Ганчо, "мятам" бунара тук, защото в нетлог-а нещо ми реже текстовете посредата, навярно има ограничения за обема на текстовете.
Наздраве, приятелю!

САМОДИВСКИ БУНАР

Болен се разболее Милен кавалджия.
Болен ми е легнал, кавал е замлъкнал.
У целата гора тихо, глуховито -
нито хлопки хлопат, ни кавали свирят.
Тихо се стаил и самодивски бунар -
ни босилек никне, ни синя тинтява.
Вила самовила край бунара ходи,
дълга коса плете, дълго се заслушва:
Де го Милен овчар, де му е свирнята,
де му са овците, де сребърни хлопки?
Тихо се стаили гора и усое,
само плач се чуе - Миленова майка.

Вила самовила хвана мермер камък,
косата си резна, ризата си хвърли.
че ми е облекла моминска премяна,
че ми е загребала самодивска вода,
че се е слезнала долу у селото -
Милен вода пийна и си оздравея.

Пойде да си оди вила самовила,
Милен на крак рипна - пътя и препречи:
- Що си захвърлила самодивска риза,
що си ми донела самодивска вода,
не ли да ми станеш умилна невеста,
не ли да ми родиш дор двамина сина?!
- Я съм захвърлила самодовска риза
и съм ти донела самодивска вода
не за да ти станем умилна невеста,
не за да ти родим дор двамина сина!
Я съм захвърлила самодовска риза
и съм ти донела самодивска вода,
та да ми засвири кавал сладкогласен,
да ми оживее самодивска гора!

М.Б.