"... Според мен България е една умираща, изчезваща държава, чието общество е загубило способността си да реагира адекватно на наглостта на подлеците, наметнали върху себе си наметалата на демокрацията и пазарната икономика и представящи се за политици и бизнесмени. Нима е възможно в 21 век – в пределите на Европа, изграждането на пътища и метро да бъде считано като огромно постижение? Откриването на пречиствателни станции, обновяването и ремонтирането на различни сгради, да бъде значимо събитие? Та това са нормални функции на държавата! Какво значимо постижение е това да асфалтираш път, докато другите строят космодруми, изследват космоса, създават иновации и развиват модерни технологии! Можеш ли да се хвалиш, че по улицата няма дупки, докато по тротоарите не можеш да вървиш? Че строиш църкви, а закриваш болници! Че прокарваш пътища, докато се обезлюдяват градове и села?
Не е тайна, че вие се топите. И то не бавно и полека, а със скорости, огромни в исторически план. Вие сте единствената държава в Европа, която действително е заплашена от изчезване! И дори наименованието България да продължи да съществува, то хората, населяващи тази територия, надали ще имат нещо общо с българите! Или, ако имат, то ще е толкова, колкото общо имат българите с траките. Такъв процес на изчезване на дадена нация е рядкост да се наблюдава, особено в съвременния свят, затова и вие представлявате интерес за редица изследователи и за мен в частност."

"Един народ"

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО:

Росен Плевнелиев, Президент на Република България;
Бойко Борисов, министър-председател;
Николай Младенов, министър на външните работи;
Българските медии.

Уважаеми господа,

Български икономически емигрант съм и от 3 години работя и живея в Лондон, Великобритания.
От почти година отношението на английските власти към българските емигранти е изключително негативно. Това рефлектира и върху отношението на обикновените хора в Англия към нас.
Аз мога да разбера тяхното отношение. Те не правят разлика между честен български работник и просяк или крадец от цигански произход.
Но аз не разбирам отношението на България към този проблем. По-точно липсата на такова.
Ние сме третирани като най-долна класа хора. Защото такива сред нас наистина има. Но повечето от емигрантите сме отишли на Острова, защото тук – в България, няма място и работа за нас.
Аз работя в Лондон, но повечето ми пари идват в България. За да помогна на баща си да оправи покрива. За да помогна на семейството си да живее нормално и да не изпитва лишения. За да мога и аз за месец поне да прекарам време с близките си, доставяйки си елементарни удоволствия.
И затова си мисля, че е крайно време България да се намеси. Посолството ни в Лондон е не просто „Мисия Лондон” – то е “Mission impossible”!
Отзовете мисията си в Лондон. Те са там, за да помагат на българите. А в най-добрия случай те не пречат. Но не защото правят нещо както трябва, а защото ги няма никакви.
Защо България позволява да насочват негативни кампании към нейните граждани, както пише в-к „Гардиън”? Защо България позволява да наричат гражданите й „мърляви сънливци”, по думите на общинския съветник Ники Айкън. „Уестминстър е готов да плати хиляди паундове за вагони, с които да изпрати мърлявите сънливци от България и Румъния обратно вкъщи и да прочисти техните импровизирани лагери”, казва въпросният лондонски управник.
Защо позволявате тази дискриминация?
Аз съм европейски гражданин, както хилядите ми сънародници тук. И очаквам държавата, от която все още не съм се отказал и в която харча повечето си пари, да ме защити.
Но от ваша страна – ни вопъл, ни стон.
Аз не се чувствам добре в Лондон. Но в британската столица аз не съм безработен. Или пък ниско платен. От друга страна – аз работя повече от всеки поданик на Нейно Величество. И знам, че така съм ценен и за Великобритания, където плащам данъци и осигуровки, и за България, където харча спечеленото.
Очаквам да направите нещо за нашия имидж на Острова.
Очаквам да направите визита заради проблема. Макар и маскирана зад дипломатическа среща по друг повод. Очаквам да покажете на английския премиер Камерън истинското лице на България.
Крайно време е да направите нещо. Защото съвсем скоро ще дойде моментът, в който англичанин, щом чуе, че си българин, ще те заплюе на улицата.

С неуважение към вас – български емигрант в Лондон, Великобритания

"В един порочен свят – да имаш доблестта,
в един безволев свят – да се окажеш смел.
В един предал те свят – да си докрай почтен,
в един пропаднал свят – да се държиш добре.

В един ужасен свят – да си при милостта,
в един пристрастен свят – да бъдеш справедлив.
В един безсрамен свят – да правиш добрини,
в един омразен свят – за всичко да простиш.

В един продажен свят – да съхраниш честта,
в един безчувствен свят – да си с човечен дух.
В един убийствен свят – да сътвориш живот,
в един свръхболен свят – да си останал здрав! ..."

В едно нетвое време – да бъдеш който си!


"Прекрасное далёко"

Казано е: дела трябват, не думи! И от двете имаше в действията на управляващите през годината. Следните цитати на премиера Борисов ни дават възможност да сравним неговата представа за България през 2012 г. с нашата.
Страна в пръстени от магистрали; страна отличник и пример за Европа с финансовата си стабилност; страна с висша степен на демокрация и развито гражданско общество, в което правителството неизменно се вслушва; с много успехи, заради които се ползва с много уважение по света. И всичко това – въпреки лъжите и наглостта на опозицията и трудностите на кризата. И благодарение на ГЕРБ, правителството и него самия. Така изглежда България през 2012-та през погледа на премиера:

"Аз съм убеден, че рано или късно сериозните политически анализатори ще оценят, че ние бяхме шансът на България – в най-тежката финансова икономическа криза да я запазим стабилна."
"Сега не е хубаво да си на власт. И България има късмет, че точно ние и аз се паднахме да ни има в този период. А да не говорим, че и в условията на криза си построихме и спортни зали, и магистрали строим, и жп линии, и естакади, и пречиствателни станции ..."
"Ако сме ние, в никакъв случай няма да стане по-зле. При всеки друг ще е катастрофа. Само за три години направихме така, че когато се изказваме, да има какво да покажем и да не ни е срам от нищо."

Я, колко много магистрали!

България от птичи поглед: слънчогледи, жита, а по средата – детелина!

"Сърцето ми е пълно с кауза! Изключително ми е приятно в момента – България, погледната отгоре, е в пръстени от магистрали."
"Така ми се иска да изглежда България – слънчогледи, жита, по средата магистрала."
"Мечтите стават реалност ... Проявил съм най-силната политическа воля, за да го има това нещо."
"Защото аз имам четири години да построя това, което те не са построили 22 години ..."
"Обещали сме всеки ден да откриваме и да оставяме на обществото нови обекти ... Аз не ходя на първи копки, много рядко ходя. Аз ходя на откриване ... Не някой път. Всеки ден откриваме опери, театри, читалища, пътища и ги даваме на българския народ."
"Моята единствена задачка е да спестявам живите пари, за да може да ги вкарваме в реалното строителство ... Всяка стотинка я изнамираме, спестяваме и влагаме, затова ги помня всичките."

А някои много ги е яд!
"Нашето правителство в момента е за пример в Европа, защото ние сме от малкото правителства, които спазваме Маастрихтските критерии."
"Сега сме в една компания с Дания и Швеция. Ако бяхме оставили Станишев и Тройната коалиция, сега щяхме да сме с гърците и по-лошо."
"На последната ни обща среща канцлерката, като ме видя от едната част на залата, дойде на другата да ме разцелува. Възможно най-добри отношения имаме с Германия. И неслучайно ЕК махна процедурата по свръхдефицит само на България и Германия. Ние с Меркел сме образец на финансова дисциплина. Много ги е яд мнозина за това."
"Поскарах се малко на държавите, които само искат пари от Германия, а в същото време не си привеждат бюджетите и дефицитите в съответствие с Маастрихтските критерии."
"Ако ние се поставим на мястото на германците – непрекъснато да ни искат пари, няма да ни бъде много приятно."

