"Как се случи това?"
"Защо руският народ допусна революции?"
"Никога повече революции!"
"Моя история. Романовы."
Александр Керенский - забытый вождь."

Въпроси-послания на днешния всенароден празник
в капиталистическа Русия "День народного единства".

На этом страшном кадре – Киев, сентябрь 1941 года. Бабий яр. Мать за секунду до гибели прижимает к себе ребенка. Человек в форме СС, который убьет ее и ребенка через секунду-другую – не немец. Он украинец, точнее – уроженец Украины, из Житомира. Служил в дивизии «Галичина», а с 1943 года участвовал в работе айнзатц-групп.
Откуда такие подробности? Практически от него самого. Эту фотографию изъяли партизаны вместе с документами и армейским жетоном. Изъяли, когда обыскивали его тело. Чудовищная фотография станет одним из самых красноречивых свидетелей жертв нацизма на Нюрнбергском процессе.
Но больше всего поражает, что вот эта фотография хранилась среди личных вещей убитого бандеровца. Вместе с семейными карточками, письмами домой лежало вот ЭТО. Бережно хранилось – фото на память. Может, даже для семейного альбома. С гордостью детям и внукам на старости лет показывать: вот, дескать, как я «отважно воевал» за самостийну Украину когда-то...
Немцы убивали евреев, русских, белорусов, украинцев. И украинцы убивали евреев, русских, белорусов, украинцев. Только первые делали это равнодушно или иногда даже с отвращением (но не из жалости к жертвам, а потому что «грязная», не достойная арийского сверхчеловека работа), а украинцы из Галичины и ряды областей Зап. Украины делали это весело, с удовольствием и огоньком.
Ни тех, ни других подобные «нюансы» не оправдывают. Зато это различие многое говорит об украинцах.
Несколько лет назад мне довелось прочитать в добротном переводе с польского книгу о Волынской резне и вообще о бандеровском движении (в течении всего нескольких лет в Польше такие книги иногда выпускались. У нас их не выпускали вообще – исходя из идиотской «дружбы народов»).
Одна из глав – при всех немыслимых жестокостях этой книжки – поразила меня больше всего. Это отрывки или полные версии писем бандеровцев своим родным, друзьям, однополчанам. И вот пишет такой «человек» о прекрасном будущем Украины (без жидiв и москалей) и о задушевных спорах и мечтах о ней с однополчанами, вспоминает любимый стих какого-то украинского поэта про природу и дом, а потом без перехода теми же словами описывает, как насиловал и убивал десятилетнюю девочку – теми же эмоциями, почти задушевно. Пишет, как потом лежал на труппе, курил и думал о вольной Украине. А потом снова – о посиделках на привале, о хате и мамке старенькой.
Были там письма и пострашнее, иногда встречались «почти» без зверств. Важней другое. Немцы, хоть и не все – понимали, что творят зло. Но оправдывали себя идеей, необходимостью, войной, приказом. Даже твердолобые наци подсознательно, подстрочно искали себе оправдания.
Эти – никогда. «Зла» как понятия для них не существовало. Убить жида, поляка и русского – добро всегда. Убить украинца – зло, но если украинец «неправильный» (например, плохо говорит на мове или не с тем акцентом, помогает и жалеет тех же евреев, русских, поляков) – опять же добро.
Иногда даже хорошего украинца убить добро – если ради воли и Украины (из всех воевавших на той озверелой войне армий только бандеровцы массово убивали своих же раненых в ходе отступлений или даже наступлений – чтобы не задерживали продвижение отрядов).
Степан Бандера в 1941 году, вступая во Львов и готовя «хлопцев» к «работе» напутствовал их такими словами: «Только Украина, ее воля и образ пречистый имеют значение для нас. Если вы спросите меня, скольких украинцев можно и потребно убить ради воли и Украины, то я отвечу лишь – сколько их можно и потребно оставить»
Все это имеет самое непосредственное отношение к дню сегодняшнему. Горящие заживо люди в Одессе. Превращенные в город-призрак Славянск, убитые женщины и дети, расстрелянные журналисты, взорванный над Луганском пассажирский самолет, говорит об одном – они вернулись.
Прямые и идейные потомки тех, кто шел тогда за Бандерой, Шухевичем, Коновальцем... и иже с ними. А мы попали в паршивую ситуацию, потому что не поняли главного – они ИНЫЕ.
Вчера наблюдал переписку двух пользователей (не у себя на странице). Оба отчаянно писали третьему, что НИКТО не взорвет специально пассажирский лайнер. Что этого не может быть потому что не может быть никогда!
Что украинцы взорвали самолет по ошибке. Они НЕ МОГЛИ сделать этого специально, обдуманно, нарочно.
Мы не хотим верить, что есть люди, готовые добровольно убить себя, свой народ, соседний народ, весь мир ради не идеи даже, а чувства. Чувства ненависти ко всему неукраинскому.
А вот немецкие солдаты и даже видевшие концлагеря офицеры СС писали о «нечеловеческой ненависти» в глазах тех украинцев. Сегодня мы снова наблюдаем эти глаза и что творят их обладатели. Смотрим, но не хотим видеть.
Бедные, их обманули! – сокрушаемся мы. - Наступит зима и как они бедные будут скакать и прыгать, бегать и убивать?!
Поверьте, будут прекрасно. Ненависть согреет куда лучше нашего газа. А не согреет, так можно пойти и устроить пожар у соседа и погреться у огня от его догорающей хаты, насилуя его женщину и забавляясь, убивая его детей.
С ненавистью можно потребовать этот газ и тебе, может статься, его отдадут. А потом, забрав газ, все равно убить. Из ненависти.
Мы совершили страшную ошибку. И за эту ошибку теперь будем платить самую высокий цену. Евреи, столкнувшись с нацизмом – берегут, лелеют и хранят память об этом зле. Они детей своих водят в музеи, концлагеря и показывают ВСЕ. Не щадят детскую психику. Чтобы до боли, до слез впечатали в память, в каждую клетку своего тела, что такое нацизм и почему его нужно уничтожать.
А у нас под боком родилось зло пострашнее – украинцы-бандеровцы. Более упрямое, жестокое, бесчеловечное. И более живучее.
Но мы предпочли забыть, вычеркнуть его из памяти. Чтобы «не портить отношения» мы не открывали музеи и мемориалы; мы не писали книги, не выпускали фильмы, не давали слово еще помнившим старикам.
Помню, как однажды мой дед пришел домой накануне майских праздников в слезах. Это было сильно и непривычно. Даже на День Победы он лишь украдкой пускал слезу, а тут разом постаревший и льющий слезы человек...
Уже потом он рассказал, что на школьной линейке, куда его пригласили как военного героя, ветерана и большого партийного человека, он вместо парадных рассказов об однополчанах попытался рассказать школьникам о том, что увидел на Украине – в Киеве, во Львове, на Волыни... Ему не дали говорить и десяти минут. Учительница и завуч буквально вытолкали его с линейки.
- Как вы смеете! Тут же могли быть и украинцы, украинские дети! – кричали ему уже в коридоре.
А дед, всхлипывая, говорит потом полутрезвый, что мы ОБЯЗАНЫ помнить. Помнить не только о совершенных преступлениях. Помнить, что это были ИНЫЕ люди. «Они не такие как мы» - говорил мне дед и говорил, что не дай бог для России и русских, если они «вернутся».
Сегодня Украина оказалась под властью бандеровцев. На наших глазах они строят общество и государство своей изуверской мечты.
А мы не понимаем, не хотим понимать, что эти люди способны на любое преступление, на любое насилие. На любую подлость.
Когда сжигали людей в одесском Доме профсоюзов, казалось – страшней ничего быть не может. Когда Славянск ровняли с землей с горы Карачун, казалось – ничего бесчеловечнее быть не может. Когда в четверг малазийский самолет рухнул с 10 километров, казалось – ничего подлей быть не может. Но логика, разум, слова и воспоминания деда подсказывают мне, что может. И будет.
Мой давно ушедший с журавлиным клином дед был прав. А я и мы все ошибались.
Скоро мы все это поймем. Главное, чтобы не было поздно. АЛЕКСАНДР ПЕТРАКОВ

