Все още се уча

да те живея така...

Да те сънувам по светло -

да ми крадеш съня.

Да не очаквам утре -

да си те случвам в мисли.

Да се усмихвам сутрин

с непогалени устни.

Да ми прииждаш в лято,

да ме сушиш от дъжд.

Да съм ти таен полет.

Да си ми явен мъж.

Да не привиквам с теб,

като с добра съдба.

Денем молитва тиха -

нощем да те крещя.

Все още се уча,

но сричам ли сричам,

че изоставам прости ми!    

Знам само, че те обичам!

02.11.2010

Julie

Юлия Димитрова

Старомодно признание

Обичам те. Обичам те. Обичам те.
Като във филм. Като във мелодрама.
Обичам те във този свят циничен.
Шест милиарда и във него-двама...
Обичам те... Каква банална фраза.
Обичам те... Каква бездънна бездна.
Обичам те сред толкова омраза.
Небесна. Земна. Слънчева. И земна.
Обичам те...
Внезапно.
Невъзможно.
Моментно.
Еднокротно.
И безчетно.
Обичам те...
църковно.
И безбожно.
Невероятно и хилядолетно!

Недялко Йорданов

На дъщеря ми

                                                                                                                                  На дъщеря ми с любов!

На този ден -

преди лета дванадесет,

розова -

очаквана с любов от мен,

се отрони -

цялата ми истина събрала,

бистра капчица

от извора

на духа ми несломен.

07.06.2009, 03:04

Мама Юлия

На сина ми (абитуриент)

     Посветено на сина ми, с обич!

Ден десети,

месец май,

в десет и пет - час съкровен,

получих малък,

сладко ококорен -

втори дар божествен.

Мина време.

Звънче звънна!

Менче, здравец и очакване...

Вода полях...

стъпки плахи -

надежда в раничка за знание.

Аз мъдреех -

той растеше -

препускаше, като жребец.

Бързо мина.

Лесно беше.

Училище... Последен звънец!

Вечно бягах -

в зима, в лято,

с един или друг ангажимент.

Днес, когато

се огледах -

синът ми е абитуриент!

Весел празник

с трепет чакан -

светлини, приятели добри.

Лунна сянка -

танци луди... Утрин!

Няма да е, като преди...

Идва изпит.

Знаеш, можеш!

Ти си кандидат-студент.

За наесен,

ти наричам...

Сине, нека си студент!

21.05.2009 г.                                    П.П. Нека да е светъл пътят ти, сине!

Мама Юлия

На дъщеря ми (Новогодишният ми дар)


На дъщеря ми по случай  двадесет и първата и годишнина

                                                                               с безусловна Любов!

Детенце мое - ранно, бяло цвете

oт крехко зрънце в чистата душа,

разцъфнало с ухание на цвят небесен,

превърна се ти в прелестна жена.

Сърцето ми е твоя стряха родна.

Тук можеш да се връщаш и с тъга и с песен.

За мен си моя свята първородна.

Оставаш си Новогодишният ми дар чудесен.

Добрата ти орисница ще бъда.

За теб наричам днес: Най-светли бъдни дни!

Благодаря на Бог -  ръката ми държа да те рисувам!

Най-моята приятелка! Завинаги!

02.01.2009

Мама  Юлия  

Събрах ти още нещо

Не се събудих, в тази ясна утрин,

до твоите сънуващи очи,

но рано е - денят едва е светнал -

гората, самотата приглуши.

Дочувах стъпките ти – отдалеч.

Разпукаха се съчки в тишината,

а тя довя от птици горска реч.

И вдишах полъха на ведрината.

Изплъзнах се, тъй слънчева и нежна,

от меката прегръдката на съня.

Забързана, на пръсти, по тревата –

косите ми се къпеха в роса -

набрах ти теменужено букетче

и още нещо... в топли шепи скрито.

Цветята подредих и замечтах се…

да те посрещна и да ти даря усмивка.

Очаквам те вратата да отвориш –

в сърцето ми потрепва всяка жилка.

За теб прибавих тайно цялата си обич

в ароматен чай от свежи билки.

28.07.2010

Julie

(Посветено)

И тази нощ ще бъда светла музика за теб.
Адажио… Омайна нежност... В бяло ще танцувам.
Очите ти в наслада ще са – неподвижни в мен,
когато се разлиствам в раждане на цвят бленуван.

Докосването с мисли само ще е – трепет лек.
В очите ми луната ще се спусне - блясък съвършен.
С копнежен танц ще се стопя изящно в теб.
Обичам те! – ще шепне флейта с глас гальовен.

И тази нощ ще бъда крехка от вълшебства,
а вятър ще полюшва звуците от моето сърце
и ще пристъпвам лекичко по нишки от коприна.
Ще докосвам с топъл полъх устните и твоето лице.

Аз ще танцувам...  Лебед влюбен и грациозен
и ще потънеш в мен, като перце от дъх на тишина.
Ти в моето иглу, отляво, огъня запалил си безмълвен.
Притихнала там, в обич сгушена, спи твоята душа!

30.01.2010

Jullie

И най-голямата радост не е достатъчна, ако няма с кой да я споделиш.

Един ден знам, че ще сме приказка,

която ще разказваме на внуците.

И ще разлистваме любими страници,

които ще сме преживели - истински.

Съвсем не ми е трудно да я вярвам -

захранена с надежда и доверие.

С корица - без рисунки украсена,

я пишем... даже нямаме заглавие.

Когато замечтахме я, си спомням –

бе месецът на късното ни лято,

записахме на страницата - първа,

копнежите ни съкровени - плахо.      

Тогава ми призна, че нямаш своя –

красива приказка, която те изпълва.

Аз позволих ръката ми да вземеш,

докато пишеш – за да те допълвам.

Неусетно я започнахме без думи -

след време, като я четем ще радва.

Отдавна знам, за да се случи...

Да пожелаем приказката трябва!

08.03.2010

Julie

Всички сънища в едно

Мислено си сътворихме есен.

Малко дворче. Къщичка в гората.

Пейка дървена - от теб скована.

Седнали сме двама под леската.

Пръстите ни - вплетени стебла са.

Цветна обич набраздила е лицата.

Там на рамото ти - моята коса е

разпиляна...  ти и вдишваш аромата.

Кротко слушаме гласчета звънки,

клонките люлеят пъстър цвят,

шумоли игриво изворна рекичка –

милва всяко камъче по своя път.

***

Зима идва! До камината уютна

са децата наши - с техните деца.

Аз плета им вълнени чорапки,

ти навиваш прежда на кълбо.

***

Искам да засеем семенцата

и напролет всички сънища в едно,

да родят за двама ни с децата,

наша пълна къщичка с добро!

07.09.2009

Jullie