Я, колко много демокрация!

Приятел с Меркел ...

"Когато има числени измерения, и боговете мълчат."
"Хайде да видим за какво ще е критичен докладът? – За това, че приехме най-силния закон за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин в Европа, ли? За това, че новият ВСС ще избира главния прокурор по възможно най-прозрачната процедура? За това, че задържахме най-търсените организатори на престъпни групи в света, не само тук? Кой ще ми пише слаба оценка? Холандия ли ще ни напише слаба оценка, или кой? Кой е по-добре от България в момента? Те да си оправят фискалните дефицити. Те ще ни пишат слаба оценка! Айде, бе! За всичко, което е направено у нас, ние сме си заложили живота! С мене вече много по-различно се говори в Брюксел, като ги питам: Колега, колко тона кокаин сте задържали вие? Колко тона хероин или синтетика? Да ви чуя! – Ми, фа, сол, ла, това го знам и аз. Ни-кол-ко!"
"А що се касае до г-жа Марковска, аз й благодаря, че най-накрая, след третата ми молба, излезе в пенсия и даде възможност държавата да няма проблем в Брюксел."
"Преди нашето управление тези въпроси не се поставяха. Тези хора биваха назначени, имаше само един кандидат и нямаше обществен дебат ... Да, защото сега е победила демокрацията и се работи по демократичен начин. Толкова демокрация, колкото има сега, никога не е имало."

Я, колко много свобода на словото!
"Нали започнаха първо – той живее в медиен комфорт. А бе какъв комфорт? Цели телевизии, вестници само с мен се занимават и само лошо пишат и говорят?"
"Колега, Цветанов, няма защо да им се гневиш. Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Нас ни интересува какво казват хората."
"Ето това е цензура – че няма цензура, че има свобода на медиите и можете да стоите и да ме питате, каквото си поискате и да го излъчите в пълния му обем. Не се притеснявам, защото по-голяма прозрачност, по-голяма свобода на словото от това няма."
"В България можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате, каквото искате! Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората."

Я, какво развито гражданско общество!

Щом Меркел пуска "Северен поток", защо аз да не пусна "Южен поток"?

"С ченгеджийски хватки се опитват да покажат, че има гражданско общество, което ни се е противопоставило на нас. А е точно обратното, ние сме се вслушвали във всяко искане."
"Никакви лобистки интереси няма при нас. Никакви! Защо да си цапам партията и да давам възможност на олигарси, на агенти от Държавна сигурност, журналисти, които се изявяват за демократи?! Когато комунистите и тези, на които им дърпат конците и са убили дядо ми, на мен ми дадоха да работя само в пожарната? Кой от вас е притиснат от правителството в каквото и да било?! Няма такова нещо."
"Законът за горите наистина е лобистки, но в полза на скиорите и сноубордистите – тези, които обичат зимните спортове и искат да спортуват на нормални съоръжения и без да се избиват на пистите. Лобистки са тези интереси, които в момента говорят срещу това ..."
"... Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски. Ако гражданското общество е това да блокираш "Орлов мост" и да спреш даден проект, то ние имаме много, много развито гражданско общество."

Енергийно независими
"Съумяхме да направим своята енергийна независимост факт."
"Уверен съм, че България успешно ще диверсифицира своите енергийни доставки в рамките на три до четири години."
"Взехме правителствено решение да прекратим проекта АЕЦ "Белене”. И тук е единствената ни прилика със Станишев. Единствената ни прилика – както той, така и аз не подписахме проекта „Белене”. Това ни е една изключителна обща черта."
"Когато се подписва подобен проект, той трябва да бъде изгледан, изпипан, а не в пиано-бар да се подписва. Както беше подписан – в пиано-бар. И то как го подписват, нали ви го четох договора? Подписваме го, ама 1 година след това трябва да си изчистим детайлите. Що го подписвате? Все едно на твоя език да го кажа – ще се женя днеска, ама след 1 година ще започна да спя с жена ми. Това са правили. Ама, след 1 година тя е избягала вече жената."
"Абсолютно вероломно ни изненадаха с този иск. Изведнъж ми искат 1 млрд. евро ... Какви са тези трънски сметки? Хем сме приятели, хем зад гърба ни действат. Аз истински се надявам, че президентът Путин не знае за това им действие."
"След като Германия и канцлерката Меркел нямат проблем да пуснат "Северен поток", за мен няма проблем да пусна "Южен поток" и да доставям газ."

Я, колко много ни уважават!

... приятел и с Обама!

"Президентът Обама каза само суперлативи за България и нито една забележка по никоя от темите ... Овалният кабинет. С толкова похвали за България. Факт е, че, по думите на президента Обама, България е много дисциплинирана, много партньорска държава. С много успехи, с много уважение се ползва в света."
"... в случая не става въпрос дали обичаме Америка, или мразим Русия. Аз специално ги уважавам и двете страни, но искам да защитя нашия си интерес. Това е много важно за нас, защото сме твърдо на Запад – в НАТО и ЕС, но парите и пазарите са ни главно на Изток."
"Абсолютно лоялни партньори сме, никога не бихме допуснали да бъдем троянски кон на който и да било ..."
"Посочете ми името на някой премиер в света, който е отменил два от три проекта с Москва."

Въпреки техните лъжи и наглост
"Наглостта им е безкрайна! Лъжат, лъжат, лъжат и понеже са много – защото са малки, но много, и се чува от пет-шест места едно и също."
"Надявах се, че като изберат Станишев за лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) ще започне да говори по-малко лъжи. Затова сме амбицирани много, ПЕС да ги бием в България на изборите, не само БСП, а целия ПЕС."
"Ахмед Доган е вече в паника ... Доган ме подтиква по този начин да направя предсрочни избори ... Как може на човек, който мирише на джибри, да му мирише на избори?"
"Те сега са силни, много накокържени, много резки, много страшни ..."
"Точно Станишев, където цялата му рода през годините са допринесли за това да сме най-бедни, да е ехиден, не му отива. Просто не му отива."
"Един ден в БСП на мен ще ми издигнат паметник. Запомнете ми думата!"

Въпреки кризата!

Остава само още една сграда да измажем и сме готови за Шенген!

"Това се оказва най-дългата криза в човечеството."
"Кой не иска да даде? Кой политик не иска? Но кой иска да си направи държавата след това развалина? Аз не съм такъв."
"Надали има премиер, президент, който да не иска пенсиите да са високи, заплатите да са големи и непрекъснато да растат, да се работи по-малко, да има ниска пенсионна възраст. Ако има такъв, той е за убиване."
"За една или две години никой не може да вдигне приходите и икономиката, освен в комунистическите лъжи."
"Да сме дисциплинирани, мобилизирани като нация. Докато другите се тресат, ние да успеем да прескочим този трап, наречен финансово-икономическа криза."

За министрите си
"Ние сме младо правителство, млада партия и виждате колко много хора са се издигнали на каквито и да е длъжности. Имаме министри, които ще останат в историята като най-добрите министри в сферата им."
"Вицепремиерите и двамата са ми много добри. Те затова така ги мразят ..."
"Много съм благодарен на Дянков, че го има, защото иначе щяхте да свиркате срещу мен или срещу Пламен Димитров. С изключение на голямата му уста, оценките ми за него са непроменени. Понеже първо министрите се оправдаваха с него, като не си свърши някой работата и най-лесно е пред съсловието, за което отговаряш, да кажеш "ами, Дянков не дава пари". Само че той се научи и започна: "Борисов не дава пари" и така ..."

Той за себе си:

Министрите му ще останат в историята като най-добрите ...

"В политиката съм 12-13 години на различни постове. Върху името ми не съм дал думичка да се каже и това ми е силата в политиката."
"При мен целите идват вследствие събитията. Човек, ако си поставя цел да става някакъв, той обикновено не става ... Просто събитията са ме довеждали на постовете, които заемам."
"От дистанцията на времето виждам, че почти целият ми личен живот е само в грешки ..."
"Има една госпожица, която ми е по-близка. Милата, само да я обявя и ще я разкостят. Когато приключа с държавата работа, ще се оженя и ще си я прибера."
"Действително съм много уморен. Всяко нещо, което говоря, ми минава през главата. Всяко нещо."
"Когато казвам "аз" – това е събирателен образ на партия, правителство, министри, проектанти, строители, екипи. Заслугата ми е, че съм ги събрал. Затова казвам "аз". Нямам претенциите да съм всьо и вся ... Нито съм монумент, нито съм паметник."

Той за избирателите
"Аз съм убеден в инстинкта на българите. Сигурно има по-умни, по-интелигентни от нас, но силната воля, която имаме и това, че се научихме да го правим добре, ще повлияе на българите."
"И разчитам да кажат, и аз, ако бях на тяхно място, щях да кажа: Ще го оставя този, поне да ги довърши тези работи, защото другите могат да ги объркат."
"Идват избори и аз ще застана до моите обекти, това, което съм произвел за тези три години и половина. Да застане Станишев и да покаже неговите."
"Може да съм по-притеснен за тези избори, но след десет години всички ще ни кажат браво за това, че в най-голямата криза успяхме да си оправим инфраструктурата. Думите отлитат, пътят остава ..."

Автор: Б. Борисов; Селекция и редакция: DW

25 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА – ЧЕРНА ДАТА В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ!

Преди 21 години – на 25 декември 1991 година, в 19:00 часа по московско време, М.С. Горбачев, в пряко предаване на Централната съветска телевизия, заявява оставката си от поста Президент на СССР.

В 19:38 часа от Кремъл е спуснато държавното знаме на СССР. На негово място е издигнат бяло-синьо-червеният трикольор на царска Русия.

Два дни по-рано – на 23 декември 1991 година, Съветът за сигурност на ООН приема Русия за пълноправен член! Всичко е предварително уговорено, подготвено и осъществено със знанието и с участието на т. нар. "велики" сили! В осъществяването на това предателство участва управляващата върхушка на Съветския съюз, начело с Борис Елцин и Михаил Горбачев!

"Гимн СССР"

На 25 декември гледах новините в 19 и в 19, 30 по bTV и по телевизия СКАТ. Гледах ... и се оглеждах – в кой век живеем? Исках да видя около себе си чорбаджи Марко, слепеца Колчо, Стайка и Боримечката, Малък Петко и Голям Петко, и Петко Р. Славейков, и Левски, и Бенковски, и Вазов ... Исках да чуя кучешки лай, и стъпките на дебнещите турски заптиета, и виещия зимен вятър, и падащите снежинки ... и се ослушвах да чуя протяжните робски песни на българина по време на тлака ... Но – уви! Нищо подобно не чух и не видях! И се питам пак – в кой век живеем? И продължавам въпроса си: нужно ли е всичко това?! Защо толкова настойчиво ни връщат и ние се връщаме назад във времето не с дни, не със седмици, не с месеци или с години – връщат ни и ние самите се връщаме с векове назад! Казват, че традициите спасили българина ... Може ли без настояще и без бъдеще да се живее само със спомените за далечното минало?! Абсурд! Когато бяхме свободни, спокойни и щастливи – да! Миналото – далечното минало, радваше и беше гордост! А днес, когато сме зависими и живеем в тревожно очакване, това наше минало само ни натъжава ...

"Зимна песничка"

"Диалог у новогодней ёлки"

"Новогодишна песничка"

Много бедният човек е озлобен и яростен, докато средно бедният човек е средно спокоен за утрешния ден. Точно толкова спокоен, колкото хем да се тревожи как ще оцелее, хем да не излезе на улицата. Зает с тези мисли, той не хаби енергия да се сдружава с други средно бедни хора. Всеки оцелява поединично. Стандартът на живот е средно търпим, жизненият хоризонт – средно ясен. Средно бедният човек казва "Да сме живи и здрави, война да няма, а пък другото все ще се нареди". Неговото мрънкане е тихо и най-вече безобидно. Затова той е благодат за всяка власт.

Според проучване на „Галъп“, публикувано на сайта на Gallup World на 21 ноември, България е на 17-то място от 150 страни в света по равнище на недоволство от качеството на живот и дори усещане за безизходица, но едновременно с това – по търпеливост и примирение. 41% от българите са отговорили, че не се чувстват удовлетворени, но са свикнали с това, т.е. „всекидневието им може да е безрадостно, но те не се и бунтуват; може материално да не са чак толкова зле, но това не им носи огорчение.“

„Оправдаване с предшествениците“: почти всеки втори българин има затруднения с плащането на сметките, не се храни редовно с качествена храна, не почива и не си купува кола, съобщи Германският статистически институт в края на октомври. Според него нивото на бедност в България е най-високо в целия ЕС – 46,2%. На първо четене на бюджета (8 ноември), обаче, министър Дянков отговори на критиките, че това е бюджет на обедняването, така: „България е една от по-бедните държави в ЕС по една-единствена причина – 60 години комунисти са управлявали страната.“ Впоследствие премиерът Борисов добави още 40 години, та злодействата на предшествениците закръглиха цяло столетие.

Всички проучвания сочат едно и също: в целия Европейски съюз няма по-бедни от българите!

"Изгряла е месечинка" (Добруджа)

Докато в САЩ звучаха похвали за българския премиер, на форум в Европейския парламент се заговори открито за тъмното минало на Борисов. Но не си мислете, че тези два факта си противоречат – спомнете си аксиомата на Евклид.
Тези два факта, колкото и парадоксално да стоят един до друг, действително не си противоречат. Обяснението е много просто: двете твърдения са разположени в различни пространства, подчиняват се на различна логика, обслужват различни цели и възможността да се “срещнат” и да спорят може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави.

При това – нека е ясно – тук не става дума за неосведоменост от страна на Вашингтон или за злонамереност от страна на Брюксел. И отсам, и оттатък океана фигурата на Борисов с всичките й превъплъщения е добре позната. Докато тази фигура присъства върху политическата карта на Балканите, с нея трябва да се играе. И те играят. Разпределят роли, пишат сценарии, изпълняват ритуали.
Политиците са нещо като математиците: каквото и да им сервираш, те му измислят формула и тя веднага бива включена в някакво уравнение, което обяснява статиката и динамиката на днешния геополитически дисбаланс. В това уравнение фигурираме и ние – избирателите на Борисов, но като системна грешка, която вреди на индивидите и е безполезна за обществото.
Резултатът също е ясен. Години наред България „пази” позорното дъно в класацията за подкупност на държавите в Европейския съюз. Корупцията, отсъствието на почтеност, грубата намеса на изпълнителната власт в правораздаването, отказът на институциите да поемат своята отговорност в борбата срещу злоупотребите с власт, арогантното пренебрежение на всички сигнали на неправителствените организации, специализирани по проблемите на правосъдието и вътрешните работи, създават чудесна среда за укрепване на най-жилавия октопод, пораснал и заякнал под снизходителния поглед на всички, които управляваха България през последните години. Все пак да не забравяме – живеем в капиталистическо общество!

В тази компания Борисов има особени заслуги и президентът Обама прекрасно знае това. Но неговата мисия не е на ментор. Срещата в Овалния кабинет беше среща за размяна на патерици. На САЩ им е необходима балканска патерица за външна употреба, а на Борисов – американска патерица за вътрешна употреба.
В света, в който живеем, възможността тези две реалности да се срещнат може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави, които се пресичат в безкрайността!

Броят на европейските граждани, изправени на прага на бедността достигна 120 милиона.
Това съобщи Евростат.
България е най-засегната държава, като 49% от хората живеят в бедност.
Страната ни е следвана от Румъния, Латвия, Литва, Гърция и Унгария.
15% от чехите са групата на мизерстващите. Според Евростат 17 % от населението на Европа са с ниски доходи.
Евростат съобщава, че през 2011 година 119.6 милиона души или 24% от населението в 27-членния ЕС са пред риск да попаднат в групата на бедните, на социално отхвърлените или на домакинствата с най-малко трудово заети.
За сравнение: през 2010 процентът е бил 23.4%, а през 2008 година 23.5%.
В Германия – най-голямата икономика в ЕС – 19,9% от населението е пред риск, а във Франция – 19,3%.

