Думите веднъж ни нараняват,
друг път пък криле ни дават.
Но вместо да ги трупаме в душата,
не е зле да се загледаме в делата.
Има хора много приказливи,
други пък са много мълчаливи.
Ако с някой в една честота трептим,
добре се чувстваме, дори и да мълчим.
Когато някой с думите подхожда много мълчаливо,
не бива да се слага епитет - "държанието е страхливо".
Понякога дърдоркото е по-страхлив,
затуй не на думи, а на действия е пестелив.
Че често думите са много слаби
да изразят туй, що душата пази.

iren5 (Ирен )
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244433