Михаил Сергеевич,

ДЕКЛАРАЦИЯ НА 19 ЕВРОПЕЙСКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ПОВОД НА ДВАДЕСЕТГОДИШНИНАТА ОТ КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯТА В ЕВРОПА

Капиталистическото варварство не може да бъде хуманизирано - то трябва да бъде унищожено, се казва в декларацията. 20 години след контрареволюцията се оказа, че капитализмът осъжда на експлоатация и бедност работническата класа, а всички твърдения на буржоазията и на нейните апологети за "края на историята и класовата борба", за бъдещето на "вечния капитализъм", който ще донесе благоденствие, мир и помирение между народите, се оказаха лъжа. Кризата, обхаванала целия капиталистически свят и довела работническата класа до масова безработица, мизерия и бедност доказва, че капитализмът е гнила система, която пречи на развитието на човечеството.
Капитализмът задълбочи кризата в ЕС и Еврозоната, продължава декларацията. Оказа се, че ЕС всъщност е един транснационален империалистически съюз, мрачен фронт на капитала срещу хората. Съперничеството между монополите в Европа и по света се засилва. Много вероятно е тази конкуренция да доведе до нови войни. Но ние няма да избираме между старите и нови империалисти, или между техните стари и нови коалиции. Ние не искаме да бъдем тяхно пушечно месо. Затова социализмът е по-желан и необходим от всякога.
В продължение на 20 години цяло поколение израстна в изкривената историческа реалност, поднасяна от учебниците и капиталстическите медии в антикомунизъм и лъжи.
Всичко, което е написано с кръв, не може да се заличи с мастило. Работническата класа - особено младите хора, трябва да се учат от опита на социалистическото строителство през 20-ти век. Социалната сигурност е основен приоритет на социалистическата държава. Въпреки проблемите, грешките, отклоненията от принципите на социализма, днес постиженията на социалистическите страни изглеждат като недостижима мечта за работниците и младите хора от капиталистическия свят. Съветският съюз и социалистическата система бяха гарант срещу империалистическата агресия. Над 20 милиона съветски граждани дадоха живота си за социалистическата си държава, за победата над фашизма.
Последната дума ще бъде на хората!
Младите хора не трябва да очакват нищо от старата капиталистическа система, която сега е в своя последен стадий - империализма. Бъдещето им е в изграждането на нова социалистическа система.

Сигурност, ред, дисциплина, спокойствие! Работа за всички, високи заплати, безплатно обучение и здравеопазване!
След като виждам какво става сега, се плаша много!
Разболее се човек и се оказва, че той има право само на пет дни лечение в болница! За да отидеш при зъболекар, са ти нужни стотици левове и ако нямаш кой да ти помогне с пари, ще ходиш без зъби, без усмивка, без настроение, както са много хора!
Днешната младеж говори за свобода! Свобода имаше през социализма, сега това не е свобода!
Грабят бедния народ! Плащат нищожни суми на работниците! Всеки трети човек в днешна България е безработен! Това означава, че 1/3 от българското население е безработно! "Осигуряват" ни работа в чужбина като проститутки, като прислужнички, като наемни строителни работници на половин заплата ...
Невремето, когато по политикономия на капитализма ни обясняваха за неговите недостатъци, ние не вярвахме на преподавателите, докато сами не изпитахме на собствен гръб неговите „прелести“!
През социализма за работа, за която се получаваше до петстотин лева, сега се печели по 120 – 200 лева, при несравнимо по-голяма сила на тогавашните пари!
Днес работниците не се осигуряват и ако го правят, то е на минимална заплата! Нямат право на отпуск, на болнични (често собствениците оформят такива без знанието на персонала, който не спира да се труди)! Уж ти осигуряват три дни болнични, но първия не ти го плащат ... Освен това е практика да се остава и след работно време без компенсации!
Нека си кажем откровено, че ако не беше социализмът, повечето хора по селата нямаше да знаят какво е това електрически ток, какво е водоснабдяване, какво е телефон и всички други съвременни удобства!
Казват, че сега можеш свободно да си купиш кола! И тогава можеше! Но при социализма нямаше голяма нужда от коли – функционираше добре развит обществен транспорт!
При социализма грижата за човека беше първостепенна задача, а сега образовани хора, които при демокрацията са получили образованието си много скъпо, стоят в къщи без никой да се интересува от тях!
По онова време, веднага след завършване на съответната степен на образование, те разпределят където има нужда от теб! При съкращения работодателят (държавата) беше задължен да ти предложи друга работа! Тогава съкращения на работни места нямаше! При социализма само се строеше и постоянно имаше нужда от работещи хора!
Младото поколение не знае какъв живот беше при социализма! Хората бяха весели, засмени, всеки месец имаше повод нещо да се празнува! А сега хората са тъжни, мрачни, с наведени глави! Особено тези, които са живели и преди десети ноември!
Да не говорим за пенсионерите – добре, че сме си купували всичко през социализма (дрехи, обзавеждане и дом). За ядене сега се задоволяваме с неща, които богатите дори не поглеждат – картофи, фасул, ориз, брашно! И това е! Месо купуваме в годината един или два пъти! Риба, кашкавал, масло – до тях не можем да се докоснем! Населението за 20 години "демокрация" застаря! В градския транспорт и по улиците само стари хора с патерици ...
За социализма младежите могат само да си мечтаят! И не само младежите! Всички! Тогава имаше ред, законност, справедливост! Всички бяха спокойни и спяха спокойно! Нямаше отвличания, нямаше изнасилвания, нямаше убийства, нямаше кражби! Нямаше измамници! Народна Република България беше свободна страна! Днес държавата ни е колония, а народът ни – под наше и чуждо робство!
Що се отнася до забавленията – когато човек има всичко, тогава може да мисли за забавления! А музиката сам си я избираш! Такива забави, такива развлечения ставаха, че всеки може да си мечтае за тях!
За излизането в чужбина! При демокрацията в чужбина ходят богатите, а при социализма се организираха много често екскурзии за работниците – всеки можеше да си позволи участие в екскурзия! Кой работодател би завел сега работниците си на екскурзия?
Заради тази криворазбрана демокрация обезлюдяха селата, закриха се училищата, младите се страхуват да имат повече от едно дете! При социализма намираха начин да стимулират младите семейства да раждат повече деца! Детските надбавки бяха несравнимо повече от сега! За трето дете плащаха петстотин лв. (равняващи се на около 5000 сегашни) еднократна помощ и осемдесет и пет лв. месечно за три деца!
Многодетните майки ползваха много предимства!
За хубавия живот при социализма може да се говори много, но ще спра дотук! Само ще добавя – ограбиха и разрушиха България и ни върнаха назад не десетилетия, а столетия! Сами сме си виновни ...
Това е моята преживяна истина!
На сегашното поколение Бог да му е на помощ! Защото само тази илюзия му остана ...

