ДЖОАКИНО РОСИНИ (1792-1868)
ВЕЛИКИ КОМПОЗИТОРИ
Весел, пълен мъж се разхождаше по булевард де Италиен в Париж. Беше заобиколен от приятели. Бяха много, шегуваше се той и се смееше по-силно от всеки друг. Той обичаше да говори, можеше да говори за всичко и изказваше интересни мисли за всичко.
Той завлече приятелите си в дома си, за да ги почерпи с вечеря. Той се гордееше с кулинарните си умения. На един от приятелите си, който се възхищавал на музиката му, той казал: "Чакай да опиташ пастета ми!" Тогава ще разберете какъв гений съм!
Винченцо Камучини
Композитор Джоакино Росини
Той се разхожда безгрижно по парижките булеварди... И по това време творбите му триумфално дефилират по оперните сцени на целия свят. Умният и изобретателен Фигаро помогна на хората да уредят своето щастие, гордият шекспировец Отело страдаше, смелият Уилям Тел вдигна народа на борба срещу потисниците.
Джоакино е роден в италианския град Пезаро. Наричали го „песарския лебед“. Поетът Хайне твърди: лебедите пеят преди смъртта, Росини пее песента си в младостта си и след това живее в мълчание дълго време. До 38 години той е написал 38 опери, а през следващите 38 години не пише почти нищо.
Детството на Росини е път. Изнемогва в жегата и се излежава в каретата. Покрит е от небето. Огромно синьо небе от всички страни. Когато свикнеш и спреш да забелязваш скърцането на колелата, сякаш летиш с разперени ръце в небето. Слънцето се лее от небето. Пръска се в пътния прах, проправя си път през буйната зеленина на дърветата и се крие в сянката на тънки бели колони.
Джоакино пее. Мързелив ветрец бавно носи песента му към небето – към слънцето. Валдхорната на бащата, приличаща на голямо златно ухо, е излязла от платненото си покритие и се движи до момчето, слушайки песента му. Има прекрасен глас, тънък слух, можеше да пее неуморно, но тази карета... Залюлява го - и Джоакино заспива.
Пътят е разкъсан от панаири. Хилядна тълпа, пъстро варене на дрехи, шарени купища стоки. Ухото жадно улавя звънкия смях, веселата дрязга, подканящите викове на продавачите, монотонното мърморене на проправящ си път сред тълпата монах, стиховете на проста селска песен.
И всичко това се върти наоколо, минава покрай вас, тегли ви със себе си. Къде?.. Е, разбира се, към тази сграда – дълга, не много впечатляваща на вид, но... вълшебна.
Театър!.. От зад кулисите Джоакино вижда баща си да седи в оркестъра с валдхорната си, на сцената е майка му, развълнувана, красива, а до него тенорът, шегаджията и шутът (вчера по пътя той се качи в каруцата на Джоакино и заедно изядоха златните гроздове, покрити с димен прах).
Възможно ли е тази нещастна героиня наистина да е неговата майка? Наистина ли се возеше в една карета с този приказен принц? Този замък не можеше да бъде нарисуван върху платно, което вчера лежеше в количка! Това е приказка, това са безсънни нощи.
И на сутринта майка му го заведе до каретата и той заспа, без да чуе как пътуващата оперна трупа продължи. Синигалия, Фермо, Форли - имената на градовете останаха в паметта ми като сънища по пътищата.
Джоакино Росини спеше и не усещаше как талантът му го засмуква, поглъщайки впечатленията от деня: веселия разговор на тълпата, мотива на простата песен, вълшебните превъплъщения на театъра, и златното слънце, което се разлива навсякъде, и издълбаната зеленина на листа, отпечатана в синевата на небето.
...Росини не влезе – нахлу в музиката! През 1806 г. Джоакино е на четиринадесет години, работи като корепетитор, диригент, хормайстор на оперна трупа и щеше да влезе в лицея, за да изучава сериозно теорията на композицията; През същата година е удостоен с почетното звание член на Филхармоничната академия в Болоня. Две години по-късно започва да композира опери.
Обичаха да казват, че Росини бил мързелив. Какъв "мързелив" човек! Само през 1812 г. той написва пет опери! През 1813 г. има четири, включително Танкред и L'Italiana в Алжир, което прави името на Росини известно в цяла Италия.
Ариите от Танкред се пееха от всички: гондолиери по улиците и каналите на Венеция и благородници в техните дворци. Дори в съдебната зала, спомня си френският писател Стендал, съдиите трябваше да призовават за мълчание публиката, която тананикаше ариите на Росини.
Славата на Росини е подпомогната от неговото време. Италия е поробена от Наполеонова Франция. Народът страдал под чуждо иго. Росини беше независим италианец по природа. Самата Италия живееше в неговите опери - приказлива и пламенна, като тарантела, нежна и замислена, като песен на венециански гондолиер.
В героите на оперите на Росини слушателите се чувстваха като техни съвременници. Германският поет Г. Хайне пише: „На бедната поробена Италия е забранено да говори и може да изразява чувствата на сърцето си само чрез музика.“
През 1815 г. Росини написва силно патриотичния "Химн на независимостта".
През същата 1815 г. народът на друга страна - Русия - празнува триумфа на своята независимост, победата си над ордите на Наполеон; и Росини, свободолюбивият Росини, създава кантатата „Аврора“, в която използва мелодията на руската народна песен „Ах, какво да правя с градината“ (по-късно тази песен отново се чува във финала на „Севилският бръснар“). Композиторът посвети кантатата "Аврора" на Е. И. К.
trong>Винченцо Беллини. Как же звучит сердце и душа Катании?






