ДЪРВО

Дните на Моите люде
ще бъдат като дните на дърво
Исаия 65:22


Колко ли годишни кръга
са очертани в ствола ми?
И на колко места
има тъмни петна -
опити за тръгване
встрани,
Адамово наследство -
порив към познанието.

Петната стават възли,
kоито пазят целостта.

- - -

Криви и възлести,
дълго ще плават,
олекнали от солта
и от слънцето,
клони и корени -
все същото -
аз.
После, на брега,
в очите на някого,
изпод ръцете му,
ще се появя
отново -
като чапла
с изящна шия
и дълги нозе.

Каква красота! -
не мога да се позная.

- - -

Ето че се отсякох!...
Бързам.
А ако остана?
Като онова дърво -
вселена на живота
в центъра
на райските селения.
И едно дете,
закъсняло дете,
всеки ден
ще ми казва:
Здравей!
Докато го изгонят
от рая…

Един е центърът,
а две - дърветата.
Познание и вечност,
вечност и познание.
Едното
изключва
другото.
„Блажени са нищите духом...”
Центърът е един.


- - -

А ако остана
и обърна посоката? -
Поглед към корена
откъм върха му.
Клони и корени,
вплетени в чудно
неръкотворно
ръкоделие.
Нагоре към светлото,
дето е все зарешетено…

А в очите - пръст.
После сълзи
и…кал.
" От кал
по образ и подобие… "

Резултатът:
кално подобие!

Оставам.

- - -

Песента
на пролетните сокове
отшумя.
Гъста е кръвта ми,
силна.
Протягам клоните си
нашироко -
тревите да запазя
и здравеца до дънера,
и оня млад пастир,
заспал на сянка,
и стадото му бяло,
и рунтавия пес,
и… свирката,
с която ще засвири,
като се събуди.

- - -

"От плодовете им
ще ги познаете…"
Къде ми е плодът?
Свинете го изядоха.
Е, две-три катерици
скътаха по нещо…

Дали ще се намери
някой
младата издънка
да отдели от мен
и да премести другаде?
И пак ще се завият
кръг след кръг
в живота на душата…
По плодовете и
ще я познаете.

- - -

Кълвачо!
Зная, че лекуваш,
но боли.
Търпя ги
червеите на съмнението.
Не ми ги вземай!
Нямам нужда от религия.

Кълвачо!
Самотата ме убива.
Не оставяй
на мира
съществото ми.
Ти чукай! -
може да те пусна …
От вяра имам нужда.

- - -

"И сега,
за да не простре ръката си
да вземе
и от дървото на живота
и да живее вечно …"


Изсъхна първият ми клон.
До тук - един.
Странно! -
не усещам
и един от корените си.

- - -

Есенният вятър
ми разказва
за другите дървета.
В клоните ми
е спряло
друго листо.
Какво ми пишеш,
приятелю?
Три жилки вляво,
две напротив
и гънка при основата…

Наистина?!
И аз те обичам.

- - -

Дъждовете ме радват.
Те си мислят,
че аз ги пия,
а те ме изпиват
цялата,
до дъно.
Раздавам им се -
до капка.
Цъфтя за тях.
Раждам за тях.
Умирам без тях.

Дъждовете идват
и си отиват.
Аз оставам.

- - -

А светкавицата ме плаши.
Светва,
за да види къде да удари.
Самотните дървета
привличат гърма
…върху себе си.
От милост
към целия свят.
С радост излита
душата
от разцепения ствол.
Нагоре към светлото,
дето е все зарешетено.
Няма решетка,
няма корона,
кралят е мъртъв,
да живее…

Проклето е дървото,
от което сковават
кръст.
Свято е дървото,
станало
кръст.

Антиномия.

- - -

Понякога
около мен се увива
змията.
И чакаме Ева.
Тя пък идва.
Всеки път
идва.
Казвам и:
Къде си тръгнала!?
Стой си в рая!
А тя …

- - -

"Дните на Моите люде
ще бъдат като дните на дърво …"

Сънувам.
Зиме сънувам.
А белотата наоколо
чака да бъде
изписана.
Свеждам клонка
и рисувам, рисувам…

дърво.