Красимир Георгиев
ПРИКАЗКА ЗА МАЛОУМНИЯ
Няма вече вятърни мелници, приятелю –
изгоряха сред здрача,
и земята под нас стана равна и сита
като измамна птица,
толкоз равна и сита стана земята ни –
чак да ти се доплаче,
че не можеш да видиш сред нея очите на
великан или рицар.
Под стрехите на замъци и на ханове
ще ги търсиш безумно –
ще търсиш очите им,
а чудаци и неудачници ще се смеят
на неуспеха ти:
„Свърши, старче, тази приказка за малоумния
покровител.
Втората пресечка вляво е музеят –
занеси доспехите!”
Омагьосан е светът, и слънцето е омагьосано,
и вятърът,
добри идалго!
О, сеньори, тъй благоразумни и почитани,
избрани –
дълго още ще се чува конски тропот над земята ни
и е жалко,
че не можем да видим сред нея очите на
рицари и великани.
перевод с болгарского языка
Нет уж больше мельниц ветряных,
Так-то друг - сгорели, как закаты,
Мёртвая земля лежит без них
Птицей обескрыленной и смятой,
Всё настолько грустно, что рыдать
Хочется бессильно от обиды,
Ведь теперь тут - ни богатыря,
Ни идальго - сроду не увидишь...
Я стучался в замки и дворцы
В поисках героев древних сказок,
Но лишь обезумевшим прослыл,
А толпа кричала вслед куражась -
Хватит нам рассказывать, старик,
Глупости про рыцарей известных,
Все они безумцы, как и ты,
За углом, в музее - ваше место...
Видно кто-то злой заколдовал
Мир вокруг, и солнце, даже ветер,
Богатырский дух в оковах чар
Спит до срока где-то на планете.
Добрые идальго! - шум копыт
Ваших лошадей я слышу всё же,
Сердце мне настойчиво твердит,
Что и вас самих увижу тоже...