Какво е Бойкономика? Икономика, строена в две редици около държавата. И каквато ни я рисуват премиерът и министрите (му) в голямото изприказване по празниците.
Но... празниците приключиха. Гробището за коледни лампички в Китай вече се пълни с угасналите светлинки - вече отпадъци - от цял свят. 2012 започна. Трета година кризата не е проблем, а състояние.
В Бойкономиката всичко е стабилно. Защо? Защото така казва премиерът. А отговорът е още по-лесен - финансовата стабилност се дължи не на някакво особено мъдро управление и далновидност, а на валутния борд. Макар и мек. Но благодарение на него, от 2000-а година, когато България постигна за първи път излишък в бюджета, все сме си финансово стабилни.
Иначе няма как да сме по-зле - в ЕС има 27 държави и България е най-бедната и с най-лоши показатели от всички тях. През декември от Дойче Веле преброиха, че страната ни е на дъното на 21 класации.
Ще припомним няколко от последните места: по жизнен стандарт, качество на живот, минимална работна заплата, доходи, пенсии, кредитиране на малки и средни предприятия, производителност на труда, износ на иновативни стоки, управление на отпадъците, усвояване на средства от ЕС, качество на здравните услуги, свобода на словото, конкурентоспособност на висшето образование, интернет достъп в ЕС, енергийна ефективност, продължителност на живота.
Детската смъртност в България е два пъти по-висока от средната за ЕС. На първо място сме по смъртност в ЕС от сърдечно-съдови заболявания.

ВЕСЕЛЯЦИТЕ

На тази база и повсеместни прогнози за рецесия в Европа, подгласникът по оптимизъм на Борисов - вицепремиерът Симеон Дянков, има забавна прогноза за растежа на българската икономика през 2012 г. - 1% в най-лошия вариант, 2.5% - в най-добрия. Лошата новина е, че в краткосрочен план (1-2 години) прогнозите на българския финансов министър все не се сбъдват.
Утежняващо неверието ни обстоятелство е фактът, че между юли и септември 2011 г. (предпоследното тримесечие) растежът в еврозоната е 0.2%, а в 27-те членки е 0.3%. Над две трети от износа на България е за ЕС и въпреки че отбелязва ръст с над 30% от началото на 2011-а, салдото си е все в наш минус.
До края на редовния мандат на ГЕРБ остават година и половина. Половината не я броим, защото изборите са през лятото на 2013 г. В година на избори, както ни е научила традицията, нищо смислено не се случва, само се режат ленти.
Но и в оставащата една година - т.е. тази, също нищо няма да се случи. Представената през пролетта на 2011 г. стратегия на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) фокусираше българската икономика върху "ускорено развитие" на няколко сектора до 2020 г.: информационните технологии и аутсорсингът, чистите и биотехнологиите, свързани с хранителната и земеделската индустрия, здравеопазването и туризмът.
Със сигурност след това папките са били прибрани в чекмеджетата, мероприятието - отчетено като добър пиар ефект, и всичко е по-старому. Къде са стимулите за тия сектори? Всъщност, къде са самите сектори? Достатъчно е да погледнем структурата на износа от България, където доминират суровините и горивата на "Лукойл", за да разберем, че никакви ги няма. А може и от ГЕРБ да си ги пазят за новия мандат, който се канят да спечелят - нали Борисов се кани да се пенсионира като премиер на 60 години?

ОМРЪЗНА НИ ДА ПИШЕМ. А ТЯХ НЕ ГИ ЛИ Е СРАМ ДА ГОВОРЯТ

Ако някой има интерес да чете намерения, на портала за обществени консултации на МС е Националната програма за реформи на Република България 2011-2014 г.
Единствената реформичка, която реално се очаква да стартира т.г., е в заплащането на държавната администрация. И тя ще се забави до 15 март, както се оказа от постановлението за изпълнение на бюджета. Макар и министърът на финансите Симеон Дянков да не обяви какъв ще е фискалният й ефект.
Е-правителството остава на хартия - там само се сменят отговорните заместник-министи. Нито една от информационните системи на ведомствата, за които се говори и пише от две-три правителства, не е изцяло готова. Повече от това няма какво да кажем.
Всъщност има. Чакаме план за е-управление от Естония. В края на ноември по време на визита на естонски експерти у нас, те обещаха да ни предложат конкретен план за ускорено въвеждане на е-правителството в България. Дано не мухляса в нечий чиновнически файл.
Реформата в здравеопазването, където не всички болници би трябвало да сключват договори с НЗОК, също се отложи за есента на 2012 г. Колко ли още частни лечебни заведения ще се появят дотогава ...
Вместо да се ускорят процедурите по фалити на фирми, (а тази година прогнозите са за увеличен брой на фалитите) да се създаде търговски съд и да се отпуши по някакъв начин междуфирмената задлъжнялост, Борисов и Цветанов се чудят как да криминализират носенето на запалителни материали?!!!

ТВЪРДО - ПОСЛЕДНИ СМЕ

Съдейки по бюджет 2012, България ще продължи твърдо да стои на всичките последни места във всичките 21 класации. Къде по-просто би било вместо да ни обещават ръст на доходи и пенсии с еди-си-колко процента, Борисов и сие просто да кажат: "Целта ни в края на мандата е да не сме последни по доходи в ЕС, а вече да сме на предпоследно място - Румъния да е след нас!"
Но нито Борисов, нито предишните - тройната коалиция, или по-предишните - двойната коалиция, дават такива обещания. По-удобно е за всички тях да поставят обещанията си в координатната система на България. Мащабиране в системата на ЕС ще спука всички медийни балони на всяка власт, в това число и на Бойкономиката.
На 18 януари на премиера Борисов и вицепремиера Симеон Дянков им предстои ключова визита в Германия. Пратениците от България ще молят Берлин да не си прибира мотрисите "Сименс-Дезиро", за които БДЖ са натрупали 24 млн. евро задължения, тъй като не обслужват кредита.
Освен това ще се опитат да убедят канцлера Ангела Меркел да се съгласи да бъде намален наполовина - от 20 на сто на 10%, делът на съфинансиране от България на проектите по оперативните програми на ЕС. Помнейки неотстъпчивостта на Меркел и принципната й позиция по българското членство в Шенген, едва ли ще е възможно.

БГ ТАРИКАТЛЪЦИ: "ПОДКРЕПЯМЕ, АМА НЕ ПЛАЩАМЕ ..."

Нещо повече. През декември българските управляващи дадоха ясен знак за българската не-солидарност към общата европейска заплаха, каквато е дълговата криза. Те гласно отказаха България да внесе каквито и да било пари в новия спасителен фонд. За него Германия дава 41.5 млрд. евро, а държавите извън еврозоната, сред които и България, би трябвало да съберат липсващите 50 млрд. евро.
Подобни номера от сорта: "Подкрепяме, ама не плащаме!" са си чиста проба байганьовщина. Ако ще е така, то нека публично обявим, че еврозоната не е цел за България.
Впрочем, Румъния съобщи на ЕК с конвергентната си програма за 2011-2014 г., че преразглежда сроковете за приемане на еврото. Букурещ се отказа от заявената по-рано цел за приемане на единната европейска валута от 1 януари 2015 г. Според едни по-ранни прогнози на ранния Дянков нашата цел беше 2013 г. Сега?
Но така е в Бойкономиката - налага се да бъдем стоици. Рисувайки кръг в галерията Стоя (оттам - и стоици), където събирал последователите си, Зенон казвал: "Това, което знам, е вътре в кръга, а това, което не знам, е по края му..." Т.е. човек трябва да се простира според чергата си - да е в равновесие с това, което зависи, и с това, което не зависи от него.
За премиера, както вече разбрахме от изявлението му на 31 декември, кризата е "трап", който трябва да прескочим. Само да ни покаже овчарския скок...

