Като доказателство за тази световна илюзия е достатъчно да цитираме едно заглавие относно изборите в САЩ на "Sunday Times”: "Добре дошла обратно, Америка" - начин по който се смесва единична страна (САЩ) с цял континент (Америка), както често се случва в пресата на английски език (парадоксално е, че точно същата преса се подиграваше на другия кандидат за точно обратната грешка, а именно - да сбърка Африканския континент с думата "страна"). Подзаглавието е още по разкриващо: "Годините на Буш опозориха американската репутация пред очите на света. Но Сара Бакстер - нашият вашингтонски кореспондент, израстнал в САЩ, заяви, че победата за Обама разкрива на нацията каквато е тя наистина". Няма стомах, който може да издържи изпитанието да провери цялата преса, без да му стане фисически зле. Но това е тонът, който е зададен от почти всяко вестникарско заглавие по темата.
Но каква е тази "нация" всъщност? Тези от нас, които страдат от някаква инсомния на интелекта и които обичат да стоят будни до късно, не забравят безбройните случаи на агресия на САЩ срещу Латино-американския народ, Филипините, нито ентусиазираната подкрепа, предоставена на всевъзможни диктатори от Третия свят, както и струтурно-геноцидни режими като този на Израел или Колумбия. Нито забравяме Виетнам или Корея, нито плячкосването на природните ресурси и труда, на които сме подложени повече от век. Не можем да забравим престъпните ефекти на политиката на свободна търговия, нито икономичските санкции, наложени от САЩ на съперниците им. Със сигурност всичко споменато се случи далеч преди Буш по време на правителствата, както на Републиканците, така и на Демократите.
Възможно ли е хората от Палестина, Ирак, Афганистан или Хаити, наистина да очакват окупацията да спре? Могат ли бъдещите поколения да очакват, че Обама ще предприеме реално действие против Глобалното затопляне? Възможно ли е Латино-американският народ да очаква интервенции като планът "Мерида" или планът "Колумбия" да приключат? Могат ли хората по света да очакват, че Белият дом ще направи нещо да разреши безкрайния им списък с искания? Тези, на които им харесва да чакат, могат да си чакат - нищо ново не ни очаква. Обама не изглежда да бърза за някаква радикална промяна на старото статукво, но е загрижен за новата му фасада. Нещо като нови подправки на стара супа. Неговите декларации относно Латинска Америка или Палестина, дори още докато беше кандидат, ни дават достатъчно причини да се съмняваме и не би било разумно да очакваме значителна промяна. Споменатата вече статия ни напомня, че "Избраният Президент Обама е на път да наследи две войни - в Афганистан и в Ирак, а Осама Бин Ладен все още е на свобода (...) Заплахата от тероризъм не е намаляла". Следователно, изглежда, че Войната срещу Терора ще остане важен елемент в политическата програма. Впрочем нека споменем, че хората, избрани в кабинета му, не оставят много място за оптимизъм.