Читать далее...

Винченцо Беллини. Как же звучит сердце и душа Катании?






Читать далее...

~ Зинаида Александровна Волконская ~




Звезда моя! молю мольбой завета!

Это скрывали все хирурги! Так лечатся суставы дома за сутки

Эта микстура «скорая помощь» от боли в суставах.

Такая микстура должна быть в каждом доме. Ингредиенты: 1 сл. ложка крупной соли, 1 литр воды, нашатырный спирт, камфорное масло. Всыпьте 1 ст. ложку соли крупного помола в 1 л воды и размешайте. Отдельно возьмите 80-100 мл 10 %-го нашатырного спирта и влейте туда 10 г камфорного спирта. Смесь взболтайте и соедините с солевым раствором. Появятся белые хлопья. Закройте емкость крышкой и взбалтывайте сосуд до тех пор, пока хлопья не исчезнут. Микстура готова. Для снятия головной боли подогрейте микстуру на водяной бане, намочите ею всю голову и повяжите голову на ночь теплым платком. При болях в суставах сделайте примочку на сустав, сверху положив компрессную бумагу или целлофан, и укутайте. Примочки можно делать 2-3 раза в день. Дешево и эффективно.

Читать далее...

Легендарный Дом писателей с дурной славой

Читать далее...

Янтарная комната - восьмое чудо света!

Читать далее...

Маркиза де Помпадур: Жизнь на королевскую ногу

Читать далее...

Фаворитки Екатерины II

Фаворитки Екатерины II: Как сложилась судьба фрейлин, которым доверяла свои тайны сама императрица

Читать далее...

25 коротких фактов о Москве, которые расширят вашу эрудицию

Читать далее...

ПОСЛЕДНЯЯ ИЗ РОДА ЮСУПОВЫХ: РОДОВОЕ ПРОКЛЯТИЕ КНЯГИНИ «СИЯНИЕ»

Читать далее...

НАПОЛЕОН И ЖЕНЩИНЫ

Наполеон и женщины: Пять историй не о любви. Блудница, сводня, противница, оппонентка и героиня войны

Читать далее...

"ЕРМИТАЖ": ЛЕГЕНДАРЕН РЕСТОРАНТ НА ПРЕДРЕВОЛЮЦИОННА МОСКВА Четвъртък, 06 март 2025 г. 14:10 ч. + към кавички Ресторант Ермитаж е една от малкото легендарни руски таверни с отлична кухня и култ към храната, която човек не би посмял да нарече просто заведение. Но Ермитажът имаше и своя специалитет: това беше ресторант, предлагащ авторска европейска кухня и именно тук се роди известната салата Оливие. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Европейски шик и демокрация В средата на 19 век французинът Люсиен Оливие, който живее в руската столица, е известен в цяла Москва като умел готвач. Той често е канен да организира вечери в домовете на богати хора. Има две версии за произхода на този готвач. Според едната той всъщност е дошъл в Москва от Франция. Според втората версия Оливие е роден в семейство на отдавна русифицирани французи, които живеят в столицата; истинското му име е Николай, но по-късно го променя на по-благозвучно име - Люсиен. Съосновател на ресторанта беше млад търговец Яков Пегов, който успя да пътува в чужбина и затова в своите гастрономически предпочитания съчетаваше навиците на старите търговски династии с новомодните вкусове, почерпени от европейските ресторанти. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Площад Трубная през 1880 г. /Снимка: svastour.ru Оливие и Пегов се срещнаха в тютюнев магазин на Трубная, купувайки бергамот от търговеца Попов. Новите приятели започнаха да говорят и по време на разговора възникна идеята да отворим ресторант на Трубная. Много скоро в този район, който не беше благоприятен от гледна точка на престъпността („Тръбата“, както е известно, беше гореща точка през онези години), се появи луксозно заведение, наречено „Ермитаж“, което московчани започнаха да наричат „Ермитаж Оливие“. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Лятна градина на ресторанта. /Снимка:pastvu.com В този „музей на храната“ на гостите бяха сервирани стриди, лангусти, страсбургски пастет, а скъпият коняк Trianon винаги идваше със сертификат, че е доставен от избите на самия Луи XVI. Сервитьорът изнесе всяко ястие върху сребърен поднос. Някои от залите бяха украсени с мрамор, а масивните колони придаваха величие. Въпреки общия шик обаче Ермитажът се смяташе за доста демократичен ресторант. Сервитьорите изглеждаха остри и бяха много учтиви и ефективни, но в същото време ненатрапчиви и без лицемерна суета. Мистериозната история на салатата Само тук, в Ермитажа, можеше да се опита известната салата, изобретена от известния готвач, която в Москва започна да се нарича в чест на нейния създател - Оливие. Салата „Нова година“, която е толкова позната на нас, съвременните „ядци“, е само жалка имитация на истинската „Оливие“. Както си спомнят съвременниците, вкусът му беше просто невероятен и създателят му пази „правилната“ рецепта в тайна. Следователно опитите на московчани да повторят това ястие не бяха много успешни. Първите рецепти за "френска" салата са публикувани в Русия в края на предишния век. Първоначално лешниците бяха посочени като месна съставка, но след това започнаха да се появяват други рецепти, отбелязвайки, че към салатата могат да се добавят телешко, пилешко, яребица и дори хайвер. Записът в дневника е затворен за всички, с изключение на приятели, редовни читатели и списъка с любими. Поискайте достъп от Ludmila_Volga или Станете редовен читател на Ludmila_Volga "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Една от залите на ресторанта. /Снимка:vokrugsada.ru В ресторанта Оливие беше управител и почти не участваше в кухнята (освен че понякога можеше да приготви фирмената си салата за знатен гост). Главен готвач в Ермитажа беше французинът Дюгет. Той отгледа цяло поколение отлични готвачи в стените на механата, много от които по-късно станаха основатели на кулинарни династии. Общо десетки готвачи и готвачи са работили в Ермитажа. Културни бохеми и други се разхождаха тук Много скоро ресторантът се превърна в култово място в предреволюционна Москва. Нещо повече, той не губи своята популярност дори след смъртта на Оливие, когато става притежание на търговската компания Hermitage. Заведението се превърна в любимо сред много културни дейци. Композиторът Пьотър Чайковски вдигна сватбата си в ресторанта, а писателите Тургенев и Достоевски празнуваха своите юбилеи. През 1999 г. тук се провеждат така наречените Пушкински дни, които събират каймака на класическите литературни среди от онова време. И през 1902 г. в Ермитажа трупата на Московския художествен театър и Максим Горки отпразнуваха премиерата на пиесата „Дълбините“. Ресторантът дори беше наречен на шега културен център на Москва. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Банкет, даден в Ермитажа от представители на италианската колония в чест на принцеса Боргезе и нейните спътници. / Млади търговци и чуждестранни бизнесмени, индустриалци и художници прахосаха всичките си пари в Ермитажа. Този ресторант също беше много удобен, защото освен залите имаше отделни стаи, където можеше да се пие нещо скрито от любопитни очи. Те са заснети или от важни служители, или от търговци. «Эрмитаж»: легендарный ресторан дореволюционной Москвы

