https://enoh.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/03/svetite-knigi-na-enoh.317291* СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ
I. Тук са думите на праведния Енох, с които той благославя праведните, които ще живеят в скръбни времена, в които ще бъдат наказани злите и нечестиви люде. Енох, мъж праведен и богобоязлив, ходеше пред Бога, а очите му бяха отворени и той съзерцаваше святото видение на небето. Той каза: – Ще ви разкажа онова, което ми показаха небесните ангели.

2. Ангелите ми разкриха всички неща и благодарение на това имах прозрение за всичко, което се е случило досега и за всичко, което ще се случи не при днешното поколение, но при едно далечно поколение, за благото на избраните.

3. Чрез ангелите именно можах да говоря с Онзи, който един ден ще слезе от небесните си селения — със Всесветия и Всемогъщия, Господаря на този свят.

4. Един ден Той ще слезе на планината Синай, ще отвори дарохранителницата си и ще се покаже в цялата сила на небесната си мощ.

5. Всички наблюдатели ще бъдат изплашени всички ще загубят и ума, и дума.

6. Всички ще бъдат обхванати от ужас от началото до края на Земята. Високите планини ще се разпукат, хълмовете ще бъдат сравнени със земята; всичко ще рухне пред лицето му, подобно на стапящ се пред пламъка восък. Земята ще бъде залята с вода и всичко, което я населява, ще загине. Тогава всички, дори и праведните, ще бъдат съдени от Господа.

7. Праведните обаче ще получат мир. Господ ще запази избраните и ще излее върху им милостта си. Праведните ще бъдат Божие достояние и Бог ще ги благослови и ще ги направи щастливи. Те ще бъдат озарени от Неговото величие.

8. Ето, Господ пристига, заедно с 10 000 свети воини, за да съди всичко живо! Той ще погуби потомството на злите хора и ще отхвърли всяка плът на грешните и нечестивите, заради престъпленията, които са извършили спрямо неговите закони.



II. Ония, които са на небето, знаят всичко, което става на Земята.

2. Те знаят, че небесните светила над нас никога не сменят пътя си; всяко от тях изгрява и залязва в точно определено време и никога не пристъпва заповедите, които е получило. Те гледат към Земята и виждат всичко, което се случва по всяко време на деня и нощта.

3. Те виждат, че всяко божие създание има свой предначертан път, който да следва. Те виждат смяната на сезоните, виждат водните повърхности на Земята и знаят, че облаците, изпаренията и дъждът разхлаждат земната топлина.

4. Те наблюдават с възхищение живота на дървото например — как се покрива с листа, които после окапват, с изключение на листата на 14 облагодетелствани дървета, които остават вечнозелени и много зими подред живеят като през пролетта.

5. Небесните воини гледат с възторг как през летните дни Слънцето стопля земята още при изгрева си, а хората търсят прохладата на сенките, когато земята се пука от непоносима жега и никой не може да се разхожда на открито по полето или в планината.

6. Те се възхищават и на плодовете, които раждат дървесата и разбират много добре, че Оня, който живее вечно, прави за хората всичко.

7. Те знаят, че всички неща, които стават през всяка година са неизменно следствие от Господните повеления и затова, когато Бог реши, всички неща могат да изчезнат.

8. Те виждат, че реките и моретата следват това, което им е предопределено.

9. Те виждат и тогава, когато хората престъпват Божиите заповеди и по този начин сквернят Неговото величие. Нечестивите им уста изричат богохулства срещу Неговото великолепие.

10. Грешници, за вашите каменни сърца, няма да има мир и прошка!

11. Дните ви ще бъдат прокълнати, а животът ви — изличен от Книгата на Божиите дела; ще бъдете обречени на ненавист и за вас няма да има прошка.

12. В деня на съда спокойствието ви ще бъде разбито от вечното проклятие на всички праведни.

13. Те ще намразят и вас, грешниците, и нечестивите.

14. А за избраните ще бъдат радостта и светлината, мирът и красотата. Те ще наследят Земята.

15. За вас, нечестивци, ще бъде проклятието.

16. Избраните ще бъдат надарени с Божията мъдрост и тогава няма да има повече нито престъпления, нито богохулства, нито пък някой ще се възгордява. Всички ще бъдат благоразумни и смирени, и няма да нарушават Божиите закони.

