-Фотоальбом

Фотоальбом закрыт для неавторизованных. Зарегистрироваться!

 -Подписка по e-mail

 

 -Сообщества

Читатель сообществ (Всего в списке: 4) АРТ_АРТель Китайский_летчик_ДЖАО_ДА Evernote_Ru New_Photoshopinka



Сертификат на никнейм bolgarspaicha, зарегистрирован на Виктор Добрин Димитров
Сертифицируй твой ник-нейм!

Твоите питащи очи са тъжни

Твоите питащи очи са тъжни. Те искат да узнаят мислите ми,
както луната иска да измери дълбочината на морето.
Аз съм разкрил живота си пред твоите очи от край до край,
без да спотайвам и да скътвам нищо. Затуй не ме познаваш.

Да беше само скъпоценен камък,
можех на сто парчета да го раздробя и да нанижа огърлица на шията ти.
Да беше само цвете – кръгло, малко и благоуханно,
можех да го откъсна от стъблото му и да закича с него твоите коси.

Но то, любима, е сърце. Къде са бреговете му, къде е дъното?
Пределите на това царство са непознати за теб и все пак ти си му царицата.

Да беше само миг на удоволствие,
то би разцъфтяло в отпусната усмивка и ти за миг би я видяла и разчела.
Да беше просто болка,
то би се разтопило в бистри сълзи, огледали в безмълвие най-съкровената му тайна.

Но то, любима, е любов.
Насладата и болката му са безкрайни,
и безгранични са богатството и бедността му.

То е току до теб – като живота ти, но ти докрай не ще го опознаеш никога.

Рабиндранат Тагор

 

А время — оно не лечит. Оно не заштопывает раны, оно просто закрывает их сверху марлевой повязкой новых впечатлений, новых ощущений, жизненного опыта. И иногда, зацепившись за что-то, эта повязка слетает, и свежий воздух попадает в рану, даря ей новую боль… и новую жизнь… Время — плохой доктор. Заставляет забыть о боли старых ран, нанося все новые и новые… Так и ползем по жизни, как ее израненные солдаты… И с каждым годом на душе все растет и растет количество плохо наложенных повязок…







 "Обикнах мълния: над пепел и мъгли тя с огнени стрели до смърт ме устрели. А вятърът разкри пред нея участта ми – как страдам, как горя, как страшно ме боли. Тя вижда и скръбта, и смерча на страстта ми – и от очите ми какъв порой вали. Безумно ме влече високият й полет, тя своя ярък път в сърцето ми всели. Или един към друг преградите ще сринем, или плътта ми тя докрай ще овъгли." (ИБН АЛ АРАБИ)

0_9d104_a15a8c7b_orig.jpg (500x500, 957Kb)

 

es.net/http://samuraivk.blog.bg/


Ангел

Вторник, 01 Марта 2011 г. 09:48 + в цитатник



Видео-запись: Мой приятелю

Вторник, 01 Марта 2011 г. 07:14 + в цитатник
Просмотреть видео
2 просмотров


Заглавие

Вторник, 01 Марта 2011 г. 07:10 + в цитатник





Харакири

Вторник, 01 Марта 2011 г. 05:39 + в цитатник




Харакири

Такъв съм като мечка в къпинак,
кожуха си съдирах в гъсти тръни.
Ненужно горд, чешит и особняк,
привикнат от съдбата да се дъни.

Роден съм като трън във пущинак,
от сока на земята пих щастливо.
Израснах сред подобни – единак,
във племе на примати, завистливо.

Такъв съм като бурен с корен як,
поникне ли, в душата ти... остава.
Изтръгнеш ли го, ще е само знак,
че временно потъва във забрава.

Желан съм като огън в леден мрак,
с горещите си ласки да ги сгрея...
Побит в скала, самотен стар маяк,
пътека светла в бурна нощ до кея.

Такъв съм като трън в пета удобен,
а мойте думи - псета побеснели...
и хапят те и ръфат в устрем злобен,
душата ти за жертва щом са взели!

Добър съм като сит след пира звяр,
в зеници жадни хищно те изпивам.
Съдбата ми подхвърли грешен зар,
повярвах в Бога – дявола откривам!