След предателството на Съветския съюз в руското училище писането на съчинения (теми) не е било задължително – нямало е нужда от тях.

И на каква тема да пишат учениците съчинения в капиталистическа Русия, върнала се един век назад – във времето на династията Романови? Може би върху творчеството на А. С. Пушкин и М. Ю. Лермонтов? Невъзможно! Произведенията на Пушкин и Лермонтов са посветени на декабристите – основната тема в тях е Свободата! За патриотично настроените дворяни, дали живота си или жертвали семействата си, богатството и общественото си положение в борбата с царското самодържавие и крепостното право, не е възможно даже да се говори! Тогава?

Или, може би, съчиненията трябва да бъдат на тема „Революционни демократи“ – И. С. Тургенев, Н. А. Некрасов, Н. Г. Чернишевский? А Ф. М. Достоевский и Л. Н. Толстой? Може би „Накануне“ („В навечерието“) или „Что делать?“ („Какво да се прави?“)? Или „Идиот“ и „Анна Каренина“? Не, не става – твърде сериозно и строго се осъждат там царското самодържавие и крепостното право, наложени от векове в Руската империя! Призивите за свалянето им са категорични! Тогава?

За Александър Блок, Владимир Маяковский, Сергей Есенин, Максим Горький, Николай Островский или за поетите на 30-те години на ХХ век е абсурдно даже да се мисли – техните имена трябва да останат далеч от днешното общество! Нищо, че историята няма да ги забрави!

Изходът е намерен! Учениците в руското училище днес пак ще пишат задължително съчинения, но на теми, свързани с творчеството и дейността на Андрей Сахаров и Александър Солженицин – върлите врагове и предатели на Съветския съюз! Съчиненията ще бъдат и на теми за "Великата война", както в днешна капиталистическа Русия вече ще се нарича Първата световна империалистическа война и за нейните герои царските генерали Александър Колчак, Пётр Врангел и Антон Деникин!

През 1910 г. до Слънцето се приближава и покрай Земята преминава Халеевата комета.

През същата година – 1910, умира Мина Тодорова – голямата любов на Пейо Яворов.
На 26 септември (9 октомври) 1912 г. започва Балканска война с участието на България, а на 16 юни 1913 г. Фердинанд І провокира въоръжен конфликт с бившите си съюзници – национална катастрофа за България в Междусъюзническа война.
На 29 ноември 1913 г. се самоубива Лора Каравелова – жената на Яворов.
През следващата 1914 – на 17 октомври, умира поетът на България Пейо Крачалов Яворов.
Вече е започнала Първата световна империалистическа война, в която загиват милиони хора. И до днес броят на загиналите не е установен – империалистите не се интересуват от този въпрос!

Описаните трагични събития за българите и за България много изследователи са склонни да свързват с преминаването на Халеевата комета покрай Земята – с някакво нейно зловещо въздействие върху хората и техните съдби …

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли ...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете ...

П. К. Яворов

Фашизмът настъпва. И никой не се опитва да му се противопостави. Цяла Украйна, Литва, Латвия и Естония са обхванати от фашистки настроения. Но всичко започва от МОСКВА!

Кой предаде Съюза на Съветските Социалистически Републики? – МОСКВА!
Защо беше предаден СССР? – За да бъде ликвидирано социалистическото общество, построено на основите на комунистически идеи и да бъде възстановен капитализмът – за да бъдат създадени 15 нови капиталистически държави!

Кой предаде Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавския договор? – МОСКВА!
Кой предаде Германската Демократична Република? – МОСКВА!
Кой предаде Социалистическа Федеративна Република Югославия? – МОСКВА!
Кой предаде държавите с народна демокрация и социалистическо общество? – МОСКВА!
Кой направи „крачката на добра воля“ („шаг доброй воли“ – Путин) и предаде Съветския съюз и цялата социалистическа общност като подарък на САЩ? – МОСКВА!

Кой пренаписва и фалшифицира съветската история, социалистическите постижения и комунистическото общество? – МОСКВА! Кой измисля лъжи и фалшифицира живота и дейността на В. И. Ленин и Й. В. Сталин? – МОСКВА! Кой ликвидира постепенно всички спомени – паметници и документи за Великата Октомврийска социалистическа революция и за СССР? – МОСКВА!

МОСКВА не знаеше ли, че с ликвидирането на СССР ще бъде реставриран капитализмът? Знаеше – това е била целта! МОСКВА не знаеше ли, че с реставрацията на капитализма ще бъде възстановен фашизмът? Знаеше – това е била целта!

Защо днес в Югоизточна Украйна загиват хиляди руснаци – жени, мъже и деца? – Защото не са съгласни да ги управляват фашисти-бандеровци и провъзгласиха свои Народни Републики! Защо днес Донбас е подложен на пълно разрушаване и унищожаване на неговата инфраструктура и икономика? – Защото Донбас провъзгласи Луганска и Донецка Народни Републики и иска да живее без капитализъм и фашисти!

Кой е виновен за трагедията на хилядите руснаци на руската граница?
Прочетете началото! И ще ви стане ясно!

Има ли право днешна капиталистическа Русия да си спомня за ПУШКИН и ЛЕРМОНТОВ?
НЕ, НЯМА! Това е цинизъм! Днешна капиталистическа Русия прославя убийците на
А. С. Пушкин и на М. Ю. Лермонтов – династията Романови и цялото царско самодържавие!

Има ли право днешна капиталистическа България да си спомня за СМИРНЕНСКИ и ВАПЦАРОВ?
НЕ – НЯМА! Това е цинизъм! Днешна капиталистическа България прославя имената на убийците на Христо Смирненски и на Никола Йонков Вапцаров – Борис III и цялото негово фашистко обкръжение!

Убийци и жертви – на едно място. Слава? А къде тук е моралът?

На този кръстопът на историята аз ще заплатя с живота си верността към народа. И съм сигурен, че семената, които ние посяхме в достойното съзнание на хиляди и хиляди чилийци, вече не ще могат да бъдат унищожени... Силата е на страната на противниците ни. Могат да ни смажат. Но нито силата, нито престъпленията, са в състояние да спрат социалния напредък. Историята ни принадлежи и тя се прави от народите. Трудещи се на родината, аз вярвам в Чили и неговата съдба. Други хора ще надживеят това мрачно и горчиво време, когато във властта се вкопчва предателството. Бъдете сигурни, че по-скоро рано, отколкото късно, отново ще се отворят широките булеварди, по които ще тръгне свободният човек, за да гради новото общество. Да живее Чили! Да живее народът! Да живеят трудещите се! Това са последните ми думи. И аз съм убеден – гибелта ми няма да е напразно. Сигурен съм, че тя ще бъде поне морален урок и наказание за вероломството, страхливостта и предателството.

"ИСТОРИЯ ОСНОВАНИЯ ЛЬВОВА", Сергей Савчук

Вы будете смеяться, но Львов не является украинским по определению. Не верите? Ну, тогда давайте вместе учить уроки истории.

Львов был основан Даниилом Галицким либо, по некоторым другим источникам, его сыном Львом в начале 13-го века. Однако построен он был не на пустом месте, а на месте уже существовавшего поселения.

Ну как же, ведь это их, исконно украинский князь!

А вот и нет, граждане! Вас учили не историки, а фантазеры. А правда такова.

До 10-го века эти земли принадлежали предкам современных поляков. Нестор-летописец недвусмысленно утверждает, что в 981 г. князь Владимир (тот, который Креститель, а до этого – лютый многоженец) надавал по шее тогдашнему королю Мешко и отжал эти земли под власть Руси.

Уже в 12-м веке тут княжит русский князь Владимирко, прапраправнук все того же Владимира Святого. Именно он перенес свою столицу в Галич, а до этого она была в Перемышле.

Расплодившиеся князья из ветви Рюриковичей в то время, как правило, жили недолго и весело, но умирали равно от феерической дизентерии и от сильной аллергии на острые металлические предметы. Вот и Владимирко с головой погружен в распределение земель и власти. При этом он никакой не украинец, а самый настоящий русский.

Более того, большую часть своей жизни он крепко дружит с главным врагом всех протоукров – суздальским князем Юрием Долгоруким. Да-да, тем самым. Дружба князей так чиста и светла, что в походы они ходят чуть ли не в обнимку и Долгорукий отдает свою дочь замуж за сына Владимирко – Ярослава Осмомысла.

Следующий украинский миф – Роман Галицкий (отец Даниила). Роман не был князем галицким по двум простым причинам. Первая – княжества с таким названием просто не существовало, т. к. еще в 10-м веке все тот же Владимир разбил племена волынян и разрушил их столицу Велинь.

Новый центр был им назван в честь себя любимого – Владимир. Вот именно владимирским князем и был Роман. Это вторая причина. На землях современной Галиции были лоскутные княжества вроде Луцкого, Берестейского и прочих.

Сам Роман также был дальним потомком Владимира Крестителя, то есть совсем не украинцем. В дальнейшем Роман проиграет борьбу за княжеский стол в Киеве другому известному персонажу и своему родственнику – Всеволоду Большое Гнездо. Он бросает жену из рода Рюриковичей и женится на принцессе Анне, родственнице венгерской королевской династии.

Вот она-то и родит Даниила, отца Льва, которым в заслугу ставят основание Львова. Опять же – никаких украинцев, сплошные русичи-русские, да еще и с примесью европейских кровей. Погибнет Роман в походе против поляков – с момента захвата им Галича пройдет всего шесть лет. Какая уж тут «Галицкая держава»!

Но ближе к самому городу. До 1349 года город входит в состав вышеупомянутого Галицко-Волынского княжества, т. е. входит в состав Руси. Благодаря выгодному расположению на границе русского и западного мира он довольно успешно развивается.

В городе живут многочисленные диаспоры, поощряется веротерпимость. Это, конечно, косвенный признак, но такая терпимость свойственна именно русским и это хорошо заметно при расширении государства Российского на восток.

И уж совсем она не свойственна протоукрам. Достаточно послушать их вопли или послушать проповеди священников-униатов и представителей УПЦ КП, призывающих «убивать москалей и жидов».

В 1349 году Львов захватывает польский король Казимир III и с этого момента начинается вторая часть его истории – польская. Следует быть объективным: под их правлением город стремительно развивается. Теперь Львов – восточный форпост на границах с Московским царством и турками.

Обратите внимание – город находится в составе Речи Посполитой – столице Русского воеводства (а вовсе не украинского). В дальнейшем город с переменным успехом выдерживает осады турок, казаков Гетманщины, русских войск и татар.

В нем все так же живут люди разных национальностей и мирно сосуществуют различные церкви. Согласно одной из легенд, старательно забытой современными украинскими «историками», первая брусчатка в Львове появилась благодаря Петру I, который при посещении города в 1707 году просто застрял в карете в самом центре города из-за поистине чудовищной грязи.

Все эти века и во время последующего владычества Австрии во Львове живут православные русины, а вовсе не украинцы. Напомню, что украинцами казаки Б. Хмельницкого называли униатов, т. е. предателей православной веры. При поимке таких граждан казаки с большим удовольствием сажали вероотступников на кол.

В 1772 году происходит первый раздел Польши. Львов отходит под власть Австро-Венгрии и принимает немецкое имя Лемберг. Украинцев в нем все так же не найти днем с огнем. Во Львовском университете обучают на немецком, польском и русском языке. Во второй половине 19-го века именно Львов становится центром русского движения, которое оттуда успешно распространилось за Закарпатье.

Не верите? Поезжайте, к примеру, в Мукачево и назовите местных пацанов «бандерами». В бубен получите гарантированно. Что касается русского движения в Галичине, то рекомендую почитать соответствующие источники. Гарантирую - они развеют все сомнения относительно «русскости» этого города и региона. О том, как Австрийская империя уничтожила русских в Галичине, мы поговорим в отдельной статье.

В смутный период 1914–1919 годов город поочередно переходит из рук в руки. В 1918 году местные люмпены при поддержке австрийцев даже умудрились провозгласить создание анекдотической ЗУНР, не прожившей и двух месяцев. Польские паны решили, что хватит с холопов воли и быстро все задушили. С 1919 по 1939 год Львов и Галиция опять в составе Польши.

Именно после Первой мировой войны опустошенный Львов заселяется украинцами – униатами и выходцами из дремучих деревень, никакого отношения к городской культуре и истории не имеющими. Кстати, слово «быдло» – этимологически сугубо польское. Этим термином польская шляхта на равных именовала своих крестьян и крупный рогатый скот.

В 1939 году Германия молниеносно разгромила отсталую в военном отношении Польшу и после совместных боевых маневров и переговоров с СССР Львов был передан в состав Советского союза. С началом Великой Отечественной войны и провалом обороны на Западном фронте немцы берут Львов.

И вот тут-то в полной мере развернулись понаехавшие в город и сильно расплодившиеся граждане. Именно эти существа в вышиванках с западенским узором (а по узору легко понять из какого региона Украины ее автор) устраивают парады с нацистскими флагами, развешивают всюду плакаты про «Гитлера-освободителя» и именно они идут в карательные батальоны типа «Нахтигаль» и «Галичина».

Именно эти граждане устроят Волынскую резню, истребив тысячи поляков, они же будут резать, пытать и убивать собственных земляков вплоть до 1953 года. Из этой пованивающей среды вышли паны Бандера, Шухевич и Коновалец.

После победы в войне и принудительного знакомства всего бандеровского подполья с пеньковыми галстуками и калибром пуль товарища Нагана наступает современный этап истории города Льва. И вот тут-то происходят события, не поддающиеся логическому и историческому анализу.

Я уж не знаю, что подсыпали в трубку товарищу Кобе, но дальнейшие его решения противоречат всем политическим канонам и логике. Железный дед, движением бровей переселявший в солончаки Казахстана целые народы, а росчерком пера менявший русла рек, прокладывавший в Заполярье дороги и возводивший ТЭЦ, внезапно пожалел ярых предателей и латентных нацистов. Именно с его подачи в Галицию и Львов переводят часть производственных предприятий с Украины восточной.

Именно Сталин будет пионером первой украинизации: по его указам во всех школах Украины украинский язык и литература станут обязательными предметами, а также начнется массовое издание газет и книг на украинском. Ирония в том, что сегодня дед Коба – это самый ненавидимый на Украине исторический персонаж.

Свидомые протоскакуны то ли, как всегда, не знают своей истории, то ли просто неблагодарные до одури. Ведь по логике вещей во Львове и Ивано-Франковске на главном майдане должен стоять золотой памятник создателю современной Галиции – Иосифу Виссарионовичу.

А что же наш Львов? Сегодня это достаточно провинциальный город с непомерными амбициями, перманентной националистической истерией, крохотным историческим центром, обойти который можно за пару часов неспешной прогулки. Центр еще более-менее поддерживается в чистоте, хотя невооруженным глазом видно, что фасады домов дышат на ладан и с момента развала ненавистного для всех свидомых граждан СССР в ремонт города вложены молитвы, а не деньги.

Стоит свернуть в сторону и вы увидите грязь, полное отсутствие дорог, раздолбанную городскую инфраструктуру. Со времен Союза все виды производства уничтожены, в т. ч. уничтожено уникальное предприятие «Львовский лазер». Город живет за счет туризма, варит неплохое пиво, цена которого неподъемна для рядовых граждан Украины с рядовыми зарплатами, варит кофе и делает шоколад.

