66 слушали 0 копий [+ в свой плеер]

Българска партизанска песен. Текст Христо Кърпачев - партизански поет и публицист. Песента се изпълнява от Хор на БНР.

Рабоче-Крестьянская Красная Армия РСФСР, а с 30 декабря 1922 г. - и Союза Советских Социалистических Республик, существует с 15 (23) февраля 1918 г. по 25 февраля 1946 г., когда официальным названием стало "Советская Армия". И праздник Советской Армии совсем не "высосан из пальца"! Вы можете спросить об этом у североамериканцев - они лучше русских знают советскую историю ... Они знают и не забудут никогда! Днём создания РККА принято считать 23 февраля 1918 года, потому что именно в этот день началось формирование первых отрядов РККА, создаваемых согласно Декрета В.И. Ленина, подписанного накануне. Первым руководителем Красной Армии был Лев Троцкий. А этот "мужской день в противовес женскому 8 марта" или этот "День защитника Отечества" придумал один из предателей советского народа и Советского союза Ельцин Б. Н.! История не забудет об этом! Слава - вечная слава советским воинам Красной армии, погибшим в боях за становление Советской власти и за защиту Отечества!

Електронното издание за новини News.bg направи неофициално допитване до своите читатели "за" или "против" новините на турски език по БНТ. Не зная защо никой не обръща внимание на четирите едночасови предавания на турски език с турска музика, които се слушат почти в половината България, по БНР - на СВ и на УКВ, по програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев"! От изнесените данни се разбира, че само 5% е разликата в полза на "против" от гласувалите над 30 хил. читатели. Посочени са и аргументите на гласувалите "за" и "против". Всичко това е добре. Но ... Освен посочените аргументи, поради които не трябва да има предавания на турски език в българския национален ефир по БНТ и по БНР, има и още един - ВРЕМЕТО! Астрономическото време в исторически измерения! Изминали са едва 130 години от Освобождението ни и от отхвърлянето на петвековното турско робство и това време съвсем не е много, за да се забравят кланетата, изнасилванията, отвличанията, потурчванията, опожаряванията ... на българи в българската земя, извършени от предците на днес турчеещите се граждани на България! Това, което са турците или турчеещите се за немците и за Германия, където наброявали вече 8 млн., то турците, турчеещите се и Турция не могат да бъдат същото за нас - българите и за България! Те 500 години не само разрушаваха и унищожаваха българщината и България - те ни отделиха от Европа и от останалия цивилизован свят и спряха нашето културно и икономическо развитие! Те - османските турци, предците на днешните наши турчеещи се съграждани, спряха нашето развитие напред и ни върнаха с пет века назад във времето, като ни отнеха държавността! Има памет - родова и народностна памет! Защото и моят прадядо, когото не познавам, е загинал в сражение с турците при Лозенград през 1912 г.! А иначе в свободна България вече 130 години турчеещите се български граждани имат реални не само права и свободи, но и привилегии! А привилегия никой не трябва да има! Всички - равни пред закона! Всички - български граждани! Всички - с еднакви права и задължения!

