Попаднах на едно мнение относно храната, което изключително силно ме впечатли и докосна. То е писано в някакъв форум и дефакто е анонимно. Едно голямо "Браво!" на автора! Споделям го с вас, защото знам, че на повечето от вас ще се стори "крайно", "фанатично", "болно", "шантаво", "абсурдно" и какво ли още не. Много от вас ще започнат да спорят, за да докажат на себе си, че са прави и да се успокоят. Много от вас ще прочетат първите 2-3 реда и ще спрат дотам. Но това е мнение, което ще предизвика и ще постави под въпрос всичките ви разбирания относно храната, ще разклати убежденията ви и ще ви хвърли в размисъл, къде повече, къде по-малко. А винаги е хубаво да държим ума си отворен към Новото. Да имаме информация. Когато имаме информация, тогава сме истински богати. Тогава можем да правим адекватни избори и да сме наясно с последствията. Когато имаме информация, тогава ние сме господари на живота си. А когато нямаме информация или отказваме да приемаме новото, заклеймяваме го като "ненормално", защото не ни изнася или ни хвърля в смут, тогава горко ни, имаме нужда да се поразтърсим малко и да се събудим. :-)
Разберете, няма нужда да ставаме свръх-хора, да не ядем с години и да се храним само със Слънце! Идеята е в това да имаме информация докъде се простират човешките възможности, да сме наясно на какво е способно нашето тяло, да разберем, че има толкова много, което все още не знаем...
Ето го мнението, дългичко е:

"ХРАНА ЛИ???
•- Слушай сега, защото това, което ще кажа, е много и нова информация. първоначално тя няма да пасне с онова, което в момента знаеш. Целта ми е единствено информативна, защото проблемът е информационен.
Аз имам нужната информация. И я споделям. Ти можеш да си съгласен, можеш и да не си съгласен, но моля те помни едно - когато започнеш да отричаш очевидната логика, това означава, че проблемът в теб вече не е информационен и с дискутирането трябва да се спре. За да обърнеш внимание на онова, което не ти позволява да приемеш очевидната логика.
И така...
Човечеството в момента не разполага с медицина. Онова, което съответства на "медицина" в тълковния речник, никога не е съществувало на практика. Така наречените "специалисти" и "учени" и "доктори" не са в състояние да разберат какво се случва, тъй като цялата им перспектива е грешна.
Затова в множеството случаи точно онова, което се препоръчва от тях, е именно грешното нещо. Като например, че мускулът се изяжда - това са глупости, които се пропагандират поради чисто невежество във възгледите, а не се основава на реални наблюдения.
Реалните наблюдения са, че когато човек е решил, че умира от глад, тъканите се унищожават приоритетно.
На първо място тялото разгражда неадекватната и недъгавата тъкан, и всичко болно. Тоест тялото се саморециклира.
След това то продължава със здравата, но излишна тъкан.
След това започва да изяжда нужни тъкани, като никога, абсолютно никога, при каквито и да е обстоятелства, тялото не разгражда нервна тъкан.
Тъканта, която има последен приоритет на разграждане, и заема предпоследно място на разграждане(преди нервната тъкан, която никога не се редуцира) е мускулната тъкан.
Това е научен факт, който първо е бил открит опитно, а не теоретично. Само че докторите и специалистите не опресняват знанията си, след като си вземат измамната тапия, не само защото нямат професионални навици, а и защото не желаят да променят познатия си метод на дейност, поради несигурност, страх от непознатото и т.н. неща, които сме чували.
Това, което става е, че нормалното състояние на тялото е да не се храни. Всичко, внесено в тялото, представлява отрова поради това, че то е просто боклук, който трябва да се изхвърли.
Храната е наркотик. "Хранителните вещества" са илюзия и не съществуват. Знам, че може да си вярвал в друго до сега, но действителността е, че никой не е доказал на практика теорията за "хранителните вещества" и че тялото съществува заради храната. Това схващане всъщност е на ниво концепция и е утвърждавано чрез предположения - никога не е срещало неоспоримото доказателство за своята валидност.
За сметка на това периодично се появяват доказателства за несъстоятелността на това схващане.
Когато тялото приема храна(наркотик) всички тъкани се възпаляват. Това означава, че се подуват. За да ти дам отправна точка за информиране - друг научен факт е, че след всяко едно макар и невинно хранене белите кръвни телца в кръвта увеличават броя си неимоверно точно както по време на заразяване с чужди тела, а телесната температура се покачва точно както се покачва в следствие на обикновено възпаление.
