http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=antoan1antoan

Чарлс Буковски

„У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!” Чарлс Буковски

клопка

не събличай любовта ми
може да откриеш маненен:
не събличай манекена
може да откриеш
любовта ми.


МОЙТО ПРИЯТЕЛЧЕ

седя под тази
светлина
гледайки Буда.
Буда се
смее
на мен
на
всичко:
отидохме
толкова далече
и не стигнахме
никъде.
живяхме
толкова дълго
но
изобщо
едва ли.

Буда се
смее.
Буда е
статуетка от
порцелан
която стои
срещу мен
тази вечер.

стиховете
не идват.

ВИНАГИ
важните
неща
са
очевидните
неща
които никой
никога
не
казва.

--------------------------------

Сам с всеки

плътта покрива костите
понякога слагат и ум
там а понякога
и душа,
а жените чупят
вази о стените
а мъжете пият толкова
много
и никой не открива
човека
но продължава
да търси
пълзейки във и от
леглата.
плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.
няма никакъв шанс:
всички сме в капана
на единична
съдба.
никой никога не открива
човека.
градските бунища се пълнят
сметищата се пълнят
лудниците се пълнят
гробищата се бълнят
нищо друго
не се запълва.

_________________

"Бъди добър"

от нас винаги се иска
да рзбираме
гледната точка на другия
без значение колко
остаряла
глупава или
противна

от човек очакват
да гледа
на тяхната тотална грешка
на тяхното пропиляване на живот
с добрина

особено
ако са възрастни
но старостта е сбора
от нашите действия
те са остарели
зле
защото са живели
извън фокус
отказали са да видят
не тяхна вина?
чия вина?
моя?
от мен се иска да крия
своята гледна точка
от тях
заради страх от техния
страх
старостта не е престъпление
но позорът
от съзнателно
пропилян живот
сред толкова много
съзнателно
пропилени животи
е.
...............

Тогава тя му каза
онези неща
които
всички вече
така или иначе
знаеха
а той
се качи в колата си
запали я
и отиде за риба
и хвана онази настинка
която
успя да го довърши
тогава тя
даде интервю
в един местен вестник
за това
колко велик поет
бил той

Хенри,
нещата като че ли
наистина нямат
значение:
останалото е просто
нищожно количество
болка и
пулсиращи
пишещи
пръсти.

................

Имахме златни рибки и те обикаляха в кръгове из купата,
поставена върху масата в близост до тежките завеси,
покриващи панорамния прозорец,
и моята майка
винаги усмихната,
искаща всички ние да бъдем щастливи,
ми каза \"бъди щастлив, Хенри!\"
и беше права: по-добре да бъдеш щастлив,
ако можеш
но баща ми продължи да бие нея и мен по няколко пъти на седмица,
докато беснeeше в 6.2 футовото* си тяло,
защото не можеше да разбере какво го разяжда отвътре
моята майка, бедната рибка,
искайки да бъде щастлива, пребивана два или три пъти седмично,
казвайки ми да бъда щастлив:
\"Хенри, усмихни се!
защо никога не се усмихваш?\"
и тогава тя се усмихваше, за да ми покаже как,
и това беше най-тъжната усмивка,
която някога видях
един ден златните рибки умряха, всичките пет,
изплуваха на повърхността, обърнати странично,
с все още отворени очи,
и когато баща ми се прибра, ги хвърли на котката,
там, върху кухненския под,
и ние гледахме,
докато майка ми се усмихваше

*6.2 фута = 187.96 сантиметра

_________________

"Откъде си,
премръзнала птицо,
та ме гледаш с очите на мама. "

...............

Извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.
приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…
много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш
да слушаш вълните…
умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…
_________________

има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.

------------------------------

O да

Има и по-лоши неща
от това да си сам
но често отнема
десетки години
за да го проумееш
и най-често
когато го направиш
твърде късно е
а няма нищо по-лошо
от това
да е твърде късно

 СВЕТЛИНАТА Е ОФЛАЙН

СВЕТЛИНАТА Е ОФЛАЙН
Телеграми не пиша - предпочитам да пиша поеми,
ще се гръмна от яд че ми свърши проклетият лист -
ще се пръсна на лави, на взривни вълни,
ще се къртя на ледници из проклетото време,
ако млъкна - ще млъкна завинаги,
тъй както мълчи пред стена за разстрел комунист,
който ще, да я вика - с GSM, с вълчи вой, с телеграми -
аз ще пиша писма до припадък,
но ще смъкна прекрасната Божия светлина -
не ловджия - заложил капани,
не лукав индианец, копал в джунглите смъртни ями -
ще я дам на войничето недосънувало,
на детето, което помръква,
на моята свята - и непостижима Жена,
на трески ще го цепя, ще го дъвча - печата, мастило ще гълтам,
ще облизвам С-200 от държавната марка, ще върлувам из булевардите -
къзълкумско - от тръни - пустинно валмо,
аз съм вятърът, който през света ще премине -
и ще срине дори Триумфалната арка,
ако тя хвърли сянка върху моето късо - до теб, Светлинице, писмо.
А когато отворя си тъпото „АБВ",
и като го видя това „Нямате непрочетени писма" -
и ми иде да вия, иде ми да се натреса на тибетските сипеи,
на Матерхорните с ледниците да трещя,
да хлътна в първото НЛО,
да се махна -
да изфирясам в дълбокия Космос - момчешка фуния,
фурия - да сека дънери,
да троша ламарините на колите,
да скубя троскот, бурени да влека и да дъвча цветя -
луд ставам, като чета нямате непрочетени писма,
не вярвам, че всички твои писма са прочетени,
напиши ми най-дългото - онова,
с което - дори и отвъд, ще седна в тревите - и ще си го чета,
напиши ми го - тихо и светло - както се реят в съня ми звездите,
опашките на халеевите комети,
иначе сигурно тъй ще се срина пред монитора,
в който всяка нощ дишам без теб болките на света.
Ох, защо си... офлайн, и защо си офлайн - аз не зная,
и зомбирам монитора - и се чудя защо си офлайн -
и не ща да си гледам шишето и паяка - той плете
годишни кръгове из безкрая,
лепи с плюнка двата ми края -
а на мене из празната стая ми иде да грабна самолета за Рио, дете,
параход за Осака, НЛО-то за Франкфурт на Майн -
да изчезна на майната си - да се хвърля в зловещата паст на мелтема,
да ме глътне мистралът, да се срина в Ревящите ширини...
По-жестоко от твоето офлайн е кинжалът, забит във корема -
харакири, в което миг живея - но облян в светлини.

 www.stihovebg.com%2FPoeziya%2FLyubovna%2FSVETLINATA-E-OFLAYN%2F120211.html