В големите вериги хранителни магазини на България се продават диетични храни за болни хора - деца и възрастни. Използват ги и здрави хора профилактично. Производителите и търговците вършат престъпление към българското население, като злоупотребяват с тези "диетични" храни, за да ги представят за "деликатесни" и да ги продават на двойно и тройно по-високи цени. Така е с т. нар. "кафява захар" на фирмата "Крина". По-долу ще видите как изглежда опаковката на тази “кафява” захар, за да се пазите от нея! Истинската кафява захар наистина е диетична и медицината я препоръчва на диабетно болните да я използват като заместител на бялата рафинирана захар. А представяте ли си, че от хранителен магазин купувате пакетирана захар с надпис "кафява" на фирмата "Крина", а се оказва, че това е обикновена бяла тръстикова рафинирана захар, която е оцветена?! Цената на тази уж луксозна стока, предназначена за болни хора, е от 1, 87 до 2, 56 лв. за 1/2 килограм! Сметката е проста - "кафявата" захар се продава два до три пъти по-скъпо от обикновената бяла тръстикова захар! Тя е предназначена за диабетно болни хора (и за наивници!) на първо място, а тези болни хора често пъти не могат да си купят и остават без инсулин! Как ще ви докажа, че това не е кафява захар ли? Вземете чаена лъжичка от нея, изсипете я в малко топла вода и разбъркайте. След това съберете още неразтопената захар от дъното на чашата с чаената лъжичка и ... ще видите, че тя е съвършено бяла! Водата се е оцветила в леко кафеникав цвят! Ако така постъпите с истинска - натурална кафява захар, водата ще остане бистра и кристалчетата захар, които ще съберете от дъното на чашата - пак ще си бъдат кафяви! Оцветяването на бялата рафинирана тръстикова захар става не в заводски условия, а в примитивни гаражни! Всъщност, кафявата захар е продукт, който се получава преди процеса на рафиниране. Тя съдържа много меласа, а в нея се съдържа по-голямо количество витамини и минерали. Калориите на кафявата захар в сравнение с бялата рафинирана са незначително по-малко, но се препоръчва на болни хора ... В примитивни гаражни условия търговците предварително заливат бялата рафинирана тръстикова захар отново с меласа и по такъв начин само отвън отделните кристалчета се оцветяват и то не всичките и не целите, а някои за тази цел вместо меласа използват карамелизиран захарен сироп! И ето ти - готова "диетична кафява" захар - деликатес, според тях, който изсмуква и без това оскъдните пари на хората! И ако сте забелязали, постоянно наблягам, че бялата рафинирана захар е тръстикова, защото нашите търговци внасят от чужбина евтина за тях тръстикова захар, а чужденците изкупуват от нашите заводи българската захар от цвекло!
По същия начин се процедира и с различните видове типов и ръжен хляб, пълнозърнест и грахам! Оцветяват белия хляб с боя, която съвсем не може да бъде безвредна, а тези видове хляб за производителите и за търговците са деликатесни - значи трябва да са по-скъпи от обикновения бял хляб! Отпадъците, които са много по-евтини от бялото брашно, те ни ги продават на двойни и тройни цени! Хората в България по време на войните са яли типов, ръжен, царевичен и картофен хляб, защото са били много по-евтини от хляба, приготвен от бяло брашно!
Същото е и състоянието с киселото мляко, със сиренето и с кашкавала. В тях прясно българско мляко няма! Те са приготвени от евтино за производителя и за търговеца вносно сухо мляко с добавени различни други видове брашна и масла (прибавят отровното и евтино палмово масло!). Получените продукти са евтини за производителя, но той ги продава скъпо и печели много от това!
Кой ще провери храните в магазина? Никой! Има кой - не мислете, че няма държавни органи ... Но ... и те са хора и те се нуждаят от пари! Така е! Внимавайте! Ще попитам - а какво да ядем? Нищо! Ще я караме ей така ... без храна!

„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила". Такава е капиталистическата действителност - такава я е видял в своя живот и такава я е описал британският писател и журналист Ерик Артър Блеър с псевдоним Джордж Оруел.