Това, че тъканите се издуват, е едно на ръка.
Друго - същинските мазнини, които тялото съхранява в себе си, не се намират под кожата. Те се намират във самите органи, около самите органи и в кръвоносната система под формата на вътрешно-съдови отлагания или мазна, тежка и гъста кръв.
Между другото, когато изядеш нещо с животинска мазнина, кръвта става много мазна и би омазнила всеки лабораторен съд, ако ти се вземе проба. Маста може лесно да се наблюдава след като кръвта се утаи и кръвната лимфа се пресече - най-горният слой на обема е чиста бяла мас. На черния дроб му трябват минимум 4 часа, за да възстанови хомеостазата на кръвта.
Мускулите са най-големите съдържатели на тази мас и тя се трупа между мускулните влакна. Точно затова червеното месо има толкова високо съдържание на мас, колкото и средно-маслено сирене със същия обем. Това за информация на хората, дето много подбират мазно ли е или не е мазно месото.Колкото по-мазен е мускулът, толкова по-опънат и скован се чувства. Поради невероятно глупавите си хранителни навици, на тежко трениращите им се налага да разгряват, за да избегнат травми - за да може мускулът да влезе в кондиция за работа, тъй като преди това той е практически в евтаназия .Когато тялото изчисти съдържанието на мас в себе си (не само на мас, и на други изкуствени мазнини, създадени от човека), първо общото възпаление на тъканите се омекотява, и всички тъкани намалят обема си, защото подуването се успокоява.
В това число се свиват и мускулите.
Също така, мускулните влакна са много. Ако около всяко има тънък (или не дай си боже дебел) слой мазнина, представи си колко главоломно нараства обема на този мускул.
Когато тялото изхвърли тези наслоявания, мускулът се свива.
Промяната в усещането е, че мускулът става по-твърд - защото е по-плътен. Задно с това обаче, той става по-подвижен и винаги готов - хем е по-твърд, хем е подвижен, а не скован.
И наред с това е малък и жилест.
Надявам се това се изясни - чрез гладуване последното нещо да загубиш е мускулна тъкан. Това, което се случва, е че мускулът възприема естествената си форма и състояние.
Трудното тук е общественият натиск, тъй като обществото има върла, жестока, брутално дефанзивна и същевременно наивна система от вярвания.
Да се депрограмираш от обществените вярвания, без да излизаш от обществената среда, е нещо изключително трудно и самият глад като явление не може да се сравнява с усилията, които трябва да положиш, за да си оправиш главата. Докато постоянно понасяш безжалостен обществен натиск за развитие в онова, което за времето си е прието за нормално. Слушай сега друго...

Глад не съществува. Няма такава физиологично-телесна функция. Знам, че звучи налудничаво, а знам че ти си човек на логиката, въпреки това винаги ти харесва повече стандартната логика, затова чуй ми аргументацията, преди да почнеш да претупваш.
Онова, което от малък са те учили, че е глад, всъщност е това, за което онези, дето са те учили, го смятат. А не истината.
Истината е, че са ни учили че всеки път, когато има дискомфорт в коремната област, това е глад, и че всеки път, когато стомахът изкъркори, трябва да го напълним с боклуци.
Случва се следното. Всяка възможна тъкан излиза от възпаленото състояние и се намаля по обем. Тъй като тялото задържа вода в тъканите, за да намали общото отравяне като чисто и просто разреди токсичността вътре в тъканите, то сега изхвърля тази вода, и тъканите сякаш "изсъхват" и губят маса.
Което, разбираш, е просто илюзия.
Червата са нещо огромно и много дълго. така че смаляването на всяко ниво на тъканите нараства не в алгебрична, а в геометрична прогресия и като обем цялата кухина на торса започва да понася вакуумно напрежение. Органите и тъканите се смаляват, което отваря празни места.
В тези места се събира вода, въздух и газове. Между другото, всеки един газ, отделян в червата, е отровен, знаеше ли това? Също така, всяко твое издишане съдържа отровни газове, защото тялото изхвърля не само течни и твърди неща, но и газообразни и това е начинът, по който това се случва.
Когато тази вода и газове започнат да се изхвърлят, стомахът например, и всеки друг орган, се смалява.
Дискомфортът също така се създава и от факта, че органите заемат нови места - там вътре всичко започва да се размества и да се връща на нормалното си местоположение.
