Вричане                                                       

       Посветено на нас

Пролетта ни - свежест разпиляна,

бързо мина - луда и нетърпелива.

Лятото ни в сянка отминава...

Цветна есен идва. А изглежда,

някак... сиво.

Но прохождаме по многолистно, меко.

Пред нас е още... Времето не спира!

Въздухът е пресен и се диша леко.

Пътят ни е жив.

Пулсира...

Във вълшебен танц на листопад,

есенните стъпки носят орисия...

Пред олтара Бог ни чака -

днес... да ни дари

с благословия.

От вечни истини, мечтани в лято,

заченахме си рожба несравнима.

Любов ни се роди, и осъзнато...

да я отгледаме

до късна зима!

Да пророним думичките святи...

две щастливи перлени сълзи.

Нека си дарим душите - сляти

с вричане в единство

и завинаги!

08.05.2009

Jullie

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168858

Когато слънцето целуне планината

и глава отпусне леко на зелената и гръд,

а залезния небосвод завива му снагата

и с воал от нежност го приспива всеки път,

тогава звездното сияние ни прегръща,

за да се любим под безбройните му светлини

и мигове откраднати в омайна среща

нанасят белези за спомняне в душите ни,

докато слънцето с усмивка се събуди

и погали планината с копнежните лъчи,

ти с моя знак поемаш в орбитата... своя,

а аз осъмвам с утринна роса в очите си,

но знам нощта, когато пак разпусне

косите си ефирни над света,

ти - лунен лъч, отново ще се спуснеш

в земята твоя... забранената земя.

20.11.2009

Jullie

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=193642

Искам да ти разкажа за тях

Те не са сини – спокойни морета.

А топли води. Понякога бурен океан.

От сутрин те търсят и щом те намерят,

поглъщат те жадно - без никакъв свян.

Опиват се с твоите. И после притихват...

Ръмят в неочакване – до избистряне чак.

Когато по изгрев ги търсиш неистово,

тогава са езерни - оглеждаш се в тях.

Не се изненадвай! Приличат на твоите.

Съвсем като тях са, когато заспя.

Едно сме - откакто потъна в очите ми.

Денят се събуди! А времето... спря.

27.02.2010

Julie

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205293

Безразличен

Що за определение е това -

безразличен?

Казват, маска си надянал някаква сега -

безразличен.

Няма чувства, липсва топлина –

безразличен.

Властва студ над твоята душа –

безразличен.

А не е било така,

имало е смях и радост,

споделена с близки същества.

Истинска наслада от живота,

пълен с мечти, човещина.

Как се става – безразличен?

Може би е болест,

някаква зараза.

Странна уродлива метастаза,

плъзнала навред в кръвта.

И навлиза тя дълбоко, бавно, неусетно,

без да подозираш.

Ден след ден, година след година,

завладява целия ти мир,

стяга го в студена самота.

Безразличен – има ли надежда?

Лъч, лечебен за сърцето,

да ни върне онова

що загубено е - любовта.

Маската ехидна да размие,

с топлина отново да покрие

тази непрогледна страховита празнина.

Да премахне с ласкава ръка

дамгата, що трови твоята съдба –

безразличен.

Пламен Андреев

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=242442

очи - две думи

шептят топло в сърцето

звън - дълго ехо

23.01.2010

Jullie

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=200998

[+ в свой плеер]

Женското в мен

Знам, не обичаш, когато ръмя

и женското в мен лъкатуши.

Светът ми изтича... И искам да спре.

И тихо във теб да се сгуша.

А там ми се иска, от въздуха твой

дълбоко и пълно да вдишам -

да вземеш ръката ми, в твоята длан

и прилива пак да почувствам.

Когато те нямам, така ми тежи -

в мен всичко напира и блъска.

Пробивам на приливи всички стени -

отприщвам се и се разплисквам...

27.07.2010

Julie

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221987

В такава рошава нощ съм гола безсъница

Пак развърза косите си тази рошава нощ.

Разсъблече се нежна фантазия.

По раменете и гладки - пътеки за някъде,

потекоха мисли неслучени.

Нощта ги прегърна, в задушаваща хватка,

и ги сви - до зародиш в илюзия.

Тишината проплака... в незатихваща болка -

да попие във мрака се молеше.

Появи се надеждица - тънка до скъсване,

едва се крепеше - пробудена.

Настаниха се сенки, от поредно очакване,

разкъсали воал за приспиване.

В такава рошава нощ съм гола безсъница.

Всяка стъпка навън е пробождане.

А ръцете крещят, все към тебе, за случване,

но... само себе си мога да чуя!

08.08.2010

Julie

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=224476

Водовъртеж

Защо ме гледаш

въпросително и нямо?

Нима не знаеш!

Летен дъжд не съм,

да заръмя внезапно –

сух да си останеш.

Порой съм.

Наводнявам.

Не е сън.

Водовъртеж съдбовен

ще настане.

Ако не те е страх,

ела се потопи!

Спасителна жилетка ли?

Хвърли я!

Ще доплуваме -

щом заедно сме

аз и ти.

22.11.2010

Julie

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235489