Сънувам подвизите на деди,
как страшно ханът меча си побива.
Как азбуката тука се реди
и как край Ахелой кръвта попива.

Как сам издъхва Самуил
сред слепи войни - войни върволица.
И как със кука тегли Калоян
след коня си надменен рицар.

Сънувам как на Орлово гнездо
и мъртвите за свобода умират.
Във пламъци е бащиният дом
и ядното "Хоро" на Страшимиров.

Но тук сега пред мен и наяве
Марица придошла е пак тревожна.
Не спя, Родино, щом ме позовеш,
главата си за теб ще сложа.

И паднал в гроб без име и без кръст,
в треви и бурени - вместо камбана.
Ще съм щастлив да стана родна пръст,
една отломка малка от Балкана.

Сънувам как на Орлово гнездо
и мъртвите за свобода умират.
Във пламъци е бащиният дом
и ядното "Хоро" на Страшимиров.

Сънувам как бездарните дула
прицелват се в стиха и на Вапцаров.
Със дупки от куршум върху чела,
спаси ли те от смърт, Българио?

Но тук сега пред мен и наяве,
Марица придошла е пак тревожна.
Не спя, Родино, щом ме позовеш,
главата си за теб ще сложа.

И паднал в гроб без име и без кръст,
в треви и бурени - вместо камбана.
Ще съм щастлив да стана родна пръст,
една отломка малка от Балкана.

Текст: Цветан Начев
Музика: проф. Найден Андреев