Ресторан «Эрмитаж» – один из немногих легендарных русских трактиров с отменной кухней и культом еды, которые язык не поворачивался назвать просто забегаловкой. Но была у «Эрмитажа» и своя изюминка: это был ресторан европейской авторской кухни, а еще именно здесь родился знаменитый салат «Оливье».

Читать далее...

"ЕРМИТАЖ": ЛЕГЕНДАРЕН РЕСТОРАНТ НА ПРЕДРЕВОЛЮЦИОННА МОСКВА Четвъртък, 06 март 2025 г. 14:10 ч. + към кавички Ресторант Ермитаж е една от малкото легендарни руски таверни с отлична кухня и култ към храната, която човек не би посмял да нарече просто заведение. Но Ермитажът имаше и своя специалитет: това беше ресторант, предлагащ авторска европейска кухня и именно тук се роди известната салата Оливие. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Европейски шик и демокрация В средата на 19 век французинът Люсиен Оливие, който живее в руската столица, е известен в цяла Москва като умел готвач. Той често е канен да организира вечери в домовете на богати хора. Има две версии за произхода на този готвач. Според едната той всъщност е дошъл в Москва от Франция. Според втората версия Оливие е роден в семейство на отдавна русифицирани французи, които живеят в столицата; истинското му име е Николай, но по-късно го променя на по-благозвучно име - Люсиен. Съосновател на ресторанта беше млад търговец Яков Пегов, който успя да пътува в чужбина и затова в своите гастрономически предпочитания съчетаваше навиците на старите търговски династии с новомодните вкусове, почерпени от европейските ресторанти. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Площад Трубная през 1880 г. /Снимка: svastour.ru Оливие и Пегов се срещнаха в тютюнев магазин на Трубная, купувайки бергамот от търговеца Попов. Новите приятели започнаха да говорят и по време на разговора възникна идеята да отворим ресторант на Трубная. Много скоро в този район, който не беше благоприятен от гледна точка на престъпността („Тръбата“, както е известно, беше гореща точка през онези години), се появи луксозно заведение, наречено „Ермитаж“, което московчани започнаха да наричат „Ермитаж Оливие“. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Лятна градина на ресторанта. /Снимка:pastvu.com В този „музей на храната“ на гостите бяха сервирани стриди, лангусти, страсбургски пастет, а скъпият коняк Trianon винаги идваше със сертификат, че е доставен от избите на самия Луи XVI. Сервитьорът изнесе всяко ястие върху сребърен поднос. Някои от залите бяха украсени с мрамор, а масивните колони придаваха величие. Въпреки общия шик обаче Ермитажът се смяташе за доста демократичен ресторант. Сервитьорите изглеждаха остри и бяха много учтиви и ефективни, но в същото време ненатрапчиви и без лицемерна суета. Мистериозната история на салатата Само тук, в Ермитажа, можеше да се опита известната салата, изобретена от известния готвач, която в Москва започна да се нарича в чест на нейния създател - Оливие. Салата „Нова година“, която е толкова позната на нас, съвременните „ядци“, е само жалка имитация на истинската „Оливие“. Както си спомнят съвременниците, вкусът му беше просто невероятен и създателят му пази „правилната“ рецепта в тайна. Следователно опитите на московчани да повторят това ястие не бяха много успешни. Първите рецепти за "френска" салата са публикувани в Русия в края на предишния век. Първоначално лешниците бяха посочени като месна съставка, но след това започнаха да се появяват други рецепти, отбелязвайки, че към салатата могат да се добавят телешко, пилешко, яребица и дори хайвер. Записът в дневника е затворен за всички, с изключение на приятели, редовни читатели и списъка с любими. Поискайте достъп от Ludmila_Volga или Станете редовен читател на Ludmila_Volga "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Една от залите на ресторанта. /Снимка:vokrugsada.ru В ресторанта Оливие беше управител и почти не участваше в кухнята (освен че понякога можеше да приготви фирмената си салата за знатен гост). Главен готвач в Ермитажа беше французинът Дюгет. Той отгледа цяло поколение отлични готвачи в стените на механата, много от които по-късно станаха основатели на кулинарни династии. Общо десетки готвачи и готвачи са работили в Ермитажа. Културни бохеми и други се разхождаха тук Много скоро ресторантът се превърна в култово място в предреволюционна Москва. Нещо повече, той не губи своята популярност дори след смъртта на Оливие, когато става притежание на търговската компания Hermitage. Заведението се превърна в любимо сред много културни дейци. Композиторът Пьотър Чайковски вдигна сватбата си в ресторанта, а писателите Тургенев и Достоевски празнуваха своите юбилеи. През 1999 г. тук се провеждат така наречените Пушкински дни, които събират каймака на класическите литературни среди от онова време. И през 1902 г. в Ермитажа трупата на Московския художествен театър и Максим Горки отпразнуваха премиерата на пиесата „Дълбините“. Ресторантът дори беше наречен на шега културен център на Москва. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Банкет, даден в Ермитажа от представители на италианската колония в чест на принцеса Боргезе и нейните спътници. / Млади търговци и чуждестранни бизнесмени, индустриалци и художници прахосаха всичките си пари в Ермитажа. Този ресторант също беше много удобен, защото освен залите имаше отделни стаи, където можеше да се пие нещо скрито от любБанкет, данный в «Эрмитаже» представителями итальянской колонии в честь княгини Боргезе и ее спутников. /Фото:pastvu.com В «Эрмитаже» просаживали все деньги молодые купцы и заграничные коммерсанты, промышленники и артисты. Этот ресторан был очень удобным еще и потому, что, помимо залов, имел отдельные кабинеты, в которых можно было гульнуть скрытно от посторонних глаз. Их снимали либо важные чиновники или торговцы для решения приватных деловых вопросов, либо не особо культурные богатые посетители (например, провинциальные неотесанные купцы), которые хотели расслабиться на полную катушку, не думая о правилах хорошего тона. Согласно легенде, в одном из таких кабинетов богатые пьяные посетители съели знаменитую дрессированную свинью. В хмельном угаре они на спор выкрали «артистку» из московского цирка, принесли в ресторан и велели поварам ее зажарить. «Эрмитаж»: легендарный ресторан дореволюционной Москвы Во время шумных загулов посетителей в «Эрмитаже» у местных городовых было негласное правило не вмешиваться в то, что происходит внутри заведения, ведь очень часто инициаторами дебошей в ресторане оказывались важные чины. Особенно шумно было здесь в Татьянин День, 25 января, когда в ресторане гуляло московское студенчество, а также педагоги и профессора. Сотрудники выносили из залов всю мебель и ставили простые деревянные столы и стулья, а посетители могли не церемониться в соблюдении столового этикета и внешних приличий. Пролетариям ресторан оказался не нужен После революции «Эрмитаж» пришел в упадок. К этому времени знаменитого Оливье уже давно не было в живых, а повар Дюге уехал обратно во Францию, так что, к счастью, они не увидели, как умер их ресторан. Во времена нэпа «Эрмитаж» попытались реанимировать, но это был уже не тот «музей еды». По воспоминаниям современников, блюда, хотя и именовались прежними названиями, готовились из продуктов отвратительного качества и по своему вкусу и близко не напоминали оригинал. Ну а новый контингент, который состоял главным образом из простых крестьян, рабочих и городской бедноты, иными словами, людей, совершенно не знакомых с гастрономической культурой, лишь усиливал контраст между старым «Эрмитажем» и его «копией». Так что официальным годом закрытия «Эрмитажа» можно считать 1917-й. «Эрмитаж»: легендарный ресторан дореволюционной Москвы В разное время в стенах бывшего ресторана размещались организация помощи голодающим, издательство, «Дом крестьянина» и даже театр «Школа современной пьесы»опитни очи. Те са заснети или от важни служители, или от търговци. Банкет, даден в Ермитажа от представители на италианската колония в чест на принцеса Боргезе и нейните спътници. /Снимка:pastvu.com Млади търговци и чуждестранни бизнесмени, индустриалци и художници прахосаха всичките си пари в Ермитажа. Този ресторант също беше много удобен, защото освен залите имаше отделни стаи, където можеше да се пие нещо скрито от любопитни очи. Те бяха наети или от важни длъжностни лица или търговци за решаване на частни бизнес въпроси, или от не особено културни богати посетители (например провинциални груби търговци), които искаха да се отпуснат максимално, без да мислят за правилата на добрите нрави. Според легендата в една от тези стаи богати пияни посетители изяли известното обучено прасе. В пиянски ступор те откраднаха „артистка“ от московския цирк, заведоха я в ресторант и наредиха на готвачите да я изпекат. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва По време на шумните запои на посетителите на Ермитажа местната полиция имаше негласно правило да не се намесва в случващото се в заведението, тъй като много често инициаторите на скандалното поведение в ресторанта бяха важни служители. Тук беше особено шумно на Деня на Татяна, 25 януари, когато московските студенти, както и учители и преподаватели, купонясваха в ресторанта. Персоналът премахна всички мебели от залите и постави обикновени дървени маси и столове, а от посетителите не се изискваше да стоят на церемония при спазване на етикета на масата и външния декор. Пролетариите нямаха нужда от ресторанта След революцията Ермитажът запада. По това време известният Оливие отдавна беше починал и главният готвач Дюгет се беше върнал във Франция, така че за щастие те не видяха как ресторантът им умира. По време на НЕП те се опитаха да съживят Ермитажа, но това вече не беше същият „музей на храната“. Според спомени на съвременници, ястията, въпреки че са били наричани с предишните си имена, са били приготвени от продукти с отвратително качество и дори не са се доближавали до оригинала на вкус. Е, новият контингент, който се състоеше главно от прости селяни, работници и градски бедняци, с други думи хора, напълно незапознати с гастрономическата култура, само засили контраста между стария „Ермитаж“ и неговото „копие“. Така че официалната година на затваряне на Ермитажа може да се счита за 1917 г. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва В различни периоди в стените на бившия ресторант се помещаваха организация за подпомагане на гладните, издателство, Къщата на селяните и дори театър „Училище за съвременна игра“. «Эрмитаж»: легендарный ресторан дореволюционной Москвы

