-Метки

 -Поиск по дневнику

Поиск сообщений в marsn

 -Подписка по e-mail

 

 -Статистика

Статистика LiveInternet.ru: показано количество хитов и посетителей
Создан: 27.02.2010
Записей:
Комментариев:
Написано: 176




"Если быть – так быть лучшим!
Бороться и искать – найти и не сдаваться!"
"Когато мисля за себе си съм скромен.
Когато се сравнявам с другите съм горд!"
"Ако искаш мир – готви се за война!"

УНИЗИТЕЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ

Четверг, 15 Апреля 2010 г. 16:25 + в цитатник
 (320x101, 78Kb)
Гръцкият премиер предупреди своите сънародници, че ако не са съгласни с антикризисните мерки на правителството, ги чака съдбата на България. Нима, каза той, вие искате да получавате български заплати, където въобще не са чували за великденски и коледни премии, а какво остава за 14-та заплата? Нима, обърна се той към пенсионерите, вие искате да получавате пенсии от по 50-100 евро, вместо сегашните 600-700 ? Нима искате да си плащате изцяло цената на лекарствата, а не както досега само 25%? Нима искате да живеете като в лунно бунище, защото точно на това прилича България с нейните дупки и боклуци, разхвърляни навсякъде от претендиращите за по-висока интелигентност българи? Нима искате децата ви да пушат, пият и вземат наркотици под зоркия поглед на полицията? Това ли искате? Аз знам, че ние винаги сме били по-цивилизована нация от нашите северни съседи и винаги сме успявали да се обединим в трудни моменти. Затова и сега съм убеден, че в този труден момент ще застанем един до друг, ще прежалим трийсетте процента от допълнителните възнаграждения, които получаваме и след няколко години ще можем отново да се наредим сред страните с най-добър жизнен стандарт, докато българите ще си останат на положението, в което са и сега. Защото нашата нация е изградена на основите на православната вяра и християнските добродетели, а българите са учени атеисти, сменящи на всеки четири години политическото си верую. Но намират ли там спасение? Нека да се стегнем и да не позволим нашата младеж да напусне страната, така както българите напускат своята! И ще видите, че след 50 години ние все още ще сме тука, а за българите ще се носят само легенди. Аз много се смях, когато разбрах, че управляващите в България плашат народа си, че щели да стигнат до нашето положение, ако не вземат мерки! Та те нашето ниво могат само да го сънуват! Жалко за българите, че се оставят така лесно да ги манипулират, за да могат да ги грабят безпрепятствено! Но това си е техен проблем. Нека ние да решим нашите, пък те да се утешават, че не са ни стигнали. Кое е по-страшно - гръцката криза или българската стабилност?

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Суббота, 03 Апреля 2010 г. 14:09 + в цитатник
74t (280x370, 11 Kb)
ДА БЪДЕ ДЕН!

Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
"Да бъде ден! Да бъде ден!"


ОГНЕН ПЪТ

Не тревога душите до болка терзае,
не съмнение блика в гърди —
исполинска десница днес нов път чертае
с петолъчни пламтящи звезди.

През дима на злокобните черни руини,
през гърма на жестоката бран —
над света като пролетна буря ще мине
мълнекрил, ведролик великан.

Ще разцъфнат рубинени, къдрави пъпки
по следите му вредом в света
и градът, и селото свещените стъпки
ще целунат с горещи уста...

Не съмнение блика над знойни копнежи!
Тъй е нужно — ще бъде така!
С петолъчни звезди днес велик път бележи
исполинска желязна ръка.

"Работнически вестник", 6 юни 1922


БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!


ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ

В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.

Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.

И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като вихър отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.

Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна -
кратка схватка, и наново ескадроните летят...

Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.

Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда
на световната неправда, на сподавения стон
и човекът да намери зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.

Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,
вий - развихрени предтечи на безоблачните дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход
на възбунените роби, на червените вълни!

И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда над света.


СЪВЕТСКА РУСИЯ

Желязна бе твойта броня -
В желязо духа обкова
И твърдо стоя ти на коня,
Изправила в подвиг глава.

Гореше над теб небосклона,
пробляскваха мълнии зли
и удряха в светлата броня
вихрушки от вражни стрели.

Нощта бе пълна с хиени
и болка душа ти смрачи,
а чакаха в теб устремени
разискрени жълти очи.

