http://strategic.log.bg/article.php?article_id=16224
Един Вожд до друг "вожд"
" Великият Вожд от Вашингтон ни известява, че желае да купи нашата земя. Великият също така ни израща вест за дружба и добрата си воля.
Той е твърде добър, тъй като ние знаем, че нашето приятелство е твърде малка цена за неговото разположение.Но ние ще обмислим Вашето предложение, понеже разбираме, че ако не продадем земята, бледоликият ще дойде с пушки и ще я отнеме със сила.
Как можете да купите небето или топлината на земята? Тази мисъл не ни е ясна. Ако не ние се разпореждаме със свежестта на въздуха и плясъка на водата, как бихте могли да ги купите от нас?
За моя народ е свещена всяка педя от тази земя. Всяка блестяща елова шишарка, всеки пясъчен бряг, всяко късче мъгла в тъмната гора, всяка поляна и жужаща мушица - всички те са святи за паметта и чувствата на моя народ. Сокът течащ в стволовете на дърветата носи в себе си паметта на червенокожите.
Когато стъпят на пътя си сред звездите, почиващите бледолики забравят страната на своето рождение. Нашите почиващи никога не забравят тази прекрасна земя, тъй като тя е майка за червенокожите. Ние сме част от тази земя и тя е част от нас. Ароматните цветя са наши сестри. Конят, еленът и големия орел са наши братя. Планинските върхове, сочните ливади, топлото тяло на мустанга - всички са едно семейство.
Когато великият Вожд от Вашингтон казва, че иска да купи земята от нас, то той иска от нас твърде много. Великият известява, че ще ни остави място, за да живеем в удобство. Той ще стане наш баща, а ние негови деца. Но не е толкова просто, защото тази земя е свещена.
Искрящата вода, която тече в ручеите и реките не е просто вода, а е кръвта на нашите предци. Ако ви продадем земята, вие сте длъжни да помните, че тя е свещена. Длъжни сте да учите децата си на това, че е свещена, и че всеки призрачен отблясък на чистите води на езерата разказва за делата на живота и за паметта на моя народ. Ромонът на водата - това е гласът на бащата на моя народ. Реките са наши братя - те утоляват жаждата ни. Реките пренасят нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земята, вие сте длъжни да помните и учите децата си, че реките са наши и ваши братя. И занапред сте длъжни да се отнасяте към реките с тази доброта, с която ще се отнесете към брата си. Червенокожият винаги е отстъпвал пред устрема на бледоликия, така както планинската мъгла отстъпва пред утринното слънце. Но прахът на нашите бащи е свят. Техните гробове са свещени места и затова тези хълмове, дървета и поляни станаха свещени за нас. Ние знаем, че бледоликият не приема мислите ни. За него едно парче земя по нищо не се различава от друто - той е чужденец, който нахлува през нощта и взема от земята всичко, което поиска. За него земята не е брат, а враг и той бърза напред, за да я покори. Той изоставя гробовете на бащите, но не го е грижа за това. Той ограбва земята от децата си, но не го е грижа. Той забравя правото на децата си също както и гробовете на бащите. Той се отнаса към майка си - земята и към брата си - небето като към вещи, които може да купи, ограби и продаде, както се продава овца или ярки мъниста. Неговата алчност оглозгва земята и оставя след себе си пустиня.
Не разбирам... Нашите мисли са различни от вашите. Зрелището на вашите градове е болка за взора на червенокожия. Възможно е да става така, защото червенокожите са диваци и много неща не разбират. В градовете на бледоликия няма тишина. В тях няма място където през пролетта да чуеш как се разпукват пъпките на дърветата и шепнат крилете на насекомите. Може просто да съм дивак и да не разбирам. Струва ми се, че шумът оскърбява слуха. Нима е живот, ако човек не може да чуе самотния вик на блуждаещо огънче или нощния спор на жабите? Червенокож съм и не разбирам. Индианците предпочитат мекото звучене на на вятъра над водите на езерото, мириса на този вятър умит от дъжда по пладне и напоен с аромат на елова смола. За червенокожия въздухът е съкровище, тъй като с него един диша всичко живо - и звярът и дървото и човекът дишат с едно дихание. Бледоликият не забелязва въздуха. Той не усеща зловонието като човек, който умира много дни подред. Но аки ви продадем земята си вие сте длъжни да помните, че за нас въздухът е съкровище и че той споделя своя дух с всичко живо. Този вятър, който е донесъл първото дихание на дедите ни, приема и тяхната последна въздишка. На този вятър предстои да вдъхне живот на нашите деца. Ако продадем своята земя, вие сте длъжни да страните от нея и да се отнасяте с нея като със свещена. Като към място, на което даже бледоликия може да дойде и да усети вкуса на вятъра - сладък заради полските цветя.
