Ех, Йовано, Йованке,
яз те дома чекам,
дома да ми дойдеш,
а ти не довагяш, душо,
сърце мое, Йовано.
Яз те чакам, Йовано,
песен да ми изпееш,
како майка сина имала,
защо син изкая само
майка давала.
А син болен, болен
откакто се родия.
Да ми пееш как са
нацъфтели бахчите,
разпукали се люлеци,
замирисали девойки,
а он болен, болен от
както се родия.
Да ми пееш как и яз
по- мръкло лутам,
ноч ме пие, месечина
ме бие, нищо не мие,
здрав съм, а он болен.
И те затуй те чакам,
Йовано в дома да ми
дойдеш, а ти не дова-
гяш, душо, сърце
мое, Йовано.