Ресторан «Эрмитаж» – один из немногих легендарных русских трактиров с отменной кухней и культом еды, которые язык не поворачивался назвать просто забегаловкой. Но была у «Эрмитажа» и своя изюминка: это был ресторан европейской авторской кухни, а еще именно здесь родился знаменитый салат «Оливье».

Читать далее...

Ресторант Ермитаж е една от малкото легендарни руски таверни с отлична кухня и култ към храната, която човек не би посмял да нарече просто заведение. Но Ермитажът имаше и своя специалитет: това беше ресторант, предлагащ авторска европейска кухня и именно тук се роди известната салата Оливие. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Европейски шик и демокрация В средата на 19 век французинът Люсиен Оливие, който живее в руската столица, е известен в цяла Москва като умел готвач. Той често е канен да организира вечери в домовете на богати хора. Има две версии за произхода на този готвач. Според едната той всъщност е дошъл в Москва от Франция. Според втората версия Оливие е роден в семейство на отдавна русифицирани французи, които живеят в столицата; истинското му име е Николай, но по-късно го променя на по-благозвучно име - Люсиен. Съосновател на ресторанта беше млад търговец Яков Пегов, който успя да пътува в чужбина и затова в своите гастрономически предпочитания съчетаваше навиците на старите търговски династии с новомодните вкусове, почерпени от европейските ресторанти. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Площад Трубная през 1880 г. /Снимка: svastour.ru Оливие и Пегов се срещнаха в тютюнев магазин на Трубная, купувайки бергамот от търговеца Попов. Новите приятели започнаха да говорят и по време на разговора възникна идеята да отворим ресторант на Трубная. Много скоро в този район, който не беше благоприятен от гледна точка на престъпността („Тръбата“, както е известно, беше гореща точка през онези години), се появи луксозно заведение, наречено „Ермитаж“, което московчани започнаха да наричат „Ермитаж Оливие“. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Лятна градина на ресторанта. /Снимка:pastvu.com В този „музей на храната“ на гостите бяха сервирани стриди, лангусти, страсбургски пастет, а скъпият коняк Trianon винаги идваше със сертификат, че е доставен от избите на самия Луи XVI. Сервитьорът изнесе всяко ястие върху сребърен поднос. Някои от залите бяха украсени с мрамор, а масивните колони придаваха величие. Въпреки общия шик обаче Ермитажът се смяташе за доста демократичен ресторант. Сервитьорите изглеждаха остри и бяха много учтиви и ефективни, но в същото време ненатрапчиви и без лицемерна суета. Мистериозната история на салатата Само тук, в Ермитажа, можеше да се опита известната салата, изобретена от известния готвач, която в Москва започна да се нарича в чест на нейния създател - Оливие. Салата „Нова година“, която е толкова позната на нас, съвременните „ядци“, е само жалка имитация на истинската „Оливие“. Както си спомнят съвременниците, вкусът му беше просто невероятен и създателят му пази „правилната“ рецепта в тайна. Следователно опитите на московчани да повторят това ястие не бяха много успешни. Първите рецепти за "френска" салата са публикувани в Русия в края на предишния век. Първоначално лешниците бяха посочени като месна съставка, но след това започнаха да се появяват други рецепти, отбелязвайки, че към салатата могат да се добавят телешко, пилешко, яребица и дори хайвер. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Една от залите на ресторанта. /Снимка:vokrugsada.ru В ресторанта Оливие беше управител и почти не участваше в кухнята (освен че понякога можеше да приготви фирмената си салата за знатен гост). Главен готвач в Ермитажа беше французинът Дюгет. Той отгледа цяло поколение отлични готвачи в стените на механата, много от които по-късно станаха основатели на кулинарни династии. Общо десетки готвачи и готвачи са работили в Ермитажа. Културни бохеми и други се разхождаха тук Много скоро ресторантът се превърна в култово място в предреволюционна Москва. Нещо