Ние ще обмислим предложението ви да купите земята. Ако решим да го приемем, аз ще поставя условие. Бледоликият е длъжен да се отнася към животните на тази земя като към братя. Аз съм дивак и не мога да мисля иначе. Видах хиляди мъртви бизони в прерията - оставил ги е там бледоликият, стрелящ от преминаващия влак. Аз съм дивак и не мога да разбера защо димящото желязо е по важно от бизоните, които ние убиваме само ако сме пред гибел. Какво ще бъде с човека, ако не останат животни? Ако всички животни загинат - хората ще умрат от самотност на духа. Каквото и да става с животните - то става и с човека. Всичко е свързано.
Вие сте длъжни да учите децата си на това дето земята в краката им е прахът на предците. Тогава те ще почитат тази земя и ще разказват на своите деца, че в нея се крие животът на рода. Учете децата си на това, на което учим ние своите, а ние им казваме, че земята е майка ни. Каквото и да стане със земята - то става и с децата й. Когато човек плюе по земята - той плюе по себе си. Това знаем ние. Не земята принадлежи на човек, но той принадлежи на земята. Ето какво знаем : всичко в света е свързано като кръв, която обединява цял род. Не човек плете паяжината на живота - той е само една нишка от нея. Ако той направи нещо с паяжината - прави го и със себе си.
Все пак ще обмислим предложението да отидем в тази резервация, която вие сте приготвили за народа ми. Ние ще живеем встрани от вас, ще живеем спокойно. Не е толкова важно къде ще прекараме остатъка от дните си. Нашите деца вече видяха бащите си - унизени от поражнието. Нашите воини вече усетиха срама. След поражението техният живот се превърна в празнота и те погубват телата си със сладка храна и силни напитки. Не е важно къде ще доживеем дните - те вече не са много... Няколко зими. И няма да остане нито един син на на великите племена, които някога така обичаха тази земя, а сега скитат безцелно. Никой не ще може да оплаква този народ, който някога беше толкова могъщ и пълен с надежди като вашия. Защо ми е да оплаквам смъртта на народа си? Хората идват и си отиват като морски вълни.
Даже бледоликия, чийто Бог ходи до него и говори с него, не може да избегне всеобщата съдба. В края на краищата, може би ние тепърва ще станем братя - ще видим. Но ние знаем нещо, което на бледоликия предстои някога да научи - ние и вие имаме един Бог. Сега вие мислите, че владеете своя Бог така както искате да владеете и земята ни. Но това не е така. Той е Бог на всички и еднакво състрадава на червенокожите и на бледоликите. За него тази земя е съкровище и да причиниш вреда на земята е като да вдигнеш ръка срещу твореца й. Бледоликите също ще си отидат, макар и може би по късно от останалите племена. Продължете да цапате ложето си и някоя нощ ще се задушите в собствената си мръсотия. Но в гибелта си вие ще горите ярко - обхванати от пламъка на мощта на Бога, който ви доведе по тези земи и по някаква причина ви даде господство над тях и червенокожите.
Вашата съдба е загадка за нас, тъй като ние не разбираме - защо да убиваш бизона, защо да пленяваш дивия кон, защо да нарушаваш тайните мисли на гората с тежки миризми на тълпа? Защо да опетняваш склоновете на хълма с говорещи въжета.
Къде са храстите? Тях ги няма. Къде е орела? Няма го. Защо да се простиш с бързия кон и лова? Това е край на живота и начало на оживяването.
Ние ще обмислим предложението ви. Ако се съгласим, то ще бъдем в безопасност в обещаната ни резервация. Така ще можем да доживеем краткия остатък от дните си така, както искаме самите ние. Когато от тази зема изчезне и последния червенокож, а паметта за него остане само в сянката на облака над прерията - все пак в тези гори ще се съхрани духа на моя народ, защото той обичаше тази земя както новороденото обича сърцебиенето на майка си. Ако продадем тази земя на вас, обичайте я както я обичахме ние. Грижете се за нея както се грижехме ние. Съхранете в паметта си нейния облик - такава, каквато тя беше, когато я взехте. И с всички свои сили и мисли, с цялото си сърце я опазете за своите деца. Обичайте я така както искате да ви обича вашият Бог.
Ние знаем едно - имаме един и същи Бог. За него земята е съкровище. Даже бледоликия не може да избегне всеобщата Съдба. В края на краищата ние все още можем да станем братя. Ще видим."