17. След това праведните няма повече да бъдат съдени до края на живота си. Смъртта им ще бъде без страх и без болка. Дните им ще бъдат изпълнени с благи дела и ще дочакат старините си в радост и спокойствие. Всички години от живота им ще бъдат безоблачни, без тревога, а само с радост и мир.



III. В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха, родиха се момичета стройни и красиви.

2. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влюбиха в тях. Тогава Азазел каза на някои: – Хайде да си изберем жени измежду хората и да имаме деца от тях!

3. Сатанаил, техният началник, ги предупреди, че това е неизпълнимо и не бива да се прави.

4. Той беше уплашен, че ще бъде наказан за техните престъпления.

5. Но те му отвърнаха: – „Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с взаимна омраза към небето с теб или без тебе. Не желаем да променяме намерението си и ще изпълним онова, което сме замислили!

6. И те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха двеста на брой паднали ангели, които слязоха в Ермонската планина на място наречено Арадис.

7. Тази планина беше наречена така, защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с oмерзение.

8. Ето имената на предводителите им: – Сатана, Уранаел, Ададал, Тартарал, Демонеел, Вадаел, Гадаал, Садоел, Азазел, Лилит, Михехеел. Това бяха водачите на тези 200 ангели.

9. Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета.

10. Жените човешки заченаха и родиха исполини.

11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20 метра). Те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени.

12. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им.

13. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата си с кръвта им.

14. Тогава Земята осъди престъпните люде.



IV. Гадаал научи хората да произвеждат оръжие — саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Освен това той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякакви багрила така, че да изглеждат порочни и покварени.

2. Беззаконието растеше; прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха божиите заповеди и опорочиха целия си живот.

3. Уранаел пък научи хората на всякакви земни магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките и отровите.

4. Лилит им предаде скверни изкуства да заплитат всякакви зли заклинания.

5. Тартарал ги въведе в астрологията като им показа как да се допитват и тълкуват движението на звездите за свои цели.

6. Ададал ги посвети в тайните на знаците.

7. Садоел ги научи на всякакви мъчения.

8. Михехеел им разкри как да се кланят на Луната и да отдават почит на мрака.

9. Тогава хората навириха глави, не знаейки че отиват към гибел, надигнаха глас и гласът им достигна до небесата.



V. Тогава архангелите Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел погледнаха от небето към Земята, видяха потоците кръв, които я обагряха и неправдите, които се вършеха там и си казаха; това е шумът от човешките гласове.

2. Земята, лишена от децата си, беше издигнала своя глас до Небесните врати.

3. Към вас, о, цвят на небето, към вас душите отправят своите жалби и вопият: – измолете за нас справедливостта на Всевишния. Тогава те казаха на своя Бог и Господ: – Ти си Господа на господарите, Бога на боговете, Царя на царете. Тронът на Твоята слава се издига във вечността и навеки е прославено и осветено Твоето име. Ти си славен вовеки веков.

4. Ти си Създателят, върховният Господ на всичко; нищо не е скрито за Твоя всепроникващ поглед. Ти владееш над всичко и нищо не избягва от вниманието Ти.

5. Ти видя онова, което извърши Азазел; как научи човеците на всякакъв грях и как откри на хората всичко, което се върши в Небесата.

6. Сатана също научи хората на магии, той, когото ти беше поставил над всички като херувим и вожд. Те се свързаха с дъщерите човешки. Съгрешиха с тях и се оскверниха.

7. Те ги научиха на най-отвратителни престъпления.

8. И жените родиха великани.

9. И цялата Земя се изпълни с кръв и неправда.

10. И ето че сега душите на онези, които са умрели, вопият към теб.

11. И техните вопли стигат до Небесните врати.

12. Към Теб се възнасят техните стонове; човеците не могат да се изтръгнат от неправдата, която покрива лицето на Земята. Но Ти знаеш за всичко, дори преди да e станало.

13. Познаваш всичко. Знаеш онова, което става и нищо не ни казваш. За многото престъпления, какво трябва да сторим на грешниците?



VI. Тогава Великия, Всевишния и Всесветия направи да бъде чут Неговият глас.

2. И изпрати Уриел при Ной, сина на Ламех.

3. И му каза: – Говори му от Мое име, но не се показвай да те види.

4. После му кажи за страшното бедствие, което ще направя. Ще загинат всички човеци; защото водите на потопа ще залеят цялата суша и ще загине всяка земна твар.