Автор: Петър Николов

НОВА ГОДИНА

Дядо Коледа ... замина,
пеш си тръгна през комина.
Днес очакваме в захлас
да пристигне Дядо Мраз.

Да подрънка със звънчето,
да похлопа във антрето.
А Снежанка с нежен глас
да подкани точно нас.

"Ставайте, дечица, сладки,
мами, татковци и бабки.
Старецът във този час
носи цял чувал за вас.

Смело в него вий бръкнете
и късмет си извадете.
Та във вашите очи
щастието да блести!

Кой каквото пожелал е
и е слушкал ... ха познайте,
днес ще е възнаграден
и с целувчица от мен."

Тъй Снежанка тихо рече:
"Усмихни се ти, човече!
В полунощ сега и аз
пращам ти любов в захлас!"

Автор: Таня Мезева

БАТЕ БОЙКО СТАНА ДОБРИЯТ ТАТЕ БОЙКО

Коледата отмина. Топли семейни празници, на които всички сме заедно. По телевизиите тече благотворителност. Сякаш сме станали по-добри. Дори заподозрените за изгорелите коли в София са си по къщите.
Националното усещане, че сме едно общо и задружно семейство се засилва. Но няма семейство без глава на семейството и това, по едно несправедливо, но дълговечно правило, е мъжът.
Пряко от последното интервю на Бойко Борисов разбрах, че той е мъжът в семейството на ГЕРБ. Инак имало опасност от раздори. И така, самоотвержено изпълнявайки този дълг, той се отказал да бъде президент. Сега всява смирение и ред в “семейството”. Остава ни само да гадаем кой изпълнява ролята на майката в ГЕРБ.
Хипотезите, които ми хрумват прескачат възпитания език и затова ще ги спестя. Още повече, че в същото изявление стана ясно, че любовта на мъжа Борисов е изменчива величина. Това дава шанс майките в ГЕРБ да са много. Така се формира първият по рода си харем на демокрацията, защото премиерът е демократ по душа и не може да се отдаде само едного.
Все едно, ГЕРБ са на власт и в цялата власт имаме глава на семейството. Да не си помислите за “семейството” в сицилианския смисъл на думата? Не. Става дума за националния български смисъл на думата. Въпросът е, че при тази пасторална картина за всички нас свободна остава само ролята на децата.
Тези, които трябва да бъдат поучавани, ръководени, обгрижвани и наказвани, когато не слушат. Това дава сигурност за всички нас. През тази призма болезнено ясно се вижда тъгата, преминаваща в непрежалима горест в сърцата на севернокорейските трудещи се. Те останаха национални сираци и ридаят като деца.
Ние сме си добре. Никой да не се оплаква. Имаме кой да ни поучава. С примери дори. Ако сме гладни, бащата Борисов ни насочва към брилянтната възможност да отглеждаме картофи и да си ги ядем. Не след дълго дойде съветът да отглеждаме овце. Така, дето се вика, на Миро Найденов ще му остане само грижата да следи БГ стандарта.
Когато много се разпуснем, винаги ни се разказва за филията с мас, която е била ежедневие в детството на бедния ни бащица, и после следва мъката, с която се кърши царевица. Така лесно се сещаме, че ние просто сме едни глезльовци, които не можем да си платим парното. Изпълва ни тихо чувство на срам.
Още по-неудобно стана, когато Тате ни сравни с прасета, които въпреки модерните условия, които ни е създал в новата “Арена Армеец”, квичат и се връщат в кочината в подобаващ тръс. Оказа се, че на Станишев не сме му квичали, защото сме си живуркали в кочинката и вероятно не е имало зала с подходяща акустика. Каква неблагодарност! Човекът се трепе, а ние …
Да, такива сме ние, децата. Не разбираме жертвите, които се правят за нас. От интервюто на Тате Бойко се разбра, че едничката му радост за цяла година е, че тайфата му от Бистрица е победила на футбол пенсионерите на “Левски” и ЦСКА.
Не магистралите, не финансовата стабилност, а тази простичка спортна гордост. И като помисли човек - кой мъж в едно семейство не си пада по футбола? На нашия Татко това му остана - едната изменчива любов и футболът. Нищо че завистливо не му присъдихме наградата “Футболист на годината”.
Никой не може да отнеме щастието му. Все пак цяла година се трепе и ни пази да не би да влязат лоши чужди инвеститори да ни доят. И успя - почти никой не посмя да дойде в България. Не спря да ни предпазва и предупреждава да не ходим по моловете, за да не ни “обират левчетата” от скромните детски портфейли… Може би така се опитва да стимулира дребния и средния бизнес, но не усещаме как. Сигурно защото още сме малки и не ни дошъл умът.
В откровеното интервю на Тате Бойко се подразбира, че той (умът ни) непременно трябва да ни дойде навреме. Защото едно време баща ни много разчитал, че ще има дарбата да бъде полиглот, но ненадейно се оказало, че за езиците освен дарба трябва и учене, а в това той стигнал под кривата круша.
Общият ни национален баща все пак призна една голяма слабост - че е добряк. Лесно му се влизало под кожата и прощавал. Прав е. Така прости на майките с количките, които недоволстваха, махна с ръка на зърнопроизводителите, загърби бунта на работещите в БАН, а после и на тези в железниците, прости и отложи измервателните уреди на “Лукойл”, усмихна се и на недоволните студенти с високите такси, на ДПС и обръчите от фирми - на кого ли не.
Добър човек е нашият Тате и затова е време и ние да му отвърнем поне веднъж с жест на човечност и да спрем да го наричаме Бате Бойко и да минем към истинското - Тате Бойко. Нито е срамно, нито е страшно.
Та той се радва винаги на палавници и дори се забавлява с коментарите след всяко свое интервю. Защото знае, че от тези коментари нищо не зависи. Последните избори го доказват. А и в края на краищата човек няма как да избере кой да му е баща.

