Честита нова
година
белоземска
гадина

http://www.youtube.com/watch?v=2d-WMWMWa8A


Горице ситна зелена
чешмице скоро градена.
Я са на тебе верувах
пък ти си била неверна.
Пък те ма в тебе фатиха
в тебе ма резиль сториха.
Нахзадь ми ръки вързаха
напреш ми пътен казаха,
та ма в темница вкараха
да броя девет години.

http://www.youtube.com/watch?v=0V2IqTx5m_8

Мамицата ви гаджалска ще разплача.

Притури са планината,
че затрупа два овчера,
че затрупа два овчера,
два овчера - два другаря.

Първи моли - пусни мене.
Мене чака първо любе.
Втори моли - пусни мене.
Мене чака стара майка.

Проговаря планината:
"Ой ви вази два овчаря,
любе жали ден до пладне,
майка жали чак до гроба".

http://www.youtube.com/watch?v=Cr1Z18aqwE4


Сос ми грачи, бре гарванчо, сос ми грачи
ам са моли, бре гарванчо, да си ми дойде,
да си ми дойде, бре гарванчо, лето пролето.
Да са листне, бре гарванчо, Деребаши,
да си ми торнат, бре гарванчо, йенкехеене,
да си ми дойде, бре гарванчо, моено любе.


http://www.youtube.com/watch?v=jCepk9gF1AA

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара й майчица.
С кадах ги вода хи даваше
и си Руфинки думаше:
- Руфинку, моя дощерю,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, стара мале лйо,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са й пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.

http://www.youtube.com/watch?v=XHi-8tEZAME

Изпълзях от съня внимателно и още преди сърцето ми да забие учестено си помислих "всичко ще бъде наред".Така свикнах да си повтарям вече от месеци - това заклинание не ме караше да се почувствам по-добре,но поне създаваше секунди мълчание,в които ужасът на застиналия свят наоколо не смееше да проникне в мен.
Напоследък ме е страх да спя на тъмно - винаги оставям банята да свети и телевизора включен без звук.Пердетата - леко открехнати,за да знам каква е ситуацията навън.
Нещо изтрополя вдясно от леглото и дланите ми се изпотиха докато се чудех какво може да е - гигантска хлебарка,крадец,може би духът на дядо ми?Много ясно,че беше парче топящ се лед в хладилната чанта,в която съм сложил свинското със зеле от вчера.Пфу.
Не бива да се излежавам,Фейкос стани,Фейкос мирно,съблечи умирисаната на сиренясал хуй пижама ( трябва днес да изпера ) обуй първо чорапите - левия,после десния,разрови и реши коя сива жилетка ще подхожда на сиво-синкавите ти джинси,ще слизаш ли да пиеш кафе и ако да,дали филипиката - чистачка ще си тананика,докато тика количката с хавлии или ще гледа тъжно и уморено?А може би ще е мексиканката и закачливо ще ти подхвърли " Буенос диас,комо естас ". "Муи биен,грациас,сениорита" ще се усмихна.
Колко дълго не съм се смял истински,не съм се влюбвал,не съм се любил.
Но съм обичал съвсем скоро - има няма пет години,един картоф насън.Беше есен и се свечеряваше в Петково,когато тя се появи.Имаше разкошен задник с бенчици и дълги, пожълтяващи секси листа,които падаха на вълни до земята с малки дупчици от колорадски бръмбар по края - като обички.Приближих се и още преди да я заговоря се почувствах щастлив."Не бъди тъжен",каза ми тя - "Аз съм тук ".Протегнах ръка и я погалих без да я докосвам - мъглите се свличаха от отсрещния баир,орехови листа бавно падаха около нас,някъде пролая куче.
Шттт...шттт,някой упорито мете листата на стария орех от каменните плочи на двора и мърмори.Оставете ги,моля,нека се трупат,нека покрият двора,улицата,цялото село,може би ще пусна корени в тях,може би ще остана завинаги с картофа сред бурените и пръстта,покрит с орехова шума...
После в живота ми се появи кучето - то прекоси океана на самолет и отначало кокетничеше,уж че ми няма доверие,но скоро се разхождахме двамата,лаехме катериците и се заливахме от смях на тяхното уплашено ч..ч..чччч.
Визата му,обаче скоро изтече и то трябваше да си тръгва - обещах му никога да не го изоставя и скоро след това,за да съм с него трябваше да се оженя за спасителката му ( изоставено с каишчица сред милиони зомбита в големия град ).Не можех и да си помисля никога повече да не го видя.
Колко щастие си подарихме мое куче,колко пъти ме спаси в гората,когато губех пътеката,как беседвахме двамата пред зачервената камина и заспивахме блажено на току що направения от нас дървен под,миришещ на смола.
Но ти ме чакаш нали?