Като доказателство за тази световна илюзия е достатъчно да цитираме едно заглавие относно изборите в САЩ на "Sunday Times”: "Добре дошла обратно, Америка" - начин по който се смесва единична страна (САЩ) с цял континент (Америка), както често се случва в пресата на английски език (парадоксално е, че точно същата преса се подиграваше на другия кандидат за точно обратната грешка, а именно - да сбърка Африканския континент с думата "страна"). Подзаглавието е още по разкриващо: "Годините на Буш опозориха американската репутация пред очите на света. Но Сара Бакстер - нашият вашингтонски кореспондент, израстнал в САЩ, заяви, че победата за Обама разкрива на нацията каквато е тя наистина". Няма стомах, който може да издържи изпитанието да провери цялата преса, без да му стане фисически зле. Но това е тонът, който е зададен от почти всяко вестникарско заглавие по темата.
Но каква е тази "нация" всъщност? Тези от нас, които страдат от някаква инсомния на интелекта и които обичат да стоят будни до късно, не забравят безбройните случаи на агресия на САЩ срещу Латино-американския народ, Филипините, нито ентусиазираната подкрепа, предоставена на всевъзможни диктатори от Третия свят, както и струтурно-геноцидни режими като този на Израел или Колумбия. Нито забравяме Виетнам или Корея, нито плячкосването на природните ресурси и труда, на които сме подложени повече от век. Не можем да забравим престъпните ефекти на политиката на свободна търговия, нито икономичските санкции, наложени от САЩ на съперниците им. Със сигурност всичко споменато се случи далеч преди Буш по време на правителствата, както на Републиканците, така и на Демократите.
Възможно ли е хората от Палестина, Ирак, Афганистан или Хаити, наистина да очакват окупацията да спре? Могат ли бъдещите поколения да очакват, че Обама ще предприеме реално действие против Глобалното затопляне? Възможно ли е Латино-американският народ да очаква интервенции като планът "Мерида" или планът "Колумбия" да приключат? Могат ли хората по света да очакват, че Белият дом ще направи нещо да разреши безкрайния им списък с искания? Тези, на които им харесва да чакат, могат да си чакат - нищо ново не ни очаква. Обама не изглежда да бърза за някаква радикална промяна на старото статукво, но е загрижен за новата му фасада. Нещо като нови подправки на стара супа. Неговите декларации относно Латинска Америка или Палестина, дори още докато беше кандидат, ни дават достатъчно причини да се съмняваме и не би било разумно да очакваме значителна промяна. Споменатата вече статия ни напомня, че "Избраният Президент Обама е на път да наследи две войни - в Афганистан и в Ирак, а Осама Бин Ладен все още е на свобода (...) Заплахата от тероризъм не е намаляла". Следователно, изглежда, че Войната срещу Терора ще остане важен елемент в политическата програма. Впрочем нека споменем, че хората, избрани в кабинета му, не оставят много място за оптимизъм.

За нас по-лошо, отколкото е сега, едва ли може да бъде, което означава, че онова, което очаква другите докато стигнат нашето равнище, може да ни изпълва само с радост. Диктатът за установяване на еднополюсния свят беше всъщност началото на края на Pax Americana. Реално на 11 септември правителството на САЩ обяви default, т.е. фалит. Направи го по доста оригинален начин, според принципа "на който имам да давам, му прощавам". През август-септември 2001 г. САЩ бяха на ръба на хиперинфлацията. За 11 септември от икономическа гледна точка интерпретацията е само една - срив на инвестиционните очаквания. САЩ се опитват да се спасят чрез технологията - "на нас ни е нужна огромна обща беда, за да се опитаме в суматохата да се измъкнем от пропастта с чужда помощ и за чужда сметка." Още няколко месеца и щеше да настъпи Великата депресия № 2. САЩ бяха пред пропастта. САЩ сега се намират в същата точка, от която тръгнаха тогава. Даже в по-лоша. Вероятно върхушката на САЩ още преди 11 септември беше разбрала реалното икономическо положение, опасността от хиперинфлация и от нова Велика депресия, което ги доведе до войните в Афганистан и Ирак. Но тези войни се оказаха "твърде малки" и сега САЩ пак са на прага на хиперинфлацията и на Великата депресия. Слабостта не е отсега. Тя е стратегическа и се задълбочава. Това е същото съчетание на факторите, довело до 11 септември, но днес е в още по-критичен мащаб.
Съществуващият на Запад строй се нарича все пак империализъм, а същността му е в преразпределението на "тортата" в полза на малцинството, което днес се нарича "златен милиард". САЩ е нацията, която произвежда по-малко от 20% от световния брутен продукт, но потребява 40% от него. През XIX и XX век преразпределението ставаше с "политиката на канонерките", но в края на XX и в началото на XXI век това се прави чрез финансовите технологии. При САЩ това е емисията на долара. Печатането на долари върви с колосални темпове,
с които расте и огромната финансова пирамида - акциите, които вече никой не иска да купува, особено в чужбина, което води до ръст на американския бюджетен дефицит, който е над 800 милиарда долара, като сумарният дълг на САЩ е над 42 трилиона долара. Проблемът е в това, че доларите се получават много лесно от печатницата и към края на 90-те години, когато се изчерпа положителният импулс от разпадането и ограбването на СССР и социалистическите страни, в САЩ започна депресията. Кой ще купува американски активи, чието съществуване дава възможност само да се правят нови колосални дългове? Корпорациите на САЩ не могат, защото, за да купуват, трябва да продават. Американските граждани също не могат, защото спестяванията им вече са нулеви и ръстът на приходите им се поглъща от инфлацията. Остава рефинансирането на ипотечните кредити за сметка на ръста на недвижимостите, т.е. финансира се една пирамида за сметка на друга. В тази ситуация трябва да се печатат още пари, което задълбочава инфлацията. САЩ навлизат в хиперинфлация, която нищо не може да спре, и влагането в доларови активи или долари става крайно рисковано. В определен момент САЩ ще обявят фалит и горко на онези, които държат в тази страна своите активи. Тъй като доларовият инструмент за преразпределение на световното богатство вече не работи в полза на САЩ, върхушката им търси други начини, отново чрез "политиката на канонерките" или чрез пряко заграбване на чужда собственост. Заради това войната в Ирак беше само началото. Агресивната американска политика през последните години има обективна обстановка - да намали последиците от краха вътре в САЩ и да ги стоварят върху конкурентите.
=======================================

