Великата Киевска княгиня Ольга е българка,от знатен български род .Родственица е на цар Симеон, дъщеря на негова сестра.Българското й име е Елена.Получава завидно образование и възпитание в християнски дух. За нейн роден град се обявява Псков/Плисков, но това е градът ,който тя основава по подобие на родната Плиска , и построява християнския храм "Света Живоначална Троица"през 947.
При едно от посещенията си в България през 902г. княз Олег я завежда в Киев за жена на своя брат Игорь.Този брак е съюзът между България и Киевската Рус.
През 945 г. княз Игорь е убит и княгиня Ольга става фактическа владетелка на Киевската Рус.
Извършва административни,стопански и финансови реформи.Уточнява на Запад границите с Полша и конните застави на Юг. Полага усилия за сплотяване на различните славянски племена на основата на християнството. Издига църкви: "Свети Николай" и "Света София Премъдрост Божия" в Киев, "Благовещение на Пресветата Богородица" във Витебск. При своето пътуване до Константинопол през 957г. при император Константин Багрянородни е съпровождана от българския монах Григорий, който е нейн наставник по въпросите на християнството и държавността.
Синът й Святослав / слава на святостта/ е искал да обедини бащините и майчини земи и сключва съюз с Българския цар, но последният се отмята. Святослав жестоко си отмъщава за измяната ,като заклал българските първенци в Дръстър /Силистра.
Той искал да създаде град Малък Преславец /с.Преслава/ върху остров на Дунава. Говорил е български и е използвал глаголицата.
През 965г. разгромява Хазарския Каганат.
Неговият син Владимир официално покръства русите 988г.
Княгиня Ольга умира 969г. Украйнците построяват паметник през 1911 ,възстановен 1996г. От двете страни на княгинята са фигурите на светите братя Кирил и Методий и на св.Андрей Първозвани.





До XV век Русия постоянно получаваше от България не само български ръкописи , но и свещеници,писатели, художници,певци/български черковен напев и до днес е запазен в руските черкви.
Влиянието на българите върху русите започва още преди Владимир да се покръсти в 988г.Внук на Олга, която мнозина смятат за норманка, той прави това , което баща му Святослав от нямане на време не можал да извърши.А към християнството го подтикнала баба му, сама християнка, както е подтиквала и баща му .Тази именно Олга е първият голям деятел , който българите дават на русите.Тя се тачи от последните като истинска устроителка на руската държава ,оставила име на твърде мъдра , велика и безсмъртна владетелка.
Великата княгиня Олга е била родом българка, българска княгиня от първопрестолния град Плиска. В "Летописец руских царей" е казано:"Приведоша ему /на Игоря/ жену из Плискова, именем Олгу , остроумницу и корен и основание вере християнкой и наш вожд". В "Родословец на руските царе" е казано: Игоря же/Олег/ жени в Болгарях , поят за него княжа именем Олгу. И бе мудра велми...
Великата княгиня Олга е била внучка на цар Борис , рожба на най-малката му дъщеря Анна, сестра на цар Симеон.Цар Симеон й е бил вуйчо.Анна , дъщеря на Борис и сестра на Симеон , е била омъжена за Сондоке , велик болярин .Елена е била заведена от Плиска за жена на руския , още малолетен , велик княз Игор в 903г.

От 912 до 969 Великата княгиня Олга фактически управлява великата руска държава,като е обединила всички източни славяни и мъдро и всестранно ги е организирала.Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра между руските славянски племена, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа Руска светица.Олга е насаждала и българска култура и просвета./Ст.П.Българов-в.Зора бр.4820 от 1935г./
Стилиян Чилингиров- Какво е дал Българинът на другите народи!






Една от най-интересните версии според други руски източници, е че Олга е дъщеря на княз Владимир Расате, първородния син на княз Борис I и пръв престолонаследник. За разлика от баща си, Елена, което е родното българско християнско име на княгиня Олга е силно и искрено отдадена на християнската религия и се ползва с доверието на дядо си княз Борис I и чичо си Симеон. Така че след детронирането на баща , поради опита му за възстановяване на езичеството в България, Елена е оставена жива. При възкачването на цар Симеон I на трона по-късно е изпратена в манастир. Скоро след това в двореца в Плиска идва пратеничество от Киевска Рус с цел да намерят за княз Игор жена с царска кръв. Делегацията се води от Олег, предводителя на варяжката армия, дясната ръка на княза и втория най-овластен човек в Киевска Рус. Впрочем Олег е руската интерпретация на викингското-варяжко име Хелгър. Твърди се, че преди да дойде в българската столица, императорския двор в Константинопол е бил попитан за същото, но там делегацията им е ударила на камък. Олег не е имал много други възможности за намирането на царска дъщеря от престижен царски двор за жена на своя княз, освен от България една от трите най-силни по онова време държави в Европа. Като основен опонент на Византия, изборът е бил един вид и възможно отмъщение за отказа на ромеите. В крайна сметка цар Симеон I дава княгиня Елена за жена на княз Игор може би и с идеята за сродяване на двата двора с цел осигуряване на северната граница срещу все по-нарастващата мощ на младата Руска държава. Тържественото завръщане на делегацията в Киев в руските източници е посочено като пристигането на "Олгову невесту", т.е. невестата, която доведе Олег. Това с времето е довело до премодификацията на името, с което българската княгиня Елена е станала популярна сред руснаците "Олгову" - "Олгу" - Олга. Тук следват още много интересни факти от последвалия живот в Русия и връзката с родината България. Олга се опитва да покръсти княз Игор и Русия веднага след нейното “възцаряване” и макар и да постига известни успехи среща силна съпротива от мнозинството от народа, армията и княжеския двор, които още не са узряли за това. Вследствие на тези си усилия кръщава и своя син Светослав, т.е. човек който слави светлата вяра. Той за съжаление на майка си не става християнин, но за сметка на това много добре пази спомена си за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. Това довежда по-късно до основание за претенциите му към престола на България. Не успява по една или друга причина с това си начинание, макар и да е много близо до целта. От това се възползва византийския император Йоан I Цимисхи, който отблъсква руския княз от земите на България, за да ги запази за себе си. Светослав съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име - Владимир. Очевидно като езичник не се е срамувал от дядо си Расате. Княз Владимир I, под влиянието на баба си Олга, от която получава възпитанието си, докато баща му води безкрайните си войни далеч от дома, постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването.