Твоите питащи очи са тъжни

Твоите питащи очи са тъжни. Те искат да узнаят мислите ми,
както луната иска да измери дълбочината на морето.
Аз съм разкрил живота си пред твоите очи от край до край,
без да спотайвам и да скътвам нищо. Затуй не ме познаваш.

Да беше само скъпоценен камък,
можех на сто парчета да го раздробя и да нанижа огърлица на шията ти.
Да беше само цвете – кръгло, малко и благоуханно,
можех да го откъсна от стъблото му и да закича с него твоите коси.

Но то, любима, е сърце. Къде са бреговете му, къде е дъното?
Пределите на това царство са непознати за теб и все пак ти си му царицата.

Да беше само миг на удоволствие,
то би разцъфтяло в отпусната усмивка и ти за миг би я видяла и разчела.
Да беше просто болка,
то би се разтопило в бистри сълзи, огледали в безмълвие най-съкровената му тайна.

Но то, любима, е любов.
Насладата и болката му са безкрайни,
и безгранични са богатството и бедността му.

То е току до теб – като живота ти, но ти докрай не ще го опознаеш никога.

Рабиндранат Тагор

А время — оно не лечит. Оно не заштопывает раны, оно просто закрывает их сверху марлевой повязкой новых впечатлений, новых ощущений, жизненного опыта. И иногда, зацепившись за что-то, эта повязка слетает, и свежий воздух попадает в рану, даря ей новую боль… и новую жизнь… Время — плохой доктор. Заставляет забыть о боли старых ран, нанося все новые и новые… Так и ползем по жизни, как ее израненные солдаты… И с каждым годом на душе все растет и растет количество плохо наложенных повязок…

 "Обикнах мълния: над пепел и мъгли тя с огнени стрели до смърт ме устрели. А вятърът разкри пред нея участта ми – как страдам, как горя, как страшно ме боли. Тя вижда и скръбта, и смерча на страстта ми – и от очите ми какъв порой вали. Безумно ме влече високият й полет, тя своя ярък път в сърцето ми всели. Или един към друг преградите ще сринем, или плътта ми тя докрай ще овъгли." (ИБН АЛ АРАБИ)

es.net/http://samuraivk.blog.bg/