5. Научи го обаче как да се спаси; кажи, че неговото потомство съм избрал да продължи човешкото съществуване на Земята.

6. След това Господ каза на архангел Рафаел: – Вземи Азазел, вържи му краката и ръцете; и хвърли го в мрака на пустинята Дудаел.

7. Направи така, че да падат върху му тежки и остри камъни; обвий го в мрак.

8. Нека той остане там завинаги със забулено лице и никога да не види светлината.

9. А в деня на Страшния съд ще го потопим в огън.

10. Очисти Земята, която ангелите оскверниха; възвести й живота, кажи й, че ще я съживя отново.

11. Синовете человечески няма да загинат поради тайните, които наблюдателите са им разкрили и на които те научиха своите потомци.

12. Но Земята беше осквернема от нечестивите съвети на Азазела. И той трябва да отговаря за всичките престъпления.

13. После Господ рече на архангел Гавраил: – Иди при злите люде, при отвергнатите, при децата на прелюбодеянието, изтреби тези деца на блудството, потомците-великани на наблюдателите; тласни ги, насъскай ги едни срещу други. Нека погинат от собствените си ръце; защото дните им са преброени.

14. Наблюдателите ще те молят, но молбите им да бъдат всуе; напразно ще се надяват децата им да живеят вечно или поне до петстотин години.

15. След това Бог каза на архангел Михаил: – Иди и възвести наказанието, което очаква Сатана и всички ония ангели с него, що са се свързали с човешки жени и са се сквернили с гадости. И когато бъдат изтребени техните синове и те видят разрухата на всичко онова, което им е било най-свидно на света, окови ги във вериги под земята за седемдесет поколения, чак до деня на Страшния съд; и страхът от този съд да бъде с тях през цялото време.

16. Тогава те ще бъдат хвърлени в дълбините на един пожар, който ще ги измъчва непрестанно; и ще останат там за вечни времена.

17. С тях в пламъците ще гори и техният предводител; и ще останат там оковани във вериги, докато изтекат голям брой поколения.

18. Изтреби заедно с тях и грешниците, пристрастени към порочни забавления; унищожи потомството на наблюдателите; твърде дълго време са гнетили човешкия род.

19. Нека потисниците да бъдат изтребени от лицето на Земята.

20. Да бъде унищожено злото!

21. Но нека разцъфнат справедливостта и истината и да станат те залог за бъдещ благослов.

22. Защото правдата и справедливостта трябва да разцъфнат в радост за вечни времена.

23. И тогава всичките свети мъже ще отправят към Небесата делата за благослов и ще живеят, докато народят хиляди деца; докато дните на тяхната младост и техните празници преминават в радост и спокойствие. Тогава цялата земя ще бъде обработвана справедливо; тя ще се изпълни с плод и благослов, и ще бъде засадена с дивни растения.

24. Лозата ще расте там изобилно и ще ражда доволно плод; всичките семена, поверени на земята, ще се раждат по хиляда зърна от едно; една мяра маслини ще дава десетки литри зехтин.

25. Избави Земята от всяко потисничество, от всяка неправда, от всяко престъпление, от всяко светотатство, от всичко онова, което може да я оскверни. Нека злото да бъде заличено от нея.

26. Тогава земните деца ще живеят в правда и всички народи ще ми отдадат дължимите почести; всички ще ме, благославят, всички ще ме обожават.

27. Земята ще се очисти от всяка поквара, от всяко престъпление, от всяко страдание и тя не ще има защо повече да се бои от мене и от рушителния потоп.

28. След това аз ще разтворя съкровищниците на благослова, които крие небето, ще ги изсипя върху Земята и те ще оплодят човешките дела и труд. Мирът и правдата ще сключат съюз с хората, и този свещен съюз ще трае, докато съществува светът.



VII. (липсва от ръкописа)



VIII. Преди да разкаже всичките тези неща, Енох беше отведен от Земята и никой не знаеше къде беше отнесен, нито какво се беше случило с него.

2. Всичките тези дни той прекара със светите мъже и с наблюдателите.

3. Аз, Енох, благославях великия Бог, Царя на света.

4. И наблюдателите ме нарекоха Енох, писаря, защото описвах всичко.

5. А Господ ми каза: – Енох, писарю на правдата, иди да кажеш на наблюдателите от небето, които са напуснали върховните висини на Небесата и техните обиталища, и са се осквернили с жените, че ще бъдат наказани.