Vikont
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/Harakiri/121053.html

KONN016200372 (550x413, 56 Kb)

СЛЕД ТАНЦА

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 23:00 + в цитатник
Friday, 31 December 2010 в 06:14 от Viktor Krystev

СЛЕД ТАНЦА
Завърши танцът. Нежната сюита
във ласките на залеза е още.
Във тъжните ти мисли ще се скитам,
като кошмар ще те измъчвам нощем.

Внезапно ще нахлувам във съня ти,
не с шепот - с крясъци ще те събуждам,
от страх ще потреперва тишината,
далечна ще съм, ледена и чужда.

В сърцето остри нокти ще забивам,
в душата ти ще бъда тежък камък.
За нежната и всеотдайна дива
ще ти напомня само срутен замък.

Следи от лепкав пясък ще оставя
навсякъде по топлата ти кожа,
в горчивите си сълзи ще те давя,
а всеки миг ще бъде звън тревожен.

На дансинга самотен ще останеш,
в измислен свят - отчаян и себичен!
Завърши танцът. Шансът пропилян е -
безумно и до край да си обичан...

http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/SLED...




В чаша тънкостенна

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 21:52 + в цитатник




В чаша тънкостенна

В чаша тънкостенна животът те изсипва
и питие забърква от тъга, любов, лъжи,
по ръбовете ù понякога посипва
кристали захар и мъничко мечти.

И винаги добавя доста битер,
да не забравиш, че може да горчи,
сместта разбърква старият арбитър,
дори размесва я и с доза от сълзи.

Сервира я доволен в сепарето,
присяда там, с насмешка те следи,
дали ще бъдеш ти коктейл изискан,
или бълвоч, зарязан до ъгъл да стои.

Опитай се да разбереш и ако можеш
в бара до живота своенравен застани,
внимавай там, когато сметката си плащат,
поне един бакшиш за битието си вземи.

странница (Сеси )
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=243287

Видео-запись: 1 март Честита Баба Марта !!!

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 19:59 + в цитатник
Просмотреть видео
148 просмотров


















Баба Марта - традиционен български обичай
28 февруари 2011 - България

Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са укерасени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба М рта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналат година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеница. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някой бълграски региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Нъна, парата, сините мъниста и вълчи или змийски зъб, червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.

Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали. Отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни весели както и самата тя.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.
 (700x583, 91Kb)

Видео-запись: Colbie Caillat - I Do (Audio) / ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ /

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 19:43 + в цитатник
Просмотреть видео
9 просмотров

ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ

Тъй както
в дънните навеи
се спускат рибите с години
и хълта орда ветровеи
в ошушканите ти градини,
тъй както вятърът пиука
и скърца в ледната кория
и тежко срутва се капчука,
и нож потъва във кания,
тъй както смокът - благ злосторник,
към празното гнездо се връща
и спира древният затворник
пред килнатата твоя къща,
тъй както вълк на рида линка
и врат към месеца изпъва
и каца слабата калинка,
и щипе мравката беззъба,
тъй както в гнилата коруба
светулката ми Бог прикъта,
при тебе - див и тих, и влюбен -
ще спра, ако
намеря
пътя.

Kapitan_Nemo
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/ZAVRASHTANE-NA-MAZH/100371.html
 (502x699, 95Kb)
Рубрики:  СТИХИ

Бяла клетва

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 18:34 + в цитатник




Обещавам ти циганско лято,
дълго и щедро на обич –
насновало дъга по листата,
залюляло небесните лодки,
в които да скрием по здрачно
коси, колената, крилете…
… сякаш слязъл в тъмното ангел
над света ни заспал е надвесен,
и с къносана плитка луната
над морето смирено увисва…
… да изтляваш у мен, докогато
не попие в пясъка приливът,
откъдето пристигаше слънцето
всяка заран – и пиеше огън.
А в окото му чайките с писък
изчертаваха знак за бездомност.

И навярно ръцете ще впримчат
дъх на дюли и печени кестени,
скреж по сламата жълта ще плъзне,
пламък, тлеещ до късно в гледеца
на нощта, дето тежко издиша
всяка тръпка край нас пропълзяла.
И преди ноемврийската киша
да нагази с галошите – ялова,
и запретне фустана си дрипав
и отвее последните думи,
ти да бъдеш и стонът, и кикотът,
всеки звук, пропилян помежду ни,
бяла врана, захапала месеца,
с любопитство на самец дъждовник,
като тежка пендара, увесена
на врата на скиталец бездомник.