Во время моего последнего визита в одну из львовских полупустых гостиниц девушка на ресепшене говорила со мной на чистейшем русском языке и очень сокрушалась, что русские туристы туда больше не ездят. Вообще.

Тази седмица в Ялта Владимир Путин заяви, че трябва да настъпи помирение между "червени" и "бели" в Руската Федерация, защото това разделение донесло много беди на хората през ХХ век. Той не уточни как ще изглежда това помирение, но всеки учил добросъвестно история знае добре кои са белите и кои са червените. Всеки, който е чел съветски стихотворения, разкази, повести и романи, който е гледал съветски филми и знае съветски песни, добре е запомнил кои са червените и кои – белите. А е достатъчно да си прочел романите на лауреата за литература на Нобелова награда Михаил Шолохов "Тихият Дон" и "Разораната целина" или да си гледал поне едноименните съветски филми, за да ти е добре позната темата за "белите" и темата за "червените" ...

Може би посмъртно трябва да бъде отнета наградата на писателя, а книгите му да бъдат изгорени? Може би трябва да настъпи вечно помирение между хората на труда и капитала?

Путин не се доизясни.

В обвиненията си против В. И. Ленин, болшевиките и Великата Октомврийска социалистическа революция, Волен Сидеров има още един съмишленик – Владимир Путин.

Според тях двамата болшевишката революция, начело с Ленин, довела до разгрома на голямата славянска православна Руска империя в Първата световна война. Това Сидеров го знае от американски банкери, които финансирали предателството на Империята, а Путин днес откри мемориал на загиналите в Първата световна война и подчерта, че болшевиките и Ленин са предателите.

Да не си мислите, че към тези тържествени слова Путин прибави някакви подробности? Да не си мислите, че Путин разказа в словото си за положението на войниците на фронта, за царското самодържавие и за феодално-помешчическото крепостно право в тила на Руската империя? Нищо подобно! Президентът на всички руснаци отправи обвинение към болшевиките и Ленин, които предизвикали и братоубийствената Гражданска война. Точка! Не интервентите от САЩ, Англия, Франция, Полша и Япония, а ... Ленин и болшевиките!

Не ви ли харесва? Хм … Не ви харесва! Аз не съм против Владимир Путин – той сам е против себе си! Той е против историческата истина – той е против народите на Съветския съюз! Путин пренаписва историята!

И няма как иначе – той трябва да пази престижа на капитализма в капиталистическа Русия! И го пази!

А вие само се възмущавайте и преживявайте сърцераздирателните съобщения с картини
от американо-фашистката интервенция в Украйна, която някои наричат "гражданска война".

Държавното устройство на днешна капиталистическа Русия е също като държавното устройство на царска Русия: Руска Дума и царска руска Дума; Губернии начело с Губернатори; Царска полиция и днешна руска охранителна полиция; царски трикольор и днешното руско трицветно знаме … и т. н. В държавно устройство Русия се е върнала във времето преди 1917 година.

Животът в днешна Русия се гради на основата на пълно отричане на Съветската Родина. Там, където бяха музеите на Великата Октомврийска социалистическа революция, на В. И. Ленин, на Й. В. Сталин и на другите ръководители на Съветската държава – днес са музеите на царската фамилия Романови. Не си измислям – ходих и видях. На държавно ниво времето на СССР се пренаписва, фалшифицира и се оставя в забрава. При подходящи случаи не се изпуска моментът да се разказват и показват лъжи и съчинени измислици за живота в Съветския съюз – за петилетките и за строителството, за науката и техниката, за културата и образованието, за задружния живот на съветските народи. Според днешните политици и държавници на Русия Съветският народ никога не е проявявал саможертва за Родината си СССР.

Малко да се замислим и да си отговорим на въпроса: такова отношение към Съветския съюз, към Лени и Сталин, към успехите на съветския народ, не ни ли е познато някъде от друго време и от друго място? Не? Аз мисля, че да! Веднага след Великата Октомврийска социалистическа революция започва словесната атака срещу първата в света социалистическа държава на работниците и селяните от Западна Европа и от САЩ. Те организират военна интервенция в Съветска Русия, а след това и Гражданска война. След като не успяха да сломят съветския народ, западните „демокрации“ и отвъд океанските „умиротворители“ откриха в Хитлер и във фашизма силата, която ще се справи с първата социалистическа държава – верен страж на мира и надежда за народите от цял свят! Западните „демократи“ и фашисти се виждат заплашени от съществуването на СССР и затова организират Втората световна война. Тя се води за унищожаване на Съветската държава.

И това, което западните и отвъд океанските „демократи“, заедно с хитлерофашистите, не успяха да направят – в наше време го направиха Елцин и Горбачёв. Путин продължава тяхното дело! Разрушаването на Съветската Родина той нарича „шаг доброй воли“ – крачка на добра воля към „демократите“ и фашистите, които и до днес се стряскат насън от абревиатурата СССР и продължават да я наричат „империя на злото“. Въпреки че империя на злото се оказа съвсем друга държава – Съединените американски щати!

Казано е: „Който забравя историята си – няма бъдеще!“ Не бих желал тази изпитана сентенция да се отнася за днешна капиталистическа Русия. Но Путин натам я води. Заедно с фашистите и "демократите" – врагове на СССР!

Нямаше как Гражданската война в Съветска Русия да не се състои.

Великата Октомврийска социалистическа революция отне властта и богатствата на господстващата класа – на царското самодържавие и на феодално-помешчическото съсловие. Останали без власт, те трябваше да се борят по някакъв начин. Белите царски генерали и офицери организираха недоволните руснаци от новата болшевишка власт в послушни бойни групи и във военни съединения. Недоволните са били много, както пише историята – военни, интелигенти, заможни селяни, аристократи, дворяни … На много места в Съветска Русия те побеждават и временно ликвидират съветската власт. Но съветските работници излизат по-силни – тяхното дело е справедливо и те успяват да се справят с контрареволюцията.