6. Вършили са човешки дела, вземайки по примера на хората жени и са се покварили на Земята. Кажи им, че на Земята те няма никога да получат ни спокойствие, нито опрощение на греховете си. Никога няма да се възрадват в своите потомства и ще видят изтребени своите любимци; ще оплакват погубените си синове. Те ще ме молят за тях, но никога няма да получат прошка или милост.



IX. Тогава Енох тръгна и каза на Азазел: – Няма вече спокойствие за теб. Тежка присъда беше произнесена срещу теб. Той ще те окове във вериги.

2. За тебе няма да има вече никаква утеха, нито милост, ни застъпничество заради злините, на които учеше хората.

3. Ти научи хората да обиждат Бога и да потискат себеподобните си.

4. И като си тръгнах от него, отидох да известя същото на съмишлениците на неговите престъпления.

5. И всички те бяха ужасени и обхванати от страх.

6. Молеха ме да напиша от тяхно име една смирена просба, за да получат опрощение за прегрешенията си. Молеха ме да я поднеса пред трона на Бога Небесний, понеже не смееха да се обърнат към Него лично, нито да повдигнат очи към небето, поради голямото престъпление, което бяха извършили.

7. Тогава аз написах една смирена молба за тях, за да могат да получат прошка и милост за всичко, което бяха извършили.

8. После ги напуснах и продължих пътя си, четейки молбата им, към водите на Данендаан, който се намира на запад от Ермон. По пътя заспах.

9. И ето че имах сън — видение. Изпаднах в унес и видях наказанието, печалната вест, за което трябваше да съобщя на децата на небето и да ги укоря. Когато се пробудих, отидох при тях. Те се бяха събрали в Убелсейаел, място, разположено между Ливан и Сенесер. Плачеха, а лицата им бяха покрити.

10. Разказах им за моите видения.

11. Казах им думите на правда и ги упрекнах за злото.



X. Това е Книгата на истината. Тук са думите, отправени от Всевишния към наблюдателите, според моето видение. И тъй, аз се видях в съня си, че съм от плът и кръв и говоря с моя си език — т.е. с езика, с който човеците разговарят помежду си.

2. Аз им казах: – Разбрах със сърцето си, че докато свят светува няма да има прошка за вас. Съставих вашите молби, както ви обещах, но чрез видението си разбрах, че няма да получите това, което искате.

3. Срещу вас беше произнесена присъда. Всичките ви молби ще бъдат напразни.

4. Ето защо отсега нататък няма да можете да се върнете на небесата, а под земята ще бъдете оковани във вериги, докато съществува самата тя.

5. А преди това ще станете свидетели на злочестата съдба на скъпите си същества и никога повече няма да бъдете заедно с тях. Те ще паднат посечени пред очите ви.

6. И няма да можете да се застъпите с молби нито за тях, нито за себе си, защото сте обречени да плачете и страдате във вечно мълчание.

7. Такива са словата на Книгата, която изписах.

8. А сега ще разкажа за видението си.

9. Видях се най-напред заобиколен от облаци и гъста мъгла; наоколо ми се движеха звездите и наблюдавах с безпокойство просветването на мълниите. После благоприятни ветрове повдигнаха крилете ми и ускориха полета ми.

10. Така бях издигнат чак до небето и скоро стигнах до една стена от кристал. Подвижни пламъци обгръщаха нейните очертания. Започна да ме обзема ужас.

11. И после се спуснах всред пламъците.

12. Проникнах в едно пространно жилище, чийто под беше също от кристал. И стените му бяха от кристал, както и основите. Покривът му беше от блуждаещи звезди и мълнии от светлина, а в средата се виждаха огнени херувими в едно кръстосвано от бури Небе. Пламъци трептяха около тези стени, а вратата беше от огън. Когато влязох в това жилище, то беше едновременно горещо като огън и студено като лед; и нямаше следа нито на щастие, нито на живот. Бях обхванат от внезапен ужас и потреперих от страх.

13. Цял разтреперан, паднах ничком към земята и имах друго видение.

14. Ето, там имаше друго едно обиталище, по-пространно от първото, всичките щерни на което бяха отворени пред мен, всред трептящия пламък.

15. То беше така великолепно и неговата големина беше такава, че ми е невъзможно да опиша нито блясъка, който го заобикаляше, нито неговата пространност.