Но ти беше с броня железна,
но камък бе твойто сърце,
и мина над черната бездна
неспуснала в немощ ръце.

И стихват днес бури метежни,
и милват те първи лъчи -
земя на душите безбрежни,
на гордите сини очи!

"Народна армия", 10 март 1923


РУСКИЯ ПРОМЕТЕЙ

Аз много огън хвърлих по земята!
Разкъсах хиляди слънца
и с размаха на дързост непозната
запалих робските сърца
със урагани от искри...
Като грамаден фар на свободата,
изправен пред великий вход
на новия живот, душата ми гори -
душата на един велик народ!
С виелици от огнени звезди
поръсих земните гърди,
със гръм раздрах аз черните завеси
сред храма на вековните заблуди
и мълния далеч, далеч разнесе
божествен пламък за милйони люде.
Москва пламти. Берлин буботи,
Париж облян е в странен блясък,
под Лондон глух подземен трясък
отронва тежките си ноти,
от Ню Йорк чак до Атлантика,
надлъж над земната снага
прострях рубинена дъга;
вълни от пламъци тя блика
и водопади от искри се сипят
над Индия и над Египет...
Гори, гори земята,
навред аз хвърлих огъня на свободата!

А там на Олимп в златния си трон,
с човешки черепи скрепен,
изтръпна, Зевсе, ти.
Нечакан ужас те смути
и в буйно пламналия небосклон
отправи поглед разгневен.

И ето, Олимп се разтресе
от мълнии и страшен грохот,
орляк от черни птици се понесе
в злокобен смъртен поход -
безумний гняв на боговете!...
Разкъса, Зевсе, мойте меса
във пристъпи свирепи
и белий сняг на недогледни степи
обагри кървава роса.
Но бурята на твоя гняв велик
бе немощна пред мен
и огъня свещен
пламтеше все по-буйно всеки миг
и ето, злоба пак те облада,
и ето, в своя зъл копнеж
поиска да ме оковеш
със хладните вериги на глада.

При Волга твоята сестра - смъртта
надвеси черното крило
и в окървавеното ми тело
заби студените си нокте тя.
О, Зевсе, златен бог на боговете,
напразно си простираш ти ръцете
и ме поглеждаш с кикот глух.
Бесней в безумие, бесней!
С какво ще угасиш ти моя дух -
духът на новий Прометей?
Отнет е огъня на твойта власт,
разкъсани са черните окови
и твърд и горд стоя изправен аз,
като настръхнал огнен колос,
и пръскам пурпурни огньове
от полюс чак до полюс.

Гори, гори земята -
навред аз хвърлих огъня на свободата!
И в онзи час, когато
сърце ти ужаса ще вледени,
когато стигнат Олимп бурните вълни,
вълни от робските души,
които ти от светлина лиши -
о, Зевсе, вожд на златни божества,
ще приведеш смирено ти глава,
и сгромолясан ще те видя аз
от трона на престъпната ти власт!


ВЪЛКЪТ

Нощта повдига бавно траурния креп,
поръсен с утринни сълзи
и в синята мъгла пълзи
поток от труженици, поели път за хлеб.

И въздухът е сякаш плътно напоен
с въздишките на шумний град,
които бликат и трептят
по устните на сивия работен ден.

А ето старий вълк завръща се пиян -
на плячка бил е цяла нощ,
където в празничен разкош
той вдигал е стакан подир стакан.

Бастон, дебела шуба, пура - всичко на място,
а в замъглените очи
банкерската душа звучи
с единствената своя струна от злато.

Мъглата вдига се. И цял в лъчи облян,
гърми стохилядния град,
а старий вълк - а старий свят
отива да си легне гузен и пиян.


ЖЪЛТАТА ГОСТЕНКА

На тютюноработничките — безбройните
робини на жълтата царица — туберкулозата

Над сънния Люлин, прибулен
с воала на здрач тъмносин,
безоблачен залез запали
сред своите тайнствени зали
пожар от злато и рубин.

И привечер летна наметна
пак с траурен плащ рамена,
градът приюти се в тъмата
и тънка позлата в стъклата
разля се на плахи петна.

*

А сред избичката мрачна, мрачна като робска орис
стара ссухрена женица бди над дървений креват;
пак очи с очи се срещат и премрежени от горест,
търсят призрака нечакан — тъй незнаен, тъй познат
А сред избичката мрачна тази вечер е последна,
знаят го душите неми, знаят го и двете те:
призрак властен и злокобен дебне тук с усмивка ледна
и за бледата девица черна мрежа той плете.

