22.11 Такова хубаво нощно настроение
Много отдавна една ми каза: след ТОВА изглеждаш някак виновен.
Не зная как да го обясня. Сега съм се променил. Но навикът да се извинявам за щастието, си остана.
22.11 Трябва да се заставиш да се обичаш
Гогол изгори цял том, а мен ме е страх. Такива л..на, разбира се, са тези две години текстове. Толкова е слабохарактерно да се опитваш да запазиш отгледаното за тези години. Толкова е досадно да не угаждаш, да не си в темата. Да не радваш. Да си недостатъчно интимен или свръхоткрит.
Да криеш или да се срамуваш от своя антисемитизъм и ислямофобия...
Но аз си оставам какъвто бях и ще бъда.
Бъдете добри момчета и момичета, господа! - с такива думи бих завършил своя дневник.
18.11 Цветята също желаят
Един приятел ме разсмя: „... Мисля, че причината е в усещането за неизвестност /за бъдещето на нашето издание/.
Мъжете сублимират в алкохол, а жените – в своята космата раковина”
Интересно, някои видове орхидеи могат да имитират самка (например на земната пчела), като отделят женски феромони и привличат самците за опрашване.
А се случва и друто. Късно през нощта тя разговаря по телефона с доставчика, а той слуша „Болеро” - то на Равел в изпълнение на „Манхатън Трасфер” (композицията е чисто вокална и е дълга 40 минути). Съчетанието на двете звукови писти е сериозна атака даже за абсурдистката психика.
18.11 Без заглавие
Пред Зоопарка вече строят елха и сякаш наистина: даже и да не може да се каже, че заваля сняг, то все пак може да се каже, че той се опита да го направи. От сутринта до сега съм преброил пет или шест снежинки. В дълбока несвяст се натресох, от миналата нощ ли или вече трети ден, при Н., в нейната комуналка. Тя ме предупреди, че в къщата има бебе. Така и не го видях и не го чух, но не можах да затворя очи от очакването, че то ще заплаче. Бебето е такъв плашещ архетип, какъвто е и клоунът. На сутринта ме обзе такава слабост, че на спирката „Славянский бульвар”, където по края на платформата е осветено, едва се задържах на крака: откриха я това лято и я затвориха под един футуристичен купол. На работа свърших основното и избягах, едва се добрах до вкъщи. Търся си оправдание във всичко – в пълнолунието, в кръвното, в пристъпите на анемия, но това са глупости. Както и това,че от около две седмици не се съм пипвал жена. Нелепостта на последните събития, нелепицата на еп изоди от живота ми се усилва и от това, че като се събудиш, усещаш самообладание и макар бавно, но си връщаш силите. Ставаш, отърсваш се и продължаваш. Почти четирсет и осем часово безсъние и несънуване: днес спах с прекъсване два пъти по 45 минути, събуждах се в пот и запомних само статистическата картинка, но и тя беше от серията коректорски рефлексии. Избягах от работа, когато се наложи да изчета текста за премиерата на Балабанов „Морфий” по Булгаков и когато в пушалнята ми стана зле от спомените за последните произшествия.