16. Подът му беше от огън; отгоре блестяха мълнии и блуждаещи звезди, а таванът му беше изцяло от пламтящ огън. Аз го разглеждах внимателно и забелязах, че в средата имаше един висок трон.

17. По вид той приличаше на огромно зърно от градушка, а очертанията му наподобяваха блестящия диск на Слънцето; от него излизаха гласове на херувими.

18. От този могъщ трон струяха потоци от ярки бели пламъци.

19. Така, че беше невъзможно да се гледа в него.

20. Някой беше седнал върху този трон на славата.

21. Дрехите му бяха по-сияйни от Слънцето и по-бели от сняг.

22. Никой от ангелите не можеше да гледа в лицето Славния и Великолепния, нито да се приближи до Него; ничие око на смъртен не можеше да го съзерцава. Около Него имаше пламтяща светлина.

23. Пред Господа също се издигаше буен огън, така че никой от тези, които го заобикаляха, не можеше да се приближи до Него. А безброй бяха онези пред Него. Той не се нуждаеше нито от съвети, нито от помощ, но светите мъже, които го заобикаляха, не се отлъчваха от Него ни денем, ни нощем. Приближих се, доколкото можех, закривайки лицето си и изпълнен със страх. Тогава Бог сам благоволи със собствената си уста да ме назове по име: – Приближи се — каза той — ела по-близко, за да чуеш моето свято слово, Енох!

24. Хвана ме и ме накара да стигна чак до вратата. А очите ми бяха наведени към нозете.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 4408 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.04.2009 08:32
03.04.2009 08:15 - СВЕТИТЕ КНИГИ НА ЕНОХ
XI. Тогава, обръщайки се към мен, той ми каза: – Слушай! Слушай ме без страх, о, праведни Еноше, о, писарю на справедливостта. Приближи се и чуй моя глас. Иди и кажи на наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях: – Вие трябваше да се молите за хората, а не хората да се молят за вас!

2. Защо сте напуснали свещените небесни висини, вашето вечно oбиталище, за да отидете да се скверните с жени? Защо се увлякохте по дъщерите человечески, направихте ги свои съпруги и вършехте с тях онова, което вършеха децата на Земята и народихте едно нечестиво поколение?

3. Вие, които бяхте небесни духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на плътта; вие се уподобихте на онези, които са от плът и кръв; и направихте да се зачеват синовете ви в кръв.

4. Човеците бидоха създадени, за да умират. Ето защо аз им бях дал жени, за да могат да живеят с тях и да раждат деца, които да продължават техния род на Земята.

5. Но вие, вие бяхте създадени още отначало от чисти духове и имахте вечен живот и съвсем не бяхте подвластни на смъртта.

6. Не ви дадох никакви жени, защото като чисти духове трябваше да обитавате небесата.

7. Отсега исполините, които са цената на връзката между духа и плътта, ще бъдат наричани земни зли духове и тяхно обиталище ще бъде под земята. На свой ред те ще родят зли духове, понеже са свързани с небето с една част от естеството си, тъй като произлизат от наблюдателите. Те следователно ще бъдат злите духове на Земята и ще ги наричат “духове на злото”. Обиталището на небесните духове е небето; но на Земята ще да бъде жилище на земните духове, тъй като там са родени.

8. Духовете на великаните ще донасят на Земята всякакъв вид напаст — чумата, войната, гладуването и скръбта.

9. Те нито ще ядат, нито ще пият, невидими за всеки поглед. Ще бунтуват мъжете и жените, защото са били заченати в дни на разруха и сеч.



XII. Когато умрат исполините, където и да отидат техните души, когато напуснат телата им, ангелите ще се постараят това, което е плът у тях да загине преди Страшния съд. Да бъдат изтребени до деня на свършека на света; а наблюдателите и нечестивите ще бъдат унищожени завинаги.

2. Сега за наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях.

3. Кажи им на тези небесни разуми: – Вие имахте за жилище небесните селения; но върховните тайни не ви бяха разкрити; затова узнахте тайната на несправедливостта.

4. И вие я доверихте на жените с трепета на своето сърце и с това умножихте злото на Земята.

5. Кажи им прочее: – Никога вие не ще получите милост, нито някога мир!



XIII. После ангелите ме отнесоха на едно място, където имаше нещо, подобно на унищожителен огън и където по желание приемаха човешки образ от плът и кръв.

