Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че ме обвиняват във безверие.
Пиша стихове. За хората ги писах -
да им вдъхна своята Надежда.
Но в илюзиите си улисана
ме оплетоха в невидимата прежда!
Уморих се да съм контролирана
и заплахи явни да поемам.
Търсиха ми кУсури! Намираха!
искаха да бъда ... съвършена!
Уморих се от манипулации,
от учители - как трябва да живея!
Баста на фалшивите овации!
Щом е тъжно - няма да се смея!
Думата "приятел" е ... изчерпана.
Клуб по интереси се нарича.
Мислиш ли различно - ясно - черна си!
и омразата като река към теб потича.
Уморих се да губя приятели.
Без причина, а просто защото
не умея с лъжи и ласкателства
да пригласям на тяхното "мото".
Уморих се от техните мании
за Величие, за Богоизбраност!
Уморих се да слушам заканите,
да лекувам нанесени рани!
Уморих се от злост, отмъстителност,
и от критики, и поучения.
Как ли вечно да бъда бдителна
и нащрек за подобни мъчения?
Уморих се!!!
Антоанета Иванова ЯИЛ
Стихосбирка "Вечност"
