Веднъж ми се присъни,
че вземам интервю от Бог.
"Ти искаш да ти дам интервю?"
Бог ме попита ...
"Ако имаш време ..."
Казах аз ...
Бог се усмихна.
"Моето време е вечността."
"Какви въпроси искаш да ми зададеш?"
"С какво най-много те изненадват хората?"
И Бог отговори ...
"Доскучава им детството,
бързат да пораснат, а след това
отново замечтават да са деца."
"Губят си здравето, за да печелят пари ...
А след това си губят парите,
за да възстановяват здравето си."
"Те толкова много мислят за бъдещето,
че напълно забравят за настоящето
и то така, че не живеят
нито в настоящето, нито в бъдещето."
"Те живеят така, като че ли
никога няма да умрат
и умират, като че ли
никога и не са живели."
Неговата ръка хвана моята
и ние така помълчахме известно време ...
И тогава аз попитах ...
"Като родител кои уроци на живота
ти би искал те да усвоят?"
"Нека те да знаят, че не можеш
да заставиш никого да те обича.
Всичко, което можеш да направиш е,
да бъдеш само обичан."
"Нека да знаят, че не е добре
да сравняваш себе си с другите.
Нека да се учат да прощават,
като използват опрощението.
Нека да помнят, че да раниш любимия човек
можеш само за няколко секунди,
а за да излекуваш тази рана
трябва да измине много време.
Нека да разберат, че е богат не този,
който има повече, а този,
който се нуждае от по-малко.
Нека да знаят, че живеят хора,
които много ги обичат.
Просто тези хора още не са се научили
да изразяват чувствата си.
Нека да осъзнаят, че двама души
могат да гледат едно и също нещо,
но да го виждат ... различно.
Нека да знаят, че да си простят един на друг
съвсем не е достатъчно.
Трябва ти сам да си простиш."
"Благодаря за твоето време."
Казах аз свенливо ...
"Има ли още нещо,
което да предадеш на твоите деца?"
Бог се усмихна и каза:
"Нека да знаят, че аз съм тук за тях ... винаги."