Възход и падение на Новия световен ред

От падането на Берлинската стена и стабилното установяване на така наречиния "нов световен ред", американската мечта взе цялата Земя на мушка. Тази мечта, в действителност, се превърна в кошмар много преди Буш Младши да се озове в Белия дом. Неолибералното православие се разпространи като чума на последователни приватизиращи вълни навсякъде в Третия свят и донесе със себе си глад, безработица и несигурност за живота на милиони. Размириците се засилваха, докато не избухнаха в самото сърце на империята по време на демонстрации срещу Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл през 1999. Но с пристигането на Джордж У. Буш на власт и благодарение на неговия поход срещу тероризма през 2001, кошмарът придоби почти апокалиптични измерения. Съединените щати показаха почти безпрецедентен аутизъм в лицето на свят, който каза ясно и твърдо "НЕ" на неговата война в Ирак - позиция, разпространена от ООН до хората на улиците по цялата планета, включително, разбира се и в Съединените щати. Това, което последва, е добре известно и няма нужда от подробности: геноцид, който остави стотици хиляди мъртви, милиони осакатени и безброй животи напълно разбити, само за да се задоволи жаждата за "американски долари" на оръжейната и петролната индустрия. И така суперсилата, която излезе с аура на непобедимост от Студената война, потъна в немислима криза на всички нива - политическо, морално, дипломатическо, както и военно, като се има предвид неспособността й да победи съпротивата в Афганистан и Ирак, която, въпреки че е по-малобройна и технически изостанала, отново демонстрира, че решаващите фактори в един конфликт никога не са материалните неща, а са хората. И за да е всичко още по-лошо, икономическата криза, започнала наскоро, показа вътрешния недостатък на най-рекламираната от Вашингтон догма - всемогъщият Свободен пазар. С този нов фронт, отворен в кризата на американската хегемония, нещата не могат да бъдат по-зле. Песимизмът и нещастието покориха сърцата на американските граждани и на всички последователи на техния политически и икономически модел в останалия свят, които видяха как Американската мечта се разпада на парчета пред очите им.
С Обама изглеждаше, че най-накрая този кошмар ще свърши според създателите на мнение и халюциниращите журналисти. Чисто новият черен президент на САЩ се надига като шампион, с аура на истински Месия, с мисията да върне на света и на САЩ тяхната вяра в Американската мечта. Обама е представен като кулминацията на борбата за права на "Негрото" в САЩ, започнали от времената на Мартин Лутър Кинг. Обама е представян като типичен представител на някаква допусната американска демократична и хуманистична традиция, която е претърпяла кратко прекъсване по времето на администрацията на Буш. Преди Буш империализмът на САЩ, според привържениците на Обама, изглежда не е съществувал или пък е бил незначителен проблем. Докато в същия момент те настояват, че след Буш "благоприятното" влияние на САЩ отново ще успее да се наложи на световно ниво, асоциирано със слонове, но не и с човешки същества.

