За нас по-лошо, отколкото е сега, едва ли може да бъде, което означава, че онова, което очаква другите докато стигнат нашето равнище, може да ни изпълва само с радост. Диктатът за установяване на еднополюсния свят беше всъщност началото на края на Pax Americana. Реално на 11 септември правителството на САЩ обяви default, т.е. фалит. Направи го по доста оригинален начин, според принципа "на който имам да давам, му прощавам". През август-септември 2001 г. САЩ бяха на ръба на хиперинфлацията. За 11 септември от икономическа гледна точка интерпретацията е само една - срив на инвестиционните очаквания. САЩ се опитват да се спасят чрез технологията - "на нас ни е нужна огромна обща беда, за да се опитаме в суматохата да се измъкнем от пропастта с чужда помощ и за чужда сметка." Още няколко месеца и щеше да настъпи Великата депресия № 2. САЩ бяха пред пропастта. САЩ сега се намират в същата точка, от която тръгнаха тогава. Даже в по-лоша. Вероятно върхушката на САЩ още преди 11 септември беше разбрала реалното икономическо положение, опасността от хиперинфлация и от нова Велика депресия, което ги доведе до войните в Афганистан и Ирак. Но тези войни се оказаха "твърде малки" и сега САЩ пак са на прага на хиперинфлацията и на Великата депресия. Слабостта не е отсега. Тя е стратегическа и се задълбочава. Това е същото съчетание на факторите, довело до 11 септември, но днес е в още по-критичен мащаб.
Съществуващият на Запад строй се нарича все пак империализъм, а същността му е в преразпределението на "тортата" в полза на малцинството, което днес се нарича "златен милиард". САЩ е нацията, която произвежда по-малко от 20% от световния брутен продукт, но потребява 40% от него. През XIX и XX век преразпределението ставаше с "политиката на канонерките", но в края на XX и в началото на XXI век това се прави чрез финансовите технологии. При САЩ това е емисията на долара. Печатането на долари върви с колосални темпове,
с които расте и огромната финансова пирамида - акциите, които вече никой не иска да купува, особено в чужбина, което води до ръст на американския бюджетен дефицит, който е над 800 милиарда долара, като сумарният дълг на САЩ е над 42 трилиона долара. Проблемът е в това, че доларите се получават много лесно от печатницата и към края на 90-те години, когато се изчерпа положителният импулс от разпадането и ограбването на СССР и социалистическите страни, в САЩ започна депресията. Кой ще купува американски активи, чието съществуване дава възможност само да се правят нови колосални дългове? Корпорациите на САЩ не могат, защото, за да купуват, трябва да продават. Американските граждани също не могат, защото спестяванията им вече са нулеви и ръстът на приходите им се поглъща от инфлацията. Остава рефинансирането на ипотечните кредити за сметка на ръста на недвижимостите, т.е. финансира се една пирамида за сметка на друга. В тази ситуация трябва да се печатат още пари, което задълбочава инфлацията. САЩ навлизат в хиперинфлация, която нищо не може да спре, и влагането в доларови активи или долари става крайно рисковано. В определен момент САЩ ще обявят фалит и горко на онези, които държат в тази страна своите активи. Тъй като доларовият инструмент за преразпределение на световното богатство вече не работи в полза на САЩ, върхушката им търси други начини, отново чрез "политиката на канонерките" или чрез пряко заграбване на чужда собственост. Заради това войната в Ирак беше само началото. Агресивната американска политика през последните години има обективна обстановка - да намали последиците от краха вътре в САЩ и да ги стоварят върху конкурентите.
=======================================

Възход и падение на Новия световен ред

От падането на Берлинската стена и стабилното установяване на така наречиния "нов световен ред", американската мечта взе цялата Земя на мушка. Тази мечта, в действителност, се превърна в кошмар много преди Буш Младши да се озове в Белия дом. Неолибералното православие се разпространи като чума на последователни приватизиращи вълни навсякъде в Третия свят и донесе със себе си глад, безработица и несигурност за живота на милиони. Размириците се засилваха, докато не избухнаха в самото сърце на империята по време на демонстрации срещу Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл през 1999. Но с пристигането на Джордж У. Буш на власт и благодарение на неговия поход срещу тероризма през 2001, кошмарът придоби почти апокалиптични измерения. Съединените щати показаха почти безпрецедентен аутизъм в лицето на свят, който каза ясно и твърдо "НЕ" на неговата война в Ирак - позиция, разпространена от ООН до хората на улиците по цялата планета, включително, разбира се и в Съединените щати. Това, което последва, е добре известно и няма нужда от подробности: геноцид, който остави стотици хиляди мъртви, милиони осакатени и безброй животи напълно разбити, само за да се задоволи жаждата за "американски долари" на оръжейната и петролната индустрия. И така суперсилата, която излезе с аура на непобедимост от Студената война, потъна в немислима криза на всички нива - политическо, морално, дипломатическо, както и военно, като се има предвид неспособността й да победи съпротивата в Афганистан и Ирак, която, въпреки че е по-малобройна и технически изостанала, отново демонстрира, че решаващите фактори в един конфликт никога не са материалните неща, а са хората. И за да е всичко още по-лошо, икономическата криза, започнала наскоро, показа вътрешния недостатък на най-рекламираната от Вашингтон догма - всемогъщият Свободен пазар. С този нов фронт, отворен в кризата на американската хегемония, нещата не могат да бъдат по-зле. Песимизмът и нещастието покориха сърцата на американските граждани и на всички последователи на техния политически и икономически модел в останалия свят, които видяха как Американската мечта се разпада на парчета пред очите им.
С Обама изглеждаше, че най-накрая този кошмар ще свърши според създателите на мнение и халюциниращите журналисти. Чисто новият черен президент на САЩ се надига като шампион, с аура на истински Месия, с мисията да върне на света и на САЩ тяхната вяра в Американската мечта. Обама е представен като кулминацията на борбата за права на "Негрото" в САЩ, започнали от времената на Мартин Лутър Кинг. Обама е представян като типичен представител на някаква допусната американска демократична и хуманистична традиция, която е претърпяла кратко прекъсване по времето на администрацията на Буш. Преди Буш империализмът на САЩ, според привържениците на Обама, изглежда не е съществувал или пък е бил незначителен проблем. Докато в същия момент те настояват, че след Буш "благоприятното" влияние на САЩ отново ще успее да се наложи на световно ниво, асоциирано със слонове, но не и с човешки същества.