повече, той не губи своята популярност дори след смъртта на Оливие, когато става притежание на търговската компания Hermitage. Заведението се превърна в любимо сред много културни дейци. Композиторът Пьотър Чайковски вдигна сватбата си в ресторанта, а писателите Тургенев и Достоевски празнуваха своите юбилеи. През 1999 г. тук се провеждат така наречените Пушкински дни, които събират каймака на класическите литературни среди от онова време. И през 1902 г. в Ермитажа трупата на Московския художествен театър и Максим Горки отпразнуваха премиерата на пиесата „Дълбините“. Ресторантът дори беше наречен на шега културен център на Москва. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва Банкет, даден в Ермитажа от представители на италианската колония в чест на принцеса Боргезе и нейните спътници. /Снимка:pastvu.com Млади търговци и чуждестранни бизнесмени, индустриалци и художници прахосаха всичките си пари в Ермитажа. Този ресторант също беше много удобен, защото освен залите имаше отделни стаи, където можеше да се пие нещо скрито от любопитни очи. Те бяха наети или от важни длъжностни лица или търговци за решаване на частни бизнес въпроси, или от не особено културни богати посетители (например провинциални груби търговци), които искаха да се отпуснат максимално, без да мислят за правилата на добрите нрави. Банкет, даден в Ермитажа от представители на италианската колония в чест на принцеса Боргезе и нейните спътници. /Снимка:pastvu.com Млади търговци и чуждестранни бизнесмени, индустриалци и художници прахосаха всичките си пари в Ермитажа. Този ресторант също беше много удобен, защото освен залите имаше отделни стаи, където можеше да се пие нещо скрито от любопитни очи. Те бяха наети или от важни длъжностни лица или търговци за решаване на частни бизнес въпроси, или от не особено културни богати посетители (например провинциални груби търговци), които искаха да се отпуснат максимално, без да мислят за правилата на добрите нрави. Според легендата в една от тези стаи богати пияни посетители изяли известното обучено прасе. В пиянски ступор те откраднаха „артистка“ от московския цирк, заведоха я в ресторант и наредиха на готвачите да я изпекат. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва По време на шумните запои на посетителите на Ермитажа местната полиция имаше негласно правило да не се намесва в случващото се в заведението, тъй като много често инициаторите на скандалното поведение в ресторанта бяха важни служители. Тук беше особено шумно на Деня на Татяна, 25 януари, когато московските студенти, както и учители и преподаватели, купонясваха в ресторанта. Персоналът премахна всички мебели от залите и постави обикновени дървени маси и столове, а от посетителите не се изискваше да стоят на церемония при спазване на етикета на масата и външния декор. Пролетариите нямаха нужда от ресторанта След революцията Ермитажът запада. По това време известният Оливие отдавна беше починал и главният готвач Дюгет се беше върнал във Франция, така че за щастие те не видяха как ресторантът им умира. По време на НЕП те се опитаха да съживят Ермитажа, но това вече не беше същият „музей на храната“. Според спомени на съвременници, ястията, въпреки че са били наричани с предишните си имена, са били приготвени от продукти с отвратително качество и дори не са се доближавали до оригинала на вкус. Е, новият контингент, който се състоеше главно от прости селяни, работници и градски бедняци, с други думи хора, напълно незапознати с гастрономическата култура, само засили контраста между стария „Ермитаж“ и неговото „копие“. Така че официалната година на затваряне на Ермитажа може да се счита за 1917 г. "Ермитаж": легендарният ресторант на предреволюционна Москва В различни периоди в стените на бившия ресторант се помещаваха организация за подпомагане на гладните, издателство, Къщата на селяните и дори театър „Училище за съвременна игра“. Според легендата в един от тези офиси се напил богат човек. «Эрмитаж»: легендарный ресторан дореволюционной Москвы