Гражданската война е подкрепяна финансово и материално от интервенцията на Франция, Великобритания, Германия, Полша, Япония и САЩ. Те изпращат свои военни инструктори, оръжия и военни части в западната част на Съветска Русия, в Далечния Изток и в Централна Азия. И с тях съветският народ с много жертви и лишения успява да се справи! Но … лишенията и жертвите на няколко поколения са огромни. От Запад се надига нова опасност – хитлерофашизмът и реалната заплаха от световна война. Контрареволюцията притихва, снишава се ... и чака своя час!

Как да не направим сравнение на Гражданската война в Съветска Русия с днешната гражданска война в Украйна. Интервентите са същите: Франция, Великобритания, Германия, Полша, САЩ. Плащат, въоръжават, обучават недоволните и измамените, окупират, изпращат инструктори и частна армия! И военната хунта, подкрепяна от тях, успя – окупира властта и натрапи на цялото украинско руско население бандеровщината. С фашистки лозунги и със заплахи към днешна Русия те искат да утвърдят властта си. А западните им покровители искат да се настанят на западната граница на Русия и да се доближат до природните ресурси. И започва разделянето на хората на „свои“ и „чужди“ – на руснаци и на украинци …

С какво днешната гражданска война в Украйна не си прилича с Гражданската война в Съветска Русия? Вкарване на населението в противоречия и в граждански кръвопролития за власт – за владеене на територии и на природни ресурси! Гражданската война в Съветска Русия беше последица от социалистическата революция, а гражданската война в днешна изостанала Украйна е последица от предателството и разпадането на СССР!

Срамно и обидно. Истината боли. Но лъжата няма да промени нищо.

През Втората световна война военни съединения, сформирани само от руснаци, воюват на страната на хитлеристка Германия. Числеността им не е с точност установена, но те са над 800 000 души. Освен кримските татари и чеченците, които организират и вдигат въстание в гърба на Съветската армия в най-тежките и страшни дни от Великата Отечествена война.

Всички военни съединения, съставени от руснаци, днес е почти невъзможно да се изброят, но ето някои от тях:

Първи източен полк от запаса "Център" на подполковник Ягненко; Доброволческият полк "Десна" на майор Аутч; РОА (Российская освободительная армия) на генерал А. А. Власов, който преминава на страната на Вермахта. Само в РОА има около 800 хиляди руски бойци, воюващи на страната на хитлеристите. Не е била за подценяване и Казашката армия на атамана Камински.

Редом с тях срещу СССР воюват Батальонът на Муравьов; БСРН (Боевой союз русских националистов); братството „Русская правда“; дивизията „Руссланд“; Доброволческият полк от СС „Варяг“; ЗАОН (Зелёная армия особого назначения); КОНР (Комитет освобождения народов России); НСП (Национальная социалистическая партия); организацията „Цеппелин“; РОНА (Российская освободительная народная армия); Руски корпус; Руски отряд от 9-а армия на Вермахта; Руски личен състав в дивизията на СС "Дирленваген"; Руски личен състав в дивизията на СС "Валлония"; Руски личен състав в дивизията на СС "Шарлемань".

Разни други обединения, които имат обозначения ХИВИ, РОНД/РНСД …

Не трябва да се забравят и украинските руснаци, които воюват на страната на хитлеристка Германия. Украинската „Нахтигаль“ заедно с "Галичина" наброява около и над 50 000 бойци.

Зверствата на тези руски фашистки военни формирования са били неописуеми. Понякога от тях потръпвали даже самите немски изверги ... Белоруссия. Хаты́нь!

Познавайки този момент от историята на Втората световна война могат да се направят много изводи, свързани с измислиците около имената на В. И. Ленин, Й. В. Сталин и на останалите членове на Съветското ръководство. Не на последно място изводите ни могат да бъдат и за маршалите и за генералите от Червената армия, които днес никой не споменава!

Отговор можем да дадем и на други въпроси: Защо беше предаден СССР и кой участва в предателството? Защо 75 години от съществуването на Съветския съюз днес са „забравени“ и никой не иска или не смее да си спомня и да говори за тях? Защо беше реставриран феодално-капиталистическият строй в Русия и кой има изгода и интерес от реставрацията му?

И най-важният въпрос: Кой управлява днешна капиталистическа Русия? Кой?

Обяснението, че „това, което не направиха навремето Хитлер и фашистка Германия, подпомагани от „западните демокрации“ и от САЩ, го направиха днес Елцин и Горбачёв, е непълно, недостатъчно и подвеждащо! Това обяснение ни отклонява съзнателно от истината …

Резултатът от предателството на СССР, наречено от В. Путин „шаг доброй воли“, доведе до гражданска война в днешна Украйна. Умират хора. Ние не знаем колко! Лъжат ни! Тази гражданска война по нищо не се отличава от Гражданската война в Съветска Русия, водена от по-горе изброените руски военни съединения и от техните наследници, воювали във Великата Отечествената война на съветския народ на страната на хитлеристка Германия против СССР!

Никто не забыт - ничто не забыто!

Никто не забыт – никого не забудем!

9 МАЯ 1945 г. – День Победы Советского союза и советского народа в Великой Отечественной войне.

1 май в МОСКВА – День весны и труда. Пролетни колони от усмихнати и щастливи хора. След десетилетия отново се движат свободно по Красной площади. Движат се, но … в обратна посока – по Васильевския спуск – нагоре към площада, а не както някога от Манежной площади и от Площади революции към Красной площади … За да бъдат различни от „онова“ време на възторжените първомайски манифестации, когато съветските работници отбелязваха Международный день труда и международной рабочей солидарности.

