ПРЕМЪЛЧАНО В ТИБЕТСКИТЕ ПЕЩЕРИ
Къде ми е вятърът, къде са ми звездните бездни,
накъде ми потеглиха най-красивите птичи ята,
сякаш врящи зехтини се изливат въз мен - не поезии,
как, кажи, да летя все към теб - от ръба на света,
как да стигна до теб - изгоряха петите ми боси -
в безсловесно небе черни пътища бих по строшени слънца,
ще вървя подир теб с разорана душа от въпроси -
не очаквай от мен да й шия тепърва крилца,
онемях, оглушах, ослепях - и изгърбих се много
небосводи да вдигам над смалени от болка души.
Ако Господ даде ми дванайсет живота на йога,
единайсет от тях са за теб -
а от този дано ме лиши.

Kapitan_Nemo

http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/PREMALCH...IBETSKITE-PESHTERI/117571.html