Емил Миланов
Без горчилка и без съжаление
[вольный перевод на болгарский язык]
свободен превод
Веднъж ще престана да те чакам аз
и да се надявам тук на чудо...
Ще захвърля тези стихове тогаз,
веднъж ще те прокудя лудо.
На кръстопътя на свойта суета
ще поема по моя си пътека.
Ще забравя всяка твоя аз черта.
Не веднага, но полека - лека...
В мълчанието на умореното "сега"
Пулсирира животът като видение.
Как искам по-скоро да те залича,
без горчилка и без съжаление!
http://www.stihi.ru/2011/11/24/1211