Мавзолеят на В. И. Ленин ограден с транспаранти – високи – за да не се вижда какво има зад тях. Толкова измислици се изговориха и изписаха от специален руски институт за вожда на съветския и на световния пролетариат – за създателя на Съветската държава … За него не трябва да се говори – само забрава и измислици. Ленин трябва да бъде ненавиждан или напълно забравен! И това вече е постигнато – Мавзолеят на В. И. Ленин не принадлежи на държавата. Тя не му отдава почести с почетен караул – днешна капиталистическа Русия е оградила Ленин от погледа на поданиците си …

На 2 май 1945 г. в столицата на фашистка Германия идва Победата – великата Победа на съветския народ във Великата Отечествена война. В тази война победи съветският народ под ръководството на Комунистическата партия и на Й. В. Сталин. Той беше главнокомандващ. А войни, както се знае, не се водят само от войници – има командващи и главнокомандващ, нали? Зачерквайки съветската история, оставяйки в забрава Ленин и Сталин, днешна капиталистическа Русия няма нищо общо със СССР.

Какво право имат тогава днешните поданици на капиталистическа Русия да празнуват Деня на Победата във Великата Отечествена война срещу фашизма, когато те демонстрират, че нямат нищо общо със Съюза на Съветските Социалистически Републики?!

До Посолство на Съединените американски щати в София, България,
посланик Марси Рийс,
зам.посланик Брайън Даутън

Уважаема госпожо Рийс,

След намесата на Вашата държава в Украйна бе свален легитимно избрания президент Виктор Янукович, който отказа сляпо да следва и изпълнява Вашите и тези на европейските Ви партньори искания, които са в разрез с националните интереси на страната. На мястото на Янукович, съдейки по разкритията, поведението и действията, вие назначихте Арсений Яценюк. В Украйна живеят над петдесет милиона души. През 2009 г. Арсений Яценюк получи едва 7% подкрепа и изгуби в изборната надпревара. Преди това беше външен министър, чийто мандат приключи с оставка. Сега този човек и това временно правителство, подчертавам, взимат съдбоносни решения за съдбата на тези петдесет милиона жители на Украйна, които, опасявам се, няма да донесат нищо хубаво. След втората "оранжева" революция бъдещето на Украйна изглежда мрачно и … студено.

Практически сблъсъкът на американските и руските военни и икономически интереси превърна Украйна в поредното геополитическо гето. Нищо чудно и в „задния двор“ на Европа, както наричате източната част на континента, да се появи една „Сирия“.

Пиша Ви в знак на протест срещу Вашите действия и лъжи, които чрез медийните Ви корпорации представяте на света като вечната „загриженост за демокрацията“. Вие възродихте своите идеологически клишета и фрази от времето на "студената" война, което показва, че и Вие, и партньорите Ви в НАТО, сте замръзнали във времето. Варшавският договор вече го няма, но все още има НАТО, чиито бази са разположени в опасна близост до Русия. Само военните бази на САЩ са над 130 в държавите на поне 90 нации, в това число и в България. Това предполагам е „гарант за сигурност и стабилитет“, както обичате да се изразявате. Но всички ние знаем грозната истина. А тя е, че вие не сте „империя на доброто“. И ако Вие сте „най-демократичната държава в света“, то надеждата ми за света и бъдещето му изчезват окончателно.

Макар и да сте държава, която е с малко „по-възрастна“ от къщата на моите баба и дядо в едно китно българско селце, Вие сте разпалили или предприели военни удари и то в рамките само на един век над 100 пъти. Може би, госпожо Рийс, ще трябва да Ви напиша отделно писмо само със списъка с тези държави, тъй като е прекалено дълъг, а за разлика от Вас всичко, което твърдя, мога да подплатя и аргументирам и с факти. Това не пречи на Вашия държавен секретар Джон Кери да заяви наскоро, че да нахлуваш с армия в чужда държава в 21 в. е недопустимо. Това е вярно, но вие сте го направили поне 100 пъти, както казах. Пресни примери са Афганистан, Ирак и Либия, където дори и ние, вашите партньори, или по-точно - „сателити“, сме изпратили военен контингент, чието присъствие нито един български политик не можа да обясни на кого е нужно - на Вас или на нас. Не е и нужно Вашите лакеи в българския парламент да го обясняват, защото е повече от ясно.

В последно време Вашите най-отговорни политици обикалят из света, за да се бъркат, да дават указания на своите сателити и да правят уговорки. Наскоро изненадващо за българските граждани в България кацна Виктория Нюланд - пом.държавен секретар на САЩ. Вие, може би, се познавате с нея, защото имате общ познат, за чиито интереси лобирате на най-високо ниво – „Шеврон“. Съмнявам се, че сте се примирила с мораториума за добив на шистов газ, но отдавна не сте повдигали въпроса и не сте ни „съветвала“ да позволим добива му. Белия дом беше забранил на властите в България да съобщят, че Нюланд идва на посещение в София, което ми се струва поредната наглост. Вие искате зад нашия гръб хора като Виктория Нюланд да се срещат с нашите политици и да искат и заповядват Бог знае какво без българския народ дори да подозира за тези срещи ли? Сега Вие и НАТО искате от нас да дадем над 700 млн. лв. за нови изтребители. Но искам да Ви припомня, че когато бяхме във Варшавския договор, Българската Армия наброяваше 152 000 редовни войници. ВВС имаха 220 изтребителя МиГ-21, около 45 бронирани вертолета Ми-24 и други около 80 модерни за онова време самолети - като МиГ-23 и МиГ-25. Каква подкрепа и защита получаваме от Вас, новите ни псевдо-съюзници?

Защо заедно с Турция Вашата държава нареди българските ракетни комплекси СС 23 да бъдат унищожени, а в замяна ни „подарихте“ петдесет джипчета? Защо въобще НАТО ни обезоръжи преди да бъдем приети в алианса?! Боя се, че сега България няма собствена армия освен няколко батальона от наемници, които използвате като пушечно месо в държави като Ирак и Афганистан.

Можем и сами да се досетим какво искате от нас, а и за повечето неща вече се знае официално. Всичко обаче е в разрез с националните ни интереси.