ТРИЛАТЕРАЛНА КОМИСИЯ – ЧЛЕНОВЕ ОТ БЪЛГАРИЯ:

(ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА): Tzvetelina Borislavova Founder, Owner and Chairperson, CSIF; Chairperson of the Supervisory Board, Bulgarian-American Credit Bank (BACB); Founder and Chairperson, Credo Bonum Foundation; former Chairperson of the Supervisory Board, CIBANK, Sofia.

(МЕГЛЕНА КУНЕВА): Meglena Kuneva, Chairman of the Board, European Policy Center; former Member of the European Commission (Consumer Policy); former Minister of European Affairs and European Commission Chief Negotiator, Sofia.

(ПЕТЪР СТОЯНОВ): Petar Stoyanov, former President of the Republic of Bulgaria; President, Center for Global Dialogue and Cooperation, Vienna.


ТРИЛАТЕРАЛНАТА КОМИСИЯ – известна още като TLS, е създадена по идея на Дейвид Рокфелер през 1973 г. Първият председател на комисията е Збигнев Бжежински, който е главна фигура и в Съвета за чуждестранни връзки.
“Трилатеризмът” може да се счита за британска идея, внесена в САЩ чрез Хенри Кисинджър, който е един от директорите на Съвета за чуждестранни връзки, както и на Трилатералната комисия.
Зад идеята, реализацията и дейността на Трилатералната комисия и на Съвета за чуждестранни връзки стои силното еврейско лоби, начело с мултимилиардера Рокфелер.
Комисията е учредена от частни лица от САЩ, Западна Европа и Япония, с цел взаимодействие между трите големи световни сили. От там носи и името си.
Трилатералната комисия е изцяло частна инициатива, но целите и съвсем не са от частен характер. Понастоящем тя се председателства от бившия американски конгресмен Том Фоли, ирландския бизнесмен Питър Съдърленд и от председателя на компанията „Ксерокс“ Йотаро Кобаяши.
Двете организации – Съветът за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия, са управлявани от едни и същи хора и имат една и съща цел: “Световно управление”.
Организацията контролира най-важните университети: Колумбийския, Джорджтаунския, Харвардския, Хувъровия институт, университетите в Хъдзън, Масачузетс и др.; най-големите фондации като Рокфелер, Форд, Карнеги, големите и известни вестници и радио-телевизионни станции, като “Ню Йорк таймс”, “Лос Анджелис таймс”, “Чикаго сън таймс”, “Си Би Ес” и др.
Официално Трилатералната комисия е политическа дискусионна група от над 300 изтъкнати граждани от Северна Америка, Западна Европа и Тихоокеанска Азия, с цел разбирателство и решаване на общите проблеми на тези три региона.
През 1977 г. за 39-ти президент на САЩ е избран членът на комисията Джими Картър, който назначава в своята администрация повече от дузина членове на комисията , включително и Збигнев Бжежински.
В списъка на Трилатералната комисия са имената на американски лидери, като Бил Клинтън, кандидатът за президент на Републиканската партия Джон Маккейн, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, бившият вицепрезидент Дик Чейни.
Чейни е смятан за идеолог на двете войни в Ирак, чрез които военните лобита и компании печелят милиарди. За отплата, след напускане на вицепрезидентството, Чейни е назначен за шеф на компанията Халибъртън, която строи американските военни лагери в чужбина.
Според свидетели и специалисти вицепрезидентът не е показал видима реакция на 11 септември 2001, когато Световния търговски център в Ню Йорк рухна. Това, според тях, е косвено доказателствата, че атентатът е планиран от САЩ като повод за войните в Ирак и Афганистан и то именно от Трилатерната комисия.
Член на комисията е и Алън Грийнспан, дългогодишен ръководител на Федералния резерв на САЩ, който е частен и е получил от държавата право да отпечатва американската валута.
Заради необезпечеността с активи – т. е., с долари, чийто количество се определя от резерва, комисията се сочи като виновник за бушуващата световна икономическа криза.
В програмата на Трилатералната комисия са включени два плана:
1. Аграрен план и международен хранителен резерв – т.е. пълен монопол върху хранителните ресурси и възможностите да се манипулира с него.
2. Енергиен план – абсолютен монопол върху енергетиката на отделните държави. Те определят кои атомни централи да се затворят.
Петър Стоянов участва в годишните заседания на Трилатералната комисия.
През 2006 г. тай е избран за член на Изпълнителното й бюро. Стоянов е един от първите източноевропейски политици, поканени за участие в заседание на Трилатералната комисия.
Обикновено в продължение на три дни участниците в заседанията обсъждат въпроси като: вътрешната динамика на Европейския съюз, корупцията, насоките в развитието на международната политика и политиката на сигурността, енергийната сигурност, бъдещето на световната търговска система, НАТО и трансатлантическите отношения и други въпроси.
Сред докладчиците фигурират имената на: върховния представител на Европейският съюз за външната политика и сигурността Хавиер Солана; професора от Масачузетския технологичен институт и бивш директор на ЦРУ Джон Дойч; председателя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише; бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и бившия първи заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд Стенли Фишър.
В брюкселската среща на Трилатералната комисия са участвали също председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер.
Участниците са били поканени на официална вечеря, давана в тяхна чест от председателя на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг. Поканени са и на прием от краля на Белгия Албер II, на който са били приветствани от белгийския престолонаследник принц Филип.
Организациите на световния икономически, политически и военен елит – „БИЛДЕРБЕРГИ”, „СЪВЕТЪТ ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ ВРЪЗКИ” и „ТРИЛАТЕРАЛНА КОМИСИЯ”, са истински „Бермудски триъгълник”, в който искат да вкарат целия свят и да изградят своя НОВ СВЕТОВЕН РЕД!
Бъдещето ще покаже доколко техните планове са осъществими, особено след като гигантът САЩ, всъщност, се оказва, че е „КОЛОС НА ГЛИНЕНИ КРАКА”!

ТРИЛАТЕРАЛНАТА КОМИСИЯ И БИЛДЕРБЕРГИТЕ СРИВАТ ЕВРОПЕЙСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ! ТАКАВА НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА! НИКОГА!


Автор: Магдалена ТАШЕВА

През 1970 г. Алвин Тофлър публикува своят бестселър «Шокът от бъдещето», в който обясняваше как бъдещето така ускорено навлиза в днешния ден, че хората са в шок от скоростната поява на нови неща. През последните 23 години ние преживяхме също шок, но не от бъдещето, а от миналото.

Започна се с реставрация на партии, умрели още в 1934 г. или десетилетие след това. На имена, фигури и символи от преди половин век. После бе най-радикалната реституция в Европа. Времето се върна назад с имена, паметници и символи - като се започне от улица «Мария Луиза», площад «Александър Батемберг» и се стигне до Добрич и Монтана. Върнаха се синът на някогашният български цар и неговата собственост.

Беше извършено «връщане на земята в реални граници», което я надроби на повече от 10 милиона парчета, както преди половин век - трудно обработваеми със съвременна техника. Унищожени бяха огромни стада и птици в модерни птицеферми. Продадени бяха за вторични суровини системи за напояване. Върнаха се времена, описани в знаменитата Яворова «Градушка». Дори след Реставрацията във Франция през 1815 г. - 26 години след Революцията, френският крал отказва на завърналите се от чужбина аристократи, чиито земи са били национализирани и разпродадени от революционерите, да си ги реституират, за да не пострада френското земеделие. У нас това бе направено и селското стопанство се върна с един век назад, а селото - в кърджалийските времена преди повече от два века с вилнеещите цигански банди, убиващи възрастни хора за 20 лева, разграбващи реколта, птици, инвентар.

