KALPAKCHIEV, Todor Тодор КАЛПАКЧИЕВ

 
Sinfonia concertan, Моцарт

1913 - 1984

        >>>Тодор Калпакчиев - художник, Стapa Загора

           За две поколения старозагорци това е най-известният техен художник. От ателието му излизат хиляди живописни платна. Негови картини притежават стотици семейства в този град. Организирал е над петдесет самостоятелни изложби в България и чужбина. Творчеството му е неравностойно. По едно и също време може да създаде великолепни произведения и смущаващо първични. Емоцията често изпреварва принципите на разума. Изкуството за него е форма на живот, независимо дали в него всичко се харесва на другите.

Роден е на 1 април 1913 година. Няма и десет години, когато освен с училището започва да се занимава със спорт и рисуване. През 1922 год. се записва в детския спортен клуб „Берое". Оттогава датира и проявеният интерес към магията на боите. Намира време и за двете. Години наред, макар и странно за приятелите му, той поддържа тези си увлечения. Завършвайки гимназията, съмненията за пътя в живота са вече разсеяни. През 1935 год. постъпва в Художествената академия. Попада в ателието на Дечко Узунов. По-скоро попада под магнетизма на неговата артистичност и изкуство. Паралелно със следването върви и увлечението му по футбола. Показва дарба и в това поприще. Тези му умения са бързо оценени и през 1937-38 год. той е включен в националния отбор на България по футбол. Следва и появата му на Парк де Пренс в Париж. През 1940 год. Калпакчиев завършва Художествената академия. Противно на общоприетото, вместо да започне веднага учителска дейност, той отказва държавната работа, отдавайки се изцяло на живописта. Интересът към спорта отминава. През 1941 год. открива първата си самостоятелна изложба в София. В нея включва над 100 произведения

от годините на следването си и нови платна. Заедно с етюдите и портретите той представя първите си пейзажи от родния град.

През 1944 год. Калпакчиев се завръща окончателно в Стара Загора. Пристрастието му към пейзажа е вече оформено. Рисува навсякъде, дори и там - из прозаичните места, които другите художници не са удостоявали с внимание. Обикаля околностите. Влюбва се в Мъглиж, в малките къщи и големия балкан над тях. Рисува реката и скалите около нея. Още по това време го интересуват множеството гледни точки към един и същ обект. Дори и след години той се връща към него, при все, че го е рисувал многократно.

     Т. Калпакчиев - Улица в Стара Загора, 1958 г.

През 1945 год. участва в основаването на дружеството на старозагорските художници. Оттогава до 1982 год. той неизменно присъства в неговите колективни изложби. Отношението към родния град през това десетилетие покрива почти цялото му творчество. Опитва се да възвърне спомена за формата и атмосферата на редица сгради, които са отдавна само руини -турските бани, римски стени, стари къщи, църкви и джамии. Най-много му допада старозагорската чаршия - пъстра, екзотична и неспо-койна. Впрочем тези три понятия са в основата на личния му стил, който ще наложи във времето. Млад е и бърза да показва всичко, което вече е преживял на платното. Открива изложби и веднага подарява непродаденото. На година създава по няколкостотин картини. Всяка от тях като барометър отчита широката гама на чувствата му - от приповдигнатост до меланхолия. През 50-те години запечатва в платната си почти всяко кътче от Стара Загора. Открива атмосферата на село Турия и е очарован от нея.

          Т. Калпакчиев - с.Турия

Често ще се връща към реката с моста и кацналите встрани къщи. Почти всяка година открива персонална изложба. Нуждае се и от нови предизвикателства. След улиците и къщите от своя град, селцата от Средна гора и Стара планина, той търси други силуети, други цветове и излъчване. Намира ги в Созопол и Несебър. Живописта му става все по-пъстра и неспокойна. От хоризонтал-ността на тези панорами бързо прескача към извисените пропорции на къщите над Янтра и тези от Стария Пловдив. Почивката на душата е винаги в Стара Загора.