Автор: Арман Бабикян

Съвсем ясно е, че Европейският съюз няма политическата воля, с която да се опълчи на пазарите и да реши кризата. Досега жалките действия на европейските управници се приписваха на огромната им некомпетентност. Но това (правилно) обяснение не е достатъчно, особено след скорошните „финансови държавни преврати“, които в Гърция и в Италия сложиха край на определено виждане за демокрацията. Очевидно е, че не става въпрос само за посредственост и некомпетентност, а и за активно съучастничество с пазарите.
Какво наричаме „пазари“? Това е едно цяло от инвестиционни банки, застрахователни компании, пенсионни и спекулативни фондове (hedge funds), които купуват и продават основно четири вида активи: валути, акции, държавни бонове и дериватни продукти. За да придобием представа за гигантската им мощ, е достатъчно да сравним две числа – всяка година реалната икономика (производствени и обслужващи предприятия) създава в света богатство (БВП), изчислено на 45 билиона (45 хиляди милиарда) евро. В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро. Или 75 пъти повече от това, което произвежда реалната икономика …
Вследствие на това никоя национална икономика, колкото и силна да е тя (Италия е осмата икономика в света), не може да устои на координираните атаки, които „пазарите“ провеждат от една година насам срещу европейските страни, наричани презрително „прасета“ (PIIGS contries), т.е. Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания.
Най-лошото е, че тези „пазари“ не са някакви екзотични сили, дошли от далеч, както бихме могли да си помислим, за да нападнат нашите любезни местни икономики. Не. Мнозинството от „нападателите“ са нашите европейски банки – същите, които с нашите пари европейските държави спасиха през 2008 г. С други думи – не са американски, китайски, японски или арабски фондове, атакуващи масирано някои страни от еврозоната. Атаките идват главно отвътре. Тази агресия е ръководена от самите европейски банки, от европейските застрахователни компании, от европейските спекулативни фондове, от европейските пенсионни фондове, от европейските финансови учреждения, които управляват спестяванията на европейците. Те притежават основната част на европейския държавен дълг. И те са които, за да защитят (на теория) интересите на клиентите си, спекулират, увеличават лихвите на задлъжнелите държави до такава степен, че ги изправят на ръба на фалита – така е с Ирландия, Португалия и Гърция. Естествено това наказва гражданите, които трябва да понасят мерките за икономии и бруталните промени, прилагани от европейските правителства, за да успокоят „пазарите“-лешояди, т.е. собствените си банки …
Тези учреждения, освен това, се снабдяват лесно с пари от Европейската централна банка при лихва от 1.25% и после дават тези пари назаем на Испания или Италия при 6.5% лихва … Оттам идва прекомерното и скандално значение на трите големи оценъчни агенции Fitch Ratings, Moody’s и Standard & Poor’s, тъй като от оценката, която поставят на една страна, зависи лихвата, която тя плаща, за да получи заем от пазарите. Колкото по-ниска е оценката, толкова по-висока е лихвата.
Тези агенции не само често бъркат, както в случая с високорисковите ипотечни кредити събпрайм (subprimes), от които тръгна сегашната криза, но играят и една отвратителна, порочна роля в сегашния контекст. Тъй като е очевидно, че всички планове за икономии, преустройство и орязвания на бюджета в еврозоната означават спад на растежа, тези агенции използват това и намаляват оценката на страните. Последствията са, че трябва да се плати повече за изплащане на дълга. А нужните пари ще дойдат от ново орязване на бюджетите. В това кръгово движение икономическата дейност и перспективите за растеж ще спаднат неминуемо и агенциите отново ще намаляват оценката…
Този адски цикъл на „военна икономика“ обяснява защо колкото повече правителството в Гърция увеличаваше бюджетните ограничения и налагаше желeзни икономии, толкова по-драстично положението се влошаваше. Жертвите на гражданите бяха напразни. Дългът на Гърция днес е спаднал до нивото на боновете боклук.
Така пазарите постигнаха, каквото искаха – представителите им да се качат на власт пряко, без да минават през избори. Както Лукас Пападемус, министър-председател на Гърция, така и Марио Монти, председател на Съвета в Италия, са банкери. И двамата по един или друг начин са работили в американската банка „Голдман Сакс“, специализирана в поставянето на свои хора на ръководни места. И двамата са членове на Тристранната комисия.
Тези технократи трябва да наложат, каквото и да струва това в социален план, в рамките на една „ограничена демокрация“, мерките, които искат пазарите – още приватизации, още ограничения, още жертви. Мерки, които някои политици не посмяха да приложат, защото са непопулярни.
Европейският съюз е последната територия в света, където бруталността на капитализма е смекчена от политиката на социална закрила. Това е т. нар. "Държава на благоденствието". Пазарите вече не я понасят и искат да я смажат. Тази е стратегическата мисия на технократите, които идват на власт, благодарение на една нова форма на взимане на властта – финансовият държавен преврат, който представят като съвместим с демокрацията …
Малко е вероятно технократите от тази „следполитическа ера“ да успеят да преодолеят кризата. Ако решението беше техническо, вече щеше да е преодоляна. Какво ще стане, когато европейските граждани установят, че жертвите им са били напразни и че рецесията продължава? Какво ниво на насилие ще достигнат протестите? Как ще се поддържа редът в икономиката, в съзнанието на хората, на улицата? Ще се установи ли тристранният съюз между икономическата, медийната и военната власт? Ще се превърнат ли европейските демокрации в „авторитарни демокрации“? Въпроси на бъдещето ...