*

И лежи тя все тъй скръбна, бледолика,
тя — дете, познало старостта;
влажният й теменужен поглед блика
горестта на есенни цветя.

Восъчно лице потънало сред гъсти,
гъсти черносмолени коси,
а ръката с тънки кехлибарни пръсти
леко през завивката виси.

Върху масичката в трепети безсилни
лампата мъждука и дими
и ритмично съска старият будилник,
сякаш ситен зимен дъжд ръми.

През прозорчето заглеждат се очите —
вън живота празнично кипи,
през прозорчето ухаят пак липите —
ароматни цъфнали липи.

*

Ала демон зловещ е записал
смъртен знак по смрачено чело
и гнети безпощадната мисъл
като тежко оловно крило.

Тази нощ, тази нощ сребролунна
и осеяна с бледи звезди,
вледенени уста ще целунат
изтерзани до болка гърди.

Тъй е тежко, зловещо, печално —
задушават се морни гърди
и навън на кола погребална
сякаш жълтия призрак седи...

*

А млада, толкоз млада тя е още!
Обича в тоз живот и тя
и нежността сребриста в лунни нощи,
и огнения химн на любовта.

Но с дъх отровен фабриката хладна
погуби свежи младини
и ето: вече хищница нещадна
челото в смъртен полъх вледени.

Душй я някакъв гигант стоманен
до черна каменна стена...
Навън ти, призрак мрачен и неканен!
Навън!... О, въздух, въздух, Светлина!...

*

В миг изправя се тя смъртно бледа,
тежко диша морна гръд,
трескаво очи горят
през косите, пръснати в безреда.

Вик злокобен и сред полумрака
стихват горестни слова —
в ужас свежда тя глава,
в ужас старата жена проплаква.

Върху бледи устни бавно плъзва
кръв на алени петна
и сноп жълта светлина
сред безжизнени очи помръзва...

*

И все тъй ритмично будилника съска,
в гласа му злорадство звучи
и мътната газена лампичка пръска
студени, печални лъчи.

А вън, пред прозорчето, с празничен крясък
минават бездушни тълпи,
а вън, посребрени от лунния блясък,
лъхтят ароматни липи.

"Работнически вестник", 15 юли 1922

УШЛА ИЗ ЖИЗНИ ПЕВИЦА ВАЛЕНТИНА ТОЛКУНОВА

Воскресенье, 28 Марта 2010 г. 18:50 + в цитатник
 (370x268, 27Kb)
На 22 март 2010 година, на 64 години, почина невероятната певица Валентина Васильевна Толкунова – гласът на СССР и на Русия! Родена на 12 юли 1946 г. в град Армавир, Краснодарский край. Завинаги ще останат в мен нейният красив глас, прекрасните й песни, които изпълняваше. Беше красива жена, пееше с чувство и излъчваше чар и доброта. Никога няма да бъдеш забравена, Валя! Поклон пред талантливата изпълнителка!
СВЕТЛА ТИ ПАМЕТ!

ПЕНЬО ПЕНЕВ

Пятница, 26 Марта 2010 г. 09:11 + в цитатник
 (171x240, 25Kb) ПЕНЬО ПЕНЕВ
(7 май 1930 - 27 април 1959)

ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ РОДИЛКА

Земята
в деветия месец е бременна,
земята ни
чуден отрок ще роди.
Ще бъдеш ти кръстник,
строително време,
ти с яката класа
грижовно ще бдиш!
Ще бъде снагата му -
полета безсинурни,
гласът му -
на тракторите песента,
сърцето -
юзина с могъщи турбини,
косата му -
руйнали, буйни жита.
Ще има артерии -
релсови линии,
и огнена кръв -
електрически ток,
с очи язовири,
от небето по-сини,
той ще оглежда
простора широк.
Обичта ни
към скъпото новородено
за братството
път между нас ще открий.
И хората,
в нея навеки сближени,
ще бъдат щастливи,
ще бъдат добри!
В последния месец
земята е бременна,
жадуван от всички
отрок ще роди.
Родилните мъки
ще бъдат големи,
но после живота
красив ще цъфти!
1949

СВЕТЛИНИ

Небето звездно искри.
В клоните вятър звъни.
На склона се спри,
погледни! -
пред нас е градът
и горят
светлини,
светлини ...