2. Отведоха ме на една височина, на една планина, чийто връх се извисяваше в високо в небето.

3. И аз видях в покрайнините на това място, в най-отдалечения му кът, скривалищата на мълниите и гръмотевиците. Там имаше един огнен лък и стрели в един колчан, един огнен меч и всякакъв вид светкавици.

4. След това ме пренесоха до един бликащ извор на запад от огньовете на залязващото Слънце. Стигнах до една река от пламък, който течеше като вода и се вливаше в огромното западно море.

5. Видях всичките големи реки и скоро пристигнах сред черните мрачини, където отива всяка земна плът. Там имаше планини от мрак, които раждат зимата и място, където водата се втича в определените й бездни.

6. Видях също устията на всички реки на Земята и това на бездната.



XIV. После стигнах до обиталищата на всички ветрове и забелязах, че те служат за украса на Земята и за запазване на нейните основи.

2. Видях ядрото от разтопен метал, на което се крепят на пластове сферите на земната твърд.

3. Видях също четирите вятъра, които поддържат земята и небосвода.

4. Ветровете, които духат в небесните висини.

5. Ветровете, които се издигат между небето и земята и образуват стълбовете на небето.

6. Онези, които правят да се върти небето и увличат в своята орбита Слънцето и звездите, а над земята видях вятъра, който крепи облаците.

7. Видях пътя на облаците.

8. Зърнах края на небесната вис, която тънее като ефир високо над повърхността на Земята. Тогава се обърнах на юг.

9. Там блестяха денем и нощем шест планини от скъпоценни камъни — три на изток и три на юг.

10. Планините на изток бяха направени от скъпоценни разноцветни камъни — от бисер и антимон. Планините на юг бяха от червени камъни. Върхът на тези планини се извисяваше до небето като трона Господен; той беше направен от алабастър, а върхът му от сапфир. Видях също пламтящ огън, който блестеше върху планините.

11. Там също зърнах в едно пространство мястото, където бяха събрани водите.

12. Там видях и изворите на земята, скрити в небесните стълбове.

13. И в небесните стълбове видях, но нито горе, нито долу, безброй бликащи огньове. Под изворите забелязах една местност, над която нямаше нито небосвод, нито земя под него; нямаше и вода; и нищо нито от отляво, нито отдясно — това беше един лишен от всичко, пустинен свят.

14. Там имаше седем звезди, блестящи като огнени кълба или като небесни духове.

15. Тогава архангел Уриел каза: – Това място ще бъде до свършека на Земята и небето затвор за седемте звезди, и за падналите от небесното войнство наблюдатели.

16. Звездите, които кръжат над огъня, са ония, които са престъпили Божиите заповеди преди тяхното изпитание. Той ги окова във вериги в това празно място, докато изкупят своето престъпление до една неизвестна година.



XV. Тогава Уриел извика: – Ето, погледни и виж падналите ангели, които са съжителствували греховно с жените и са провъзгласили себе си за земни князе.

2. Те скверниха хората и умножиха между тях заблужденията дотам, че ги накараха да принасят жертва на демоните, като на богове. Но в съдния ден те ще бъдат осъдени и ще загинат, а с тях и техните жени, тъй като са се оставили да бъдат прелъстени доброволно и с радост.

3. И сам аз, Енох, видях края на всичко това и никому другиму не беше дадено да го види, освен на мене.



XVI. Ето имената на ангелите, които бдят: –

2. Архангел Уриел, пазител на виденията, прозренията, сънищата и пророчествата; ангелът, който управлява воплите и ужаса.

3. Архангел Рафаел, който властвува над болките и раните на човеците, и цери недъзите на земните духове.

4. Архангел Рагуил, един от светите ангели, който наказва Земята и небесните светила.

5. Архангел Михаил, предводител на безплътните небесни сили, който господства над човешките добродетели и заповядва на народите.

6. Архангел Зариел, просветител на помрачените, който управлява науката и познанието, утешава и напътства земните деца, когато съгрешат.

7. Архангел Гавраил, вестител на Божиите тайни; ангел на раждането и на възкресението, който управлява всичко онова, което е могъщо.

8. Архангел Азраил, ангел на мира, който управлява разрухата, смъртта и духовете на умрелите; края или възвисението на всяко нещо, което се появява на света.



