Налегне ли тъга, на морна ти душа,
в Балкана ти иди – там, където славей пей
на Драгиева чешма мъката си разпилей

Ела да видиш ти тоз прекрасен край,
тревата как расте, руйно вино как се лей
водата как тече, пъстърва как кълве

От високите скали ти простора погледни
чашите си напълни, либето си прегърни
Либето си прегърни и в уста си го целуни