Обещавам ти циганско лято,
след което да сринем на зимата
неприветните ледени замъци.
И мъгливите лепкави дрипи,
дето люшкат небето и билото,
да се сурнат безслед в пущинака
и оголят на тръните жилото
с оцелялата ласка на мрака.
А пък ние – две птици замръкнали –
под стрехата на Божия стадник,
да се сгушим и пеем до съмване,
и докрай прободем безпощадно
от любов сърчица пренаситени,
закъснели да литнат към юга.
После нека снегът ни настигне –
бяла клетва – и нищичко друго!

Валентина Йотова





http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=243290
Рубрики:  СТИХИ

Видео-запись: Andre Rieu Je t'aime

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 17:45 + в цитатник
Просмотреть видео
16 просмотров

ПРЕМЪЛЧАНО В ТИБЕТСКИТЕ ПЕЩЕРИ
Къде ми е вятърът, къде са ми звездните бездни,
накъде ми потеглиха най-красивите птичи ята,
сякаш врящи зехтини се изливат въз мен - не поезии,
как, кажи, да летя все към теб - от ръба на света,
как да стигна до теб - изгоряха петите ми боси -
в безсловесно небе черни пътища бих по строшени слънца,
ще вървя подир теб с разорана душа от въпроси -
не очаквай от мен да й шия тепърва крилца,
онемях, оглушах, ослепях - и изгърбих се много
небосводи да вдигам над смалени от болка души.
Ако Господ даде ми дванайсет живота на йога,
единайсет от тях са за теб -
а от този дано ме лиши.

Kapitan_Nemo

http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/PREMALCH...IBETSKITE-PESHTERI/117571.html

Вольфганг Амадей Моцарт. Реквием

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 16:58 + в цитатник
Это цитата сообщения gold-a [Прочитать целиком + В свой цитатник или сообщество!]

Вольфганг Амадей Моцарт. Реквием

«В моей голове хаос, лишь с трудом собираюсь с мыслями. Образ незнакомца не хочет исчезнуть с глаз моих. Я беспрерывно вижу его. Он просит, он настаивает и требует работы от меня. Я продолжаю писать, ибо сочинение музыки утомляет меня меньше, нежели бездействие. Больше мне нечего бояться. Чувствую — мое состояние подсказывает мне это, — мой час пробил. Я должен умереть. Я чувствую это с такой уверенностью, что мне не требуется доказательств. Я перестаю радоваться своему таланту. А как прекрасна была жизнь! Ее начало сулило великолепные перспективы. Но никому не дано изменить предначертанного судьбой. Надо послушно склониться перед волей Провидения. Итак, я заканчиваю свою погребальную песнь. Я не вправе оставить ее незавершенной. Вена, 7 сентября 1791 года»

Вольфганг Амадей Моцарт


№1

Вечного покоя подай Ты им, Господи!
Да тихий светит свет им с миром!
В Сионе славим песнью мы Тебя!
Твоею славою светится Ерусалим!
Услыши, Господь, молитву нашу!
В Тебе наше утверждение!
Вечного покоя подай Ты им, Господи!
Да тихий свет светит им с миром!
Господи, Податель благ!
Боже, Податель благ!
Господи, праведный!
Господи, Податель благ!

№2

День возмездья! Он настанет!
И нежданный, как нагрянет,
Каждый в страхе с ложа вспрянет!
Все народы, все языки,
Все познают день великий
В трубном гласе зов Владыки!

№3

Глас Владыки! Над морями,
Глас Владыки! над морями, над землями,
Над гробами пронесется он громами.
И нежданно, средь живущих,
Поколенья в гробе сущих,
Встанут в ряд на Суд идущих.
И се книга Им раскрыта
И ничто же в ней не скрыто,
Что нам кара, что защита.
Все к престолу станут купно
Где сидит Он недоступный
Судия нам неподкупный.
И тебя он спросит тоже,
Что ты скажешь? Боже! Боже!
Кто мне в помощь будет, кто же?