Този процес е това, което се нарича "глад". Тоест, той няма нищо общо с някаква физиологична "нужда" да натъпчеш тялото с боклуци отново.
Храненето просто спира свиването на стомаха, когато то започне - защото така ни учат от малки. Като резултат до края на живота ни храносмилателната система постепенно изпада в едно доста отчаяно и окаяно състояние.
"Глад" също така е чувството, когато тялото започне да полага усилия да изчисти остатъчните боклуци - тоест дебелото черво.
Ето ти съвет от практик - без промивки до никъде няма да я докараш, а ще си навлечеш само допълнителни мъки. Когато се гладува, храносмилателния тракт трябва да е максимално чист - през задника си трябва да изкараш водата така, както си я вкарал през устата.
Пробвай, и ще видиш, че глад не се появява каквото и да правиш.
Факт е също така, че гладът отминава с времето - логично.
Друг факт - винаги си захранвал, никога не си опитвал да отидеш до края. Нали?
Друг факт - хора, които са решавали да не ядат каквото ще да става, тъй като се чувстват добре след гладуване и прочистване без да ядат, се оказва, че могат да не ядат с години, като някои от тях започват да наддават на тегло.
Но това го знаят само онези, които са решили да тръгнат по тази пътека. Онези, които ги учат да захранват, обикновено винаги става така, че всъщност ги учат да не поставят под въпрос захранването - нужно ли е или не.
На твоите приятели просто им кажи да не се занимават с неща, които не разбират. Но имай едно предвид - социалният натиск и борбата с обществото, на фона на колосалната трудност да преживееш твоите лични метаморфози на психическо, емоционално и чисто физическо ниво - това е истинската борба, за която могат да се напишат книги.
Сухият научен факт е, че няма да умреш. А какво ще срещнеш като отговор и отношение от най-близките си - човече, това е като Библията на Ада. Темата не е за това.
За себе си (понеже е редно да споделя своя опит) - от дълго време се занимавам с гладуване и съм преживявал какви ли не неща, бил съм близо до смъртта без да си давам сметка, имал съм емоционални кризи, развивал съм чиста неподправена лудост, вредял съм си, изпадал съм в социална депресия и прочие. Повярвай, знам за какво става дума, като казвам, че храната не е "хранително вещество" а е наркотик и нужда от хранене не съществува - това е наркотична зависимост и към въпроса трябва да се подхожда като към такъв.
Тъкмо в момента съм се отдал на сокопийство (liquidarianism). Преди две години се опитвах да го направя, но не успях, просто възгледите ми не ми позволяваха и не успях да променя живота си. След това десет месеца се бях отдал на всеядство (преди това бях суровоядец).
Това, което приемам, е вода с мед, вино или фреш.
Нямам никаква нужда от тези неща. Използвам фреша и водата с мед като дегустативна традиция - когато съм доволен от себе си и искам да имам вкусови преживявания. Точно причината, поради която човек пуши цигара или трева - заради духовното преживяване от това.
Вино го го използвам съзнателно също като наркотик, когато искам да забравя за ежедневието, примерно след работен ден и да седна да разцъкам някой компютърна игра.
Работата е там, че знам кога искам да приема наркотик(напитка) и го правя заради преживяването, с ясното съзнание, че нямам никакви физиологичи мотиви, а единствено емоционални.
Ползвам виното и за заспиване, защото наистина заспивам трудно. Ако зависеше само от мен, бих спал веднъж на 32 часа, но това е твърде голямо разминаване с графика на обществото и не мога да си го позволя.
Да, преди да си попитал, не ходя по голяма нужда, само по малка.Тренирам всеки ден без пропуск, или пропускам рядко. За мен физическата активност е особен вид наркотик, доставя ми удоволствие на много нива и също така е нещо като медитация за мен - мога да се изолирам от света и да се отдам на вътрешния си свят.
Вярно е - по маса не мога да се меря с някой мазен сополивец.
Но е вярно също така, че съм доста далеч от кльощав - по мен няма свободен кокал, дето да стърчи на воля.
По сила всичко е като всички останали, мога да се състезавам с който и да е, без да гледам колко са му големи ръцете, преценката по този критерии е невъзможна.
Но разбира се не мога да се боря с мазни топки - онова, което си идва от теглото, го няма. И без друго никой не може да избута сумист в рейса. Това не означава, чу сумистът има някаква физическа култура, по-скоро е точно обратното."