АЗ - ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА
Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера -
мръдна нейде за кратък обяд,
малко спа, пи кафе - и излезе,
бе решил да изкара стоте,
писа в нощите прози, поезии,
без да пита кой всъщност чете,
мина с песен гори и дъбрави,
взе петте си пари от света
и в замяна какво ни остави? -
само няколко прости неща -
тютюница, перо и луличка,
шепа миди, тесте за белот.
Беше смахната Божия птичка,
но какво - и това е живот.
Потърсете го утре - на плажа,
цял ден ходи по пясъка бос...
Бях войникът от римската стража,
който бич не въртя
над Христос.

Кой съм АЗ
В огледалото се гледам
и виждам лица две.
В огледалото се гледам,
ангел и демон в мен водят боеве.
Кой от тях ще заслужи победа
и ще превземе моето сърце?
Кой ли от тях ще заслужи победа,
за да видя истинското си лице?

А навън е нощ и в мъглите й
същества се крият непознати.
Навън е нощ и в мъглите й
виждам призраците на отминалите дати.
„Кой съм Аз” попитай,
отговорът за да разбереш.
„Кой съм Аз” попитай:
Заслужаваш ли да живееш или да умреш?

От небето все ни гледа Вечният Съдник,
в тефтер записва ни делата.
А от небето все ни гледа Вечният Съдник,
но надолу все ни дърпа Сатаната.
Не успях да намеря до себе си спътник,
а пътя на истината е труден, за бога.
Не успях да намеря до себе си спътник
и не можах да запаля вече угасналия огън.

А навън е нощ и в мъглите й
същества се крият непознати.
Навън е нощ и в мъглите й
виждам сенките на бъдещите дати.
„Кой съм Аз” не питай,
четирима конника дошли са за разплата.
„Кой съм Аз” не питай,
а добър бъди за да отидеш в небесата.


Мой Ангел бял!!!

ANI

ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ

ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ

А сега накъде? Вред са само пустини и тундри,
из които - посечени - вият в несвяст ветрове.
Да достигна до теб, мен ми трябваха седем секунди.
Да си моя, ще трябва да живея за теб векове.

Аз пътувам към теб през засади и минни полета.
През безкрайни картечи от думи и скърцаща злост.
А така ми се ще да живеем на чиста планета,
на която в росите е пристъпвал единствен Христос.

Ще идем ли нейде, където е тихо, тревисто и пусто?
Където безплътни, сънливи, се стелят добри ветрове?
И никой от тях не говори за своето светло изкуство?
И никой от тях не разстрелва приятели и врагове?

Ще идем ли нейде, където се опват земици безмерни?
Където из дълги треви - слезли ангели - с теб ще вървим?
Дано някой ден съберем си за полет добрите енергии,
а който си ще, да лети с онзи скапан вълшебен килим.
 

РЪЧЕНИЦА

Магда Пушкарова (1920-2006)

Що не ме ожениш мале ле,
що ме не задомиш -
малък ли ме имаш, мале ле,
или аджамия.
Или пари немаш, мале ле,
къща да ми сториш,
Ни те малък имам, синку,
ниту аджамия.
Алтъните син ще продам,
къща да ти сторя,
къща да ти сторя, синку,
къща чардаклия.
Ама ми е мъчну, синку,
нали сме бежанци,
чузди сме чуздинци, синку,
рода си немаме,
сватбари да дойдат, синку
дар да ги дарувам...

 

СТАРАТА КЪЩА

Стая с опушена стара камина.
Столче трикрако до нея стои.
Малък прозорец към дворчето гледа,
дето лозница нагоре пълзи.

Там, до врата висят подредени
менци с изворна чиста вода -
от селския извор на рамо донесени,
покрити с кърпа със златна везба.

Старата къща - отдавна притихнала...
Портата няма да хлопне сега.
Старо време, вече отминало,
менците празни - душата и тя...

Само лозницата пълзи на горе
и всяка пролет листа зелени -
чака да влезе някой във двора,
да се завърне през девет земи!

Райна Недялкова