През 80-те години на ХХ век България е най-индустриализираната държава на Балканите и индустрията е основното перо, чрез което се създава национален доход. Четвърт век по-късно тя е най-деиндустриализираната страна на Балканите и се е върнала в миналото 70-80 години, но в съчетание с едно опустошено село. Заличени са от държавния кадастър 1/3 от имената на селата в днешна България!

Върна се корумпираната система за многопартийна представителна демокрация, в която политиците се обогатяват, благодарение на достъпа до властта и броят на партиите е по-голям с пъти от броя им в 1934 г., когато на българите им е дошло до гуша от желаещите да се възползват от държавата и да грабят и посрещат с облекчение 19-майския преврат срещу тях.

През 80-те години у нас е поставена задачата за «интелектуализация на цялото общество», защото се смята, че бъдещето е на общества, основани на информацията, знанието, интелекта. Четвърт век по-късно обществото се е върнало 120 години назад във времето след Освобождението и десетки копия на простащината, дебелащината, безпардонноста, самодоволната арогантност на Бай Ганьо, Данко Хаирсъзина и Гуньо Адвокатина, шестват по екраните на нашите телевизори.

След 1945 г. в страната има значително количество неграмотни, но в резултат на кампанията по ограмотяване в началото на 50-те години неграмотността изчезва в българското общество. Днес отново има десетки хиляди неграмотни и техният брой ежегодно се увеличава. Страната се е върнала 65 години назад в своето минало.

Социализмът залага в своето развитие на икономика на бъдещето, която трасира пътя към ново информационно и постиндустриално общество. Четвърт век по-късно стратегическата ориентация е към икономика на миналото. Вместо на тогавашното производството на компютри ново поколение се залага на поклоннически туризъм, привличащ вярващи в чудеса хора. Вместо на вече ликвидирания и разграбен супермодерен Завод за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора, се разчита на археологически разкопки на реалности от преди две хилядолетия, с които да се прави културен туризъм. Вместо на икономиката на биотехнологиите и на ДСО «Биотехнологии» се разчита на икономика на вампирите и мощите на Йоан Предтеча. Министри като Огнян Дойнов, Стоян Марков, Стоян Овчаров разчитат на кибернетиката, суперкомпютрите и новите технологии за развитие на икономиката на България, а сегашният министър Симеон Дянков се гордее, че е «главен археолог на републиката» и усърдно дава пари за икономика на останките от далечното минало.

В историята ни основен елемент в осъзнаването на българите като нация е борбата срещу турското робство за свобода и национално освобождение. Сега, обаче, отново се появяват заглавия, език, дискурс, описващ българите като роби, подобно на техните възприятия за ситуацията преди 150 години. «Робите на Европа» - така са характеризирани една немалка част от българите имигранти в Западна Европа в представено от КТ «Подкрепа» сведение, като се подчертава свръхексплоатацията и принудителния труд, на който са подложени българите като «бели роби» в различни страни на Европа.

В спорта на Олимпиадата през 2012 г. в Лондон се върнахме 60 години назад - в 1952 г., в постиженията си. На изложението «Направено в България» през 2011 г. българските фирми представяха набор от стоки, типични за края на ХІХ век – минерална вода, розово масло и пр., т.е. - върнали са се 120 години назад. В цели региони в България поминък се търси в селски туризъм, предлагащ традиции и кухня от преди столетия. От Дунава до Сомалия върлуват пирати и залавят български кораби, както е било преди няколко столетия.

Врачките, знахарите, астролози, магьосниците са вече повече от учените, а според изследване на агенция «Галъп» близо половината българи смятат, че им е направена черна магия, т.е. връщането е направо към Средновековието. Скоростта, с която се изграждаха религиозни храмове на различни църкви и джамии през последните две десетилетия е по-голяма, отколкото през всичките последни двеста години. Хиляди болни и сакати хора се събират всяко лято на «Кръстова гора» с надеждата за чудо, което да ги излекува, както е ставало столетия и хилядолетия назад с надежди, давани от шамани и проповедници. Един от най-големите сблъсъци на различни групи през 2011 г. се оказа с вярващите на една джамия – Баня башъ в София, а не, например, сблъсък за правата на захвърлените на произвола работници в Кърджали. Самият министър-председател е суеверен като средновековна бабичка и признава, че връща колата на НСО, ако черна котка му пресече пътя. Да, това си е едно ново Средновековие!

На политическите сили им трябват не хора, които залагат на разума си, а на вярата. Разумният човек се съмнява. Той трудно може да бъде лъган, а опиращият се на вярата и опростаченият е податлив на обещания за политически чудеса. Ако е лесно да го убедиш, че проблемите му ще се решат като докосне мощите на Свети Йоан или поредната «плачеща Богородица», политическите манипулатори успешно ще го накарат да вярва в чудото на поредния политически спасител.

За 23 години България претърпя демографска катастрофа, сравнима само с катастрофата през първите десетилетия след падането под Османско робство. Сега, обаче, спадът в раждаемостта и застаряването са толкова застрашително бързи, че демографското дередже е много по-тежко, отколкото преди шест века.

х х х

Пред блока, в който живея в София, един клошар седи денонощно до кофите с боклук, бие се с кучетата за тяхното съдържание, гледа със страшен поглед конкурентите клошари, които се навъртат наоколо и дебне кой какво ще хвърли в тях, за да измъкне нещо за препитание. Докато го наблюдавам чувам как поредният либералстващ идеологически влъхва обяснява по телевизията колко свободни сме били днес - не било като в черното минало. Може би трябва да сляза и да го обясня на клошаря, биещ се с поредното куче за плячка от кофата. Той май не го знае ...

Автор: Проф., д.ф.н. Васил Проданов – преподавател в УНСС

"Шумете, дебри и балкани"

“България има нужда от драстично намаляване на населението” – това заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков по време на участие в предаване на БНР, – „ние не можем да си позволим лукса да издържаме население от 7 милиона. Оптималното население за нашата държава е 3 – 3,5 милиона души и се надявам, че скоро ще го постигнем благодарение на мерките, които сме предприели. Още повече, че зимата наближава, а тя е наш естествен съюзник в усилията ни за ликвидиране на безполезните, тежащи на бюджета хора.
България не може да си позволи пенсионери, не може да си позволи инвалиди, не може да си позволи деца. Нужни са ни единствено бачкатори без претенции за каквито и да било социални помощи. Очаквам тази година да успеем да се отървем от голяма част от пенсионерите и инвалидите благодарение на хитрия ход, който предприехме още през лятото на настоящата година. Ако някои от вас си спомнят, през юни ние увеличихме минималните пенсии, включително и тези за инвалидност, с една минимална сума не надвишаваща 7%, което прави около 9-10 лв. максимум. Именно това увеличение от 9-10 лв., а в някои случаи и по-малко, ни спестява сега, по време на зимния сезон, от 150 до 300 лева на човек. Сигурно се чудите как така – уж увеличаваме пенсиите, а в същото време спестяваме пари на бюджета, че и ще намалим броят на пенсионерите. Всъщност всичко е много просто: благодарение на това минимално увеличение голяма част от тези пенсионери минават границата на дохода, под който би им се полагала помощ за отопление през зимния период и сега ще изпукат от студ.

