А ты где-то за небом..

Понедельник, 29 Ноября 2010 г. 01:53 + в цитатник

«Снежный вальс», Александр Маршал

(муз. и сл. В. Клименков)
Александр Маршал «Снежный вальс» cкачать mp3 бесплатно попробуйте

здесь
Продюсирование песни

(97x51, 3Kb)

Кружит, кружит, кружит метель,
В небе, в небе сотни огней
Ночь светла…
В поле, в поле, в поле костры,
Лёд, лёд, лёд до весны
Не до сна…

А ты… Где-то за небом
а белой вьюгой и снегом
А здесь — снежный вальс над Тайгой
Снежный вальс над Тайгой…

В даль, в даль, в даль облака
Дышит, дышит, дышит река
Спит, спит заря…
Холод, холод, курева нет
Скоро, скоро, скоро рассвет

(97x51, 3Kb)

Времето, когато си на Земята, върви бързо. Особено, ако имаш планове. Забързани във вихъра на задачите понякога забравяме за дълбоките подсъзнания на мозъка, в който се съхраняват странни комбинации на емоции, чувства, прозрения и видения за бъдещето. В един момент това което ни се случва, изглежда толкова познато и обозримо, че сякаш сме го преживяли вече - но не е точно това. Не е непременно ехо от минал живот, не! Това е желязната и безмилостна хватка на собствено вложената програма! Ние сме искали някога точно в този живот - това и след нужния къс време, необходим за материализацията на това силно желание един ден то неумолимо, внимателно и властно похлопва на вратата на истинския, реалният ни живот! Така се случи с мен!... Този път не беше сън... Тя се появи! Появи се точно, когато бях готов за нея, когато бях "нарисувал" всичките й характеристики, разликата в годините, външният и вид... и това каква роля трябваше да играе в последвалите години..
Мъглив декемврийски ден... гледах Света през прозореца, и си мислех за една песен, песен която се роди по време на едно завръщане със влак, истински и скърцащ, при спиране на поредната гара...
Познатото сънливо чувство, което се появява, когато премине еуфорията на първия час на желаното пътуване, когато се наситим на глъчката и суетнята причинени от натоварени с различни по форма и обем багажи хора, бързащи за някъде... когато влака дръпне няколко пъти напред назад - и после равномерното тракане ни унесе в мечти..
После идва този момент на отпуснатост и сънливост, когато съзнанието ни си почива от голямата доза емоция....
Това става обикновено към първия - втория час след потеглянето на влака...
В един такъв миг в главата ми се роди един мотив, който "критичната" част на мозъка ми определи като добър... мелодията бе изящна, лека и приятна, и това ме направи щастлив...
Наближаваха Коледните празници, Новата година също чукаше на вратата... това ме накара да се замисля къде, кога, как... все такива обичайни, обикновени неща, нямаше фантазии в тях - покупки, подаръци, традиции... мислите ми ставаха все по практични и организирано - пресметливи... Знае се през кое време на годината харчим най - много... и изведнъж... Резкият звън на аналоговия телефон ме вкара пак в ония Dreams, в което реалното и абстрактното се сливаха в такава хармонична смес, че не можеше да се определи кое е сън и кое не...
Вече не можеше да се определи!...
Отворих колата, запалих двигателя, потънал в мисли, задачите следваха една след друга, а времето беше крайно недостатъчно за качественото им изпълнение... Приличаше на блиц-партия шах... хем бързо действие хем качествено и ефективно...
Когато погледнах през предното стъкло, видях че мъглата беше започнала да се стели на големи, едри пухкави парцаливи форми, които ми приличаха ту на великани, ту на облаци, сякаш пътувах с някой самолет, който гордо се промъкваше между тях, нанизвайки ги на заострения си нос... Разбрах, че няма да стане с колата, и тръгнах пеша към съдбата си...

автор

http://antoan1antoan.blog.bg/izkustvo/2009/05/09/videniia-za-bydeshteto-impresiia.332392

(97x51,3Kb)