И възторг в този час
като кипнал талаз
в гърдите
прелива и бий.
На трудното дните
спомни! -
Светлините пред нас
ги запалихме
ний!
1956

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЧОВЕКЪТ

Кой казва, че мойта Родина е
бедна на крепости,
зали,
разкошни дворци? Кой казва, че тя е
на място последно, без владетел велик,
без велики творци? Кой?
Вие ли, господа бизнесмени, заробили алчно
на човека труда? Елате сега
в тази земя обновена, елате и вижте
добре,
господа! Вий техника имате -
модерна, голяма! С какво ли не
вашият свят е прочут! Но нямате!
Нашите хора вий нямате - свободните хора
на свободния труд! Елате и вижте! -
Ето владетеля, на трон от упорство,
мечти
и бетон, могъщо изправен,
хванал в ръцете си
не жезъл,
а кирка,
чук
и трион!
Той
цехове има -
зали просторни, с послушни лакеи -
машини и дни.
Тук
всяка трудност е
негов затворник зад крепости яки -
заводски стени.
На труда по закона
под свое владичество
събрал всички радости,
безсмъртен навеки,
бди
и твори
той -
Негово Величество
Човекът!

КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ

Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти:
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.

Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато за наследници след време
ще дойдат нашите потомци тук.

Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица звезда.

Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг.

Дали ще им разкаже с памет свежа
историята или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи...

Как в път, омълнен с бойни урагани,
последна бомба сменяхме с кураж,
как после из кофражи радостта ни
израстваше етаж подир етаж...

Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори...

Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите -
какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха -
борба живяхме ний, борба!

ПРЕДСМЪРТНО

Като летен сън минават дните в самотна безутешност,
линее сетно слънце на смелите мечти
и траурна камбана в тревожна безнадеждност
не стихва сред душата, ридае и звъни.

Аз много те обичах, живях за тебе само,
изгарящата мъка за туй ме днес гнети,
че тъй далеч ще бъда, далеч от твойто рамо,
от скъпия ти образ със милите черти.

Но ти глава не скланяй, но ти носи завета
и спомен най-добър за мене запази.
Прости ми, че оставям песен недопета,
прости ми, че ще лееш горестни сълзи!

Върви напред в живота непоколебима,
пред нищо не отстъпвай в бъдещите дни!
Помни, че те обичам, божествена любима,
пази ми паметта от клюки и злини.

На сън ще те спохождам всяка нощ незримо,
косите ти ще галя с невидима ръка.
Безкрай ще те целувам със жад неутолима,
в очите ти ще гледам стопената тъга.

И сутрин щом проблеснат морните зорници,
с безшумната мъгла и аз ще отлетя.
Тогава отвори ти тъмните ресници
и тихичко продумай: - Със мен си във смъртта!

АЗ, ЕДИН ОТ НАРОДА

Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. - Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!


НИКА ТУРБИНА

Пятница, 26 Марта 2010 г. 08:29 + в цитатник
 (220x165, 5Kb)
ЗАЧЕМ, КОГДА ПРИДЁТ ПОРА ...

Зачем, когда придёт пора,
Мы гоним детство со двора?
Зачем стараемся скорей
Перешагнуть мы радость дней?
Спешим расти, и годы все
Мы пробегаем, как во сне ...
Остановись на миг, смотри -
Забыли мы поднять с земли
Мечты об алых парусах,
О сказках, ждущих нас впотьмах ...
Я по ступенькам, как по дням,
Сбегу к потерянным годам,
Я детство на руки возьму,
И жизнь свою верну.

НЕ НАДО СПРАШИВАТЬ МЕНЯ

Не надо спрашивать меня,
Зачем живут стихи больные.
Я понимаю: лучше было
Иметь запас здоровых слов ...
Нельзя спросить - зачем приходят,
Зачем ночные палачи
Из ножен вынули мечи,
И на меня идут гурьбою,
Зачем столпились у дверей
Недетской памяти моей
Слепые загнанные люди ...
Огонь сжирал десятки судеб,
Но разве появился тот,
Кто на себя всё зло возьмёт?

