ЗАЩО КАЗИМИР МАЛЕВИЧ Е ДОБЪР, НО ВСИЧКИ СЕ СТРАХУВАТ ДА ГОВОРЯТ ЗА ТОВА?
„Ако заспя и се събудя след сто години и ме попитат какво става сега в Русия, ще отговоря: те пият, крадат и проклинат Малевич.
Преди две години се скарах на г-н Малевич. През това време много неща се промениха. По отношение на рисуването мозъкът ми стана по-разбран. Както знаете, с годините хората побеляват, а понякога дори стават по-мъдри. Нека се опитаме отново да погледнем нашия герой, но през разширената призма на осъзнаването. Нека се опитаме да намерим положителните страни в работата му. Ако работи, разбира се:

Епизод 1. Мулета

Исторически се случи така, че у нас Казимир Северинович се превърна в червен парцал в ръцете на тореадор. В историята на изкуството коридата е много лесно да ядосаш човек - просто споменете „черния квадрат“. Това нещо определено е интересно, но доста противоречиво. Този беден квадрат вече е разглобен от пети до пети и затова ще го оставим на мира. И да правим по-интересни неща. Нека се обърнем към останалата част от работата на Казимир Малевич. За щастие той няма нищо против.
Казимир Малевич - “Автопортрет” (1933)

Епизод 2. В търсене на красотата

Ровейки се в творчеството на Малевич, стигнах до този извод. Той беше копие на Базаров от романа „Бащи и синове“. Той също не харесваше всичко в настоящето и затова имаше бунт от отричане. Казимир опита много стилове на рисуване. Трябва да отдадем почит на нашия герой, той започна доста разумно - с реализъм и импресионизъм. След като опитах късмета си тук без резултат, започва разделът „експерименти“. Тежката артилерия идва от кубизма. Малевич е първият, който решава да отрече триизмерното пространство.
Кубизмът е движение в изкуството, което възниква в началото на 20 век във Франция. Реалността беше разглобена на прости геометрични форми и събрана отново от художници върху платно.
Това се оказа недостатъчно. Следващата стъпка в отричането беше логиката. Върху платната художникът решава да съчетае несъчетаемото. Това беше предизвикателство към класическото изкуство и филистимската логика. Жанрът се нарича алогизъм.
Алогизъм - ярки цветове, парадоксална комбинация от обекти върху платното, несъответствие в мащаба, хипертрофия. Казано по-просто, абсурдно е.
Казимир Малевич - „Крава и цигулка” (1914)

Е, апогеят на цялото действие беше нов стил, изобретен от самия Малевич - супрематизъм. Последната стъпка на отказ. Всичко започна да се отрича. На платното останаха само геометрични форми. И това, според художника, съдържа дълбоко свещено значение.


Казимир Малевич - "Червен площад" (1915)

Честно казано, цялата еволюция на творчеството на Малевич прилича на закона на френския психолог Теодюл Рибо. Според него при разрушаването на паметта има определена последователност от нарушения. Пациентът губи памет от сложно до просто. Точно като нашия герой - от доста сложен реализъм до прости фигури на супрематизма.
Парадоксално обаче имаше нещо, което привлече вниманието ми. Не знам на какви струни от душата ми свири Казимир. Малко хора знаят, но към края на живота си Малевич започва да се връща към повече или по-малко реалистични корени. Може би затворът е имал този ефект, може би болестта (рак на простатата) - кой знае. Тези две картини са „Атлети“ и „Червената кавалерия в галоп“. Това, което е изобразено на тях, според мен е излишно да се обяснява.

Епизод 3. Последна дума

Може би трябва да направим някои изводи. Какво имаме в долния ред? Честно и безпристрастно се опитах да намеря някои положителни неща, които бяха пропуснати в потока на живота, но уви, не се получи. Съжалявам, Казимир, направих всичко възможно. Като еднократно запознанство се провежда. Това не прилича на истинско изкуство, когато картините изваждат чувствата от вътрешностите на човека. Искам да се върна в музеите за картини на Поленов, Верешчагин, Репин и по-нататък в списъка. Но експериментите на Малевич си остават само експерименти.

ИЗТОЧНИЦИ