Каква ирония само – тъпите пенсионери се радваха на жълтите стотинки, които им подхвърлихме през лятото, от което ние получихме и политически дивиденти. И понеже не виждат по-далеч от носа си както и целият български народ и мислят само как да изкарат днешния ден, не успяха да предвидят, че тези 5-10 лева ще им костват помощите за отопление. Не сме ли го измислили умно? Аз не бих могъл да съм толкова нагъл, че да си присвоя сам заслугата за този хитър ход. Той е плод на общите умствени усилия на премиера, социалния министър и моя милост. Ето, виждате как може и бюджетът да е пълен, и пенсионерите щастливи – разбира се, докато почне зимата. Сега очакваме най-после нашите усилия да дадат плод и пенсионерите да се вкочанят, така че да посрещнем новия политически сезон с поне един милион по-малко от тази напаст. Това се казва с един куршум три заека: повече пари в бюджета, по-малко пенсионери, по-малко симпатизанти за нашия основен политически опонент БСП.
Разбира се, ние не се ограничаваме само с пенсионерите. Не! Ние стимулираме усилено и емиграцията. Както знаете, желаещите да емигрират се увеличават с всеки изминал ден. Вече почти не остана квалифициран медицински персонал под 57 годишна възраст, всичко бяга през глава. Здравната система се срутва, а това означава още хиляди смъртни случаи. На нас не ни трябват болнави хора – те също ще искат помощи. Решили сме да оставим всичко на естествения подбор и да преименуваме Института „Пирогов” в Институт „Чарлз Дарвин”. Въобще не ни трябват никакви висококвалифицирани кадри, нито интелигенти, нито учители – нищо. Те само пищят, че искат повече пари. Вън, да си търсят щастието по света. Не ни трябват и деца – децата са само разходи за детски градини, площадки, детски надбавки, поддържане на училища, учебници, а докато пораснат и станат гласоподаватели, нас няма да ни има. Както казах и по-горе, трябва ни само тъпа, ограничена, безмозъчна маса от уплашени, безропотни бачкатори. Ако на чуждестранните инвеститори им трябват специалисти, те ще си внесат.
Даже бих казал, че изобщо нямаме нужда от българи – нужна ни е само територията България. Да я разпродадем на парче и да си гледаме живота. Ама нали премиерът е патриот и иска някой да го запомни, та затова склоних да останат половината българи.”

Ало, ало, слънчице,
моля, покажи се.
На децата, слънчице,
топло усмихни се. (2)

Облачно и сиво е
от зори небето.
Будно пакостливо е
вече и морето.

Търся те по всичките
утринни адреси.
В клоните сред птичките
слънчице, къде си?

Ало, ало, слънчице,
моля, покажи се!
На децата, слънчице,
топло усмихни се. (2)

Търся те по всичките
утринни адреси.
В клоните сред птичките
слънчице, къде си?

То изкочи сресано
с нова златна риза.
Облаците есенни
до обяд изгриза.

Ало, ало, слънчице,
моля, покажи се!
На децата, слънчице,
топло усмихни се. (2)

Ало, ало, слънчице,
моля, покажи се!
На децата, слънчице,
топло усмихни се. (3)

Текст: Райна Пенева
Музика: Доно Цветков

ИЗПЪЛНЯВА:
Детско шлагерно студио "ДА"
СОЛИСТКА: Кристина Рашева

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

ДУХОВИ ФАНФАРНИ ОРКЕСТРИ ОГЛАСЯХА МАНИФЕСТАЦИИТЕ
НА УЧАЩИТЕ СЕ И НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ПО СЕЛА И ГРАДОВЕ,
ПРОВЕЖДАНИ ПОСЛУЧАЙ 1 МАЙ, 24 МАЙ, 9 СЕПТЕМВРИ И 7 НОЕМВРИ.

ФАНФАРНА МУЗИКА В ОУ "ОТЕЦ ПАИСИЙ"
С. СУШИЦА, ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪГ



СОПРАНИТЕ И АЛТИТЕ НА ФАНФАРНА МУЗИКА
В ЕСПУ "ХРИСТО БОТЕВ"
ГРАД ЛОЗНИЦА, РАЗГРАДСКИ ОКРЪГ




"ЧАВДАРЦИ" ("ЗЕМЯТА НА БОТЕВ И ЛЕВСКИ")


"ОКТЯБРЬ 17-ОГО ГОДА" ("ВСЕМ, ВСЕМ, ВСЕМ")

НА ДНЕШНИЯ ДЕН - 10 НОЕМВРИ 1989!
ПРЕДИ 23 ГОДИНИ! ...

Родени в НРБ. Няма как да избягам от своята карма.

Роден съм в една държава, а сега живея в друга. Фактите са си факти.

Аз съм нещо като исторически емигрант и е крайно време да го призная поне пред себе си.

Емиграцията е красиво състояние на духа, защото емигрантът е човек, който трябва да живее в свят, който не му принадлежи. Така се случи и с мен. Държавата, в която се родих, вече я няма и трябва да се уча да живея в съвсем друга страна.

Култово!

Роден съм в Народна Република България. После историческите ветрове отвяха това "народна" от името. Дали защото народът вече нищо не значеше или пък просто на никого не му пукаше за народа и до днес не е ясно. НРБ и РБ обаче са различни държави.

Роден съм в едната. Трябва да живея в другата.

НРБ и РБ е конфликт по-тежък от Северна и Южна Корея. Там, когато на едната страна й докривее, може да си го изкара на другата с ракети, артилерия, авиация, подводници или поне да свика гневна пресконференция в ООН.

А отношенията НРБ – РБ са пълни с гузно мълчание, тиха меланхолия, неясна вина и усещането за живот в различна вселена.

Ние като емигранти най-добре знаем колко е трудно да се живее в държава, която е съвсем различна от родната ти страна. Трябва да оцеляваме в странни правила и различни ценности, все едно предишният ни живот никога не е съществувал.

Аз съм роден в НРБ.

Много се дразня, че днес НРБ е сведена до три клишета и меланхолия по най-тъпото от нея. Тези, които обичат да се правят на интересни, веднага казват: "аа, дааа, опашки за банани, радиоактивни марули и руска телевизия в петък вечер". Тези, които страдат пък започват: "сигурен живот, безплатно здравеопазване и заплати, които стигаха за нормален живот".

В НРБ никога не ме е впечатлявал недостигът на банани или пък марули, които активират гайгер-мюлеровите броячи (вероятно съм погълнал достатъчно от тях). Харесваше ми спокойствието на живота. Вероятно то е било измамно, но детето в мен усещаше, че подобен живот е най-близко до утопията в нашия невъзможен свят. Нямам много визуални спомени от НРБ, но пък съм пълен със спомени за усещания.

Сладоледът лятно време.

Радостта от играта на футбол лятно време.

Снегът през зимата (може би в онази различна вселена май нямаше глобално затопляне).

НРБ имаше цветове. В съзнанието ми са запазени много цветове. Заради това днес, когато чета лигави постмодерни писателчета, които се правят на интелектуалци с лакирани нокти, не мога да не ги улича в лъжа. Те се опитват да кажат, че в НРБ е било сиво. И лъжат като разпрани. Няма по-голяма лъжа от тази, която един човек може да сътвори за самия себе си.

Когато после по волята на политическите богове бях принуден да емигрирам в Република България (едно от десните ченгета я нарече РъБъ, с което вероятно поиска да свали от себе си и себеподобните си вината, че ни натресоха в това блато), се учудих от това как една държава може да спре да бъде самата себе си за невероятно кратко време. Всичко се разлетя във въздуха! Там, където преди имаше цветове, дойде сивотата на бедността, хората се сдухаха и емигрантският ми живот започна в нещо като буря, която не е спирала оттогава.

Родените в НРБ сами предадоха живота си, като се отказаха от него. Всеки се опита да си сътвори различна биография, различен светоглед, опитаха се да заприличат на новородени младенци и потънаха в най-ужасяващата социална депресия, позната на стария континент. Те просто отказаха да си признаят, че вече са емигранти и че държавата им изчезна.

Заради това в РБ се нагледахме на предателства, които хората правят. Най-вече срещу самите себе си. Предадоха се, продадоха се, а след 15 години всички започнаха да хълцат за изгубената Аркадия, за кроткият рай, оставен назад. Република България май стана единствената държава в света, в която меланхолията доби политически оттенъци, което още повече скофти емигрантския живот.

Кърт Вонегът, блестящ писател, върховен майстор на иронията, наричаше виетнамската война на САЩ не с името й, а с фразата: "когато лайното удари вентилатора". Нашата историческа емиграция от една държава в друга също напомня на тази митологична фраза. Кръстоносният поход на родените в НРБ завърши в блатото на нечистотиите на РБ. Отнеха ни не само една буква – взеха ни всичко. Казвам ви – всичко.