Ника Турбина
(1974-2002)

ЗА ЧЛЕНСТВОТО В НАТО

Понедельник, 22 Марта 2010 г. 20:43 + в цитатник
 (120x120, 51Kb)
Североатлантическият договор (НАТО) е подписан на 4 април 1949 г. Седалището на тази военна организацията е Брюксел. НАТО се ръководи от САЩ и всичките й действия са съобразени с икономическите интереси на САЩ! Организацията на Варшавския договор на социалистическите държави е създадена през 1955 г., за да противостои и да се противопостави на агресивната военна политика на НАТО. Често пъти слушаме, а и на много места четем, че процесите протекли тъкмо обратно – североамериканската и западната пропаганда пишат и говорят, че НАТО е създадена да противостои на Организацията на Варшавския договор. Нищо подобно! Това е за неграмотните и предубедените! Целта на Втората световна война беше унищожаването на първата в света държава на работниците и селяните СССР. САЩ, Англия, Франция и Италия подпомагаха Адолф Хитлер и хитлерофашистка Германия за поход на Изток (Drang nach Osten!). И този поход се състоя! С цената на 29 млн. жертви и големи разрушения Съветският съюз победи във Великата Отечествена война! Изминаха 50 години след началото на Втората световна война на 1 септември 1939 г. и след невиждана по размери и по финансови разходи пропаганда СССР престана да съществува! ... В т. нар. "студена" война победиха САЩ и мюнхенските сговористи от Западна Европа! НАТО осъществи започнатото дело от хитлерофашистите ... Сега около границите на Русия се създава "санитарен" кордон – в социалистическите държави и в съветските републики се разполагат военни бази на САЩ! И САЩ това съвсем не го крият – военните бази не са на НАТО! Днес САЩ са нова фашистка терористична държава, която от време навреме се крие зад фасадата на НАТО, в която организация, за голямо съжаление, участва и България ...

ВИШНЯ

Вторник, 09 Марта 2010 г. 21:33 + в цитатник
 (177x274, 23Kb)
В ясный полдень, на исходе лета,
Шел старик дорогой полевой;
Вырыл вишню молодую где-то
И, довольный, нес ее домой.

Он глядел веселыми глазами
На поля, на дальнюю межу
И подумал: «Дай-ка я на память
У дороги вишню посажу.

Пусть растет большая-пребольшая,
Пусть идет и вширь и в высоту
И, дорогу нашу украшая,
Каждый год купается в цвету.

Путники в тени ее прилягут,
Отдохнут в прохладе, в тишине,
И, отведав сочных, спелых ягод,
Может статься, вспомнят обо мне.

А не вспомнят — экая досада,—
Я об этом вовсе не тужу:
Не хотят — не вспоминай, не надо,—
Все равно я вишню посажу!»

МИХАИЛ ИСАКОВСКИЙ, 1940

СИМВОЛ-ВЕРУЮ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНА

Вторник, 09 Марта 2010 г. 21:18 + в цитатник
 (189x248, 20Kb)
Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.

ХРИСТО БОТЕВ, Галац, 20 април 1871 г.

ЗА РЕВАНШИЗМА

Понедельник, 01 Марта 2010 г. 23:08 + в цитатник
Ако прочетете по-задълбочено Маркс и Ленин, ще разберете, че днес социални революции са невъзможни ... Капиталистите вече 20 години владеят не само труда, но и умовете и живота на работниците, а народите са превърнати в послушно население! Целият този процес е в резултат на победата на САЩ и на Западна Европа във Втората световна война, която продължи цели 50 години – от 1939 до 1989 г.! Защо, в крайна сметка, победиха те – САЩ и Западна Европа, а не както е в действителност – победи СССР, победи комунизмът във Велика Отечествена война? Хитлер дойде на власт в кайзерова Германия и установи хитлеристка националсоциалистическа диктатура с помощта на "умиротворителите" и "демократите" от Англия, Франция и САЩ. В огромни размери е икономическата помощ, която получи Хитлер от тези държави, за да се подготви за война срещу Съветския съюз! Хитлер и хитлерова Германия бяха победени в тази война, но военните действия, макар и под формата на т. нар. "студена война", продължиха САЩ, Англия и Франция. И целта, която стоеше пред Адолф Хитлер – унищожаване на СССР и получаване на "жизнено пространство" на Изток, постигнаха Съединените американски щати! С хиляди милиарди отпечатани доларови банкноти и с платената от тях пропаганда, те успяха да унищожат СССР! Поставената цел пред Хитлер – унищожаването на Съветския съюз през 1933 г., беше постигната от САЩ през 1990 г. Протеклият процес се нарича "реваншизъм". Българите, а и руснаците, съвсем не могат да си обяснят и да си представят какво им се случи и какво продължава да им се случва през изминалите 20 години на реставрация на капитализма! Народопсихология! Накратко за българите: еднакво добре и радушно нашите предци са посрещнали турците (незнаещите да не се чудят, а да прочетат повече история!), след това са посрещали и германци, и руснаци, и американци ... Маркс и Ленин пишат за една друга епоха – епоха, в която е стояла дилемата: или трудът или капиталът, или работниците или капиталистите! Днешното население българско, а и това на планетата, е глупаво, самодоволно и самовлюбено ... А днес за това население не си струва и пръста си да мръднеш!