№4
Царь Небесный! повергаюсь
Пред Тобою! изливаюсь
Весь в слезах!

№5

Ты Спаситель, Царь Небесный,
Ты великой мукой крестной
Искупивший нас чудесно!
Всех призвал Ты к жизни вечной
Нас любовью бесконечной,
Внемли, внемли вопль сердечный!
Нам Тобою путь указан,
Ты биен был, Ты был связан
И поруган, и истязан.
За врага же, что ярился,
Как безумный, и глумился,
Над Тобою, Ты молился.
Всех простил, бо пребывают
Во слепотстве и не знают,
Что творят, что совершают.
Ты нам подал упованье,
Что омоет покаянье
С сердца пятна злодеянья.
Милосердый, повергаюсь,
Пред Тобою, изливаюсь
Весь в слезах, о каюсь, каюсь.

 

№6
Ах, из сонма осужденных,
Вечной смерти обреченных,
Даруй встать мне в сонм спасенных!
Даруй встать мне пред Тобою,
Милосердым Судиею,
Чисту сердцем и душою.

№7
В оной скорби, о Владыко,
В предстоящий день великий,
Человеку и вселенной
Будь заступник неизменный,
Сыне Божий, будь нам щит святой!
Спящим в гробе дай покой!

№8
Господи Сыне Божий!
Податель благ, податель благ!
Изведи души всех верных рабов Твоих
И всех усопших из муки,
Из вечной муки и из конечной смерти.
Изведи Ты их из челюсти львиной,
Из погибельной муки адовой
Из мрака преисподней.
Да возведет ангел под крылом
Повеленьем Твоим их в царство света!
Бо Аврааму Ты утешенье издревле преподал!

№9
С жертвой и с хвалами к Тебе, Господи! днесь прибегаем;
И молимся за души рабов Твоих,
Молим, память Ты сотвори им вечную.
Даруй им, Господи, из смерти вступити в жизнь века.
Бо Аврааму Ты утешенье издревле преподал.

№10
Свят! свят Господь Бог Саваоф!
Небеса проповедуют славу Господню.
Осанна в вышних!

№11
Слава, слава грядущу во имя Господнее!
Осанна в вышних!

№12
Агнец Божий приявший все грехи мира,
Даруй Ты им вечный мир и блаженство!
Тихий свет да светит им вечно, Господи!
Да светит купно со святыми, ибо благ сей.

(Перевод А. Майкова)


 

Серия сообщений "альбомы":
Часть 1 - Дудук
Часть 2 - Лара Фабиан и Игорь Крутой - альбом "Мадмуазель Живаго"
...
Часть 21 - Мы двое
Часть 22 - Рассвет, закат и ночи бесконечность...Enigma
Часть 23 - Вольфганг Амадей Моцарт. Реквием

САХАРСКИ ТРИПТИХ

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 12:35 + в цитатник
САХАРСКИ ТРИПТИХ
ЖЕНАТА, КОЯТО СЕ КАТЕРИ КЪМ ЗАЛЕЗА

Бог сигурно в Сахара ме уби - и така ме возвиси
ща да мина върху гърбицата на остриганата камила
пустини от алуминий, бетон и стъкло - с теб, моя пустиннице,
така поне ще съм сигурен, че си имам верен кораб
и не се лутам в океани без брегове,
пришпорена моя, скрито сенце имам от хората -
оазисите са близо - пий милувките на пустинните ветрове,
ще те вдигат и ще те спущат през светлинните ми вихрушки -
въжена стълба от плющящите пясъци ти плета - да се катериш към залезите -
ще те гледам как неуверено - стъпка по стъпка виеш душа към безкрая,
и, ако паднеш, значи плетката ми била е прогорена от твоето писъче.





ПУСТИННА РОЗА

Мила си с мене, пустинницe,
надвесена върху заддюнено огънче,
вям ли си как ми е светло под шепите ти да грея -
радостно си потъвам в миражите са близо, пътят е далеч,
тях не мога ти ги спести - масурите на твоите посестрими вихрулиците
те изрисуваха на жълтото ми небе -
хубава, хубава, хубава - сенчица на натежала от севери есенна птица,
дай шепа огънче - да ти запаля в шатрата на света
грохналото си от Сахари кюмбе,
легни до мен - и пустинната роза сънувай - бъди твърда като кристалите,
ние мъжете сме дребен улов - направи си от кожата ми сандали,
печена е - каиш, прана в Нил - в Нил водата тече на яка струя,
ако утре още миг съм ти мил,
обади ми се,
да те чуя?