"Девети септември 1944 г. беше и си остава велика дата. Разбира се, не за всички. Тя е велик ден за 80-90 % от българския народ през 1944 г. Много хора от тогавашното поколение вече не са между нас. Естествено е обаче, че за останалите десетина процента този ден не само, че не е велика дата - той дори е и черна!.. Това са онези, които участваха в бившата фашистка власт, както и техните потомци, които вятърът на времето издигна до отговорни постове днес, а тяхната люта омраза отрови и страната... Младежта, която не е живяла в онази епоха, могат и спокойно я манипулират. И на това основно разчитат.
За времето, обхващащо близо половин век, може да се разбере от Държавния архив, от библиотеките, от фотоархивите, от архивите на радиото и телевизията и най-вече в ООН, където България беше в списъка на най-напредналите държави. А сега е сред последните. Навсякъде е отразено, че здравеопазването и образованието са безплатни, че няма безработица, че дори е внасяна работна ръка отвън, че селското стопанство е окрупнено, кооперирано и напълно механизирано, а продукцията е с високо качество, търсена и в други континенти. И още - че народът в социалистическа България притежава 95% от жилищния фонд и 29% имат втори имот, че почивното дело е високо развито. Българският народ почиваше на море и планина на достъпни цени. Армията и милицията бяха патриотични, верни и безкористни. Нямаше кражби, убийства и отвличане на хора. Цареше мир, спокойствие и благоденствие.
Всичко това бе започнато на Девети септември 1944 г., затова тази дата е велика!
Младежта, от която умишлено се скрива истината за всички тези блага, нека се порови в посочените архиви. И да се бори за такъв живот.
Българският народ трябва да знае и помни, че държавата ни съществува в тези си граници след Втората световна война единствено заради масовата антифашистка борба и заради участието на Първа българска армия в разгрома на фашизма чак до Берлин.
Българското фашистко правителство беше най-верният съюзник на хитлеризма. Днес - 68 години по-късно, българското правителство е най-верният съюзник на едни нови агресори - САЩ! Хитлер нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 г., а българските фашистки управници, начело с монарха Борис Трети и министър-председателя Богдан Филов, още същата година - на 13 декември, обявиха война на Англия и САЩ. Какво безумие, каква вярност на Хитлер и каква недалновидност и престъпно лекомислие за бъдещето на България.
Заради фашистката дейност на българските управници Чърчил предложи страната ни да бъде разделена на три части (зони) и да бъде окупирана от СССР, Англия и САЩ. Днес България наистина е окупирана държава ...
Васил Коларов, водещ делегацията на Парижката мирна конференция, се връща без положителен резултат, докладва на Георги Димитров и го моли той да се заеме с въпроса. Димитров запознава Сталин и Молотов с фактите за масовата антифашистка борба и чрез тяхната намеса успява да запази България, за разлика от Първата световна война след Ньойския договор, където ни отнеха половината територия. Връщайки се от конференцията, Молотов се обръща към българския народ с думите: “Братя българи, бъдете спокойни, вашите граници са запазени!”
Но въпреки, че Хитлер изгуби войната и фашизмът бе осъден от целия свят, СДС промени името на булевард “Девети септември” на “Цар Борис Трети” - тоест на приятеля и съюзника на Хитлер. А каква е заслугата за България на Мария Луиза, та бул. "Георги Димитров" стана "Мария Луиза"?!
При такава престъпна дейност на българското фашистко правителство, начело с премиера Богдан Филов, наскоро се опитваха да кръстят на името му и улица в София. Нещо повече - проектират да построят паметник на загиналите от комунизма - паметник на инквизиторите и на палачите на българския народ, които измъчваха и избиваха антифашистите. Казвам антифашистите, а не само комунистите, защото в борбата и съпротивата против фашизма участва целият български народ, независимо от пол, възраст, занятие, националност, вероизповедание, политическа принадлежност - въпреки терора, въпреки изгорените домове и отрязаните и набучени на кол човешки глави ...
Тогава не се говореше за партии, за социализъм и не се поставяха политически въпроси. Лозунгът беше един: “Смърт на фашизма, свобода на народа!”
И когато цялата планета празнува победата над фашизма, България остава безмълвна и безучастна - все едно, че не признава Великата Победа на Съветския съюз над фашистка Германия, което е не само недалновидно и несправедливо. То е престъпление към историческата истина и съвестта, към паметта на загиналите! А това значи, че България не се е отървала от миналото си."

