцията на нормалната тъкан.
Накратко, при флебит следва да се избегне някак тенденцията към утаяване и агрегация на тромбоцитите, да се овладее възпалителния процес-флебита, да се предприемат антигравитационни мерки- компресия, както и да се подпомогне укрепването на съответните съдове така, че да се избегнат застойните явления- с което проблемът не се разрешава, но се облекчава функцията доколкото е възможно за съответния индивид.

Има перпарат, който се нарича "Ендотелон", и който представлява екстрат от гроздови семена, в който се съдържат вещества, които въздействат върху кръвоносния съд, укрепват стената му, придават му тонус, лимфо-венозните отоци отзвучават и още един куп действия, които не е нужно да споменавам. Но сам по себе си ендотелонът не въздейства върху процеса на агрегация на тромбоцитите. Фармаколозите са установили, че добре познатия ни "аспирин"- АЦЕТИЛ-САЛИЦИЛОВА КИСЕЛИНА,в дневна доза от 100 до 250 милиграма оказва точно такова въздествие, което намалява тенденцията за агрегация на тромбоцитите- т.е. аспирина в такива дози има антиагрегатно въздействие, с което обаче се печели само време- забавя агрегацията, но не я предотвратява изцяло. Значи, първата група препарати, които се използват и най-често в практиката, чието действие е да удължава времето на тромбоцитната агрегация, се нарича съответно на действието на тези медикаменти- антиагреганти.
Друга група въздействат върху кръвосъсирването и в зависимост от механизма на въздействие, има директни антикоагуланти, сред които най-известен е хепаринът, който разрешава проблема със съсирването- не позволява образуване на съсиреци. Във високи дози може дори да има и тромболитично въздействие- да "разложи" вече образувал се пресен тромб, но в тази посока са разработени някои ензимни препарати като стрептокиназа и урокиназа (има и други), които "разтварят" образувал се тромб- по този начин в зависимост от това какъв кръвоносен съд е запушен, какво кръвоснабдява и т.н., може да се предотврати състояние като исхемичен мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт- стига да се започне възможно най-бързо подобно лечение, и в зависимост от органа, който кръвоснабдява съдът, сроковете за "отпушване" с тези препарати е от няколко часа до денонощие- след което шансовете за успех рязко намаляват.
Другата група антикоагуланти се наричат "индиректни", тяхното действие настъпва по-бавно, но пък се приемат под форма на таблетки и лесно може да бъде контролиран ефекта им. Сред най-известните препарати е "синтром".
За лечение на хронична венозна недостатъчност се използва най-често комбинация от няколко препарата, като единият е от типа на ендотелона, другият може да бъде антиагрегант или индиректен антикоагулант- тези са задължителни.

Естествено, това е само част от комплексен лечебен подход, в който основния мотив според мен е този, да се лекува човека, а не болестта или болестите му- и това, дори и да включва намеса на "съвременна медицина", е възможно. Друг е въпроса колко лекари са склонни да лекуват хора, а не болестите им...
 

 

Re: Разреждане на кръвта

от Albedo Rubedo » Нед Мар 14, 2010 12:01 pm

http://magicaura.com/forum/topic-t8397.html

Серия сообщений "КРЪВООБРАЩЕНИЕ":
Часть 1 - ОЗДОРОВЛЕНИЕ ОРГАНИЗМА по системе сщмч. Серафима (Чичагова)_1
Часть 2 - ОЗДОРОВЛЕНИЕ ОРГАНИЗМА по системе сщмч. Серафима (Чичагова)_2
Часть 3 - Питание при инсульте
Часть 4 - Антихолестеролова диета
Часть 5 - Разреждане на кръвта
Часть 6 - Аспирин
Часть 7 - Сгъстяването на кръвта и недостигът на течности в организма
...
Часть 16 - Гинко
Часть 17 - Хвойные породы - Гинкго билоба
Часть 18 - Влияние экстракта Гинкго Билоба на нейрофизиологию