5 просмотров

Любвеобменно Газелоока моя, сърненога, ти спиш сега, потрепвайки с клепачи, а аз не мога, пак не мога да обясня какво за мен ти значиш. В тревога лутам си душата, пиянство ми сърце люлее, а нежна близо, в утрината дочух душата ти да пее. Че между нас застанал здрачът изтрива спомените наедрели и ето пак мечта изскача, за нас небето синьо ниже трели. И всичко е само отдаване на жар и устни в непорочие и нежно зимно обладаване - преливащо от страст поточе... mery http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Lyubveobmenno/128845.html

Дом/Domus Два мънички фотьойла, масичка, диван и слънчеви лъчи през прозореца голям. Рафтове със книги, часовник на стената, на шкафчето спокойни почиват очилата. Висок, кафяв, масивен дървен гардероб и вечното спокойствие на мъртвешки гроб; Компактен телевизор, спалния голяма, но място за един - и никога за двама. Във ъгъла хладилниче и до него печка; тенджерка, тавичка и за зъби клечки, две вилици, лъжица и наточен нож, покривка проста - никакъв разкош. Трикраки табуретки, дребнички и ниски, и в барчето отгоре - отлежало уиски, бутилка стар коняк, половинка хубав ром - уют, гостоприемство, хармония в моя дом. Догарят вече във камината дървата; рафтове със книги, часовник на стената. Лунна светлина през прозореца голям - два мънички фотьойла, масичка, диван... Васил http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/Dom/Domus/128829.html

20 просмотров

... Черната композиционна решетка ("black grid") в безкрайно самотните абстрактни картини, не - вселени, на холандеца Пит Мондриан е всемогъща именно заради това, че покрива всичко и се врязва във всичко, а същевременно линиите ù не се докосват навсякъде до края на платното. Там, както и в живота, няма абсолютна завършеност. Има само безпощадност. ... Дните ни се нижат един след друг с чувството, че сме осъдени от някакъв невидим Страшен Съд - да страдаме завинаги. Бледите пурпурно-червени залези на радостта - ненарисувани и неизпяти, неизказани - отдавна са изстинали в душата ми. Замръзнали, напълно вкочанени във скръбта, която непрекъснато извира във сърцата ни. Защото сме завинаги осъдени. Как всичко тук - във мене, в тебе, в хората наоколо - умира преждевременно! А раната в душите ни отворена кърви. И в нея младостта погребваме. Безсмислено погубена. И даже времето мъчително върви, защото знаем, че завинаги робуваме. Прокълнати. Копнеем за свободни срещи, за пътувания, за безбрежност... за любов, за всеотдайна нежност. А не се познаваме и няма да се срещнем никога! Отдавна сме престанали да вярваме на обещания. Да вярваме на себе си не смеем! Не вярваме дори в копнежите, желанията си - сънуваме простор... И вечно ще се лутаме като слепци в затвор, загубили надеждата, че някога ще почнат да живеят. ... няма да се срещнем никога. IvanBarzakov (Иван Бързаков ) http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244537

14 просмотров

Сопрано и баритон Сопраното внезапно пак запява - проблясва залез и нощта погалва, звездите развълнувани изгряват, огнището на утрото разпалват, отнякъде долита малка сврака, доволно грозна, даже безобразна - оглежда се и почва пак да чака . наперена, измита, много важна, оглася с баритона си земята, сопраното - синигер тя целува, прокрадва се разсънена зората измива се и почва да лудува... Casper http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Soprano-i-bariton/128655.html

