Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

В тебе живёт художник символист.

Для тебя куда больше чем внешние стороны жизни значим внутренний мир, живущий в каждом человеке. Ты думаешь о душе - о переживаниях, настроениях, чувствах, впечатлениях, порой даже мимолётных. Ты смотришь в глубину, и ты видишь то, что порой недоступно другим.

Пройти тест

Очень понравилась эта музыка :) К сожалению не знаю кто там поет :(

С Воскресением, друзья мои!

Нека на този светъл празник си пожелаем да станем по-добри и да се обичаме повече!

Честит Великден!

Ваша Мария :)

Не знаю как у вас, но у нас сегодня ВЕРБНОЕ ВОСКРЕСЕНИЕ - ЦВЕТНИЦА. И у меня дочь именинница!
С праздником всех!

СВОБОДАТА

Радой Ралин

Свободата е като хляба -
всеки ден се замесва,
всеки ден се изпича,
всеки ден се изяжда.

http://www.youtube.com/watch?v=QJr-oBcDNcA&feature=related

Желаю вам здоровья, радости, и чтоб смак жизни вернулся вместе с весной!
Весенний знак для нас - болгаров - этот амулетик - МАРТЕНИЦА. Дарим его первого Марта своим детям, близким и друзьям! Вот и мои МАРТЕНИЦИ для вас:)))

Тест

Кто вы в Библии?

Вы -- Иосиф Прекрасный, один из двенадцати сыновей Иакова (он же Яаков). Как-то вам приснился сон -- ну, про то, как все родственники вам кланяются, - и с тех пор у вас не было проблем с самооценкой. Но вы ведь и в самом деле самый умный и красивый из братьев. Когда надо, вы наблюдаете жизнь, делая правильные выводы, но не вмешиваясь, а когда надо -- действуете. Вы нигде не пропадете. А вы правда простили ваших братьев? (пройти этот тест)

Читать далее...

ДОМ ЗА НЕЖНИ ДУШИ


Домът на нежните души,
изгубени
след порива на слънцето,
е пуст.

Отеква само стар акорд
между стените.

А някога извайваха
красиви сълзи,
тъжен смях
изкусно...

Те – нежните души,
изпръхнали от жажда
в припека на дните.

Нощта бе тяхна –
с оня порив лунен
се прегръщаха
и къпеха тела
в прибоя жаден на морето.

Когато в своя дом
в омала се завръщаха,
заспиваха прегърнати –
сънуваха детето...

Но дойде тежък ден.
И облак се възнесе,
и мрачината яхна
слънчевия кон.

Поискаха от тях
да нарисуват песен
за мрака и за спомена,
за гърбавия склон,
по който сто години
сипеят ги връща,
и вече сто години
го катерят те.
Изпяха я. И ето –
опустяла къщата.

Недейте я събаря!
Оставете!
Не! – Дей! – Те!

ОТКРИТИЕ

Хубаво е да пропуснеш някоя мисъл,
да не я запишеш -
да отлети на свобода.
Б.Хр.


СПЛИН

В живота ни няма вече видения.
В сънищата ни -
няма живот.
Б.Хр.

ПАМЕТ

Болката се върна и дълго кръжа
на мястото,
където бе зарастнала раната.
Б.ХР.

Ваш соционический тип - Бальзак!

А значит, это о Вас: 1. Хорошо подмечает противоречия и упущения в делах и словах. Скептически оценивает перспективы поспешных начинаний. Может точно дать характеристику человеку, предсказать его основные реакции. Ироничен. Терпеливо подводит человека к необходимому шагу, готовя его заранее. 2. Берется только за те дела, которые гарантируют надежную прибыль. Бережлив в обращении с деньгами. Работу делает четко, не торопясь, вникая в детали. Все просчитывает в уме, стремясь контролировать процесс. Умеет с выгодой использовать накопленную информацию. 3. Предусмотрителен в вопросах комфорта и здоровья. Не приемлет авральные методы и голый энтузиазм. В быту окружает себя большим количеством привычных предметов. Нередко бывает гурманом. Выполняет нормы гигиены, старается соблюдать чистоту. 4. Любит поспорить на самые разные темы. Горячась, портит настроение себе и окружающим. Плохо управляет своими эмоциями: его состояние колеблется от меланхолической депрессии до вспышек недовольства. Его проблема — обретение внутреннего равновесия. Очень не любит, когда его выводят из состояния спокойствия и расслабленности.

Узнать свой соционический тип!

Не было бы

Перевод - М ИПС

Я не позволила б, чтоб ты ушёл один!
Я сжала бы тебя в своих ладонях,
Чтоб удержать, чтоб кровь из-под ногтей…
И смерть бы отступилась
И не разъединила бы двоих.
Ведь этот мир и создан был для них!

