хората, какво ги свързва така, че да остават едно независимо от вероятностният характер на нещото и нищото, в което сме и което сме на всяко ниво... не знам...
Понедельник, 12 Февраля 2007 г. 08:53
+ в цитатник
валеше дъжд, а аз забързано шофирах нанякъде - закъснявах. Наближавах един светофар, светлината беше червена имаше спрели автомобили. Когато наближих видях, че светлината се смени с жълта и си помислих, че ако ускоря още повече - ще стигна до кръстовището точно когато стане зелено и ще мога да изпреваря всички, защото те тепърва ще започнат да набират скорост. Така и постъпих и наистина - задминах всички коли отдясно минавайки през огромна локва. Погледнах в огледалото за обратно виждане и ми стана много тежко - минавайки с голяма скорост през локвата бях опръскал от главата до петите една баба, която стоеше под чадъра на тротоара си, облечена в извехтял шлифер, който мисля, че е бил съвсем чист преди да мина от там. Бабата гледаше след мен и плачеше. Не мога да я забравя и много, много ме е срам...