ROYSA обратиться по имени
Четверг, 30 Июля 2009 г. 20:53 (ссылка)
Вот - с ударениями и со знаками препинании, чтоб проверил... Твой вариант для меня - увы! - не-реализуем... Прости!
Слово
търкАлям в устАта си кАмъчета.
ИзговАрям, мълвЯ.
думи град
се стовАрват. Ама че са!
слОво
ще бЪдеш ли,
в бЕздна ще тЪнеш ли,
но понЕ на ръбА ще стоЯ.
а Утре ще свЪрша, ще се изгУбя.
а и да бЪда, Аз ли ще съм?
блУдно се заблудИх в словоблУдство.
изчЕзнах в навАлицата
на рИми, на рИтъм в безрИтмие рУхвам,
сЯкаш съм дрУг нЯкой.
и тОзи, дрУгият, ми натЯква.
а аз го превЕждам кУхо!
и как да мълчА? - той напИра, напИра,
сЯкаш разпУкал се цИрей.
сЯкаш чУвствата си консервИра
и оцелЯва в пАяжината на всемИра.
насИпвам ритмИчно от бУкви трошИци
и нЯма спасЕние, бИе на гОло!
трошИци от бУкви за вЯтър и птИци...
не пАда слОвото! – летИ! но надОлу.
слОво като сИво олОво, слОво като мЕко олОво,
сЯкаш слОвото не е слОво, а стон измЪнкан.
слОво като скУли солЕно, като слИта сол слОво.
словесА, словесА - като сЪнища стрАнни в просЪница...
бЯгат ми нЕщо дУмите - помътнЕли словА бИсери.
откЪснато и нахАпано, нагАрча ми нЯкак слОвото.
мишелОвът свИри на флЕйтата, но дУми прАзни, замИслени,
гутапЕрчави се търкАлят във вЕчното колелО.
в тЪрсене не на сЕбе си крАча в полЕто, хрАча грАдския прАх.
ловЯ се за дУмите, кАзани нЯкога
и отдАвна забрАвени.
разпЪвам ръцЕте си - лЕсна мишЕна за бОжия гнЯв,
и пАдам в тревИте, и мОля разкАян:
еднА сАмо дУма за крАя,
еднИчкото зЪрно в плЯвата.