1 просмотров

О Б Р О К ТАМ, КЪДЕТО ЛЮБОВ КЪЛНИ, ПЕЯТ АНГЕЛИТЕ В ЗАХЛАС . ТАМ, КЪДЕТО ВЕЧЕ СИ ТИ, ТАМ, КЪДЕТО ЩЕ ДОЙДА И АЗ, ИМА САМО НЕБЕ И ЛЮБОВ. И ТАМ ЧЕСТО ВАЛИ НАД ПРОСТРАНСТВАТА В НАС, НО ДОРИ ДА БОЛИ, ВСЕКИ ТРЕПЕТЕН ЧАС, С РАДОСТ СЛУШАМЕ ТОЗИ ЗОВ. ТАМ, КЪДЕТО В СМЕЛИ МЕЧТИ, СЕ ПРЕПЛИТАТ ВЛЮБЕНИТЕ ДУШИ И ТАНЦУВАТ В СВОЯ ОБРОК, ИМА СМЯХ И СЪЛЗИ И ЧЕСТО ЧУВСТВАТА ИМ РУШИ... НО ПРЕЧИСТЕНИ, ГИ СЛИВА СЪС БОГ. penelopi http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/O-B-R-O-K/128820.html klip Орлин Горанов - Към една жена

3 просмотров

* * * самотен съм и разхвърлян като солените вълни в камънак самотен съм и отхвърлен сред пътя на моите деди във празен град самотен съм в буйни треви като снежните брези пред листопад самотен П.Ралчев http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/-/110047.html

6 просмотров

Опити Това е опит за летене. Това е опит и за приземяване. Сред вятъра с безкрайното пуфтене. Пред слънцето с безшумното изгряване. Това е опит за израстване. Това е опит за поклон. Сред младите и пиперливи храсти. От поетичния и стар балкон. П.Ралчев http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Opiti/110515.html

0 просмотров

* * * (Как облаци...) Как облаци като огниво раждат гръмотевици. Ти питаш. Как въздухът пътува по листата. Как грабва в шепите си пепел и смесва я с мънистата дъждовни. Питай Автора на птиците. П.Ралчев http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/-Kak-oblatsi/110583.html

9 просмотров

И птиците... И птиците с криле плющят във вятъра. Чертаят в сребърно небе; рисуват залеза. И птиците с очи блуждаят в облаци. Небе в крилете им пищи – и ветровете спомнят си… Една измислена зора в нощта се спуска, и разпилява се жарта, а птиците криле отпускат. nail http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/I-ptitsite/128737.html

Ха,ха!Ето нещо като отговор:
ПИСМО

ДО

Дон Жуан

ОТ

Доня Жуанита
[photo]2438009[/photo]

Здравейте колега,

Дочух, че жените изгубват задръжки пред Вашия чар,

Че любите страстно дори и орлите, щом носят поличка или пенюар,

Че всъщност сте умен, а не тъп первезник и имате будни, прекрасни очи,

Че фалшът до лудост почти Ви изнервя. Фалшиви били всички Ваши жени...

Та, драги ми Дон - е,

И аз съм в задръстване. Преслушах внимателно много мъже.

Еднакви са, брате. Еднакви до втръсване. Късмет... Все попадам на куци коне.

Еснафи, поети, крале, музиканти и всякаква паплач - нашир и надлъж,

Прегръщах и любих. И все са паянтови. До днес не се срещнах със истински Мъж.

Надявам се много на Вашата слава и още си вярвам в добрия късмет.

Не съм побесняла разгонена крава. Не съм безморална. Аз търся човек,

С когото ще бъда в реална опасност... от влюбване. Моля Ви, дайте ми шанс!

Станете ми смислово деепричастие. Навярно със Вас ще постигнем баланс.

Пишете ми Дон-е, във някоя пауза, след някой поредно издънил се флирт,

След някой фалшиво задъхал се казус.

Пишете ми! Бог с Вас и Мир!

Доня Жуанита
[photo]2437122[/photo]

автор: OSI4KATA

Тагове: писмо
http://bg.netlog.com/groups/dajd_ot_salzi1/forum/messageid=62852

Фотографии zelenvik : Болгария

Блог / За моят прадядо-Цветко Дрончилов
Една българка, разказва!