- Увеличаване на американските/НАТО-вски военни на територията на България, както и военната техника.
- Правото Вашите тежки военни кораби да използват българската акватория на Черно море, въпреки че чрез Договореностите от Монтрьо международното право определя това за незаконно.
- Вече разселихте ислямисти в съседна Румъния и то на 150 км. от България, а сега ще изпратите над
10 000 африкански ислямисти от Либия, които искате да обучавате във военните ни бази, за които дори не плащате нищо, а пък войниците Ви са поставени над закона, тъй като България доброволно се е отказала от правото си да преследва юридически американски войник, който е извършил престъпление.
- Ще продължавате да лобирате и да ни притискате за отмяната на мораториума, забраняващ добива на шистов газ и да изказвате готовност „да ни помогнете“ чрез Вашата компания „Шеврон“, протестите срещу която в съседна Румъния съвсем недотам „демократично“ бяха потушени ... Имаше дори и смъртни случаи.
- Готвите се да превърнете България в плацдарм, от който самолетите на НАТО да излитат и да изливат бомбите си над трети държави в целия Югоизточен фронт, включително и срещу Русия. Пример с авиобаза „Безмер“.

Уверявам Ви, че сте в голяма заблуда относно мнението Ви, че имате някакъв ангажимент да „демократизирате“ целия свят от позицията на световен полицай. Вие първо не сте пример за демокрация и Ви съветвам да проверите значението поне на самата дума. Вие, които унищожавате цели държави, изсипвахте напалм над цял Виетнам, бомбардирахте Югославия с уранови бомби и сте разпалили над 100 войни през кратката си история, подслушвате незаконно граждани и лидери на суверенни държави, както и вашите собствени политици и поданици, подкрепяхте Осама Бин Ладен, а медийните Ви корпорации тогава го определяха като „боец за мир“ … Примерите, които рушат образа Ви на „най-демократична държава“, са безброй.

Пиша Ви и в отчаян опит да Ви напомня, че грешно сте решили, че имате „монопол“ над демокрацията и мнението на цели народи. Светът не е еднополюсен. Уверявам Ви, че мнозинството българи категорично не одобрява членството на страната ни във военния алианс НАТО, който вие използвате като наказателен отряд срещу неудобни държави. Голяма част от българското общество не одобрява и безкрайните ви авантюри и вмешателства в делата на суверенни държави. Последния пример е измислената от САЩ държава Украйна. Вие с нищо не сте „империя на доброто“. И вашият империализъм, и днешният руски капитализъм, са еднакво зли, но имам усещането, че Вие се престаравате. Знаете ли, че по-дразнещо е лицемерието и клишетата, с които си служите. Изглеждате като дебел, ояден касапин, който може да е облякъл скъп и хубав костюм, но отдолу си е все така облечен с окървавена престилка. А Вашия костюм вече има доста големи дупки, през които всичко се вижда.

15.04.2014

Советской земли уже более 20 лет нет, бывший советский народ живет в условиях капитализма и разделен на два антагонистических класса – пролетариат и буржуазию. Хотите уничтожить фашизм – боритесь за диктатуру пролетариата, за строительство коммунизма, за научно организованную плановую экономику. А сохранить частную собственность и капитализм, но при этом избежать фашизма – невозможно. Дурачки, которые этого не понимают, зря тратят свое время и эмоции. А их упорство в "борьбе с бандеровцами" уместно трактовать просто как за выступление против одного фашизма (украинского) с позиций другого фашизма – российского ...

Изказване на Владимир Путин за разпадането на Съветския съюз.

Вече 25 години в България и в Русия хората получават и си изграждат изкривени представи за Ленин и Сталин, за Великата Октомврийска социалистическа революция, за Съветска Русия, за Гражданската война и за интервенцията, за социалистическото строителство в СССР, за Великата Отечествена война. Ако сме непредубедени и не повтаряме чужди мнения, а имаме собствени наблюдения или свои знания, то това е невъзможно – представите ни ще бъде верни. Но ако за знания по тези въпроси разчитаме само на телевизионните предавания по българските и по руските канали на телевизията – то наистина ще получим силно изкривени и лъжливи представи за историческите личности и за изминалите събития.

Българските журналисти, като верни слуги на днешното капиталистическо общество, грубо и безскрупулно лъжат и представят времето на социализма като тоталитарно минало, от което са загубили поколения българи. И това е напълно достатъчно българите, които гледат само ефирните телевизии, да възненавидят времето на социалистическа Народна Република България и комунистическите идеи.

Руските телевизионни канали в това отношение са много по-нежни от българските – те действат по-внимателно и, като че ли, някак си невинно … В различни авторски предавания се показват частният и общественият живот на известни съветски поети и писатели, актьори и режисьори, певци и музиканти, художници и скулптури, учени и военни … И някак си, уж между другото – съвсем невинно и непреднамерено, се показва и се съобщава на широката зрителска аудитория как тези личности били неоценени или недооценен, как били заподозрени в предателство и били незаслужено осъдени и след години затвор били реабилитирани, как им забранили да работят това, което е било тяхно призвание, как ги принудили да се разведат, да напуснат семейството си или да емигрират в … САЩ, как сложили сами край на живота си или си отишли от този свят обидени …

В предаванията става дума само за отделни хора на изкуството, за учени или общественици, които в личния си живот са имали семейни проблеми, психични отклонения в резултат на заболяване или алкохолизъм или ги е „теглело“ на Запад или отвъд океана. Наричат ги „последните мохикани“. Защо – не обясняват! Но важното е, че техните лични проблеми и трагедии водещите предаванията по руските телевизионни канали и руските журналисти ги представят като трагедии на цялото социалистическо общество! Обобщават! На цялото! Техните несполуки в живота и в професията ги представят като резултат на тоталитарното комунистическо минало! Нагло, нахално, безскрупулно!

И вие гледате, слушате … и вярвате! Нали затова са средствата за масова информация – да информират! Но те „информират“ и манипулират!

И след това се чудим защо обществото само за четвърт век е станало неузнаваемо!