Николай Расторгуев е роден на 21 февруари 1957 г. в град Биково, Московска област. Създател, фронтмен, китарист и вокалист е на група "Любэ". Почитател е на "Бийтълс" и популярната класика (Чайковски и Рахманинов). Интересува се от историческа и мемоарна литература, в свободното си време обича да играе билярд. Семеен е, има двама синове и внучка. Преди два месеца Расторгуев претърпя бъбречна трансплантация след продължителен период на хемодиализа. Група "Любэ" пристигна у нас за участие в заключителния концерт от кампанията на Коалиция за България за парламентарните избори. Със съдействието на "Жокер медиа" преди концерта музикантът се срещна с журналисти от централни медии, отговори на въпроси на ДУМА и даде специален автограф за читателите ни.

- Николай Вячеславович, лесно ли се съгласихте да пеете на концерт на политическа партия?
- Поканиха ни и се съгласихме. С вашата културна програма при нас се занимава Бисер Киров, обади ми се и аз си казах: защо не!
- А ако друга партия - не лява, ви беше поканила?
- Честно казано, пристигнахме заради концерта. Нашето участие не е политизирано, изпълняваме песни от общия ни репертоар, а какво ще говорят преди нас кандидатите в своите изявления - не е моя работа.
- Доколко се интересувате от политика изобщо?
- Интересувам се. Аз съм член на "Единна Русия", сега съм в резерва на партията, бях неин кандидат за депутат.
- Какъв спомен ви е останал от първото ви гостуване у нас?
- Единият ни концерт тогава беше в Каварна, другият - в София. Много ме впечатли в Каварна присъствието на президента Георги Първанов на стадиона - там нямаше къде да се седне, но той изгледа концерта до края. Обикновено хора от неговия ранг слушат 1-2 песни и тръгват по други задачи. А той стоя през цялото време, после пийнахме заедно по глътка коняк в един ресторант, поговорихме. Беше много приятно.
- Как си обяснявате, че българите толкова обичат вашите песни?
- Не зная, не мога да го обясня. Може би все пак, защото (като изключим Втората световна война) сме братя...
- В България и в другите бивши социалистически страни съществува носталгия по миналото, по старата дружба.
- Смятам, че това не е носталгия по онези времена, по социализма, а по нашата младост - минали са много години, всичко изведнъж коренно се промени. Хората тъгуват за онази възраст, за безразсъдните неща, които са вършили, не за обществено-политическото устройство на държавите, а просто защото тогава са били млади.
- Твърдите, че не бива да предаваме своите, дори когато грешат.
- Разбира се! Нали помните тази сакрална фраза от "Кръстникът"? Мисля, че всеки човек трябва да защитава семейството си, близките, приятелите, независимо дали са прави или не. Своите никога не се предават, каквото и да се случи.
- Разкажете за историята на някои ваши песни - "Позови меня тихо по имени", "Давай наяривай"...
- "Позови меня тихо по имени" я написа Витя Пеленягре, който работеше с нас с ансамбъл "Белый орел". Този текст много допадна на Игор Матвиенко, той дойде в студиото и я записахме. Първи канал взе тази песен за свой сериал. "Давай наяривай" е от филма "Зона Любе". Искахме с Дмитрий Золотухин да направим клип, после направихме още един... и накрая стана музикален филм. Струва ми се, че албумът "Зона Любе" се получи интересен по звучене, доста авангарден за онези години.
- А как се осмелихте да направите рок аранжимент на химна на Руската федерация?
- Идеята не е наша - получихме това нестандартно предложение, доколкото си спомням, от Първи канал на телевизията. Направихме версията, чието първо изпълнение беше на сцената в Ледения дворец в Петербург. Цялата зала стана на крака, настроението беше приповдигнато, патриотично. Бяха поставени големи екрани, на които виждах просълзени хора, възрастни мъже плачеха. Тогава разбрахме, че сме сполучили.
- Мъжете плачат и на други ваши песни. Всъщност кога плачат мъжете? Вас самия какво може да ви просълзи?
- Не зная... Вероятно някакви обикновени неща, например когато гледам филм и изведнъж получа нещо като "удар под пояса" - когато режисьорът прави такъв силен ход, че не можеш да се овладееш. Но днес живеем в доста циничен свят, така че все по-рядко ми се случва да се просълзявам.
- След сполетялата ви загуба със смъртта на Анатолий Кулешов как "Любэ" ще продължи нататък?
- Не е възможно Толя да бъде заменен. Това е сериозен въпрос, вероятно ще намерим някой, който частично ще го замести. Но той имаше уникален глас, работехме заедно повече от 20 години, взаимно се чувствахме - на сцената, в студиото. За нас това е голяма загуба. Тук е първият ни концерт след тази трагедия. В бъдеще - ще видим...
- Подготвяте ли нов албум?
- Съвсем наскоро издадохме албум, смятам, че е рано да говорим за следващ, първо трябва да продадем този. Обикновено пускаме албум на две години, не по-често - практиката показва, че няма смисъл да се издава всяка година, не е рентабилно, а и не е интересно.
- Финансовата криза отразява ли се на шоу бизнеса в Русия и на групата ви в частност?
- Кризата засяга всички, и шоу бизнеса също, много намаляха изявите, може да се съди и по новогодишните празници. И във връзка с кризата ще ви издам една тайна: "Любэ" никога не работи в новогодишната нощ, каквото и да сте чели в медиите, и аз лично никога не съм работил на Нова година. Това е изключително семеен празник, важна традиция и никакви хонорари не са били в състояние да ни привлекат за участие. Тази Нова година обаче колегите ме убедиха, че трябва да работим и за първи път от много години работихме на празниците. Но се надявам, че това няма да се повтори.
- Навършиха се 20 години от създаването на групата. За две десетилетия вие се променихте, "пораснахте"...
- Не пораснах - остарях...
- Как се промени стилът на групата - в звученето, в текстовете днес има повече лирика? По какъв начин годините се отразиха на творчеството ви?
- Честно казано, лириката повече ме привлича, което се и вижда, не зная защо - може би с годините се натрупва тъга. В първите два албума имаше повече безгрижие, лекомислие, после съзряхме, а и в страната всичко се променяше... Затова и те са различни - по настроение, по звучене. Например албумът "Давай за" беше предвиден като винтидж, поначало обичам задушевната, топлата музика, без разни електронни елементи, само с китари, барабани, глас, мелодия - към това се стремим, а и пеем на руски, имаме своето характерно руско звучене, не звучим като западни изпълнители, което е съвсем естествено. Надявам се, че по този саунд можем да бъдем разпознати, което смятам за голям плюс за нашата група.
- Лично вас какво ви радва днес?
- Че успях да се измъкна от Москва, знаете, че бях дълго време в болница там, но най-сетне съм на свобода. Всичко това много ме радва, както и че е лято...

(Използвани са и въпроси на други медии.)