Дубравка Угрешич, балканска майсторка на иронията пък споделяше, че емигрантският живот представлява едно основно душевно усилие: постоянно да преценяваш без какви неща можеш да живееш. Животът в РБ прилича точно на това – лишаваш се от всичко в името на драматичната надежда, че бъдещето ще бъде добро. Отказахме се от миналото, отказахме се от настоящето, отказахме се от идеите, отказахме се от всичко и заради това ни останаха единствено спомени. Основната политическа битка в РБ сега е за правото на контрол върху спомените. Защото друго, освен спомени, България просто няма.

Заради това в наши дни преоткрих прелестта от четенето на Ремарк. Целият народ прилича на негов герой, който се връща от фронта, но разбира, че се е върнал в някаква друга държава, в друга вселена дори.

Всеки народ търси различни начини да се справи с колективната меланхолия по изчезналите в мрака на историята страни. В края на филма "Ъндърграунд" Емир Кустурица визуализира това по блестящ начин – в отвъдното хората се завръщат в своята Югославия и започват вечния си живот по нов начин, в една държава отцепена от целия свят, в която сватбата е начин на живот, а музиката – единственият език на душата на хората.

Може би това ще е нашата съдба в отвъдното също. Вместо смърт, ще преплуваме реката на спомените, за да се върнем в НРБ на нашето детство. Там, където животът беше простичък и подреден, а детството траеше цяла вечност и малко отгоре. Там нашата емигрантска участ най-накрая ще свърши и ще се завърнем по родните си места.

Родени в НРБ. Това е за цял живот.

Алекс Симов – журналист

България е в гражданска война. Не е обявена официално, но е реална и се води по всички правила на изкуството. Войната е кървава, безмилостна, жестока. Всеки ден е ден на смърт. Войната се води вече 23 години. От едната страна на фронта са олигарсите и местните феодали Златев, Божков, Ганчев, Гигов, Гергов, Батков, Банев … В тяхната армия са наемниците – българските политици, правителствата, държавните чиновници. Имат си и отряди на смъртта, наказателни бригади от корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии. Тази армия е високо организирана, притежава свръхмодерни технологии за унищожаване на противника. Обезпечена е финансово. Пропагандната й машина работи на пълни обороти. От другата страна на фронтовата линия са всички останали български граждани. Тази армия е многомилионна. Но тя е неорганизирана, невъоръжена.
Пропагандата на противника я е разделила на групи и групички, които водят битки помежду си. Нещо повече – като облъчени от психотронно оръжие те дори не осъзнават кой е главният враг. Кой ги избива, кой е виновен за това, че са гладни, че децата им бягат от фронта без да са дезертьори – просто оцеляват. Милионите български граждани се лутат по бойното поле обезкървени и деморализирани. Липсват офицери, които да ги поведат. Тях ги отстрелват снайперисти. Всеки потенциален водач бива унищожаван. Над окопите се стеле гъста дезинформационна мъгла от неизпълнени обещания и ежедневни контролирани скандали за отвличане на вниманието. В същото време избиването продължава с ефективност, на която би завидял всеки себеуважаващ се шеф на концентрационен лагер. Газовата камера е огромна – цяла България. Вместо газ “зарин” се използва системата на здравеопазването за нанасяне на геометрично растящи загуби в жива сила. Чрез унищожаване на образователната система се отнема всяка възможност да се роди по-добро бъдеще. Организираната безработица е с няколко бойни глави. Омаломощените хора нямат сили да потърсят отговорност и да накажат олигарсите и местните феодали. Не могат да се съпротивляват на наемниците им. Вместо това те водят ежедневна битка да намерят кора хляб, за да нахранят децата си. Стимулира се идеята, че е по-добре да преминеш фронтовата линия, да станеш наемник – държавен чиновник. Ще можеш да крадеш законно, да получаваш бонуси. Това може да стане и чрез присъединяване към някой от измислените политически отряди – наречени парламентарно представени партии. Командирите им, привидно воюващи помежду си, всъщност разделят, разбиват и отслабват противника. Засега обикновените български граждани губят битките, понасят огромни загуби на всички фронтове. Войната, обаче, може да бъде спечелена, но първо трябва да се осъзнае кой е истинският враг, къде е и да се премине към мощна обединена офанзива срещу върховното командване и щаб квартирата на противника. Наемниците сами ще се разбягат и предадат. Двадесет и три-годишната гражданска война продължава и само от нас зависи кога ще дойде краят й и какъв ще бъде той. Помощ отвън няма и не следва да очакваме. Никой няма да ни спаси, никой няма да воюва вместо нас. Това е наша работа, нашият живот. Наш дълг и отговорност.

"Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?"
Ако въпросът се отнася до ръководеното от Цецка Цачева 41-во Народно събрание, то едва ли ще остави много спомени за историята. След време ще се забравят и безпардонните лобистки закони, които се превърнаха в запазена марка на този парламент. И безсрамната спекула със субсидиите за т. нар. "независими" депутати. И разноцветната коалиция на опашка за получаване на луксозни джиесеми "Верту". И чашите с вода, с които се заливаха бивши съпартийци ...
Дори и фотошопът на председателката на НС върху корицата на пожълтяло списание едва ли ще остане в историята. На дневен ред ще е следващият парламент със своята си клоунада.
Онзи ден, обаче, г-жа Цачева направи всичко възможно, за да се "обезсмърти" политически. Парламентарната шефка отказа искане на лявата опозиция да бъде почетен с едноминутно мълчание гениалният поет - антифашистът Никола Вапцаров. Да оставим встрани факта, че в столицата на България София има булевард на името на разстреляния поет и булевард на името на неговия убиец Борис ІІІ!
Този акт със сигурност няма да се забрави и ще бъде лепнат като гербова марка за 41-ия парламент. Председателката му може да спи спокойно, че се записа в историята. Издигна си паметник, но не неръкотворен, както е казал друг – руски поет.
За чест на парламентаризма, намериха се и личности, които дадоха обратния пример. Геновева Алексиева единствена от ГЕРБ стана на крака с колегите си от БСП, ДПС и "Атака". Атакистът Огнян Стоичков пък направи признание, по-ценно от всички тиради, изречени от трибуната на този парламент: "Този човек е разстрелян на 32-годишна възраст. Всеки един от нас какво е направил на 32 години? Ако колегите от ГЕРБ се чувстват по-велики от този гений, нека да не стават. Но аз знам, че 32-годишен не бях направил нищо".
В историята на България има много подобни дати, но не за всяка от тях трябва да се става на крака в пленарната зала, непреклонна бе Цачева. Бившата активистка на БКП в Плевен така и не е научила, че Вапцаров не е кой да е. Оказва се, че тя е била активистка на БКП, но не и комунист! И не може да съобрази, че през 2012 г. се отбелязва кръгла годишнина от разстрела на поета – 70-а! Да не говорим, че ситуацията е деликатна и в международен план, тъй като Македония дава мило за драго да си присвои интелектуалното наследство на Вапцаров.
Впрочем 41-ото НС е особено стриктно, когато почита дати и личности, свързани с десния прочит на историята. Има и такъв прочит - десен! За останалите – мълчание. В ГЕРБ, изглежда, имат нужда непрестанно и ритуално да доказват колко са десни. Може би от желание да заличат факта, че в тяхното управление присъстват най-много преки потомци на старата комунистическа номенклатура. Това, само по себе си, не е лошо. Лошото е това, че те са се пребоядисали според обстановката!
Уви, провинциалните им комплекси този път избиха върху една от световните стойности в българската култура.

Калин Първанов
Сп. "ТЕМА", 30.07.2012 г.