ДЕВЕТ ГЛЪТКИ ВОДА ОТ НИЛ

Влюбената Жена нищо не иска,
не мисли за себе си в минало време,
тя няма други очи, освен мъжките - артезиански кладенци,
слез по въжето и ще видиш гърба на водата -
по нежна е от жена,
удри камъка - и щерните ми ще ти дадат да пиеш -
не бива пътница жена без вода да замръква,
твоята древна посестрима затова е търчала несвястна
от плющящите тръстикови бичове към Нил -
вода искала, милата - да пие - девет глътки вода от Нил,
и да се подготви за раздаване на хубост,
любимият си да утеши,
дъховете му да смали
до детско писъче.





Kapitan_Nemo
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/SAHARSKI-TRIPTIH/120340.html





Рубрики:  СТИХИ

Видео-запись: ГРАФИКА НА ТИШИНАТА

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 12:27 + в цитатник
Просмотреть видео
8 просмотров

ГРАФИКА НА ТИШИНАТА
...и думите добавят към света разбунено мълчание –
понеже не умея да мълча крилато, чисто.
Грехопадение е радостта, доведена до отчаяние –
изречена разумно, артистично, поривисто.

Чета и се дивя на нечовешкото многообразие,
с което пишем себе си в релефа на Земята –
от недовършена любов и недоносена омраза.
Кажете, кой ще каже – как се пише тишината?

Илиана Илиева
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/GRAFIKA-NA-TISHINATA/122012.html


Понравилось: 1 пользователю

Видео-запись: WOMEN IN ART

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 11:52 + в цитатник
Просмотреть видео
137 просмотров



















ПЕСЕН, ПОТЪНАЛА С АТЛАНТИДА
Не вярвай в лъжовни приказки от хиляда и втората нощ,
в която ти се заби на юг от живота ми -
вихрушки сирийска прах се извиха във времето на Шумер и Асирия,
сигурен съм, че пустинята се е надигнала да докопа с прашливи ръце
пламтящите бикфордови лиги на разкапалото се слънце,
вям ли си накъде ме караш да хвърлям очите си -
в най дълбокото на светлината,
как очакваш да спя с очи, хвърлени на вятъра,
ще надниквам през иличето на ключалката
и ще къртя бетонирания си пандиз,
когато ключарят си свива и пали цигарка в дъното на коридора,
ако още надеждица ми изсипе Бог, може да стигнем до пустинята Гоби -
там имам едни тръни - не ми трябва вентилатор да ми бърше сълзите,
там духа вятър от шестнайсти век и все е хубаво
да вървиш през степните треволяци.
Откъде може да знаеш, че понякога те сънувам и много боли -
индианците из Боливия знаят какво е таласъм Коло-Коло да ти пие дъха,
поне в съня ми не идвай, остави ми пространство,
недокоснато от сияйните ти нозе,
нищо непостижимо не искам - следа от лапа на бяла мечка в снега,
съсък на декемврийски вятър в разпаднала се на светлина завеса,
внимателно хъркане на ключ в онемялата душицата на ключалката,
коте в антрето, което отръсква от себе си зимния дъжд,
дай ми знак, ако идеш отнейде далече, нецелуната моя, дъхтяща на ръж,
страшно е да протягам ръце и насън да летя над реки
с посечени за чужди колиби бамбуци -
страшно е да се нося по вледенени от тишини реки,
нима моят дъх не стопи ледуниците обесени сталактити
по въжените мостове към светлината,
сигурен съм, че си преминала с птича душица през милиардите еволюции,
щом протегнатите ти ръце са вече криле,
остави ме да бъда есетров мъжкар под пластове оймяконски лед,
въртян съм в тихите центрофуги през девет майчини ледни водици,
никога не съм се премятал из въздуха с разжарени хриле,
не съм НЛО на повикване, не са милвани от светлини слепите ми безмълвия,
изтощен съм в гмежта от пиявици в подмолите на радостта,
родих се с риза - парцалива плацента и стволови клетки
от дървото на изоставен от Бога в евразийските степи народ,
помогни ми да си разгърдя ризата, да протегна душа,
просни ризата ми на тревата -
нека скалпелите на птиците да ми нацепят в очите иличета за светлината,
ако ми покажеш как се лети с вледенени криле,
ще се срина от моста върху леда и ще литна след теб,
а ти... изтръгни ми дъха
и го издухай над солената Титикака, която изплаках без теб,
а когато си тръгваш, хербаризирай пухчето на последното ми глухарче,
че да имам с какво да летя над посечените бамбуци.
Ще ме видиш - гол на камъните седя, стърча като нож,
лулица кадя и се чудя защо си така хубава, невидима моя, невидима,
изящният танц на скаридите ми е тъжен без теб тази нощ,
Атлантида си ти, не Жена, Атлантида! -
континенти ми се прегръщат,
Атлантидите в мен се издигат на загърлени вулканични острови,
стъпих с десния крак на Гренландия, левия го забих на Великдените -
дигам, тръскам и стискам планетата
в непогалените си, тежки от падащи птици, ръце,
ще се пръсне Земята - боядисано в синьо Вселенско яйце,
хванал съм гърлото на Чомолунгма, Мачу Пикчу за червените ушни миди,
стискам си я земицата - водата й пускам от морета и океани,
пращят рибешките гръбнаци, хрилете и костите,
моля ти се, на тебе се моля, Господи - дъхове вече не ми останаха -
риба на спечена суша,
ако нейде я има, прати ми я от стаените дънни безмълвия и я спаси -
да не бъда тъй сам, да ми се гънат ветровитите нейни коси,
сешоарите сигурно са измислица на къпещите се из оазисите бедуинки,
седя на неизбухналите си камъни - и облаците си пуша,
и съм толкова смешен - последен инка със своето вярно кученце,
приклекнал в Галактиките миг преди да си обере крушите,
и Пасифиците да се сринат върху мен
и връз изоставеното по спешни причини Мачу Пикчу.