Я не оставила б тебя! – я бы хотела
Успеть к тому последнему обрыву,
Пока Харон не оттолкнул свой чёлн
От берега. В всклокоченную бороду вцепиться,
Отнять тебя, вернуть…

А если нет – с тобою рядом сесть
И голову твою обнять.
И пусть нас ждут нездешние пространства -
Тот Свет, Аид иль Навь –
Мы будем там вдвоём
Скитаться.
В тумане и во мгле
Мне б чувствовать твой взгляд
И твоего плеча касаться.
И быть уверенной – по этому пути
Идти нам суждено
И не расстаться.

Я не оставила б тебя! Я не…

Но вот – осталась тут
И замерзаю
Без глаз твоих.



НЯМАШЕ


Аз нямаше да те оставя да умреш!
Щях да те стисна в шепите,
до кръв. И щях да те държа...
Та да се посвени смъртта
и двама ни да дръпне.

За двама ни да писнеше света!

Аз нямаше да те оставя! – щях да тичам
край рухналия бряг; да викам
по Харон; да го замерям с камъни.
И щеше той да спре, за да ме наругае.
И щях да те измъкна...

Или до тебе щях да седна,
прегърнала главата ти.
Щях да доплавам до вратите на Аида
и щяхме да се скитаме
из новото пространство,
в скомина;
и щяхме да се взираме
в мъглата, през водите,
един до друг – в спокойствие
от рамото на другия; в увереност,
че пътят ни е прав
и истински.

Аз нямаше да те оставя! Нямаше...

Но ето на – останах тук
и зъзна
без очите ти.

М.Б.

По поводу разговора друзей М. ИПС, moleskine и раисаниколаевна и вот этой реплики:

"ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЁ!"
Когда встретила эти слова в ОТЧЕ НАШ, даже была разочарована:казалось отобрали у Куприна принадлежащие ему слова.

Предлагаю стихотворение нашего поэта:


ПАВЕЛ МАТЕВ

ДА СВЯТИТСЯ ИМЯ ТВОЕ!

Една тъжна жена ми говори.
Тази тъжна жена си ти.
И си мислиш, че няма хора,
и че никой не те следи.

А аз пазя за теб тънък спомен
с много сенки и светлини,
с много въздух - честит и достоен -
от едни незалязващи дни.

Сякаш в лек полусън те обичах.
Но признавам, че всичко тече,
и че всичко се самоотрича -
този спомен ще се отрече.

Но те слушам сега. Твойта повест
от нетрезви интриги боли.
и в душата ти духа отново
вятър, който е шетал в пелин.

Утешителни думи не мога
да намеря. Какви и къде?
Но ти казвам, отречен от Бога:
Да святится име твое!


А вот и песня - бардовская - на эти стихи:

http://leofreesoft.com/flamplayer/pages/fp_GrT_blue.html

музыка и исполнение: Гриша Трифонов

Зинаида Гиппиус
Пока

Я ненавижу здешнее „пока”:
С концами все, и радости, и горе.
Ведь как бы ни была длинна река –
Она кончается, впадая в море.

Противны мне равно земля и твердь,
И добродетель, и бесчеловечность;
Одну тебя я принимаю, Смерть:
В тебе единой не пока – но вечность.



перевод Станислава Миланова:

Зинаида Гипиус
Сбогом

Аз мразя някой „сбогом” да рече:
добро и зло край имат под небето.
И колкото и дълго да тече,
реката все се влива във морето.

И мразя и земята, и твърдта,
и добродетели, и безчовечност;
приемам аз единствено смъртта:
във нея „сбогом” няма – има вечност.



превод Мария Бъчварова:

Зинаида Хипиус
До скоро

Аз ненавиждам вашето „до скоро”.
И радостта, и мъката са бренни.
А дългата река – така безспорно
се свършва и изчезва във морето.

Противни са ми и земя, и твърд,
и добродетели, и безчовечност.
И само с тебе се разбирам, Смърт:
при теб не е „до скоро” - вечно е.

Веселые праздники, друзья!

Любите и не забывайте: All we need is love!

Атанас Далчев

ПОВЕСТ

Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."

Да те стигне сладка дума

Притъмняло ти е пред очите,
приказчице, песенчице леяна,
причерняло ти е на сърцето.
Прижадняло ти е на мечтите,
ябълчице, отколе додея ми
да те гледам с облак на лицето.

Че признай се, че продумай,
приплачи ми, тихо цвете,
ягнилице галушо!
Да те стигне сладка дума,
да ти мирне сърчицето,
гълъбице кротушо!

М.Б.