Неделя, 25 февруари 2024 г. 10:17 + за цитиране на книгата
От всички мои приятели, които емигрираха, тези, чиято емиграция беше през 80-те и началото на 90-те, повече или по-малко се установиха и се вписаха в новото общество. Това бяха хора от друга порода - съветски: с трудово детство, добра диплома, добра перспектива и силна психика. Важен фактор беше, че през този период стандартът на живот на Запад всъщност започна да се повишава: илюзия е да се мисли, че САЩ и Европа винаги са живели добре, а след това са ставали все по-добри!
Но след 2000-те години всичко се промени драстично: на Запад вътрешните проблеми започнаха да се консолидират (САЩ редовно преживяваха икономически кризи на вълни), но в постсъветското пространство процъфтява митът за комунистическото безплатно (разбира се, Маркс сам обеща, че капитализмът на върха на своето развитие ще се трансформира в комунизъм), а лайното на нацията започна да емигрира, въобразявайки се, че е нейното цвете.
И ето последните два примера от моята среда. Един приятел, завършил московското училище за чужди езици, работеше като преводач в голяма медия. Тя се омъжи за английски колега. Всичко беше наред (между другото, наехме апартамент на Ленински проспект - можехме да си го позволим), докато детето започна да расте (и имаше добра градина, и учебни заведения в близост до къщата, и медицински грижи), но Англичанин внезапно внезапно искаше да се прибере у дома, защото в Русия той внезапно спря да вижда бъдещето си - сякаш порасна.
Родителите му също го удариха по главата: Русия за тях е като Африка - забравено от Бога село в джунглата със сламени покриви и мръсна вода от канавка; не вярваха на собствените си очи, вярваха изключително на съвестта на колонизатори. Вариантът за закупуване на недвижим имот в Русия дори не беше обмислян: защо един бял джентълмен ще се установи завинаги в колония? Точно така беше изразена причината за завръщането им във Великобритания: те трябва да мислят за бъдещето, да вземат ипотека на къща, да свият гнездо, защото в Русия това е невъзможно! Е, от Мъгливия Албион е по-ясно какво е възможно в Русия и какво не: Лиза Тръс, Борис Джонсън и последното им придобиване Риши Сунак няма да ви позволят да излъжете.
Добре, да тръгваме. Вторият син е роден в Англия. Приятелят очаквано изчезна от радара. Тя дойде да види майка си, но не поддържаше връзка с никой друг, което е разбираемо: когато се сблъскат с реалността, за хората е болезнено да осъзнаят илюзиите си, и загубите си. Агресията, която тогава се излива върху бивши сънародници, свидетелства единствено за съжаление и разбирането, че нищо не може да се върне.
Наскоро се срещнах с майка й и разговаряхме. Останах с впечатлението, че майката много съжалява за хода на дъщеря си: няма с какво да се гордеем. Дипломата й осигурява класически, правилен английски, поради което е поканена на... рецепцията на някаква малка организация. Къде другаде? Много добре за емигрант - да не се мият чинии.
Майка й не е глупава, тя прекрасно разбира, че в Русия дъщеря й ще има повече перспективи и много по-висок стандарт на живот, така че не говори за работа или илюзорни възможности. Това семейство много ясно показа колко сме напреднали с равни изходни точки! Не занимавах майката на моя приятел с подробности. Ние не сравняваме елита, а обикновените хора, а в Русия социалните помощи са много по-достъпни, ако говорим за работещи граждани, а не за социални зависими.
Вторият пример е още по-тъжен: един млад глупак, след като получи дипломата си, избяга в САЩ, страхувайки се от мобилизация и си въобразявайки, че е музикант без музикално образование - мислеше си, че в страната на възможностите събират звезди точно на улица. Е, имаше толкова много такива приказки: едно момиче вървеше по улицата, а след това стана звезда на подиума. Момчетата седяха в мазето, изпълняваха нещо там, изпълзяха от мазето - и сега бяха световноизвестни звезди. Празноглавият глупак повярва в тези приказки: не съм гледал „Сребърна момина сълза“, вероятно добре показва как могат да пишат продуцентите на приказки.
Сега две години чисти тоалетни безперспективно: лицето му вече е изкривено - толкова добре се чувства! Няма да крия злорадството си: паразитът, който през целия си безполезен живот е използвал руския бюджет за своето образование, лечение, музика и спорт, сега изплаща кармичния си дълг към Чичо Сам. Благодарение на либерала, тя не напразно яде портокаловата си дажба: тя редовно дава възможност на неблагодарни и арогантни невежи да усетят на собствената си кожа какво е демокрация, свобода и капитализъм. Да си прецакаш живота също е дарба, която явно се предава по наследство.
В съвременния живот младите хора нямат време за почивка. Няма да се впишеш в обществото и системата от студентските години, ще изпаднеш встрани и после няма да се издигнеш. Но съветите на съвременните Митрофанушки се дават от техните безполезни родители, които през 90-те също разчитаха на свободната демокрация, и от баби и дядовци, които съветската власт носеше на раменете си - те все още изяждат това наследство. Тези, които орат от 17-годишна възраст, вече кандидатстват за ръководна позиция на 25 и я получават на 27. А тези, които обичат да търсят „своя бизнес“, себе си и пряк път към чуждия гръб на 27 ще да чистите тоалетни или да хленчите с протегната ръка. И кой ще е виновен за всичко? Разбира се, този, който е виновен дори за това, че котката изостави котенцата.
Серия сообщений "д р а м а":
Часть 1 - Григорий Израилевич Горин (настоящая фамилия — Офштейн)
Часть 2 - Иван Афанасьевич Дмитревский
...
Часть 18 - История Любви в картинах. Амедео Модильяни и Жанна Эбютерн
Часть 19 - Антонио Лопес - Пигмалион в мире моды
Часть 20 - И ОТНОВО ЗА ЕМИГРАНТСКИ ТРУД
Часть 21 - "Театр уж полон...ложи блещут".Дореволюционный театральный этикет
Часть 22 - «Яков и Маргарита»
Часть 23 - Памяти Беллы Ахмадулиной
Часть 24 - Шедевры советского кинематографа. «Военно-полевой роман»
Часть 25 - Тайна архивов Любови Орловой