Kapitan_Nemo
http://www.stihovebg.com/authors_info/author/Kapitan_Nemo/
 (505x699, 80Kb)

Видео-запись: Soul Ballet ...

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 11:45 + в цитатник
Просмотреть видео
778 просмотров




Процитировано 8 раз
Понравилось: 5 пользователям

Видео-запись: WOMEN IN ART

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 11:35 + в цитатник
Просмотреть видео
25 просмотров


Видео-запись: Eu vou seguir (video oficial) Marina Elali

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 11:15 + в цитатник
Просмотреть видео
23 просмотров



Понравилось: 1 пользователю

Видео-запись: Jon Secada feat. Marina Elali - Lost inside your heart (Video Oficial) [+subs]

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 11:13 + в цитатник
Просмотреть видео
28 просмотров


Аз и ти – точка в безкрая...

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 10:35 + в цитатник
 (525x700, 41Kb)
Аз и ти – точка в безкрая...

Вибрации

Далечна мисъл...
Пространства... и тишина...
Аз и ти... Мечта...

Знаци

Отпечатъци...
Слънчеви. В белия сняг.
Аз и ти... Следа...

Павлина Петрова

http://www.stihovebg.com/Poeziya/Miniatyuri-i-izto...-tochka-v-bezkraya/122731.html

Наша история. Восстание в Кронштадте: засекреченный бунт

Понедельник, 28 Февраля 2011 г. 10:08 + в цитатник
Это цитата сообщения Энабель [Прочитать целиком + В свой цитатник или сообщество!]

Наша история. Восстание в Кронштадте: засекреченный бунт

 (224x168, 19Kb)Третьего марта 1921 года в советских газетах было опубликовано правительственное сообщение, подписанное Лениным и Троцким. В нём говорилось, что в Кронштадте вспыхнул белогвардейский мятеж, подготовленный французской контрразведкой. Во главе заговора - бывший царский генерал Козловский с тремя офицерами. Однако ни одно слово этого сообщения не соответствовало действительности.
Читать далее...


Поиск сообщений в zelenvik
Страницы: 467 ... 31 30 [29] 28 27 ..
.. 1 Календарь