Friday, 10 April 2009 в 19:18

Статия ,публикувана от Димитър Даскалов в списание "Славяни" от брой 5,1973 г.,дава сведения за разложките учители-народни будители,сред които е бил и даскал Цветко Дрончилов-Захариев.В съхранявания в Народната библиотека архив на Лазар Томов авторът е открил автентичния ръкопис на прадядо ми,в който той описва задържането и осъждането на разложките учители Иван Попмихайлов,Илия Иванов,ДимитърН.Терзиев,Ге- рги Фидрин,Иван Арабаджиев от Банско и Атанас Ковачев и Цветко Дрончилов от Горно Драглище.
Димитър Даскалов прави поучване за всеки един от където и аз намерих биографията на моя прадядо-даскал Цветко.
Той е роден на 16.03.1841г. в Горно Драглище,в семейство на свещенник,завършва класното училище в Пазарджик и става учител в разложките села,където нееднократно е затварян от властите-през1876,1878,-79,ана 16 .12.1982г. е задържан с другите учители от Разложко и откаран на заточение в гр.Адана,Турция,който се намира на североизточната граница със Сирия.Осъдени са били за 3 години,за преподаване на български в училище/разложката околия е още под турско/.През1884 заточениците с много премеждия успяват да избягат и пристигат на 16.09.във Варна,където даскал Цветко станал учител в с.Влахар /Долище/-1 година.
Следващата година той пристига в Долна баня, където е учител и неговия брат Димитър.В Долна баня през това време пристигат доста преселници от Македония.
След време даскал Цветко напуска училище,започнал стопанска дейност.Почива през1929г.
Даскал Цветко е имал 4-ма сина.Най-големия е убит като четник в четата на Яне Сандански.
Другите двама-Тодор и Георги са търговци от Долна баня, убити на 9.09.44 г.без съд-осъдени посмъртно,сега-реабилитира- ни.Най-малкия син-Димитър е адвокат.
Рода Дрончилови е дал и други известни обществени и културни дейци.Братята на даскал Цветко
Тодор и Димитър са дъгогодишни учители в американския колеж в Самоков
на времето.Известният професор-геогроф Крум Дрончилов е син на Т.Дрончилов,а негова племеница е известната в Европа примадона на Щатс опера-Мария Корели, за която бе излъчен филм по националната телевизия -1992г.Аз съм внучка на Тодор Захариев-син на даскал Цветко.

Величка Георгиева-Митрева

http://bg.netlog.com/velichka_mitreva/blog/blogid=4442

Фотографии zelenvik : Болгария

Такъв съм си – мил и чаровен Казанова. Видя ли хубави жени, кръвта ми кипва като лава и полудявам като бик пред червено. Жалко, че не мога да ги притежавам всичките, но какво ми пречи да ги свалям виртуално? Имам развинтено въображение и дар слово – нали съм си поет по рождение. Какви поетеси се навъдиха само! Една от друга по-апетитни – истински балсам за сетивата ми. Я да надникна в профилите им. Малиии, какви сочни устни има това маце! И аз ги плещя едни – имах предвид сочни метафори… А пък тази е със страхотни гър… хиперболи. Ох, какви стройни крака т.е. рими има тази сладка блондинка! Чак свят ми се зави! Божичко, каква ли е поантата на тази зеленоока красавица? Как да не ги хваля тези женички за изящните форми на… стиховете им? От жал не мога да прескоча и по-възрастните дами – знам, че са особено чувствителни към комплиментите. За щастие, някои от тях съвсем не са за изхвърляне. За мен всяка красива жена е синоним на поезията и не е проблем да й завъртя главата. Ужасно са наивни милите и всяка си мисли, че е единствена. Изпитвам почти физическо удоволствие, когато една след друга падат във виртуалните ми обятия. Нещо повече – явно или тайно ми посвещават прочувствени стихове. Не е ли благородно дело да вдъхновиш някого за творчески акт? В крайна сметка от всичко това печели поезията. Е, вярно е, че макар и виртуално си чеша мъжкото его. Какво да правя като съм си мил и неустоим Казанова…

feia
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244207