XVII. Направихме дълга обиколка и стигнах отново до онова място, където нищо не беше, както трябва.

2. Не видях там нито величественото дело на високото небе, нито земята с нейните чудеса; това беше една празна и страховита пустиня.

3. Там също видях седемте звезди, оковани една о друга като големи грамади, като огнени кълба. При тази гледка аз извиках: – За какво престъпление са оковани тези звезди? Защо са били затворени в това безнадеждно място? Тогава Уриел, един от светите архангели, който ме придружаваше и ми служеше за водач, ми отговори: – Енох, защо са тези въпроси? Защо е това безпокойство и тая голяма тревога? Тези седем звезди пристъпиха заповедите на всевишния Бог и за да изкупят своето престъпление, са оковани във вериги за безброй векове.

4. Оттам отидохме наблизо до едно друго място на голямо униние.

5. Там видях да гори море от безкраен огън, палещ и унищожителен, сред който се намираше група ангели. Огнени стълбове и огнени езици се бореха помежду си и потъваха в бездната. Не бях в състояние да измеря нито нейната големина, нито височината й. Не можех да си обясня и нейния произход. Когато я видях, извиках отново: – Какво жежко място! Колко трудно е да се измерят неговите ужасни дълбини.

6. Уриел ми отговори така: – Енох, защо са тези тревоги, защо е тази почуда при вида на това огнено море, на това отчайващо място на болка, страдание и вопли? Тук — прибави той — е затворът за падналите ангели; и те ще останат в него завинаги.
XVIII. Оттам тръгнах към друго място, където от западна страна видях една голяма и висока планина, една стръмна скала и четири дивни пещери.

2. Във вътрешността си това място беше дълбоко, пространно, гладко и равно, но възтъмно.

3. Тогава архангел Азраил, който ме придружаваше там, ми рече: – Ето блаженото място, където са събрани духовете, душите на умрелите; там именно трябва да се съберат душите на децата на человеците.

4. Там те ще останат до деня на Страшния съд, до уреченото им време.

5. Но това време ще бъде далечно; това е денят на Страшния съд. И аз видях духовете на децата человечески, които вече бяха умрели и техните обвиняващи гласове се извисяваха до небето.

6. Тогава се обърнах към Азраил, светият архангел, който ме придружаваше и го запитах: – Чий е този обвиняващ глас, който възлиза към небесата?

7. А той ми отговори: – Това е гласът на духа на Авел, който биде убит от брата си Каин и който ще го обвинява, докато неговото потомство не бъде изтребено от лицето на Земята.

8. Докато неговото потомство бъде заличено измежду човеците.

9. Тогава аз го запитах за него, за Всемирния съд и му рекох: – Защо едните са разделени от другите? А той ми отговори: – Има три различни вида между духовете на умрелите; три различни групи духове на праведни.

10. Тези групи са разделени от бездна, от вода и от светлина, която е над водата.

11. Грешниците също така са разделени на групи; след тяхната смърт те отиват под земята, ако Страшният съд не ги е изпреварил приживе.

12. Там именно са заключени техните души; и там те са плячка на непоносими страдания — наказание за ония, които са завинаги прокълнати и чиито души ще бъдат наказани, и оковани за вечни времена.

13. И ето това, което съществува от началото на света. Душите на тези, които се оплакват, са разделени от ония, които искат тяхната гибел, тяхното изтребление в деня на прегрешенията.

14. Такова е обиталището, предназначено за душите на неправедните люде и грешниците, за душите на онези, които са извършили несправедливости и са се присъединили към групата на нечестивите. Душите им съвсем няма да бъдат унищожени в деня на Страшния съд; но ще бъдат затворени в това място, от което няма да излязат нивга.

15. А аз казах с богоговение: – Бъди благословен, Господ мой, Господарю на славата и справедливостта, върховен и вечен!



XIX. Оттам пристигнах в едно друго място от западната страна на краищата на Земята.

2. Там видях отново пламтящ огън и неспирно движение, което продължаваше денем и нощем.

3. Запитах архангела, който беше с мен: – Какво е това? Защо е това нестихващо движение?

4. Тогава Рагуил, един от архангелите, който ме придружаваше, ми отговори: –

5. Този пламтящ огън, който се движи на запад, е огънят, който пали всички небесни светила.



XX. Оттам отлетях на друго едно място и видях планина от горящ денем и нощем огън. Щом я доближих, забелязах други седем различни една от друга блестящи планини.

2. Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една върху друга; три бяха на юг, също така непоклатими. Там имаше и дълбоки долини, които бяха разделени една от друга. В средата им се издигаше седмата планина. И всичките тези планини изглеждаха отдалече като величествени тронове и бяха заобиколени с благоуханни дървета.

3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се усилваше и беше толкова нежен, че дори в райската градина нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен аромат. Неговите листа, неговите цветове и неговото стебло не повяхваха нивга и плодовете му бяха изключителни.

4. Те приличаха на плодовете на палма. Когато го видях, извиках: – Ето едно чудесно за гледане дърво; какви красиви листа, какви прекрасни плодове! Тогава архангел Михаил, един от светите и преславни ангели, които ме придружаваха и който им беше начело, ми отвърна: –

5. Енох, защо задаваш въпроси относно миризмата на това дърво?

6. Защо гориш от желание да го опознаеш?

7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: – Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се отнася до това дърво.

8. Архангелът ми отвърна: – Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височината на трона Господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господаря на светостта и славата, вечният Цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта Земята.

9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо плътско, никой не ще го докосне до деня на Страшния съд. И когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това дърво на живота ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите плодове ще бъдат запазени за избраните, защото животът ще бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на вечния Цар.

10. Тогава избраните ще се възрадват и ще потреперят от ликуване в Светая светих; един сладостен дъх ще проникне в техните кости и те ще прекарат, както твоите праотци, дълъг живот на Земята; и този живот не ще бъде смутен нито от беди, нито от мъки, нито от нищета.

11. И аз славех Господаря на славата, вечния Цар. Тогова, който беше приготвил това дърво на дългоденствието и беше благоволил да го обещае на светите мъже.



XXI. Оттам се упътих към центъра на Земята и забелязах едно благодатно и плодородно място, където дърветата разпускаха непрестанно вечнозелени клони. Там видях и една свещена планина и по-надолу, на източния склон, вода, която течеше на юг. Още забелязах на изток също тъй извисена планина всред дълбоки, но тесни долини.

2. Водата течеше към планината, към западната й страна; по-надолу се издигаше друга една планина.

3. В полите на тази планина имаше тясна долина, а в средата, към краищата на тези три планини, други дълбоки и сухи долини. Всички тези долини, дълбоки и тесни, бяха върху една пространна скала, на която имаше посадено едно дърво. Аз възхитено се дивях на скалата и долините.



XXII. Тогава извиках: – Каква е тази благословена земя; какво означава това високо дърво и тази прокълната долина, която ги отделя?

2. Зариел, единият от архангелите, който беше с мен, ми отговори: – Тази долина е прокълната с вечно проклятие. Тук ще бъдат събрани онези, които си служат с езика си, за да богохулствуват против Бога и които отварят устата си, за да хулят неговата слава. Тук те ще бъдат събрани и това ще бъде жилището им. Във върховния ден на съд с тях ще бъде даден на всички пример за справедливост; защото те ще получат прошка от Бога и ще го благославят през всичките дни на живота си като техен Господар и Цар.

4. И ще го славят в деня на Страшния съд заради милостта, която той ще направи да блесне върху тях.

5. И тогава именно аз се обърнах към Бога и славех Неговото име, величието му, властта му.



XXIII. Оттам тръгнах на изток към една планина, която се издигаше сред пустиня и на която видях само върха.

2. Тя беше покрита с много от дървета, които споменах; бяха порасли от семената им и от планината се спускаше един поток.

3. Оттам се спущаше един водопад, наглед съставен от множество потоци, на запад и на изток. От едната страна се издигаха дървета, а от другата се виждаха вода и роса.



XXIV. Тогава се приближих до едно друго място на пустинята, на изток от планината, близо до която се намирах.

2. Там видях отбрани дървета, най-вече такива, които изпускат нежен аромат, подобен на тамяна и миртата. Всичките дървета бяха различни едно от друго.

3. В това място, недалеч оттам, се извисяваше над всичките тези дървета едно възвишение на изток.

XXV. Видях също друго едно място с долини, откъдето изтичаха нивга непресъхващи води.

2. Видях още едно прекрасно дърво, чийто мирис се равняваше на този на сакъзовото дърво.

3. И на бреговете на тази долина забелязах кинамоново дърво с чудесен аромат. Тогава се запътих на изток.