АНТИКОМУНИЗМЪТ

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 14:24 + в цитатник
Алън Фостър Дълес (150x193, 5 Kb)

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С ПЛАНА ЗА РАЗОРЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ: http://bgsviat.narod.ru/

В НАЧАЛОТО НА “СТУДЕНАТА” ВОЙНА – 1947 г. - АЛЪН ФОСТЪР ДЪЛЕС – ПЪРВИЯТ ШЕФ НА СЕВЕРОАМЕРИКАНСКОТО ЦРУ - ЗАЯВЯВА:

“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството - т. е., към безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".

През 1992 г. Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър заяви пред техния конгрес: “Ние изразходвахме над 30 хиляди милиарда долара, за да победим в студената война срещу СССР и неговите сателити, за да предизвикаме материален и духовен срив”.


Джеймс Бейкър (150x185, 15 Kb)

ЗА АНТИКОМУНИЗМА

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 14:09 + в цитатник
Днес е модерно да се пише и да се говори против комунизма и против комунистическото общество. Днес е много изгодно пишещите и говорещите да се разграничават от комунизма и да се оправдават (без това някой да иска от тях!), че никога не са членували в политическа партия, още повече - в комунистическата ... Комунизъм, обаче, не е равно на капитализъм, нито на фашизъм, нито на евреи... Комунист е равно на идеалист, а комунизъм - на идеално общество. Вървете и се запознайте на място с комунистическото общество на Дания, Швеция и Швейцария или на Китай и на Япония, например ... Свирепият и беснеещ антикомунизъм възникна в Западна Европа и в САЩ веднага след Октомврийската революция. Не е ли ясно, че в Съветска Русия започна изграждането на едно ново общество, което не се хареса на капиталистите и империалистите? Те много ни обичат нас - българите и руснаците, та затова поискаха да ни избавят от комунизма, така ли си мислите вие? Нищо подобно! Те беснееха и заплашваха с термоядрена война щастливия живот на трудещите се хора в нашите социалистически държави! От западните "демокрации" антикомунизмът бе пренесен у нас и в бившия (за голямо съжаление!) Съветски съюз. Антикомунист - човек, който плюе във всички посоки и навсякъде миналото и настоящето на народа и държавата си, подмазва се на западните си и на американските си господари (има много господари!) - тъп, некадърен, мързелив и завистлив, алчен, слуга, роб и предател! Антикомунизмът е психическо заболяване! В "студената" война със Запада и главно - със САЩ, ние се оказахме победените. Причината не е в комунизма и в т. нар. "тоталитаризъм" - причината е в самите хора - българи, руси, украинци, белоруси, грузинци ... На днешния българин - като събирателен образ - добродетелите му липсват! ... Никъде няма демокрация! Говори се за демокрация, но такава, каквато ние си я представяме - няма! САЩ е най-тоталитарната държава! Тоталитаризмът, под формата на демокрация, се прехвърли от САЩ и от Западна Европа при нас ... Такъв тоталитаризъм, какъвто има у нас днес, никога не е имало - даже и през турското робство ...