А.П.Чехов
"Я не верю в нашу интеллигенцию, лицемерную, фальшивую, истеричную, невоспитанную, ленивую, не верю даже, когда она страдает и жалуется, ибо ее притеснители выходят из ее же недр"
(письмо к И.И.Орлову 22 февраля 1899 г.)

Днес все още е почивен ден в Америка,както и утре ще бъде - след пазаруването вчера,хората днес са наизлязли по ресторанти,кафенета и кина.За гастербайтера обаче това е загубено време - седи той сам в хотелската си стаичка,мисли и премисля,лута се в празнота и безизходица.Долари така не се трупат,а времето тече,с него и разходите,няма го ступора от тежката работа,което да даде така неоходимото му полубезраличие и чувство за нереалност - има алкохол,но на него му е необходимо състояне на постоянна бойна готовност,така че го употребява изключително разумно.
Иначе той не пести усилия в работата си - изцежда всяка възможност,бори се с конкуренцията,цепи секундата на две за да бъде максимално ефективен и не обръща внимание на болките в ставите,настроенията си и времето - такива глезотии той не си позволява.
Вярно,тази година се оказа смазваща за него - освен с работата трябваше да се справя и с куп други проблеми,които натрупвани и занемарени от дълго време, еякулираха гнойта си право в устата му, като набрали циреи.Емигранта често се самообвинява,подобно на следпиянско чувство за вина,че си се изложил - такъв си е,не е мъжкарско,той си знае.Противно,но неизбежно той слухти и е нащрек,като заек в стърнище - неизбежна защитна реакция.Понякога избухва в стихийни пристъпи на гняв и омерзение,след което му става дважди по зле.
Та за да се поразсея от хлебарките в главата си днес реши да отиде на кино.Гледа " Flight " с Дензъл Уошингтън.По време на прожекцията си мислеше за филма " Das Leben der Anderen ".
Там се разказва за агент на ЩАЗИ,който подслушва подозрителен писател.Агентът живее сам в оскъдно обзаведен апартамент.Няма личен живот.Постепенно животът на писателя и приятелката му се превръща в негов собствен.
Странно как двата филма се приютиха ,първият - Холивудска боза,създаде място за втория.Толкова различни и толкова нужни един на друг.Странно е,че и емигранта се случи там,както са се случили апостолите да бъдат свидетели на чудесата на Исус.
Беше му подарено чудо.

пожилой гитарист

Сегодня пятница и Black Friday следователно все американци в моле,поетому я решил посетит чикагскaя художественая галерия ( Chicago institute of art ).Много раз я там бил,но каждая визита для меня по своему уникалная.Спросите - почему дорогой Фейкос?Ну вопрос реторический - Фейкос ето по греческому означает человек которий ненастоящий,у которога нет собствение взглядий и все он взаимствует из околних и ето становится его временная сущност,каждое утро проснувшися с новое лицо - сегодня я проснулся не сферическо-гармонический а кубическо-непохватний,поетому я решил - буду смотрет Пикассо.
Ну,виймил зуби,оделся поехал на машине и прямо в даунтауне.Пока я ехал - я не думал о ничего специалнего,толко музика из старого болгарского филма " Селянина с колелото " ( мужик на велосипеде ) звучало в моей голове.Вот и линк : http://www.youtube.com/watch?v=xDzRYbzTIzI

Музей ето храм.Храм безвремия.Храм медитации.Там ортодоксное триединство перевращается в единство - толко свещенний дух летает сквоз каменний пол. Причина етого - разница картини с иконами.Картини изображает дух,поетому образий разкривлянние,размитие,призрачние - материя толко существует как носител духа,как дирка в песке,которая волна заличит в настоящую секунду.






Мая с куклой

Три картини етот раз впечатлили меня - "Пожилой гитарист","Мая с куклой" и "Dora maar au chat" ( "Дора в чате")




Дора в чате

Картини тоже фейкоси - каждий раз у них настроение меняется.Сегодня они спросили меня - "Кто действително тий, странний человек?"А я прошептал "Пожалуйста,помогите,я не знаю ответ".
В зале било тихо,но стало тише.Потом пожилой человек медлено поднял своей головой ударил струни в ритме халтового джаза и заядливом тоном сказал "Ти мой почитател и нищожество"
Мая в етом времени закричала "Ти голос моей куклой",а Дора с досадой отметила "Приди спроси потом - я занята" и с улийбком в посоке свое занимания изчезла.

Тогда я повернулся уходит,поднял глаза а там


Человек с вийрезаное ухо


"А я тебе понравился?",спросил,"если тий никто ,буд меня,у меня всегда зажигалка ест и халбой голландское пиво,ухо да нет,но ти и так не слийшиш хорошо"

"Спасибо,мистер Гог,ответил,буду тебя навсегда",подошел поближе,нашел дирка на рамку,дирка ставала болшая как я проходил,потом открилас,я пролезал внутри,било приглушение цвети,зелионие ,жолтие ,серие,запах тютюна и старие одежди,звуки старие обуви по деревянного пола,кто то смеялся...