Блог / Мадлен Алгафари

 

Saturday, 30 October 2010 в 12:54

Мира нямам, че те обичам

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - Да се запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?

Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?

Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам..
Сили нямам да се не върна!

Благодаря ти, че те нямам

Не идвай никога по- близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно

защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!

Към другата

Обичай го такъв, какъвто е !
Обичай като майка ! И дете !
Бъди до него с разум и сърце !
Бъди, дори когато казва не !
Стигни дотам, където не можах –
до най - дълбокия му детски страх.
И прегърни душата на момче,
в което някога познах
от себе си откъснато парче,
но в младостта си не успях
да кажа да, навместо не.
Бъди тъй силна, както не успях !
Бъди тъй слаба, както аз не бях !
Просто му грешките, които не простих.
Роди детето му, което не родих !
На добър час, мило момиче !
Мечтата си на тебе подарявам.
Сбъдни я , той го заслужава...
и...щастие ви пожелавам !
Не ми е лесно, не отричам !
Едно, уви, не обещавам –
че някога ще спра да го обичам !

Сбогуване

Аз вече ще си тръгвам...от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.
Спасих те! /Или бях спасена?/.
На този бряг ще те оставя,
тук старата любов поема те,
а аз се връщам...да се давя.
Поуки ли? Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!
Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.
Така, че...тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

* * *

Ей, Принце, помниш ли пустинната лисица?
Години чакам вече да ме опитомиш!
От чакане превърнах се в вълчица.
Цял свят аз укротих-врата ми виж.
Пред теб го свеждам само.
Опитоми ме, моля!
Ще спя на твоето рамо.
Ще следвам твоята воля.
Душата ми копнее да те слуша.
Ако опитомиш я,
смирено вечно ще ти служа!
Дори стихове няма да пиша!
Ей, Принце, още съм с душата на лисица!
Един живот ще чакам да ме опитомиш.
Единствено пред теб не съм вълчица.
Ще чакам ако трябва и пак да се родиш!

Болка

Докъде искаш, Господи, да порасна?
Да обичам въпреки - успях!
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах!

Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях!

Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи!
Но кажи ми боже как се прави
въпреки да не боли?

Душата ти крещи за помощ.
Не я ли чуваш?Оглуша ли?
Устата ти мълчи греховно.
Кого наказваш?Полудя ли?
Очите гледат ме любовно.
Не ги ли чувстваш?Ослепя ли?
Устата пак мълчи греховно.
ти мене гледаш!Не разбра ли?
Ръцете ти летят към мене.
Не ги завързвай!Оглупя ли?
Страха обичам даже в тебе!
Разбра ли ме?Едва ли.