На 30 декември 1922 г. делегатите на Първия Всесъюзен конгрес на Съветите се събират в Большой театр. Точно в 1 часа на обяд на сцената излиза членът на президиума на ВЦИК Петр Гермогенович Смидович. Участник в трите руски революции, член на партията на болшевиките от 1898 г., той открива конгреса и дълго не може да вземе думата - аплодисментите на делегатите прекъсват речта на най-стария делегат …
Най-после шумът постепенно затихва и Смидович започва: “Единодушната воля на трудещите се на Украйна, Азербайджан, Грузия, Армения и Белорусия да се слеят в една цяло - в мощна държава - Съюз на съветските социалистически републики, е изразена на конгресите на Съветска Украйна, на Съветска Белорусия и на Закавказката съветска федеративна социалистическа република. Тази тяхна воля с неописуем ентусиазъм се поддържа от представителите на трудещите се на РСФСР на заседанието на Х Всеросийски конгрес на Съветите. Резолюцията, приета на този висок форум, става принципна основа за създаването на Съюза - равноправни републики, доброволно влезли в Съюза и всяка с правото да излезе от него по свое желание. Тези са принципите, които ще залегнат в предлагания на присъстващите делегации договор … Ние се обединяваме в една държава - образуваме един политически и стопански организъм. И всяка нанесена ни рана отвън, всяка болка отвътре, нанесена на която и да е част върху нашата територия, ще получи отзвук и съответната реакция върху целия организъм на Съюза …”
С доклад за създаването на СССР се изказва и Й. В. Сталин. Той прочита текстовете на Декларация и Договор за образуване на СССР. Ръководителите на присъстващите делегации първи подписват Договора и Декларацията. За РСФСР подписва М. И. Калинин, за УССР - М. В. Фрунзе и Г. И. Петровски, за ЗСФСР - М. Г. Цхакая, за БССР - А. Г. Червяков. Създаването на СССР е законодателно оформено. Делегатите на конгреса избират ЦИК на СССР в състав от 371 члена и 138 кандидат-члена. Голямата част от членовете на ЦИК били познати имена от революцията и от първите дни на съществуването на съветската власт и нямало нужда да бъдат представяни: Л. Б. Красин и Г. М. Кржижановски били създатели на партията на болшевиките. Сред членовете на ЦИК била и Н. К. Крупская.
Първите съветски народни комисари са А. Г. Шлихтер - на земеделието, Й. В. Сталин - по националните въпроси, Н. А. Семашко - на здравеопазването, Ф. Е. Дзерджински - на ВЧК и на жп-транспорта, А. Д. Цюрупа - на продоволствието.

"Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша."
1875, П. Р. Славейков

Земя като една човешка длан ...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан ...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятаган.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна - радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.

Земя, като една човешка длан ...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Георги Джагаров

Касаясь трех великих океанов,
Она лежит, раскинув города,
Покрыта сеткою меридианов,
Непобедима, широка, горда.

Но в час, когда последняя граната
Уже занесена в твоей руке
И в краткий миг припомнить разом надо
Все, что у нас осталось вдалеке,

Ты вспоминаешь не страну большую,
Какую ты изъездил и узнал,
Ты вспоминаешь родину - такую,
Какой ее ты в детстве увидал.

Клочок земли, припавший к трем березам,
Далекую дорогу за леском,
Речонку со скрипучим перевозом,
Песчаный берег с низким ивняком.

Вот где нам посчастливилось родиться,
Где на всю жизнь, до смерти, мы нашли
Ту горсть земли, которая годится,
Чтоб видеть в ней приметы всей земли.

Да, можно выжить в зной, в грозу, в морозы,
Да, можно голодать и холодать,
Идти на смерть... Но эти три березы
При жизни никому нельзя отдать.

1941, Константин Симонов

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать -
В Россию можно только верить.
28 ноября 1866 , Ф. И. Тютчев

Дълъг беше твоят път към Свободата, Българийо, страшен и кървав - през хиляди премеждия, през хиляди страдания, през хиляди смърти - героичен и славен, осеян с безброй подвизи. Знаят ли другите народи, не изпитали робството, какво означава макар и само един робски ден? А питал ли се е някой някога колко са робските дни на България? 175 900! Трудно е да си представим как можа да издържиш, да оживееш, да се възродиш, мъченица Българийо! Твоят път към Свободата бе път към безсмъртието!

"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"

"Опълченците на Шипка" - Иван Вазов

Светът е обезпокоен от североамериканското присъствие в Афганистан, в Ирак, в Европа, в частност в Косово и в България ... Светът е обезпокоен от военните бази, които САЩ владеят в тези части на света и постоянно водят войни! Светът е обезпокоен от намерението САЩ да проникнат в съветските републики Украйна и Грузия, като ги приемат за членове на НАТО и ЕС ... Светът е обезпокоен от превръщането на Черно море в североамериканско море, в което шетат турци и североамериканци! А това не вещае нищо добро за българите и за България! Светът е обезпокоен от външната политика на САЩ, която се разпростира по цялото земно кълбо - политика, която многократно преминава границите на външната милитаристична политика на хитлеристка Германия през 30-те - 40-те години на миналия 20 век! Светът е обезпокоен, че САЩ са се превърнали в невиждана и нечувана в човешката история "империя на злото", от която страдат народите по Земята ... Светът е обезпокоен, че САЩ са въоръжени до зъби с ядрено оръжие и че никой не е в състояние да ги спре да го изпробват или да го употребят в една или друга точка на планетата, както това направиха над невинните японски градове - съвсем случайно и инцидентно избрани, Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г.! Светът е обезпокоен, че под формата "защита правата на човека" САЩ се превърнаха в новите фашисти на 20-21 век и търсят по същия начин като Хитлер "жизнено пространство" по цялата Земя! Светът е обезпокоен! А вие поне на думи обезпокоени ли сте? Или всичко това ви е неизвестно или не ви интересува?

Авторът на книгата "Воля" е Митко Ст. (Стоянов) Горчивкин (псевдоним на Димитър Митев) и със сигурност книгата е българска. Главният герой се казва Зарко (Захари) Белев. Действието се развива непосредствено след Втората световна война и литуратурният герой има своя реален прототип. Дори осъжда автора за част от хонорара от първото издание на книгата. Самият автор също е бил инвалид. Малкото момче намира красива писалка и се опитва да я използва. Тя гръмва в ръцете му и откъсва китките на ръцете му. Играчки-бомби над българска територия хвърлят североамерикански самолети след 9 септември 1944 г., та чак до 1954!
Книгата наистина е потресаваща, но аз виждам в нея по-скоро отговор на "Повест за истинския човек" на Борис Полевой за Алексей Мересьев. И двете книги имат реални герои-прототипи!

Североамерикански самолети бомбардират София през ноември 1943 г. два пъти - на 15 и 24, през декември 1943 два пъти - на 10 и 20, на 10 януари, и на 24 и 29 март 1944 г. София е срината до основи!

Защо българинът толкова трудно, толкова рядко издържа на успех?! Издържа на беднотия, на робство, на терор, а на власт, на слава, на богатство – не може! Веднага се изражда ...

Католиците учеха не да разбираме, а да вярваме. Не да питаме, а да слушаме. Не да умуваме, а да помним. Не да се колебаем, а да действаме.

Сегодня, 26 февраля 2010 г., в 23 часа 25 минут я создал свой дневник.