"Девети септември 1944 г. беше и си остава велика дата. Разбира се, не за всички. Тя е велик ден за 80-90 % от българския народ през 1944 г. Много хора от тогавашното поколение вече не са между нас. Естествено е обаче, че за останалите десетина процента този ден не само, че не е велика дата - той дори е и черна!.. Това са онези, които участваха в бившата фашистка власт, както и техните потомци, които вятърът на времето издигна до отговорни постове днес, а тяхната люта омраза отрови и страната... Младежта, която не е живяла в онази епоха, могат и спокойно я манипулират. И на това основно разчитат.
За времето, обхващащо близо половин век, може да се разбере от Държавния архив, от библиотеките, от фотоархивите, от архивите на радиото и телевизията и най-вече в ООН, където България беше в списъка на най-напредналите държави. А сега е сред последните. Навсякъде е отразено, че здравеопазването и образованието са безплатни, че няма безработица, че дори е внасяна работна ръка отвън, че селското стопанство е окрупнено, кооперирано и напълно механизирано, а продукцията е с високо качество, търсена и в други континенти. И още - че народът в социалистическа България притежава 95% от жилищния фонд и 29% имат втори имот, че почивното дело е високо развито. Българският народ почиваше на море и планина на достъпни цени. Армията и милицията бяха патриотични, верни и безкористни. Нямаше кражби, убийства и отвличане на хора. Цареше мир, спокойствие и благоденствие.
Всичко това бе започнато на Девети септември 1944 г., затова тази дата е велика!
Младежта, от която умишлено се скрива истината за всички тези блага, нека се порови в посочените архиви. И да се бори за такъв живот.
Българският народ трябва да знае и помни, че държавата ни съществува в тези си граници след Втората световна война единствено заради масовата антифашистка борба и заради участието на Първа българска армия в разгрома на фашизма чак до Берлин.
Българското фашистко правителство беше най-верният съюзник на хитлеризма. Днес - 68 години по-късно, българското правителство е най-верният съюзник на едни нови агресори - САЩ! Хитлер нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 г., а българските фашистки управници, начело с монарха Борис Трети и министър-председателя Богдан Филов, още същата година - на 13 декември, обявиха война на Англия и САЩ. Какво безумие, каква вярност на Хитлер и каква недалновидност и престъпно лекомислие за бъдещето на България.
Заради фашистката дейност на българските управници Чърчил предложи страната ни да бъде разделена на три части (зони) и да бъде окупирана от СССР, Англия и САЩ. Днес България наистина е окупирана държава ...
Васил Коларов, водещ делегацията на Парижката мирна конференция, се връща без положителен резултат, докладва на Георги Димитров и го моли той да се заеме с въпроса. Димитров запознава Сталин и Молотов с фактите за масовата антифашистка борба и чрез тяхната намеса успява да запази България, за разлика от Първата световна война след Ньойския договор, където ни отнеха половината територия. Връщайки се от конференцията, Молотов се обръща към българския народ с думите: “Братя българи, бъдете спокойни, вашите граници са запазени!”
Но въпреки, че Хитлер изгуби войната и фашизмът бе осъден от целия свят, СДС промени името на булевард “Девети септември” на “Цар Борис Трети” - тоест на приятеля и съюзника на Хитлер. А каква е заслугата за България на Мария Луиза, та бул. "Георги Димитров" стана "Мария Луиза"?!
При такава престъпна дейност на българското фашистко правителство, начело с премиера Богдан Филов, наскоро се опитваха да кръстят на името му и улица в София. Нещо повече - проектират да построят паметник на загиналите от комунизма - паметник на инквизиторите и на палачите на българския народ, които измъчваха и избиваха антифашистите. Казвам антифашистите, а не само комунистите, защото в борбата и съпротивата против фашизма участва целият български народ, независимо от пол, възраст, занятие, националност, вероизповедание, политическа принадлежност - въпреки терора, въпреки изгорените домове и отрязаните и набучени на кол човешки глави ...
Тогава не се говореше за партии, за социализъм и не се поставяха политически въпроси. Лозунгът беше един: “Смърт на фашизма, свобода на народа!”
И когато цялата планета празнува победата над фашизма, България остава безмълвна и безучастна - все едно, че не признава Великата Победа на Съветския съюз над фашистка Германия, което е не само недалновидно и несправедливо. То е престъпление към историческата истина и съвестта, към паметта на загиналите! А това значи, че България не се е отървала от миналото си."