ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ

А сега накъде? Вред са само пустини и тундри,
из които - посечени - вият в несвяст ветрове.
Да достигна до теб, мен ми трябваха седем секунди.
Да си моя, ще трябва да живея за теб векове.

Аз пътувам към теб през засади и минни полета.
През безкрайни картечи от думи и скърцаща злост.
А така ми се ще да живеем на чиста планета,
на която в росите е пристъпвал единствен Христос.

Ще идем ли нейде, където е тихо, тревисто и пусто?
Където безплътни, сънливи, се стелят добри ветрове?
И никой от тях не говори за своето светло изкуство?
И никой от тях не разстрелва приятели и врагове?

Ще идем ли нейде, където се опват земици безмерни?
Където из дълги треви - слезли ангели - с теб ще вървим?
Дано някой ден съберем си за полет добрите енергии,
а който си ще, да лети с онзи скапан вълшебен килим.