Никто из писателей советской эпохи не нанес столь огромного ущерба репутации СССР, как Солженицын. Вся Европа читала книги, где Советский Союз представлялся как одна большая тюрьма. Именно книги Солженицына внесли немалую лепту в развал страны, за что он получи свою Нобелевскую премию за мир.
Однако в капиталистической Америке находились люди, которые умели смотреть сквозь призму лжи и видеть саму суть. Дин Рид — американский певец, киноактёр, кинорежиссёр и общественный деятель, в далеком 1971-м году опубликовал открытое письмо А. Солженицыну, в котором актер назвал все обвинения Солженицына в отношении Советского Союза ложными.
Удивительно, насколько эти слова актуальны и сегодня. Письмо было написано 40 лет назад и до сих пор оно не потеряло своей актуальности.

Дорогой коллега по искусству Солженицын!
Я, как американский артист, должен ответить на некоторые ваши обвинения, публикуемые капиталистической прессой во всем мире. По моему мнению, они являются ложными обвинениями, и народы мира должны знать, почему они ложные.
Вы заклеймили Советский Союз как «глубоко больное общество, пораженное ненавистью и несправедливостью». Вы говорите, что Советское правительство «не могло бы жить без врагов, и вся атмосфера пропитана ненавистью, и еще раз ненавистью, не останавливающейся даже перед расовой ненавистью». Вы, должно быть, говорите о моей родине, а не о своей!
Ведь именно Америка, а не Советский Союз, ведет войны и создает напряженную обстановку возможных войн с тем, чтобы давать возможность своей экономике действовать, а нашим диктаторам, военно-промышленному комплексу наживать еще больше богатства и власти на крови вьетнамского народа, наших собственных американских солдат и всех свободолюбивых народов мира! Больное общество у меня на родине, а не у вас, г-н Солженицын!
Именно Америка, а не Советский Союз, превратилась в самое насильственное общество, которое когда-либо знала история человечества. Америка, где мафия имеет больше экономической власти, чем крупнейшие корпорации, и где наши граждане не могут ходить ночью по улицам без страха подвергнуться преступному нападению.
Ведь именно в Соединенных Штатах, а не в Советском Союзе свои же сограждане убили в период с 1900 года больше людей, чем число всех американских солдат, погибших в боях в первой и второй мировых войнах, а также в Корее и во Вьетнаме! Именно наше общество считает удобным убивать любого и каждого прогрессивного лидера, который находит в себе мужество поднять голос против некоторых наших несправедливостей. Вот что такое больное общество, г-н Солженицын!
Далее вы говорите о расовой ненависти! В Америке, а не в Советском Союзе, на протяжении двух столетий остаются безнаказанными убийства негров, которых держат в полурабстве. В Америке, а не в Советском Союзе, полиция без разбору избивает и арестовывает любого и каждого негра, пытающегося выступить в защиту своих прав.
Затем вы говорите, что «свобода слова, честная и полная свобода слова — вот первое условие здоровья любого общества, и нашего также». Попытайтесь распространить эти мысли среди страдающих народов, вынужденных бороться за существование и жить вопреки своей воле под гнетом диктаторских режимов, держащихся у власти лишь благодаря военной помощи США.
Скажите о своих мыслях людям, чье «здоровье» заключается лишь в том, что половина их детей умирает при рождении, так как у них нет денег на врача, и они всю свою жизнь мучаются из-за отсутствия медицинского обслуживания. Скажите об этом людям капиталистического мира, чье «здоровье» состоит в том, что всю свою жизнь они проводят в постоянном страхе перед безработицей. Скажите американским неграм, как много им помогли на деле «здоровье» и «свобода слова» в процессе их справедливой борьбы за равноправие с белыми, когда после двух столетий «свободы слова по-американски» во многих районах США считают, что убить негра — это все равно что поохотиться на медведя!
Скажите трудящимся капиталистического мира о ваших идеях по поводу «свободы слова как первого условия здоровья», если из-за нехватки денег их сыновья и дочери не смогут развить свои умственные способности в школе, а поэтому никогда не сумеют даже научиться читать! Вы говорите о свободе слова, тогда как большая часть населения земного шара пока еще говорит о возможности научиться читать слова!
Нет, г-н Солженицын, ваше определение свободы слова как первого условия здоровья неверно. Первое условие заключается в том, чтобы сделать страну достаточно здоровой морально, умственно, духовно и физически, с тем чтобы ее граждане умели читать, писать, трудиться и жить вместе в мире.
Нет, г-н Солженицын, я не принимаю вашего первого условия здоровья общества и особенно в вашем определении и контексте. Моя страна, известная своей «свободой слова», — это страна, где полиция нападает на участников мирных походов. В моей стране разрешены мирные походы, и в то же время продолжающаяся война губительно отражается на жизни вьетнамского народа, ибо демонстрации, разумеется, нисколько не меняют политику правительства. Неужели вы действительно думаете, что военно-промышленный комплекс, правящий моей страной и пол миром, печется о «свободе слова»?! Правители его сознают, что они, и только они, обладают властью принимать решения. Воистину, свобода слова на словах, но не на деле!
Вы заявляете также, что Советский Союз идет не в ногу с ХХ веком. Если это и верно, то потому, что Советский Союз всегда идет на полшага впереди ХХ века! Неужели вы предлагаете вашему народу отказаться от своей роли вождя и авангарда всех прогрессивных народов мира и вернуться к бесчеловечным и жестоким условиям, существующим в остальной части земного шара, где несправедливость воистину изобилует в атмосфере чуть ли не феодальных условий многих стран? Г-н Солженицын, в статье далее сказано, что вы — «многострадальный писатель из Советского Союза». По-видимому, это означает, что вы много страдаете из-за отсутствия моральных и общественных принципов и что ваша совесть мучает вас в тихие ночные часы, когда вы остаетесь наедине с собой.
Верно, что в Советском Союзе есть свои несправедливости и недостатки, но ведь все в мире относительно. В принципе и на деле ваше общество стремится к созданию подлинно здорового и справедливого общества. Принципы, на которых построено ваше общество — здоровы, чисты и справедливы, в то время как принципы, на которых построено наше общество, жестоки, корыстны и несправедливы. Очевидно, в жизни могут быть ошибки и некоторые несправедливости, однако несомненно, что общество, построенное на справедливых началах, имеет больше перспектив прийти к справедливому обществу, нежели то общество, которое строится на несправедливости и эксплуатации человека человеком. Общество и правительство моей страны отстали от времени, потому что их единственная цель заключается в стремлении сохранить во всем мире статус-кво. Именно ваша страна стремится делать прогрессивные шаги во имя человечества, и если в чем-то она несовершенна и порою спотыкается, то мы не должны осуждать за эти недостатки всю систему, а должны приветствовать ее за мужество и стремление прокладывать новые пути.

Искренне ваш - Дин Рид

Огонек № 5 (2274), 1971 г.

Разгледайте фактурата. Цената на електрическата енергия, която е определила държавната комисия, се формира в първия раздел на фактурата "Снабдяване с електрическа енергия" и след това изчислена "Стойност на снабдяването" – 16, 20 лв., което тук е без ДДС!

Следва втори раздел във фактурата: "Разпределение на електрическата енергия" и след това "Стойност на разпределение", сумирано и изчислено на 20, 29 лв.!

Този втори раздел "Разпределение на електрическата енергия" си го позволяват безконтролно и безнаказано чуждите разпределителни дружества! Обърнете внимание! Снабдяването с ел. енергия, която ние трябва да плащаме 16, 20 лв., е с 4 лв. по-малка от разпределението 20, 29 лв. без ДДС, което допълнително плащаме на тези монополи!

Не се лъжете с понятието "монополи" и "леберализация"! Тези допълнителни 20, 29 лв. без ДДС, които плащаме, отиват в партиите и кръговете около тях! Днес те отиват в ГЕРБ и при Бойко Борисов! Затова той няма да бъде този, който ще ги раздържави!

ЕТО КАК НИ ОГРАБВАТ! НО НЕ ЧУЖДИТЕ – НАШИТЕ, МОНОПОЛИЗИРАЛИ ВЛАСТТА ВЕЧЕ 23 ГОДИНИ!
ТАКА Е В КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО!