ЦАРЕВИЧ АЛЕКСЕЙ. РОКОВАЯ ЛЮБОВЬ К КРЕПОСТНОЙ ШПИОНКЕ

Петропавловская крепость, место известного призрака княжны Таракановой (см. мой пост Призрак княжны Таракановой, которая оказалась узницей этих мрачных стен из-за предательства любимого. Печальное совпадение, что в подобной беде в начале 18 века оказался другой именитый узник Петропавловки – царевич Алексей, сын Петра I. Роковую роль в аресте и гибели царевича тоже сыграла любовь. Алексея предала фаворитка Афросинья Федорова (Ефросинья) – крепостная девушка, на которой он был готов жениться.


Петропавловская крепость, где погиб царевич Алексей. Говорят, его грустный призрак бродит там. Тень Афросиньи тоже обречена бродить там и искать царевича, чтобы попросить прощение... Только так они обретут покой. Никто не знает, как помочь неупокоеным душам. 

Читать далее...

Евдокия Дмитриевна Турчанинова
Руска и съветска театрална актриса, народна артистка на СССР (1943), лауреат на две Сталински награди от първа степен (1943, 1948). Роден в Москва. През 1891 г. Евдокия Турчанинова завършва драматични курсове в Московското театрално училище, където учи под ръководството на А. П. Ленски, и е приета в трупата на Малия театър. Евдокия Дмитриевна започва пътуването си на сцената като комик и травестит, докато играе както характерни роли, така и роли на възрастни жени. Първата й роля е Уляна в пиесата „Воевода“ от А. Н. Островски, играна през 1891 г. Евдокия Турчанинова играе ролята на Таня в пиесата „Плодове на просветлението“, представена същата година. Чарът на Турчанинова, нейната емоционалност и спонтанност на актьорската игра осигуриха успех на младата актриса. Евдокия Турчанинова беше особено успешна в роли, изискващи умение да изпълнява народни песни и танци, тя имаше добър глас и учи пеене при оперната певица Е. К. Павловская (по-късно заслужена артистка на RSFSR). Успехът на Турчанинова във възрастовите роли беше толкова значителен, че ролята на стара жена й беше възложена след завършването на колежа. Значително място в репертоара на Евдокия Дмитриевна заеха пиесите на Островски, в много от които тя редуваше всички или почти всички женски роли („Трудов хляб“, „Гръмотевична буря“, „Нашият народ - ние ще бъдем преброени“, „Истината“ Хубаво е, но щастието е по-добро”, „Воевода”) Целият репертоар на Евдокия Турчанинова включва 373 роли. От 1910 г. тя извършва преподавателска работа. След като напуска трупата през 1959 г., тя продължава да изпълнява художествени четения до 1961 г. През 1959 г. Всеруското театрално общество публикува книга, посветена на творчеството на Е. Д. Турчанинова. Евдокия Дмитриевна Турчанинова умира в Москва на 27 декември 1963 г. Погребана е на Калитниковското гробище. По време на Великата отечествена война актрисата дарява парите си на Фонда за отбрана:
Уважаеми Йосиф Висарионович!
Най-щастливият ден от моето половинвековно служене на изкуството в най-стария руски национален театър беше 20 март, денят, в който моята работа получи най-високата Ви оценка - получих наградата на Вашето име. Горещо благодаря на вас, на партията, на правителството и ви уверявам, че до края на дните си ще служа така вярно на моя велик народ, на моята прекрасна Родина, която върви под вашето мъдро ръководство към светло бъдеще.
Внасям 50 000 рубли във фонд за подпомагане на сираци, чиито родители са паднали от ръцете на омразен враг.
Народна артистка на РСФСР Е. Турчанинова (телеграма от Е. Д. Турчанинова до И. В. Сталин)
Приемете моите поздрави и благодарност от правителството на СССР, Евдокия Дмитриевна, за вашата загриженост за децата, чиито родители са били убити от нацистките нашественици.
И.Сталин
Вестник Известия, 4 март 1943 г.
Дъщерята на диригента Дуня Турчанинова е възприела от учителя си най-важното – трепетно отношение към чутото от сцената слово. Именно чрез него най-добрите майстори на Малия театър предадоха същността на изобразения герой. "Малият театър имаше свой собствен "тон", пише художникът Ф. Н. Каверин. "Това не е лесно комбинираната тоналност на пътна реч. Този тон, който беше толкова ценен, който беше пренесен от "Главният инспектор" на Щепкин и " Горко от акъла” беше същността и на театралната продукция, и на театралното образование, и на националното значение на театъра. Беше пазено усещане за света, неговото ликуващо мнозинство, в което да кажеш една фраза лесно, както в живота, би означавало да изречеш лъжа, фиктивно." Младите художници не успяват веднага да овладеят говорния апарат и следователно да бъдат успя да поддържа този „тон“. Самата Евдокия Дмитриевна Турчанинова разказва това: „Научих красотата на мелодията на речта от Медведева и Федотова... Запленен от тази лекота, започнах да й подражавам, без да вземам предвид, че лекотата е огромно изкуство, постигнато с упорит труд. Започнах да бръщолевя, както се казва, „безгрижно“, радвайки се, че говоря толкова „жизнено“, без да мисля за факта, че говоря за публиката в огромната театрална зала, а не за себе си. За тази вулгарна измислена „лекота“, за неразбиране, получих мъмрене от Ленски." Въпреки това, ако Александър Павлович беше чул ученика си 20-30 години по-късно, нямаше да се изчервява. През годините Турчанинова не успяваше лесно овладя това изкуство до съвършенство, но се превърна, както се казваше в театъра, в енциклопедия на руската дума.Турчанинова не винаги трябваше да играе само във високохудожествени пиеси; това беше особено жалко в предреволюционните години.Като по-млад Турчанинова колегата Елена Николаевна Гоголева отбеляза, че позицията на артист в театъра се усложнява от факта, че в По едно време „от две премиери за героични роли - Горев и Южин - тя избра Горев. Въпреки всички добри маниери и чувствителност на Южин (който ръководеше Малия театър през онези години - К.Ц.), отношението му към Турчанинова беше мразовито." Носейки своите поздравления на Евдокия Дмитриевна по случай 35-годишнината от участието й в пътя през 1926 г., A I. Yuzh