Ресторан «Эрмитаж» – один из немногих легендарных русских трактиров с отменной кухней и культом еды, которые язык не поворачивался назвать просто забегаловкой. Но была у «Эрмитажа» и своя изюминка: это был ресторан европейской авторской кухни, а еще именно здесь родился знаменитый салат «Оливье».

Читать далее...

17. Съпруги на декабристите. Наталия Дмитриевна Фонвизина: Тя се нарече Татяна. Част 2 Наталия Дмитриевна Фонвизина Михаил Александрович е изпратен в Сибир на 21 януари 1827 г. Наталия Дмитриевна каза на съпруга си за решението си да отиде след него, когато Наталия, след като го откъсна от гърдите си, замина за Сибир по мръсни, разбити пътища, следвайки съпруга си. През януари 1828 г. Наталия Дмитриевна се сбогува със семейството си. Всяка майка знае колко е трудно да напусне деца, особено такива мънички. Наталия Дмитриевна дълго страдаше, плачеше и се молеше много и осъзна, че съпругът й ще се нуждае повече от нея. Тя иска разрешение да отиде при съпруга си на тежък труд. Тя напусна Москва с тежко сърце, чакаше я дълго пътуване по сибирската магистрала. Илюстрация на V.L.Galdayev към стихотворението на N.A.Nekrasov "Руски жени" Много години по-късно Николай Алексеевич Некрасов в стихотворението си „Руски жени“ ще опише сцената на баща и дъщеря, които се сбогуват завинаги: Да, разкъсваме сърцата си наполовина Един към друг, но, скъпи, Кажи ми какво друго да правим? Ще помогнете ли с меланхолия! Един, който може да ни помогне Сега... Съжалявам, съжалявам! Благослови собствената си дъщеря И го оставете да си ходи с мир! Бог знае дали ще се видим отново, Уви! няма надежда. Прости и знай: твоята любов, Вашият последен завет Ще запомня дълбоко В далечна страна... Не плача, но не е лесно Трябва да се разделя с теб! О, Бог знае! Но задължението е друго, И по-високо, и по-трудно Вика ме... Прости мила! Не ронете излишни сълзи! Казан, Перм, кратка почивка в Кунгур, Тюмен, Тоболск – и тя е все по-далеч от семейството си. Тя ще пристигне в Чита, където повече от седемдесет декабристи са държани в затвора, през март 1828 г.; след няколко седмици ще бъде само на двадесет и три години. По това време Александра Муравьова, Мария Волконская, Екатерина Трубецкая, Елизавета Наришкина и Александра Енталцева вече живеят в Чита, а Александра Давидова и Полина Аненкова-Гебл ще последват Наталия Фонвизина. Кадър от филма "Пленителната звезда на щастието" Заедно със съпругите на други декабристи Наталия Дмитриевна се установява на улица, наречена Дамская в тяхна чест. Кратките сибирски дни се проточиха бавно. Жените приготвяха храна за мъжете си като слънцето и чакаха да ги срещнат. През лятото на 1830 г. затворниците са преместени в друг затвор, на 630 километра. На изгнаниците не се разрешава транспорт; те ще бъдат карани пеша. Наталия Фонвизина и Мария Волконская тръгнаха на това скръбно пътуване с тях. Илюстрация към поемата на Н. А. Некрасов "Руски жени" Копнежът по синовете, родителите и трудните условия на живот, както и невъзможността да бъде постоянно със съпруга си и трудни отношения, които се развиват с други дами, които не споделят религиозните й възгледи, подкопават крехкото здраве на Наталия Дмитриевна, тя се разболява много и много нощи са прекарани до леглото й от декабристите И.Д. Якушкин и д-р Ф.Б. Вълк, когато Михаил Александрович беше изтощен от умора. В делириум тя се чувстваше сякаш децата й бяха отнети от нея. Болестта се наричаше хорото на Свети Йоан. Вита, а атаките продължиха 10 години! Болестта се изразяваше в това, че сънят й беше нарушен, през нощта тя крещеше толкова силно, че се чуваше на улицата, а понякога беше нападната от необясним страх. Декабристът А. И. Одоевски пише за това: Защо тишината на нощта Няма да ви донесе животворен сън На теб, млади страдалец? Небесата отдавна са заспали, Колко приспивателна е сънливата им красота А заспалите ниви са недвижимото имущество на нощта! Спокойният сън се е спуснал, но сънят няма да освежи Ти, млад страдалец! Отново болестта ще нахлуе, И животът ти, като лист пред буря, ще трепери, Той опъва нежните си вени като струни, Той ходи, тича и ги удря; и в отговор Всички звучите както със страх, така и със страдание, Той те изгаря, убива те с дъха си. И от листа откъсва цветето на живота... В завода Петровски Фонвизините имат две деца, и двете умират в ранна възраст и са погребани там. Това още повече депресира Наталия Дмитриевна. Междувременно раждането на дете може да облекчи съдбата на осъдения. В този случай тежкият труд може да бъде заменен от заселване. Съпрузите Фонвизин Болестта й отшумя едва след като се премести в селището. Но дори и тук нещата не вървят гладко: Фонвизините не могат да заминат за изгнание дори когато през 1833 г. на всички декабристи от 4-ти ранг е разрешено да го направят. Когато всички тръгваха към селището, бойните рани на Михаил Александрович Фонвизин внезапно се отвориха. Отпътуването трябваше да бъде отложено. По същото време умира и едногодишният им син. Първоначално Нерчинск е посочен като място за тяхното заселване. Роднините на Фонвизини получиха разрешение да отидат в Енисейск. През пролетта на 1834 г. им е разрешено да се установят в Енисейск. Мария Павловна Апухтина ще напише, че въз основа на писмата на дъщеря си тя е успяла да се влюби в Енисей, сякаш това са „бреговете на река Унжа, родна и любима на цялото семейство“. Жены декабристов. Наталья Дмитриевна Фонвизина: Она называла себя Татьяной. Часть 2

Наталья Дмитриевна Фонвизина

Михаил Александрович был отправлен в Сибирь 21 января 1827 года. Наталья Дмитриевна сказала мужу о своём решении ехать за ним.Сыну Михаилу не исполнилось еще и трех месяцев, как Наталья, оторвав его груди, по грязным разбитым дорогам уезжает в Сибирь, вслед за мужем.

В январе 1828 года Наталья Дмитриевна, простившись с родными. Каждая мать знает, как трудно оставить детей, особенно таких крошечных. Наталия Дмитриевна долго мучилась, много плакала и молилась, и поняла, что мужу она будет нужнее. Она добивается разрешения ехать к мужу на каторгу. С тяжелым сердцем выехала из Москвы, её ждал долгий путь по Сибирскому тракту.

Читать далее...