Игнасио Рамоне
LE MONDE DIPLOMATIQUE – ИСПАНСКО ИЗДАНИЕ

ОТ БЮРОТО ПО ТРУДА В СКУТА НА ШЕФА
Ина Танева

Знаете ли какво е Бюро по труда?
Ще се радвам, ако не знаете. Това би означавало, че си имате работа, че не търсите работа и че не ви се налага да сменяте работа.
Знаете ли обаче какъв е броят на регистрираните в Бюрата по труда в страната? Цифрите са ненужни. Всички сме наясно, че са много.
Но какви са тези хора, освен че са безработни?
1. Те, може би, са мързеливи и безотговорни хора, търсят лесен начин за прехрана и разчитат на помощта от държавата?
2. А, може би, са с по 5 дипломи за висше образование и вечно чакат "Големия" шанс?
3. Някаква част от тях, обаче, имат истинска нужда от работа. Трябват им пари, за да хранят и обличат себе си и децата си, за да платят живеенето си в тази скъпоструваща като издръжка и евтина като морал държава.
Тези, последните, се хващат за всяка възможност. Препускат от място на място, пишат автобиографии, молби, мотивационни писма, всеки ден с все по-пребита надежда.
Последните често пълнят шикозни кабинети на самозабравили се мениджъри, отговарят на абсурдни въпроси, чертаят безумни планове. За да спечелят заветното място. И това се случва понякога ...
Всъщност, ако това се е случило, то бъдете сигурни, че преборилият се за РАБОТА в повечето случаи е точно онази мацка, която е чакала с вас и която ви е смутила с вида си - толкова ви е смутила, че чак сте си помислили колко малък е шансът ви. И с право - тя е с голям бюст и красиви крака ... Но не бързайте да завиждате на изкушението в нея. То често не носи щастие. Защо, ще ви кажа след малко.
И така ... честито, мила моя! Печелиш работата. А сега нека да проследим твоето развитие в кариерата!
Никога не си работила това, за което си наета?
"Спокойно! Ние ще те научим. Не е сложно, ще свикнеш".
Но минават седмица, две, не си доволна от обучението, което са ти провели, все още не си наясно какво точно се иска от теб, притеснена си за бъдещето, притеснена си и от провокиращото поведение на новия си шеф, и от леко обърканата атмосфера около теб. Усмихваш се срамежливо и с все по-голяма паника в гласа се питаш "Къде попаднах?".
Ще ти кажа. Това е една от модерните фирми в България. Те си приличат по това, че с почти нищожни идеи гонят големи цели, че са управлявани от объркани егоцентрици, погалени от късмета да имат много пари, което пък им дава увереността, че светът е техен. И той наистина е - поне до границите на тяхното обкръжение.
Все още ли искаш тази работа? Да? Нямаш пари да си платиш сметките? Ще търпиш, защото нямаш избор? Тогава бъди силна, сложи още по-изрязано деколте, кръстосай краката, вкарай малко евтин секс в гласа и забрави да мислиш - изпълнявай всяка абсурдна задача, която ти поставят и то стриктно спазвайки неразбираемите указания, които ти спускат.
"Не искам да спя с шефа" - това ли чувам да казваш? Всъщност дори и да не спиш, а да правиш нещо неприлично с него, пак няма да си сигурна, че ще останеш на работа.
Защо ли? Защото кастингите за работа в по-големия си процент са удобен и лесен начин на забавление за прохождащи и самовлюбени бизнесмени. В доста случаи те наистина имат нужда от хора, от качествени хора, които обаче не забелязват, защото ги заслепява егото им.
Играта на власт с красиви и наивни момичета е като дрога. Назначават на работа като на шега, така и уволняват, така и търсят следващата ... на шега.
И тъй като вероятно държавата няма правомощия да се намесва в този филм, просто не започвайте да го гледате. Бъдете нащрек и вярвайте в себе си, защото да започнеш работа в никакъв случай не означава да се откажеш от човешките си права, а именно - да се отнасят към теб с уважение, да те обучават с уважение, ако не им пуснеш, да кажат "Няма да настоявам" - пак с уважение, ако не се справиш - пак с уважение да те уволнят.
За да я има репликата "В бюрото по труда е пълно с такива, които дават дупе и гащи за твоята работа", сме виновни всички ние.

КЪМ ПАРТИЯТА

Христо Радевски
(10. Х. 1903 - 14. ІІ. 1996)

Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,

туптя със пулса ти неравен —
плът от войнишката ти плът, —
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.

Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.

Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!

Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!

Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят —
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.

Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —

тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.

Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!

… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!

Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!

И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.

Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

КОННИЦИ
На Ангел Каралийчев

Конници, конници, конници, кървави конници,
моя родино и пламнало родно небе,
де е народа и де е земята бунтовница,
де сме, о мое печално и равно поле!

Там изгоряха селата и пеят бесилките,
вятъра стене над пустите ниви сега,
конници идат и плаче земята родилката,
сякаш че плаче и пее, и иде смъртта.

Тъмното копие, литнало там във просторите,
свети под слънцето днеска оплискано в кръв,
греят на свода огромни, червени прозорците,
сякаш очите на божия, алена стръв.

Конници, конници - братя над бездни надвесени,
моя родино и пламнало родно небе,
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле!

СВАТБА

1

Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,
равнините горят, и високо, и страшно над тях,
като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,
идат облаци зли, и потъват просторите в прах.

И дълбоко звънят равнините, и пеят клисурите -
буйни сватби гърмят над злочестата черна земя.
Аз съм тъмен жених, моя майко, и пламват лазурите
като мрачен пожар, като кръв, като вик на смъртта.

Аз издигам ръка и ви каня със пъстрата бъклица,
мои братя без път, мои братя със черни гърди,
във неделя е тя - мойта сватба, - елате ми с мъката
и със страшната скръб на безкрайните стари земи.

Като крави в нощта, като крави от кърви окъпани,
над главите ни бдят, тъмни облаци бавно пълзят.
Ах, гърмете, земи, мои тъмни и огнени тъпани,
моя тъмна съдба, моя сватба и весела смърт!

2

Дълбоко грей мрачния блясък на нощния кладенец,
дълбоко горят отразените светли звезди,
дълбоко, дълбоко бий тъмната радост в земята запалена
и в скъпите кости на моите буйни деди.

В горите, в нивята лъщят черни весели камъни,
над друма широко луната червена гори
и пеят дъбравите, греят дъбравите алени
в незнайния блясък от родни дълбоки зори.

Аз тръгнах по пътя да ходя, да каня на сватбата
и вас, мои родни, умрели и тъмни бащи,
къде сте, не зная, но гледам земята зарадвана
във златни одежди и погледи светли цъфти.

И вярвам, и вярвам, че вие ме днес благославяте,
във ранното утро в сърцето ми младост гори
и греят полетата, греят и пеят дъбравите
в незнайния блясък от родни, дълбоки зори.

3

Утре е сватбата, моя земя,
утре и аз ще се женя,
свети незнайното слънце в нощта
с пламъци тъмночервени.

Пеят червени и бесни петли,
тъмните улици тътнат.
Гледаме: тегнат огромни мъгли -
биволи легнали в пътя.

Меча ми остър и страшен блести,
тъмните бездни ме викат,
вятъра весел и черен плющи,
ропот от ямите блика.

Утре е сватбата, моя земя,
утре и аз ще се женя,
свети незнайното слънце в нощта
с пламъци тъмночервени.

4

Ще свирнат кавали, ще гръмнат широките тъпани,
дълбоко ще стене земята във страшния ден
и тъмни дървета ще махат, и рано упътени
ще дойдат сватбари - акрани и старци при мен.

Ще шибне червеното слънце земята запалена,
ще хукнат дървета, ще викне широкия път:
на сватба, на сватба! - а мътни и страшни, и алени
във черни корита реките край нас ще текат.

С петли във ръката ще дойдат и старите кумове,
ще плиснат потоци от слънце студения свод
и вятър ще вее и в прашни и пламнали друмове
ще викна от радост големия черен народ.

Хей, мои сватбари, хей, гайди и свирки и тъпани,
на сватба, на сватба - в неделя - на сватба и смърт!
Небето гори и земята е в кърви окъпана,
и буйни потоци в полетата тъмни ехтят.

Гръцки младежи издигнаха на площад „Синтагма“ в Атина плакат, на който пишеше „Тихо, да не събудим българите“ и предизвикаха смях сред сънародниците си, протестиращи непрестанно вече няколко седмици срещу пагубните за тях управленски решения на правителството им, МВФ, Световната банка и други поучаващи ги европейски институции. Те привлякоха вниманието и на редица местни и чуждестранни медии, като бяха запитани какво ги е накарало да се явят на протеста с подобен нетрадиционен плакат. От отговорите на гръцките младежи стана ясно, че те са студенти в България и от престоя си там недоумяват как може връстниците им да живеят по подобен начин и да приемат всичко, което се случва с държавата им и със самите тях, с примирение, търпение и пиене: „Ние съжаляваме българите, но мислим, че те сами са си виновни за положението, до което са докарани. Смятаме, че нашите управници искат да ни докарат до тяхното положение, което ние няма да допуснем. Голяма част от тях са изключително прости, въпреки че жените им са хубави и достъпни. Те всички са недоволни от живота, който водят, но въпреки това не протестират, едно - защото не могат ясно да определят исканията си, друго - защото ги мързи, трето - защото са свикнали винаги някой да им каже какво да правят, четвърто - защото не вярват в самите себе си, а може би и осъзнават подсъзнателно, че не притежават умствените способности да променят нещо в собственото си бъдеще, че какво остава за бъдещето на цялата им красива, но изкорубена и ограбена държава. Нашите връстници там са се отдали на кючеци, маанета, пиене, секс, наркотици и побоища. Тези, които не споделят подобни възгледи за смисъла на живота, емигрират постоянно. Рядко можеш да срещенеш някой, с който да говориш за нещо по-различно от новия му телефон, блузка, как е минал вчерашният купон и колко пиене се е изпило. Българите приемат учението като време, отдадено на купони и разврат, което се толерира от техните управници, много от които сами се ползват от сексуслугите, предлагани в така наречения "студентски град".
В редките случаи те излизат на протест, но той не продължава повече от няколко часа, преминаващи в празно блеене, а ако се случи и да го отразят някакви медии, то всички изпадат във възторг и смятат, че са постигнали голям успех. Не само това - ако самите те са забелязали, че са снимани от медиите, бързат да се изфукат пред приятели и познати, да ги гледат довечера в новините и сами бързат да се приберат, за да се насладят на собственото си медийно величие и "потресаващи" протестни действия. Явно, според тях, в това се състои същността на протеста. Тяхната простотия не спира до тук. Техните управляващи им набиват в главите, че трябва в името на собственото им бъдеще и бъдещето на държавата им да работят за 100-200-300 евро, което ги правело конкурентноспособни на световния пазар на труда и привличало неимоверни инвестиции в страната. Колкото и невероятно да е, това не предизвиква никакви реакции у населението, освен търпеливото полагане на робски труд и изпиване на неимоверни количества алкохол, затъмняващи мисленето. Направо уникално е какво щастие изпитват българите, ако получават заплата от 300 евро. Тогава те смятат себе си за богати и се издигат в очите на околните, като си купят някоя нова маркова дрешка втора употреба или друг аксесоар. Българите са хора втора употреба ...
Те не могат да осъзнаят, че бъдещето както на тях, така и на държавата им, зависи основно от степента на познанията и уменията им и то актуални за съвременното развитие на науката и техниката, а не просто някакви знания за историята на науките. В същото време, докато управляващите им набиват подобни заслепителни глупости в тъпите им кратуни, самите управници получават заплати минимум от 3000 евро, участвайки в различни комисии, управителни съвети, отговорни постове и други длъжности, които те самите са създали за себе си. Не само това – те са уредили и бъдещето си, като са си гарантирали огромни пенсии в сравнение със средните пенсии на останалото робско население. Българите все още са роби, но явно не го осъзнават и така се чувстват добре. По техните телевизии почти не се излъчват репортажи за ставащото в нашата държава, а и по света. Затова – тихо ..., да не събудим българите ...

РАБОТНА МЕЦАНА


Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на свойте дечица.

Сипала бобец и ето
скоро запяло котлето.
Литнала пара нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!

После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява ...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря ...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима ...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.

Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата ...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

ЧЕСТИТА ДА Е, ПЛОДОНОСНА И ЩАСТЛИВА,
НОВАТА 2011 ГОДИНА ЗА ВСИЧКИ ХОРА ПО ЗЕМЯТА!
С новым 2011 годом!
Happy New Year!
Gluckliches neues Jahr!

Автор: Евгени Колев

Циганин да се родиш в демократична държава. Кеф ти български, кеф ти румънски.

Саркози ще те прокуди от катуна в Булонския лес барабар с булката и чаветата. Че по 300 евра на дърт и по 100 на неизкласил циганин ще даде - да не гладуват завалииите по пътя към историческата родина.
А цяла Европа ще го охули: недей така бе, Никола - недемократично постъпваш с братята роми, човешките права им нарушаваш, евроценностите потъпкваш. И нацистката депортация ще му натякнат и холокоста ще си спомнят.
Европейските институции ще зарежат всичките си евродела и приоритетно ще се захванат с цигански работи. Ако е за българин или румънец - окото им няма да мигне. Виж - ромът си е друго нещо.

И в милата ни татковина - същото. Нека един средностатистически българин се опита да кърти стени и первази в блока си като бригадир скала на Хаинбоаз: на часа ще се цъфне полицията, която ни пази, и ще попита строго: „Хей, другарю, ти какво решил си с чука? С тоя трясък и искри..."
И рушителят на панелната обща спалня ще гледа известно време света на каре или ще отдъхва в чиста усмирителна риза, а от хапчета летящите розови слонове ще са като „боинги", интегриращи роми от Париж към родните вилаети.

А ямболският циганин размахва ударния инструмент под зоркия поглед на блюстителите на реда и местните управници, чиято единствена грижа е вандалът да не си изкълчи ръка в демонтажните напъни. А невестата на майстора със сюрия деца и внуци край мърлявите поли ще стои пред дверите на новоизникналия коптор и ще дава гневни интервюта: как държавата тябва да им намери нов дом, че и препитание за многогърлата челяд. Само дето не уточнява в мезонет ли иска да я настанят и с какво изложение. И менюто.

Преди време под топлите грижи на доста позавехналата кинолегенда и прясно изгряла природозащитничка Бриджит Бардо (Много френска връзка има по тоя цигански свят!) на родните роми им прибраха танцуващите мечки. Не било хуманно Ursus arctos-ът с халка на муцуната да кърши снага под виещите трели на гъдулката и да подскача в ритъма на дайрето на жълтите павета.

Резерват им спретнаха в Белица. Позагладиха косъм мечките като циганин на френска издръжка, окопитиха се и като ги пуснаха по родните им места отпочнаха едно плодене като дванайсетгодишни циганки напролет.

Но планината е тясна като трамвай 12. В трамвая място за две групи джебчийки от Червен бряг наедно няма. А в гората - храна за много мечка. И почнаха да тръшкат потомците на вчерашните площадни танцьори бабите от родопските села, излезли да им берат малините и гъбите, да влачат добитъка на народонаселението като циганин медна жица...

А българинът, ошашавен от здравна реформа, от катадневно поскъпване, от политическо късогледство, партийно пустословие и депутатско безхаберие, от нагла престъпност и безочлива полицейщина, гледа новини и се чуди дали на задалото се преброяване да не се пише циганин. Четвърто поколение.
Пък да измъкне из-под дюшека скътаните за погребение от баба му парици, да развее новата евроциганска BG-лична карта и да духне къде Айфеловата кула и Триумфалната арка. Хем свят ще види, хем обратния път ще му е аванта, хем с прилична месечна надница в евра ще се прибере под протеклата бащина стряха.
И Европа ще му обърне внимание. И ще може той, сочейки телевизора, да каже на едничкото си (не по цигански тертип) отроче: „Виж бе, татьовото, и за нас се загрижиха тез пусти евроинституции!" А има шанс и декада на включването да му измислят...

А пък ако номерът с циганията не мине - да помоли преброителите да го пишат мечка. По тези географски ширини мечката си живее по-добре от двуногия. Защитен вид. Природозащитници се тюхкат има ли какво да яде баба Меца. За отстрелът й се иска разрешение. Не като за газенето на пешеходци на „зебра". И зимен сън й се полага - ама не я насилват да си го преспи за минали години, ако случайно е страдала от безсъние като отпускар от работохолизъм.

А представете си - на българските власти да им писне от изцепките на тъдявашните цигани с яки чукове и още по-дебели претенции, да се расърдят на Сарко, че им увеличава допълнително популацията и да решат да си го върнат тъпкано. И да му депортират мечките на Бардо. За негова сметка.
Също ще има полза: мечка във френски зоопарк със сигурност получава по-добри грижи и се храни по-добре от пациент в болница на Ана-Мария Борисова...

News.bg, 21.09.2010, 01:20 (обновена 21.09.2010, 01:28)

Едната беше в дреха тъмносива
и идеше от север – от Москва.
Сърдечност, воля в сините очи се сливаха,
край челото коси сребрееха едва.

А другата бе в родната носия
от пиринския, южен наш градец.
Забрадка тъмна скриваше косите, шията,
лицето бе дълбано сякаш от резец …

Едната беше майката на Зоя.
На Зоя, чийто лик обезсмъртен,
от бронз, от мрамор, от гранит – безброен –
навред в Москва аз виждах всеки ден.

А другата бе майката Вапцарова. –
Нима се често ражда на света
такъв борец и син – поет като Вапцаров?
Нима ще прегори в сърцето й скръбта?

Навън шумеше, пееше Варшава.
„Мир! Мир!” скандираше тук младежта.
Конгресът вече денонощно заседаваше
и отзвучаваха антените в света …

И в оня миг, когато от трибуната
понесоха варшавското дете
и в сълзи Пак Ден Ай горещо го целуна,
тук срещнаха се – и прегърнаха се те.

„Вапцаров … – промълви Космодемьянская –
Его мы знаем … любим все у нас!”
„А Зоя, Зоя …” – каза майката от Банско
и не довърши – секна старческият глас.

И както бяха в залата прегърнати,
на Зоя майката към младежта
просветналото си лице полуобърна
и заговори с глас, надвил плача, скръбта:

„Да, ние ще се борим! – Всички тези
са наши синове и дъщери.
Да ги запазим тях от валяка железен –
и нека в битката за мир да изгорим!”

Аз гледах двете майки на герои,
притиснали тела, смъртта да спрат:
прегръдката им бе за скулптура достойна –
за паметник на дружбата и на мира.



Елисавета Багряна

ОЛЬГА БЕРГГОЛЬЦ

Ленинградская поэма

I
Я как рубеж запомню вечер:
декабрь, безогненная мгла,
я хлеб в руке домой несла,
и вдруг соседка мне навстречу.
— Сменяй на платье,— говорит,—
менять не хочешь — дай по дружбе.
Десятый день, как дочь лежит.
Не хороню. Ей гробик нужен.
Его за хлеб сколотят нам.
Отдай. Ведь ты сама рожала...—
И я сказала: — Не отдам.—
И бедный ломоть крепче сжала.
— Отдай,— она просила,— ты
сама ребенка хоронила.
Я принесла тогда цветы,
чтоб ты украсила могилу.—
...Как будто на краю земли,
одни, во мгле, в жестокой схватке,
две женщины, мы рядом шли,
две матери, две ленинградки.
И, одержимая, она
молила долго, горько, робко.
И сил хватило у меня
не уступить мой хлеб на гробик.
И сил хватило — привести
ее к себе, шепнув угрюмо:
— На, съешь кусочек, съешь... прости!
Мне для живых не жаль — не думай.—
...Прожив декабрь, январь, февраль,
я повторяю с дрожью счастья:
мне ничего живым не жаль —
ни слез, ни радости, ни страсти.
Перед лицом твоим, Война,
я поднимаю клятву эту,
как вечной жизни эстафету,
что мне друзьями вручена.
Их множество — друзей моих,
друзей родного Ленинграда.
О, мы задохлись бы без них
в мучительном кольце блокады.

IV
Дорогой жизни шел к нам хлеб,
дорогой дружбы многих к многим.
Еще не знают на земле
страшней и радостней дороги.
И я навек тобой горда,
сестра моя, москвичка Маша,
за твой февральский путь сюда,
в блокаду к нам, дорогой нашей.
Золотоглаза и строга,
как прутик, тоненькая станом,
в огромных русских сапогах,
в чужом тулупчике, с наганом,—
и ты рвалась сквозь смерть и лед,
как все, тревогой одержима,—
моя отчизна, мой народ,
великодушный и любимый.
И ты вела машину к нам,
подарков полную до края.
Ты знала —я теперь одна,
мой муж погиб, я голодаю.
Но то же, то же, что со мной,
со всеми сделала блокада.
И для тебя слились в одно
и я и горе Ленинграда.
И, ночью плача за меня,
ты забирала на рассветах
в освобожденных деревнях
посылки, письма и приветы.
Записывала: «Не забыть:
деревня Хохрино. Петровы.
Зайти на Мойку сто один
к родным. Сказать, что все здоровы,
что Митю долго мучил враг,
но мальчик жив, хоть очень
слабый...»
О страшном плене до утра
тебе рассказывали бабы
и лук сбирали по дворам,
в холодных, разоренных хатах:
— На, питерцам свезешь, сестра.
Проси прощенья — чем богаты...—
И ты рвалась — вперед, вперед,
как луч, с неодолимой силой.
Моя отчизна, мой народ,
родная кровь моя,— спасибо!

Июнь — июль 1942


ЛЕНИНГРАДСКИЙ САЛЮТ

27 января 1944 года Ленинград
салютовал 24 залпами
из 324 орудий в честь полной
ликвидации вражеской
блокады — разгрома немцев
под Ленинградом.


...И снова мир с восторгом слышит
салюта русского раскат.
О, это полной грудью дышит
освобожденный Ленннград!

...Мы помним осень, сорок первый,
прозрачный воздух тех ночей,
когда, как плети, часто, мерно
свистели бомбы палачей.

Но мы, смиряя страх и плач,
твердили, диким взрывам внемля:
— Ты проиграл войну, палач,
едва вступил на нашу землю!

А та зима... Ту зиму каждый
запечатлел в душе навек —
тот голод, тьму, ту злую жажду
на берегах застывших рек.

Кто жертв не предал дорогих
земле голодной ленинградской —
без бранных почестей, нагих,
в одной большой траншее братской?!

Но, позабыв, что значит плач,
твердили мы сквозь смерть и муку:
— Ты проиграл войну, палач,
едва занес на город руку!

Какой же правдой ныне стало,
какой грозой свершилось то,
что исступленною мечтой,
что бредом гордости казалось!

Так пусть же мир сегодня слышит
салюта русского раскат.
Да, это мстит, ликует, дышит!
Победоносный Ленинград!

27 января 1944

СВЯЩЕННАЯ ВОЙНА

Музыка: А. Александров;
Слова: В.Лебедев-Кумач



Вставай, страна огромная,
Вставай на смертный бой.
С фашистской силой тёмною,
С проклятою ордой.

Припев:

Пусть ярость благородная
Вскипает, как волна, —
Идёт война народная,
Священная война!

Как два различных полюса,
Во всём враждебны мы.
За свет и мир мы боремся,
Они — за царство тьмы.

Дадим отпор душителям
Всех пламенных идей,
Насильникам, грабителям,
Мучителям людей!

Не смеют крылья чёрные
Над Родиной летать,
Поля её просторные
Не смеет враг топтать!

Гнилой фашистской нечисти
Загоним пулю в лоб,
Отребью человечества
Сколотим крепкий гроб!

Пойдём ломить всей силою,
Всем сердцем, всей душой
За землю нашу милую,
За наш Союз большой!

Встаёт страна огромная,
Встаёт на смертный бой
С фашистской силой тёмною,
С проклятою ордой!

Припев.


24 июня 1941 г. одновременно в газетах «Известия» и «Красная Звезда» были опубликованы
стихи поэта В. И. Лебедева-Кумача «Священная война». Сразу же после публикации композитор
А. В. Александров написал к ним музыку, и уже 26 июня 1941 г. на Белорусском вокзале одна из
не выехавших ещё на фронт групп Краснознамённого ансамбля красноармейской песни и пляски
СССР впервые исполнила эту песню.
Песня приобрела массовую популярность на фронтах Великой Отечественной войны и поддерживала
высокий боевой дух в войсках, особенно в тяжёлых оборонительных боях.


Двадцать второго июня, ровно в четыре часа…

Каждый год, когда приходит черед горестного дня начала Великой Отечественной,
мне почему-то приходят на память незамысловатые строки одной из самых первых песен
той войны. Скорее даже не песни, а песенной переделки довоенного «Синего платочка».
Родилась она буквально в первые же дни вражеского нашествия и, думаю, помнится многим,
кто пел ее в ту суровую пору.


Двадцать второго июня,
Ровно в четыре часа
Киев бомбили,
Нам объявили,
Что началася война.
Кончилось мирное время,
Нам расставаться пора.
Я уезжаю,
Быть обещаю
Верным тебе до конца.

И ты смотри,
С чувством моим не шути!
Выйди, подруга,
К поезду друга,
Друга на фронт проводи.

Дрогнут колеса вагона,
Поезд помчится стрелой.
Ты мне с перрона,
Я — с эшелона
Грустно помашем рукой.

Пройдут года,
Снова я встречу тебя.
Ты улыбнешься,
К сердцу прижмешься
И поцелуешь, любя.

1941 - 1945 – 1418 дней и ночей войны!
В этой войне погибло более 29 миллионов советских людей!

Превратът на 19 май 1934 г. завинаги закрепи властта на цар Борис III, а този преврат е извършен непосредствено след идването на Хитлер и на хитлерофашистите в Германия на власт! Вече няма парламент, няма партии, няма политически дейци. Владетелят назначава и уволнява министрите като чиновници. Взе и армията в свои ръце. Сега му остава само да стане Патриарх и да поеме Светия Синод, за да заприлича досущ на руските императори-самодържци. Той прави опити да стане и българският Хитлер. Бабичките му целуват ръце и плачат от умиление, децата го посрещат с портрета му върху знаменцата, които размахват. По катедралите и по църквите се носят молитви за здравето му. След националния химн се изпълнява задължително "Боже, Царя ни пази". В негово име се издават присъдите в съдилищата. На военните паради екзалтираните роти трошат с подкованите си ботуши паважа. Той е и най-големият ловджия, автомобилист, локомотивен машинист, учен-ентомолог, яхтсмен и генерал-военачалник, баща на футболистите, колоездачите, градинарите, пчеларите ... Баща му Фердинанд беше по-ловък, а Борис се приспособи към българската психика. Може да се направи една малка аналогия между него и Хитлер. И Хитлер е с незавършено средно образование. А Борис има само гимназиална диплома. И той няма никаква положителна концепция за бъдещето на собственото си Отечество, освен Велика България и реванш! При Хитлер Германия е над всичко и над целия свят! И за двамата идеал и цел е едноличната власт. По коварство и по демагогия също си приличат. Нашият има ореола на кротък и на демократичен, но всички кървави правителствени салтоморталета, потушавания на въстания, публични бесилки и невероятни по жестокост репресии в страната се извършват по негово време. Има и един заклан министър-председател в архива си. Баща му закла Стефан Стамболов, а той - Александър Стамболийски. Да не наруши семейната традиция ... Фюрерът, обаче, действа сам, а Борис гледа да натресе неприятните функции на други и да остане в сянка. Аналогията не е рентген и не може да служи за точен ориентир. Често пъти в политиката разликите са по-решаващи. Борис не говори добре български, както и Хитлер немски. Но за разлика от Хитлер, Борис знае много чужди езици. Той е възпитан, учтив, не фанатичен, любопитен, отворен е към различни веяния, към различни мнения. Не действа по презумпция от нормативите на някаква екзалтирана идеология за превъзходство и надмощие. Тези разлики съвсем не намаляват монархията като голямото зло за българите и за България.
Все пак в преврата на 19 май 1934 г. имаше и нещо положително - установиха дипломатически връзки със СССР. Имаше и комични моменти в събитията. Никола Мушанов разказва за деня на преврата като ударен от гръм. Събужда се и домът му блокиран от войници. Вдига телефона и търси Военното министерство. Частните разговори са забранени! - му отговарят. Но тук е министър-председателят, искам до говоря с вашия министър! Вече не сте министър-председател - му казват и телефонът прекъснал. Едва не припаднал. Наивни демократи! …
Днес, 76 години след този монархо-фашистки преврат, през първото десетилетие на ХХІ век, т. нар. "демократи" съвсем не са наивни! Те са част от глупавото, самодоволно и самовлюбено българско население - бедни, гладни, безработни, но със самочувствието, че са свалили комунизма ... Наивници!

420 слушали 8 копий [+ в свой плеер]

Музыка: Д. Тухманов, Слова: В. Харитонов 65 годовщина со Дня Победы СССР в Великой Отечественной войне.

"В серой шинели рядового
Шел солдат.
Шел солдат, слуга Отчизны,
Шел солдат во имя жизни,
Землю спасая,
Мир защищая,
Шел вперед солдат!"