"Да бъдеш откровен до край е невъзможно. Нито когато описваш себе си, нито когато описваш другите. Всяка изповед нещо прикрива, недоизказва или изменя. Това не е следствие само от свян или суетност, то е свойство на изречените мисли. Разказът за действителността вече не е тази действителност. Съдебното заклинание: истината, цялата истина и нищо повече от истината, е неизпълнимо. Наука история няма.



Така че аз ще заблуждавам, ще преувеличавам, ще омаловажавам, накратко - ще разказвам за неща, които със сигурност са се случили, и за хора, които са съществували, но си запазвам правото да тълкувам и описвам, както ми е угодно. Тази книга е прекалено лична, за да бъде определена като историческа проза. Опазил ме бог и от мемоари, тях човек пише, когато започва да забравя, какво иска да каже. Това е разказ за разтърсващите промени, които настъпиха с живота на хората през този век, объркаха ги, измениха поведението им, мисленето им, вярата им, нравите им. Преживял съм ги и описвам това, което аз съм видял и чул. Правя го от блазнещата мисъл, че ще се намерят люде, които да прочетат написаното и същевременно знам, че най-вероятно думите ми ще изфирясат като дим през комина и ще изчезнат завинаги. Това едва ли би имало особено значение дори и за мене. Всички ще се разтворим в нищото......"
Георги Данаилов (Доколкото си спомням)