СЧАСТЬЕ

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 13:51 + в цитатник
Вне страданий и вне постоянства,
Счастлив буду душой от того,
Что смогу заглянуть в те пространства,
Где в безвременье нет ничего.
Ты всегда таинственный и новый,
Я тебе послушней с каждым днём,
Но любовь твоя, о друг суровый,
Испытание железом и огнём!!
Это прросто, это ясно,
Это всякому понятно.
Ты меня совсем не любишь,
Не полюбишь никогда.
Для чего же мне тянуться
Так к чужому человеку,

КЪМ ПАРТИЯТА

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 13:23 + в цитатник
Национално знаме (180x132, 36 Kb)
Герб НРБ (178x200, 15 Kb)
Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни.
И аз горя, и аз туптя,
туптя със пулса ти неравен -
плът от войнишката ти плът, -
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.
Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.
Като лъча да пламенея -
лъча на твоята зора! -
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!
Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри -
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!
Ах, как горящите ти рани
дълбоко, остро ме болят -
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път!
Тъй както някога, на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося -
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!
... И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя -
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава -
дори на храчките честта!
Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи на твойта светлина!
И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
а съм безимен твой войник.
Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

ХРИСТО РАДЕВСКИ
1929

ПОСЛЕДНИЙ ТОСТ

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 13:14 + в цитатник
Я пью за разоренный дом,
За злую жизнь мою,
За одиночество вдвоем,
И за тебя я пью,-
За ложь меня предавших губ,
За мертвый холод глаз,
За то, что мир жесток и груб,
За то, что Бог не спас.

Анна Ахматова
27 июня 1934, Шереметьевский Дом

ОТКРОВЕНИЕ

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 12:34 + в цитатник
 (430x368, 32Kb)
Сънувам подвизите на деди,
как страшно ханът меча си побива.
Как азбуката тука се реди
и как край Ахелой кръвта попива.

Как сам издъхва Самуил
сред слепи войни - войни върволица.
И как със кука тегли Калоян
след коня си надменен рицар.

Сънувам как на Орлово гнездо
и мъртвите за свобода умират.
Във пламъци е бащиният дом
и ядното "Хоро" на Страшимиров.

Но тук сега пред мен и наяве
Марица придошла е пак тревожна.
Не спя, Родино, щом ме позовеш,
главата си за теб ще сложа.

И паднал в гроб без име и без кръст,
в треви и бурени - вместо камбана.
Ще съм щастлив да стана родна пръст,
една отломка малка от Балкана.

Сънувам как на Орлово гнездо
и мъртвите за свобода умират.
Във пламъци е бащиният дом
и ядното "Хоро" на Страшимиров.

Сънувам как бездарните дула
прицелват се в стиха и на Вапцаров.
Със дупки от куршум върху чела,
спаси ли те от смърт, Българио?

Но тук сега пред мен и наяве,
Марица придошла е пак тревожна.
Не спя, Родино, щом ме позовеш,
главата си за теб ще сложа.

И паднал в гроб без име и без кръст,
в треви и бурени - вместо камбана.
Ще съм щастлив да стана родна пръст,
една отломка малка от Балкана.

Текст: Цветан Начев
Музика: проф. Найден Андреев

Аудио-запись: ОТКРОВЕНИЕ

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 12:27 + в цитатник
Прослушать Остановить
95 слушали
2 копий

[+ в свой плеер]

Текст: Цветан Начев
Музика: проф. Найден Андреев
 (91x131, 20Kb)

ИНТЕРВЬЮ С БОГОМ

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 12:20 + в цитатник
 (280x226, 19Kb)
Однажды мне приснилось,
что я беру интервью у Бога.
"Так ты хочешь взять у меня интервью?"
Бог спросил меня ...
"Если у тебя есть время."
Сказал я ...
Бог улыбнулся.
"Мое время это вечность."
"Какие вопросы ты хотел бы мне задать ?"
"Что больше всего удивляет тебя в человеке?"
И Бог ответил ...
"Им наскучивает детство,
Они спешат повзрослеть,
А потом мечтают стать детьми опять."
"Они теряют здоровье, зарабатывая деньги ...
А потом теряют деньги, восстанавливая здоровье."
"Они так много думают о будущем,
что забывают настоящее настолько,
что не живут ни в настоящем, ни в будущем."
"Они живут так, как будто никогда не умрут,
а умирают, как будто никогда и не жили."
Его рука взяла мою, и мы
помолчали некоторое время ...
И тогда я спросил ...
"Как родитель, какие уроки жизни ты
бы хотел чтобы твои дети выучили?"
"Пусть знают что невозможно
заставить кого-то любить их.
Все, что они могут сделать,
это позволить себе быть либимыми."
"Пусть знают, что это нехорошо
сравнивать себя с другими." "Пусть учатся прощать,
практикуя прощение."
"Пусть помнят, что ранить любимого человека
занимает всего лишь несколько секунд,
но залечить эти раны можно занять долгие годы."
"Пусть поймут, что богат не тот у кого больше,
но тот, кто нуждается в меньшем."
"Пусть знают, что есть люди,
которые их очень любят.
Просто они еще не научились
выражать свои чувства."
"Пусть осознают, что два человека
могут смотреть на одно и тоже ... а видеть по-разному."
"Пусть знают, что простить друг друга недостаточно,
надо также простить самих себя."
"Благодарю за твое время."
Сказал я робко ...
"Есть ещо что-то, что ты хотел бы
передать своим детям?"
Бог улыбнулся и сказал,
"Пусть знают, что я здесь для них ... всегда."