17. Съпруги на декабристите. Наталия Дмитриевна Фонвизина: Тя се нарече Татяна. Част 2 Наталия Дмитриевна Фонвизина Михаил Александрович е изпратен в Сибир на 21 януари 1827 г. Наталия Дмитриевна каза на съпруга си за решението си да отиде след него, когато Наталия, след като го откъсна от гърдите си, замина за Сибир по мръсни, разбити пътища, следвайки съпруга си. През януари 1828 г. Наталия Дмитриевна се сбогува със семейството си. Всяка майка знае колко е трудно да напусне деца, особено такива мънички. Наталия Дмитриевна дълго страдаше, плачеше и се молеше много и осъзна, че съпругът й ще се нуждае повече от нея. Тя иска разрешение да отиде при съпруга си на тежък труд. Тя напусна Москва с тежко сърце, чакаше я дълго пътуване по сибирската магистрала. Илюстрация на V.L.Galdayev към стихотворението на N.A.Nekrasov "Руски жени" Много години по-късно Николай Алексеевич Некрасов в стихотворението си „Руски жени“ ще опише сцената на баща и дъщеря, които се сбогуват завинаги: Да, разкъсваме сърцата си наполовина Един към друг, но, скъпи, Кажи ми какво друго да правим? Ще помогнете ли с меланхолия! Един, който може да ни помогне Сега... Съжалявам, съжалявам! Благослови собствената си дъщеря И го оставете да си ходи с мир! Бог знае дали ще се видим отново, Уви! няма надежда. Прости и знай: твоята любов, Вашият последен завет Ще запомня дълбоко В далечна страна... Не плача, но не е лесно Трябва да се разделя с теб! О, Бог знае! Но задължението е друго, И по-високо, и по-трудно Вика ме... Прости мила! Не ронете излишни сълзи! Казан, Перм, кратка почивка в Кунгур, Тюмен, Тоболск – и тя е все по-далеч от семейството си. Тя ще пристигне в Чита, където повече от седемдесет декабристи са държани в затвора, през март 1828 г.; след няколко седмици ще бъде само на двадесет и три години. По това време Александра Муравьова, Мария Волконская, Екатерина Трубецкая, Елизавета Наришкина и Александра Енталцева вече живеят в Чита, а Александра Давидова и Полина Аненкова-Гебл ще последват Наталия Фонвизина. Кадър от филма "Пленителната звезда на щастието" Заедно със съпругите на други декабристи Наталия Дмитриевна се установява на улица, наречена Дамская в тяхна чест. Кратките сибирски дни се проточиха бавно. Жените приготвяха храна за мъжете си като слънцето и чакаха да ги срещнат. През лятото на 1830 г. затворниците са преместени в друг затвор, на 630 километра. На изгнаниците не се разрешава транспорт; те ще бъдат карани пеша. Наталия Фонвизина и Мария Волконская тръгнаха на това скръбно пътуване с тях. Илюстрация към поемата на Н. А. Некрасов "Руски жени" Копнежът по синовете, родителите и трудните условия на живот, както и невъзможността да бъде постоянно със съпруга си и трудни отношения, които се развиват с други дами, които не споделят религиозните й възгледи, подкопават крехкото здраве на Наталия Дмитриевна, тя се разболява много и много нощи са прекарани до леглото й от декабристите И.Д. Якушкин и д-р Ф.Б. Вълк, когато Михаил Александрович беше изтощен от умора. В делириум тя се чувстваше сякаш децата й бяха отнети от нея. Болестта се наричаше хорото на Свети Йоан. Вита, а атаките продължиха 10 години! Болестта се изразяваше в това, че сънят й беше нарушен, през нощта тя крещеше толкова силно, че се чуваше на улицата, а понякога беше нападната от необясним страх. Декабристът А. И. Одоевски пише за това: Защо тишината на нощта Няма да ви донесе животворен сън На теб, млади страдалец? Небесата отдавна са заспали, Колко приспивателна е сънливата им красота А заспалите ниви са недвижимото имущество на нощта! Спокойният сън се е спуснал, но сънят няма да освежи Ти, млад страдалец! Отново болестта ще нахлуе, И животът ти, като лист пред буря, ще трепери, Той опъва нежните си вени като струни, Той ходи, тича и ги удря; и в отговор Всички звучите както със страх, така и със страдание, Той те изгаря, убива те с дъха си. И от листа откъсва цветето на живота... В завода Петровски Фонвизините имат две деца, и двете умират в ранна възраст и са погребани там. Това още повече депресира Наталия Дмитриевна. Междувременно раждането на дете може да облекчи съдбата на осъдения. В този случай тежкият труд може да бъде заменен от заселване. Съпрузите Фонвизин Болестта й отшумя едва след като се премести в селището. Но дори и тук нещата не вървят гладко: Фонвизините не могат да заминат за изгнание дори когато през 1833 г. на всички декабристи от 4-ти ранг е разрешено да го направят. Когато всички тръгваха към селището, бойните рани на Михаил Александрович Фонвизин внезапно се отвориха. Отпътуването трябваше да бъде отложено. По същото време умира и едногодишният им син. Първоначално Нерчинск е посочен като място за тяхното заселване. Роднините на Фонвизини получиха разрешение да отидат в Енисейск. През пролетта на 1834 г. им е разрешено да се установят в Енисейск. Мария Павловна Апухтина ще напише, че въз основа на писмата на дъщеря си тя е успяла да се влюби в Енисей, сякаш това са „бреговете на река Унжа, родна и любима на цялото семейство“. Жены декабристов. Наталья Дмитриевна Фонвизина: Она называла себя Татьяной. Часть 2

Наталья Дмитриевна Фонвизина

Михаил Александрович был отправлен в Сибирь 21 января 1827 года. Наталья Дмитриевна сказала мужу о своём решении ехать за ним.Сыну Михаилу не исполнилось еще и трех месяцев, как Наталья, оторвав его груди, по грязным разбитым дорогам уезжает в Сибирь, вслед за мужем.

В январе 1828 года Наталья Дмитриевна, простившись с родными. Каждая мать знает, как трудно оставить детей, особенно таких крошечных. Наталия Дмитриевна долго мучилась, много плакала и молилась, и поняла, что мужу она будет нужнее. Она добивается разрешения ехать к мужу на каторгу. С тяжелым сердцем выехала из Москвы, её ждал долгий путь по Сибирскому тракту.

Читать далее...

Как простые люди на Руси укрепляли здоровье, и Как тренировали иммунитет великие полководцы

https://kulturologia.ru/blogs/170123/55269/

далее