ИНТЕРВЮ С БОГ

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 12:13 + в цитатник
 (280x262, 29Kb)
Веднъж ми се присъни,
че вземам интервю от Бог.
"Ти искаш да ти дам интервю?"
Бог ме попита ...
"Ако имаш време ..."
Казах аз ...
Бог се усмихна.
"Моето време е вечността."
"Какви въпроси искаш да ми зададеш?"
"С какво най-много те изненадват хората?"
И Бог отговори ...
"Доскучава им детството,
бързат да пораснат, а след това
отново замечтават да са деца."
"Губят си здравето, за да печелят пари ...
А след това си губят парите,
за да възстановяват здравето си."
"Те толкова много мислят за бъдещето,
че напълно забравят за настоящето
и то така, че не живеят
нито в настоящето, нито в бъдещето."
"Те живеят така, като че ли
никога няма да умрат
и умират, като че ли
никога и не са живели."
Неговата ръка хвана моята
и ние така помълчахме известно време ...
И тогава аз попитах ...
"Като родител кои уроци на живота
ти би искал те да усвоят?"
"Нека те да знаят, че не можеш
да заставиш никого да те обича.
Всичко, което можеш да направиш е,
да бъдеш само обичан."
"Нека да знаят, че не е добре
да сравняваш себе си с другите.
Нека да се учат да прощават,
като използват опрощението.
Нека да помнят, че да раниш любимия човек
можеш само за няколко секунди,
а за да излекуваш тази рана
трябва да измине много време.
Нека да разберат, че е богат не този,
който има повече, а този,
който се нуждае от по-малко.
Нека да знаят, че живеят хора,
които много ги обичат.
Просто тези хора още не са се научили
да изразяват чувствата си.
Нека да осъзнаят, че двама души
могат да гледат едно и също нещо,
но да го виждат ... различно.
Нека да знаят, че да си простят един на друг
съвсем не е достатъчно.
Трябва ти сам да си простиш."
"Благодаря за твоето време."
Казах аз свенливо ...
"Има ли още нещо,
което да предадеш на твоите деца?"
Бог се усмихна и каза:
"Нека да знаят, че аз съм тук за тях ... винаги."

Аудио-запись: РОДИНА

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 11:52 + в цитатник
Прослушать Остановить
1242 слушали
1 копий

[+ в свой плеер]

ТРИ МИНУТИ ПАТРИОТИЗЪМ!

Текст: Цветан Начев,
Музика: Асен Масларски
Изпълняват: Милица и Асен
 (200x200, 134Kb)

РОДИНА

Воскресенье, 28 Февраля 2010 г. 11:40 + в цитатник
ТРИ МИНУТИ ПАТРИОТИЗЪМ!

Уж пак небето ти е топло синьо,
вековно ехо с гръм горчив.
Но ти умираш пред очите ми, Родино,
пред моите избодени очи.

Чедата ти, отвлечени в невяра,
безименни, безродни, без съдба.
Но ти не плачеш - казват, че си вече стара,
но точно аз не ще те погреба ...

Топя горчивото ти, старо вино,
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино,
живей във мен и мен спаси!

С деца и старци ще стъкмя огньове,
ръждиво слънце в синева.
И самодиви - бели сенки ще сноват отново,
в гората ти, по вечната трева.

Ще победя смъртта ти с ледни длани,
и с три синджира нищета.
Ще изцедя кръвта си в жадните ти рани -
последно моя на света.

Текст: Цветан Начев, Музика: Асен Масларски
Изпълняват: Милица и Асен


Поиск сообщений в marsn
Страницы: 8 7 6 5 4 3 [2] 1 Календарь